КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр. София, 07.05.2013 г.

Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 2011 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв.В.В.-пълномощник на С. Д. М., срещу определение № 323/29.01.2013 г., по в.ч.гр.д. № 144/2013 г., по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 578/19.12.2012 год. на Съдията по вписване при СлВп-В.,с което е постановен отказ за заличаване на вписана възбрана върху имот,представляващ таванско офис - помещение,находящо се в [населено място], [улица].
Като основание за допускане на касационния контрол се позовава на хипотезата на чл. 280 ал. 1,т.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси – приложима ли е нормата на чл.175,ал.1 ЗЗД и по отношение на вписаните възбрани,след първа ипотека върху продадения на публична продан недвижим имот и по кой ред се осъществява заличаване на възбрана при осъществена публична продан на имот – по реда на чл.19 или по чл.31 ПрВп.Позовава се и на хипотезата на чл.280,ал.3 ГПК по въпроса – обезпеченият кредитор,чрез възбрана вписана след първа по ред ипотека,присъединен по закон взискател ли е и има ли право да жали действията на съдебния изпълнител,както и има ли задължение за съдебния изпълнител да пази суми,за да ги прeдаде на лицето в чиято полза е наложена възбрана по друго изпълнително дело.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна,постъпила е в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за съдържание по чл.275,ал.2 във вр.чл.260 ГПК,поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е констатирал,че на жалбоподателя,в качеството му на купувач по публичната продан е възложен недвижимия имот,който е бил ипотекиран с вписана на 26.06.2008 год. първа по ред договорна ипотека ,а след това върху него е наложена и възбрана на 29.07.2010 год.Позовал се е на това,че не е представено нареждане за заличаване на възбраната от длъжностното лице наложило я,а в случая от частния съдебен изпълнител пред който е висящо понастоящем изпълнителното дело.Нормата на чл.175,ал.1 ЗЗД,респ.чл.19,ал.2 ПрВп намира приложение само за ипотеките и другите вещни тежести,каквато не е възбраната,за която са приложими нормите на чл.31 ПрВп.
Въпреки, че в изложението си касаторът е формулирал изрично въпросите от значение за изхода на конкретното дело, които според него са в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, касационно обжалване на атакуваният съдебен акт не следва да бъде допуснато.
Съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава - тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тази практика,което в случая не е направено.
Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че правилно,законосъобразно и в съответствие с постоянната практика въззивната инстанция е приела, че купувачът от публична продан купува имота чист от ипотеки и учредени след вписването на ипотеката вещни права. Последващите вписвания не могат да се противопоставят на ипотекарния кредитор и на купувача, а носителите на такива права имат право на обезщетение от ипотекарния длъжник. Ипотеката е обезпечение, което цели да удовлетвори ипотекарния кредитор от стойността на ипотекирания имот. С извършване на публичната продан ипотеката се погасява, защото стойността на имота е получена и е разходвана за погасяване на паричното вземане. Макар ипотеката и възбраната да са вещни тежести, те се различават по своето действие. Възбраната цели да запази недвижимите имоти на длъжника или друго лице в неговия патримониум, като чл.453 ГПК предвижда непротивопоставимост на прехвърлянето и учредяването на вещни права, извършени след вписване на възбраната по отношение на взискателя. Тя също е тежест върху имота, но не е вещно право. Възбраната не дава право на предпочитано удовлетворение, а обезпечава възможността за изпълнение върху възбранения недвижим имот. Действието на възбраната е по широко от ипотеката, защото тя осигурява както възможност кредитора да се удовлетвори от възбранения имот, запазвайки го в патримониума на длъжника, така и ограничаване на последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнение и на други притезания освен парични. Затова нормата на чл.175 ЗЗД съгласно изричното й съдържание се отнася само за ипотеките ,но не се отнася за наложените възбрани. Те запазват действието си и след публичната продан.
Касаторът се е позовал и на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставените” процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по така поставените въпроси, каквато касаторът не сочи , както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.За пълнота следва да бъде посочено,че формулираните въпроси не са били предмет на разглеждане в обжалваното определение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 323/29.01.2013 г., по в.ч.гр.д. № 144/2013 г., по описа на Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №94
София, 22.01.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Д. П.
Членове: Е. М.
И. П.

като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. №112 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 1266/18.11.2013г. по ч.т.д.№ 335/2013г. на Окръжен съд С. З., с което в производство по чл.577 ГПК е потвърден отказът на съдията по вписванията при Районен съд С. З. за заличаване на възбрана по молба вх.№ 10348/01.10.2013г., подадена от банката.
С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно и връщане на преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото действие. Изложени са съображения, че изводът на окръжния съд, че възбраната запазва действието си и след публичната продан, създава несигурност за купувачите, придобили собствеността в резултат на нея и противоречи на разпоредбата на чл.496,ал.2, изр.второ ГПК. Становището е, че с извършване на продажбата и влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител, с което описаните имоти са възложени на банката, както учредените ипотеки, така и вписаната възбрана се погасяват по силата на закона на основание чл.175,ал.1 ЗЗД. Поради това, искането за заличаване на вписаната на 01.08.2008г. възбрана следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на чл.31,ал.2 Правилника за вписванията. Алтернативно се поддържа искането- ако основанието за заличаване на възбраната не е в разпоредбата на чл.31,ал.2 Правилника, то да бъде приета като приложима разпоредбата на чл.19,ал.2 ПВ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като процесуалноправни са поставени въпросите 1/ Приложима ли е нормата на чл.175,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.19,ал.2 и ал.3 от ПВ и по отношение на заличаването на вписаните възбрани върху продаден на публична продан недвижим имот; 2/ Приложима ли е нормата на чл.175,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.31,ал.2 от ПВ и по отношение на заличаването на вписаните възбрани върху продаден на публична продан недвижим имот. Позоваването е на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие на изводите на съда с Определение № 49 от 01.02.2020г. по ч.гр.д.№ 13/2010г. на ІІ г.о., в което според касатора е обоснован извод за приложимост на разпоредбата на чл.19,ал.2 ПВ, както и на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК-противоречива практика на съдилищата по формулираните правни въпроси- Определение № 13 от 20.01.2011г. на ОС Хасково по в.ч.гр.д.№ 31/2011г. и Определение № 932 от 19.01.2012г. на СГС по в.ч.гр.д.№ 16075/2011г. Сочи се и наличието на третата допълнителна предпоставка за касационното обжалване.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
С Определение № 49 от 01.10.2013г. съдията по вписванията в РС С. З. е постановил отказ по молбата на касатора за заличаване на вписана възбрана. Приел, че банката е придобила имот на публична продан, върху който с определение № 22/24.07.2008г. по ч.гр.д.№ 1009/2008г. по описа на ОС С. З. е било допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на Н. К. чрез налагане на възбрана в тежест на Д. М., както и че възбраната е вписана на 01.08.2008г. Посочил е, че в конкретния случай заличаването на възбраната следва да се извърши по реда на чл.31 от ПВ- по силата на нареждане, изходящо от органа, допуснал обезпечението. Приел е, че молителят е сезирал направо службата по вписванията без да представи определение на ОС Стара Загора за отмяна на наложеното обезпечение, а съдията по вписванията не разполага със законови правомощия да преценява дали материалните предпоставки за обезпечаване на бъдещия иск чрез налагане на възбраната са отпаднали; тази компетентност принадлежи единствено на органа, допуснал обезпечението, чийто акт съгласно чл.31 ПВ е основание за заличаването на възбраната. С обжалваното определение ОС С. З. е потвърдил отказа, като е приел, че наложената по реда на обезпечителното производство възбрана може да бъде заличена само въз основа на акт на съда за отмяна на обезпечението. Счел е за неоснователно позоваването на банката на разпоредбата на чл.175,ал.1 ЗЗД, като неприложима норма към обезпечителните мерки. Мотивирал е, че съгласно изричното й съдържание, тя се отнася само за ипотеките, но не и за наложените възбрани, които запазват действието си и след публичната продан, като се е позовал на поставеното по реда на чл.274,ал.3 ГПК Определение № 98 от 28.02.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1229/2013г. на І г.о.
От изложеното е видно, че окръжният съд не се е произнасял и не е обсъждал действието на нормата на чл.175,ал.1 ЗЗД във връзка с разпоредбите на чл.19,ал.2 и ал.3 от ПВ, приложими по отношение на вписването на ипотеката, поради което първият формулиран от касатора правен въпрос стои извън решаващите изводи на съда, поставен е хипотетично и не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване.
По втория правен въпрос не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка на касационното обжалване. Касаторът сам сочи, че в Определение № 49 от 01.02.2020г. по ч.гр.д.№ 13/2010г. на ІІ г.о., е обсъждан въпросът за приложимост на разпоредбата на чл.19,ал.2 ПВ по отношение на искане за заличаване на възбрана, но това не е проблем, поставен и разрешен в обжалваното определение. Същевременно изводите на съда по релевантния за спора въпрос са изцяло съобразени с приетото в цитираното Определение № 98 от 28.02.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1229/2013г. на І г.о., постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК и представляващо поради това задължителна за него съдебна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011г. по тълкувателно дело № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС/ /. Това обстоятелство изключва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезата на т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Д. на противоречие на постановения отказ за вписване на заличаване на възбраната с разпоредбата на чл.496,ал.2, изр.второ ГПК се прави за пръв път в касационната жалба и изложението към нея и по него касационната инстанция не дължи произнасяне.

Мотивиран от изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1266/18.11.2013г. по ч.т.д.№ 335/2013г. на Окръжен съд С. З.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.