КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№407
София, 20.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4933 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] против определение № 405 от 29.04.2013г. по ч.гр.д.№ 68/2013г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2 от 26.03.2013г. на съдията по вписвания към Тревненски районен съд, с което е отказано да бъде заличена наложената възбрана в полза на Съюза на Съюза на българските журналисти по изп.д.№ 20074240400029 по описа на ДСИ при РС-Трявна по искане на жалбоподателя
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на чл.175 ЗЗД и чл. 37 ЗОЗ.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. води ли продажбата на недвижим имот при изпълнение на процедурата за продажба на недвижим имот по ЗОЗ до погасяване на учредените преди продажбата права и вещни тежести върху него. 2.Оригинерно, или деривативно придобиване основание е продажбата на недвижим имот, част от търговско предприятие по реда на чл. 37 ЗОЗ. По тези два въпроса се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
От даните по делото се установява следното: На 26.05.2004г. е сключен договор за залог на търговско предприятие на [фирма]. Част от активите на предприятието е поземлен имот с идентификатор 73403.110.60 с площ 4233 кв.м., ведно с построената в него сграда – хотел „Б. къща”. Този имот е продаден от заложния кредитор на основание чл. 37 от ЗОЗ на жалбоподателя с н.а. № 30,т.І /15.03.2010г. Върху същия имот има наложена възбрана в полза на Съюза на Съюза на българските журналисти по изп.д.№ 20074240400029 по описа на ДСИ при РС-Трявна. Жалбоподателят, който е купил имота по реда на чл. 37 от ЗОЗ е поискал вдигането на тази възбрана, но съдията по вписванията е отказал поради това, че не са налице предпоставките на чл. 31 от ПВ, а е неприложим и чл. 175 ЗЗД.
Възивната инстанция е потвърдила отказа, като не са изпълнени предпоставките на чл. 31 от ПВ, защото не е представено писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението, или на лицето, което поискало налагането й. Разгледана е и хипотезата на чл. 175 ЗЗД, която е преценена като неприложима, защото тя предвижда заличаване на вписаните след публичната продан ипотеки и прехвърляне на други вещни права, а продажбата по ЗОЗ не е публична продан, и възбраната е тежест, различна по съдържание от ипотеката.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Поставените въпроси са относими към предмета на спора и определят изхода от него. По тях не е постановена съдебна практика на ВКС, поради което е налице наведеното основание за касационно обжалване – 280, ал.1 т.3 ГПК.
ЗОЗ не предвижда налагане на особен залог върху недвижим имот, но е предвидена възможност да се наложи такъв върху търговско предприятие / чл. 4, ал.1 т.5 / и да се продаде обособена част /отделен елемент/ от него / чл. 46, ал.1 ЗОЗ/. Ако продаденото имущество е чужда собственост, законодателят препраща само към нормата на чл. 482 ГПК, който урежда стабилизацията на публичната продан на движими вещи. Съгласно този текст, тя е оригинерен способ за придобиване правото на собственост. Публичната продан на недвижим имот обаче според чл. 496 ГПК е деривативен способ за придобиване. От възможността да се продаде елемент от имуществото на търговското предприятие, предмет на договор за особен залог обаче не следва че продажбата за недвижим имот по ЗОЗ, включен в имуществото на търговското предприятие е оригинерен способ за придобиване правото на собственост. Ако недвижимият имот, внесен в търговското предприятие не е бил собственост на вносителя, по силата на правилото, че никой не може да прехвърли това, което не притежава, освен в случаите на фингирано правоприемство, следва, че и търговското предприятие не е станало собственик на недвижимия имот. В този случай недвижимия имот не е обхванат от особения залог върху търговското предприятие. Затова дори заложния кредитор, оправомощен по силата на чл. 37 ЗОЗ да продаде заложеното имущество от свое име за сметка на заложния длъжник, купувачът не става собственик. Така макар продажбата на заложено имущество по силата на чл. 37, ал.4 ЗОЗ да е оригинерен способ за придобиване правото на собственост, когато като отделен елемент от заложено търговско предприятие е продаден недвижим имот, това правоприемство е деривативен способ за придобиване и купувачът става собственик само ако търговското предприятие е било собственик. Продажбата на чужд недвижим имот по ЗОЗ не се стабилизира. Тъй като в този случай придобиването не е оригинерно, не може да се направи извод, че след продажбата се вдигат наложените възбрани.
Извод за вдигане на наложените възбрани след продажба по ЗОЗ не следва и от нормата на чл. 175, ал.1 ЗЗД, съгласно която с извършването на публична продан на имота всички ипотеки и вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от получената при продажбата цена по реда на ипотеките си. Ипотеката е обезпечение, което цели да удовлетвори ипотекарния кредитор от стойността на ипотекирания имот. С извършване на публичната продан ипотеката се погасява, защото стойността на имота е получена от ипотекарния кредитор за погасяване на паричното вземане. Макар ипотеката и възбраната да са вещни тежести, те се различават по своето действие. В. цели да запази недвижимите имоти на длъжника, или друго лице в неговия патримониум, като чл. 453 ГПК предвижда непротивопоставимост на прехвърлянето и учредяването на вещни права, извършени след вписване на възбраната по отношение на взискателя. Тази норма и реда на вписване разрешават колизията на права. Възбраната също е тежест върху имота, но не е вещно право. Тя не дава право на предпочитително удовлетворение, а обезпечава възможността за изпълнение върху възбранения недвижим имот. Действието на възбраната е по широко от ипотеката, като тя осигурява както възможност кредитора да се удовлетвори от възбранения имот, така и ограничаване на последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнение и на други притезания освен парични. Затова нормата на чл. 175 ЗЗД, съгласно изричното й съдържание се отнася само за ипотеките но не се отнася за наложените възбрани. Те запазват действието си и след публичната продан.
Въззивната инстанция е потвърдила отказа за заличаване на възбраната, вписана по искане на Съюза на българските журналисти върху имота, продаден на жалбоподателя по реда на ЗОЗ с аналогични мотиви по приложението на чл. 175 ЗЗД. Предвид отговора и на втория поставен въпрос, отказа е правилен.
В съответствие с нормата на чл. 31 от ПВ са и мотивите за това, че и в случай на продажба по ЗОЗ се прилага този текст. Визираните в него предпоставки за заличаване на възбраната следва да са налице. Искане от съдебния изпълнител за заличаване на възбраната не е постъпило, поради което тя правилно не е вдигната. Затова обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 405 от 29.04.2013г. по ч.гр.д.№ 68/2013г. на Габровски окръжен съд,
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 405 от 29.04.2013г. по ч.гр.д.№ 68/2013г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2 от 26.03.2013г. на съдията по вписвания към Тревненски районен съд, с което е отказано заличаване на наложената възбрана в полза на Съюза на Съюза на българските журналисти по изп.д.№ 20074240400029 по описа на ДСИ при РС-Трявна по искане на [фирма]

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: