КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№153

София, 07.07.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 2485 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 982 от 29.03.2016 г. на [фирма], чрез адвокат Р. Д. против определение № 52 от 21.03.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 89/2016 г. по описа на Окръжен съд-Видин, с което е отменено определение за отказ от вписване изх.№ 1 от 25.02.2016 г. на съдията по вписванията при Видинския районен съд. С последното е отказано вписване на молба за отмяна на Решение № 258 от 08.10.2015 г., постановено по гр.д. № 297/2015 г. по описа на Окръжен съд-Видин.
При проверка данните по делото настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съдебното производство е образувано по молба вх.№ 50 от 07.01.2016 г. на И. И. Д. и Н. А. Ж. за отмяна на влязло в сила решение № 258 от 08.10.2015 г., постановено по гр.д. № 297/2015 г. на Окръжен съд-Видин, с което са потвърдени действията на ЧСИ В.Т., изразяващи се в постановление за възлагане на право на собственост върху недвижими имоти по изп.дело № 20127240400175.
С разпореждане № 49 от 11.02.2016 г. по преписка вх. № 1415 от 09.02.2016 г. на ВКС е преценено, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност на разпоредбите на чл.303 и сл. ГПК и че преписката следва да бъде върната на администриращия съд за привеждане в съответствие с изискванията на закона, като се впише молбата съгласно чл.112, б. „к“ ЗС. Поради това е разпоредено преписката да се върна на Окръжен съд-Видин за отстраняване на допуснатите нередовности.
С молба вх.№ 954 от 25.02.2016 г. молителите И. И. Д. и Н. А. Ж. са депозирали в Службата по вписванията при В. Заявление за вписване на молбата за отмяна на Решение № 258 от 08.10.2015 г. по гр. д. № 297/2015 г. на Окръжен съд-Видин, което заявление е оставено без уважение с определение за отказ от вписване изх.№ 1 от 25.02.2016 г. на съдията по вписванията при Видинския районен съд.
След като е съобразил дадените с разпореждане № 49 от 11.02.2016 г. по преписка вх.№ 1415 от 09.02.2016 г. на ВКС с определение № 52 от 21.03.2016 г. по в.ч.гр.д. № 89/2016 г., което е предмет на обжалване в настоящото производство, Видинският окръжен съд е отменил отказа на съдията по вписванията.
При тези данни следва да се приеме, че частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 52 от 21.03.2016 г. по в.ч.гр.д. № 89/2016 г. по описа на Окръжен съд-Видин е процесуално недопустима. Производството, в което е постановено обжалваното определение е охранително по своя характер, тъй като е насочено към извършване на нотариално действие по чл.569, т.5 ГПК. Това производство е едностранно и се развива между молителя и съдията по вписванията. Постановеният отказ подлежи на обжалване пред съда съгласно чл.577 ГПК, включително и пред ВКС, съгласно установената практика по отменения ГПК /ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС /, както и според практиката на ВКС по действащия ГПК от 2007 г. Когато обаче молбата за издаване на охранителния акт е уважена, този акт не подлежи на обжалване по аргумент на чл.537, ал.1 ГПК. Молителят е удовлетворен и няма правен интерес от обжалването. В охранителното производство няма друга страна, на която актът да бъде съобщен и той влиза в сила веднага. Трети лица, които не са участвали в това производство и които са засегнати от разпореждането за вписване или заличаване разполагат със защитата по чл. 537, ал. 2 ГПК, но не и с правото да подадат частна жалба срещу този акт. Оттук следва, че частната касационна жалба срещу определение на окръжен съд, с което е отменен отказ на съдията по вписванията и е разпоредено да се извърши вписване или заличаване, е процесуално недопустима.
В настоящият случай частният жалбоподател [фирма] е трето лице, което не е участвало в охранителното производство, образувано по подадената от И. И. Д. и Н. А. Ж. молба вх.№ 954 от 25.02.2016 г. То няма предоставена от закона възможност да обжалва определението на Окръжен съд-Видин, с което отказът на съдията по вписванията е отменен и е наредено да се извърши исканото вписване. Обстоятелството, че в полза на банката-касатор е издадено атакуваното постановление за възлагане на недвижими имоти по изп. дело № 20127240400175 не може да обоснове правен интерес за обжалване на определение № 52 от 21.03.2016 г. по в.ч.гр.д. № 89/2016 г. на Окръжен съд-Видин, с което охранителното производство е приключило.
Погрешното посочване от страна на въззивния състав, че определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, както и неточно цитираната съдебна практика /определение № 389 от 20.11.2013 г. по гр.д. № 5537/2013 г. ВКС и определение № 260 от 02.07.2013 г. по гр.д. № 3620/2013 г. ВКС/ също не могат да обусловят допустимост на настоящото производство.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№ 982 от 29.03.2016 г. на [фирма], чрез адвокат Р. Д. против определение № 52 от 21.03.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 89/2016 г. по описа на Окръжен съд-Видин.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: