КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 09 Авг 2020, 13:37

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: чл.31 от ПВ
Ново мнениеПубликувано на: 21 Юли 2016, 10:25 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 270
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 263

[населено място], 28.06.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание от девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело № 2029 /2016 г.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6555/ 21.04.2016 г. от Д. П. Д., в качеството му на синдик на [фирма]- в несъстоятелност и Ф. Д. И., нотариус рег.№ 449 срещу определение № 874/13.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 577/ 2016 г. на Окръжен съд-Бургас.
В жалбата се навежда довод, че не е извършено необходимото тълкуване на общата хипотеза по заличаване на възбрана , регламентирана в чл.31 П. в съотносимост с чл.717 л, ал.4 ТЗ, чл.496 ал.2 ГПК и чл.175 ал.2 ЗЗД. Твърди се, че правата на трети лица, наложили възбрани, в частност ЧСИ, не могат да се противопоставят на купувача в производство по несъстоятелност. Иска се отмяна на обжалваното определение и потвърдения с него отказ на съдия по вписванията да заличи възбрана.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК и се поставят следните въпроси:
-следва ли имуществото на несъстоятелния, като част от масата на несъстоятелността, осребрено от синдика по надлежния ред по ТЗ, с налични вписани тежести- ипотеки, възбрани , запори, след продажбата му да се предава на купувача с тежести и да му бъде вменено задължение да търси съдействие на трети за производството по несъстоятелност субекти, в случая ЧСИ, наложил възбраната;
-приложим ли е редът за заличаване на възбраните, установен в чл.31 П., в хипотеза на публична продан, в частност извършена продажба в рамките на производство по несъстоятелност; налице ли е лимитативна правна уредба по чл.31 П. , която следва да бъде прилагана във всички възможни хипотези или е налице празнота в закона и той следва да бъде подложен на тълкуване съгласно чл.46 ал.2 ЗНА, като се приложат аналогични разпоредби- чл.717л ал.4 ТЗ, чл.496 ал.2 ГПК, чл.175 ЗЗД; задължение ли е на съдиите по вписванията да заличат тежестите след представяне на надлежни документи за прехвърляне на собствеността и изпълнение на специалните норми на ТЗ, свързано с универсалното принудително изпълнение по удовлетворяване на кредиторите;
-при наличие на нормата на чл.738 ТЗ за вдигане на всеобщата възбрана, възможно ли е преди приключване на производството по несъстоятелност наложените индивидуални възбрани да се заличат след продажбата на конкретно имущество от синдика по специалния законов ред, посочен в ТЗ.
Касаторите намират, че отговорите на така формулираните въпроси ще помогнат за развитие на правото. Освен това считат,че обжалваното определение противоречи на определение на състав на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК по гр.д.№ 13/2010 г., ІІ г.о., с което е отменен отказ за заличаване на възбрана, въз основа на чл.175 ЗЗД. Твърдят, че е налице и допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, като прилагат определения на окръжни съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила и следователно не е доказано,че представляват съдебна практика, включително и определение на Добричкия окръжен съд, в което неправилно е указано, че не подлежи на обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд,с който се дава разрешение по същество на друго производство и е допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 17.03.2016 г. на съдия по вписванията, А., С. към Районен съд-Бургас, с което е отказано заличаване на възбрана, наложена с постановление на ЧСИ , рег. № 707, вписана на 03.12.2010 г., т.4, рег.№ 19, дв.вх.рег.№11256 на С. към А. при Районен съд-Бургас, върху самостоятелен обект в сграда- козметичен салон, намиращ се в [населено място], подробно описан по приложения нотариален акт за покупко-продажба № 109, т. І, рег. № 1737, дело № 89/ 2016 г. от 11.03.2016 г. на нотариус рег.№ 449 Ф. И., върху който е насочено изпълнението по изп.дело №20097070400047/ 09 на ЧСИ. Въззивният съд е приел, че с решение № 6/ 25.02.2010 г. по т.д.№ 84/ 2009 г. на Окръжен съд-Разград е открито производство по несъстоятелност спрямо предишния собственик на имота [фирма] . Посочил е, че съгласно чл.614 ТЗ масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към този момент. С решение № 241/ 05.10.2010 г. по същото дело длъжникът е лишен от правото да се разпорежда и да управлява имуществото, включено в масата на несъстоятелността и върху него е постановена обща възбрана и запор. Цитирал е на чл.638 ал.1 ТЗ , според който се спират всички изпълнителни производства срещу тези имущества, с изключение на имуществата по чл.193 ДОПК. Производството по изп. дело № 20097070400047/ 09 на ЧСИ рег.№ 707 не е било спряно и с постановление от 03.12.2010 г.,т.4 рег.№19, дв.вх.рег.№11256 на С. към А. при Районен съд-Бургас е наложена възбрана върху процесния имот по реда на чл.449 ал.2 ГПК. Към този момент върху цялото имущество на длъжника, включително и процесния имот като част от масата по несъстоятелността е била постановена обща възбрана и запор. С нот.акт № 109,т.І, рег.№ 1737,дело № 89/ 2016 г. от 11.03.2016 г. на нотариус Ф. И. имотът е продаден на [фирма]. Синдикът и нотариусът са депозирали молба до С. за заличаване на възбраната, вписана от ЧСИ, но е последвал отказ на съдията по вписванията. Въззивният съд е преценил същия като правилен на основание чл.31 П.. Съгласно тази разпоредба вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното, което ги е наложило или по искане на заинтересования със заявление, към което е приложено удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. Приел е, че съдията по вписванията няма компетенции да преценява дали да бъде заличена наложена от ЧСИ възбрана и дали е наложена законосъобразно или не. Посочил е, че за да бъде заличена наложената възбрана пред съдията по вписванията е необходимо да се представи акт, с който тя да бъде вдигната.

ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Както в касационната жалба, така и в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторите не са поставили правен въпрос, изпълващ приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК –да е включен в предмета на делото, по него да е направено произнасяне от въззивния съд, което да е обусловило решаващите му изводи в обжалванoто определение. Въпросът следва да е винаги конкретен и да произтича непосредствено от решаващите правни изводи на въззивния съд, а не да е свързан с теми, които касаторът намира за важни, но по които не са формирани мотиви. В случая релевантен е само втория въпрос, в първата му обособена част. Във връзка с него не е обосновано допълнително основание. Специфичната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се аргументира, като касаторът свърже поставените въпроси с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика. Касаторът трябва да изложи доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде променена в насоката, която счита за правилна. Ако се твърди липса на съдебна практика, трябва да се обоснове в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване се иска. В тази насока са разясненията в цитираното ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 4, които касаторите не са изпълнили.Не е налице и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.То не може да бъде поддържано едновременно с това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Очевидно касаторът счита приложената съдебна практика за правилна, щом твърди незаконосъобразно противоречие с нея. Представеното определение на състав на ВКС не е относимо, тъй като в него не е разгледан случай при пълнен фактически и правен идентитет с настоящия. По останалите въпроси, поставени от касаторите не се съдържат изводи в определението на въззивния съд, те произтичат единствено от становището на касаторите за неправилност на обжалваното определение .
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл.638 ал.4 ТЗ спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл.693. Синдикът разполага с възможност да поиска от ЧСИ прекратяване на изпълнението, като в този случай съгласно чл.433 ал.2 ГПК следва да бъдат вдигнати служебно наложените запори и възбрани, а евентуалният отказ подлежи на обжалване съгласно чл.435 ал.1 ГПК.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за резултат недопускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № № 874/13.04.2016 г. по ч.гр.д.№577/2016 г. на Окръжен съд-Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов