№ 251
[населено място], 06.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №316 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], срещу определение №4313/30.12.2015г. по ч.т.д. №3263/15г. на Варненски окръжен съд. С него е потвърдено определение №380 от 26.11.2015г. на съдия по вписванията при В., с което е отказано вписване по заявление вх.№27745/26.11.2015г., подадено от [фирма], ЕИК[ЕИК], за вписване на дружествен договор с непарични вноски на недвижими имоти. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси: „Допустимо ли е да бъде извършено вписване в имотния регистър на подлежащ на вписване акт по реда на Правилника за вписванията с приложени официално заверени преписи от декларациите по чл.264 ал.1 от ДОПК или задължително тези декларации трябва да бъдат в оригинал?“ и „Приложима ли е разпоредбата на чл.178 ал.2 от ГПК в производството по реда на Правилника за вписванията по подадено заявление за вписване на подлежащ на вписване акт?“ Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството, но същата е неоснователна. За потвърди обжалвания отказ на съдия по вписванията при Варненски районен съд, Варненския окръжен съд е приел, че проверката за наличието на оригинална декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК, съдържаща посочените в нея реквизити, е задължителна за съдията по вписванията, като непредставянето на доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 от ДОПК съставлява основание да бъде отказано исканото вписване. Посочил е, че в случая към заявлението липсват представени в оригинал декларации от прехвърлителите, съдържащи изискуемите от официално утвърдения образец реквизити. Първият поставен в изложението на касационните основания въпрос е свързан с предмета на спора доколкото въззивният съд е споделил извода на съдията по вписванията за неизпълнение на изискванията на чл.264 от ДОПК. Тази преценка обаче не се основава само на обстоятелството, че представените към подаденото от [фирма] заявление за вписване декларации по чл.264 от ГПК не са в оригинал, а в заверен препис. При проверката на съдържанието на тези декларации съдията по вписванията е констатирал, че в представените декларации не са попълнени ЕГН на деклараторите, а въззивният съд е приел,че декларацията следва да има задължителното съдържание по образец, утвърден от министъра на финансите и министъра на правосъдието съгласно чл.264 ал.4 от ДОПК. Поради това преценката на въззивния съд относно това, че към заявлението за вписване не са били представени всички задължителни приложения, се дължи и на преценка на съдържанието на представените декларации. Поради това поставеният въпрос не е единствено обуславящ за решаващите изводи на съда и не може да обоснове наличието на основната предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК. Наред с това жалбоподателят не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно възприетото в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са неясни, непълни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая разпоредбата на чл.264 ал.1 от ДОПК е точна и ясна и не се нуждае от тълкуване, както се твърди от касационния жалбоподател. По същата има задължителна практика на ВКС, с която е съобразено постановеното от въззивния съд определение / определение №414/25.10.2010г. по ч.гр. д. № 346/2010г. по описа на ВКС, II г.о., определение №212/01.03.2010г. по ч.т. д. №96/2010г. по описа на ВКС, II т.о. /. Вторият от поставените в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК въпроси не е обуславящ за изхода на спора. Разпоредбата на чл.178 ал.2 от ГПК намира приложение в случаите, когато съдът следва да прецени дали може да кредитира като годно доказателство документ, в който има зачерквания, изтривания и добавки. В случая в производството по чл.32 а ал.1 от ПВ и чл.577 от ГПК не са били констатирани такива външни недостатъци в представените декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК, а липса на задължителен реквизит от тяхното съдържание. В този случай не са налице пороци, които накърняват формалната доказателствена сила на декларациите като частни документи, а поради липса на реквизити тези декларации не могат да послужат за удостоверяване на отразените в тях обстоятелства. Поради това изводът на въззивния съд за неоснователност на жалбата, не е обусловен от приложението на разпоредбата на чл.178 ал.2 от ГПК По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №4313/30.12.2015г. по ч.т.д. №3263/15г. на Варненски окръжен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4313/30.12.2015г. по ч.т.д. №3263/15г. на Варненски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
|