КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 351


гр. София, 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч.т.д. № 684 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е. петрол“ AД срещу определение № 304/08.02.2016г., постановено по ч.гр.д. № 3326/2015г. на Окръжен съд Пловдив, с което се оставя без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател против отказа на съдия по вписванията при Районен съд – Асеновград за вписване на удостоверение чрез подреждането му в книгите по чл.33, б. „д“ ПВ, за заличаване на заложния кредитор [фирма] /н/ по договор за учредяване особен залог на търговско предприятие.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на чл.22а ПВ и чл.21, ал.1 ЗОЗ, поради което се иска отмяната му. Твърди, че не е искал вписването на обстоятелство, а вписването на акт – удостоверение. Счита, че в заявлението се съдържа само обяснение за яснота на съдията по вписванията какви промени в правата са отразени в представеното за вписване удостоверение в сравнение с първоначалното вписване на залога.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят, позовавайки се на настъпилата промяна с прехвърляне на вземания, би могъл да иска вписване в книгата по вписвания при Службата по вписванията Асеновград на промяната в обстоятелството кредитор по обезпеченото с особен залог върху търговско предприятие вземане, като вместо до сега вписания кредитор [фирма], като такъв се впише [фирма]. Според съда, правилно и законосъобразно е отказано исканото вписване на соченето удостоверение, в което е отразено заличаване на заложния кредитор, като обстоятелство неподлежащо на вписване по ЗОЗ и ПВ.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл. 274, ал.3 ГПК с твърдението, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по правния въпрос: „Подлежи ли на вписване в имотния регистър удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията - търговски регистър, в което се съдържа като обстоятелство заличаването само на един от двамата заложни кредитори в синдиката, чрез подреждане на удостоверението в книгите по чл.33, б. „д“ ПВ, ако в имотния регистър е вписан залог върху търговско предприятие в полза на двама кредитори едновременно като обезпечение по договор за синдикиран банков кредит, като задължението към единия от кредиторите в синдиката е погасено изцяло, а задължението към другия кредитор в синдиката не е погасено, а е цедирано?“. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения правен въпрос, като обуславящ изхода на спора, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл.21, ал.2 ЗОЗ, подлежащите на вписване обстоятелства относно залог на търговско предприятие /между които обстоятелства е и заложният кредитор/ се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя, в който първичен регистър по арг. на чл.27 ЗОЗ се извършва и заличаване на подлежащите на вписване по чл.26 ЗОЗ обстоятелства. На основание чл.21, ал.3 ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие, договорът за залог на търговско предприятие е необходимо да бъде вписан вторично в нотариалните книги, като залогът тежи върху отделните активи, посочени в договора за залог на търговско предприятие и след отделянето им от предприятието. В този случай, съгласно чл.22а ПВ, в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на търговското предприятие по разпореждане на съдията по вписванията, чрез подреждане в книгата по чл.33, б.”д” от ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписване в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписания в търговския регистър договор за залог.
Видно от цитираните разпоредби, не само вписването, но и заличаването на заложния кредитор на търговско предприятие, са обстоятелства, които подлежат на отразяване в първичния регистър /търговския регистър/, а от там и на вписване в службата по вписванията чрез подреждане на удостоверението, издадено от търговския регистър относно вписване / заличаване на заложния кредитор, в хипотеза на посочени в договора за залог на търговско предприятие недвижими имоти. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл.6, ал.4 ПВ, според която, по реда на чл.22а, ал.1 и ал.3 ПВ се извършват не само „вписвания”, но „заличавания” във връзка с издадени удостоверения за последващи вписвания в търговския регистър относно обстоятелства, относими за залог на търговско предприятие, в чийто състав са вкл. отделни имоти, като „заличаванията” също се извършват чрез подреждане на удостоверението за последващо вписване в търговския регистър /включващо не само вписване в тесен смисъл на думата, но и заличаване на вписано обстоятелство в търговския регистър/. При договор за синдикиран банков кредит, при който длъжникът дължи на кредиторите погасяване на сумата по кредита при условията на разделност, обезпечен с договор за залог на търговско предприятие, в чийто състав са включени определени недвижими имоти, при погасен дълг към единия от кредиторите и вписване заличаването на този заложен кредитор в търговския регистър, удостоверението, издадено от търговския регистър относно това обстоятелство, подлежи на вписване чрез подреждане в нотариалните книги, в които е вписан залога на търговското предприятие.
С оглед горното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: „Подлежи на вписване в Службата по вписванията удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията - търговски регистър, в което се съдържа като обстоятелство заличаването само на един от двамата заложни кредитори в синдиката, чрез подреждане на удостоверението в книгите по чл.33, б. „д“ ПВ, ако в нотариалните книги е вписан залог върху търговско предприятие в полза на двама кредитори едновременно като обезпечение по договор за синдикиран банков кредит, ако задължението към единия от кредиторите в синдиката е погасено изцяло, а вземането на другия кредитор в синдиката не е погасено, а е цедирано”.
В конкретния случай заявителят - частен жалбоподател се е позовал във връзка с искането за вписване на удостоверението, издадено от търговския регистър за заличаване на „КТБ” като заложен кредитор, на погасяването на дълга към [фирма], произтичащ от договор за синдикиран банков кредит, предоставен от [фирма] и [фирма] на заложния длъжник при условията на разделност. Ето защо, необосновано съдът е приел, че е налице позоваване на прехвърляне на вземането на [фирма] към трето лице, като договорът за цесия е между другата банка и трето лице, Кристал Асет Мениджмънт” АД, за вземането на [фирма], обезпечено със залога на търговското предприятие, които обстоятелства не са предмет на настоящото охранително производство, и спрямо които обстоятелства вече е налице вписване, както в търговския регистър, така и в Службата по вписванията.
С оглед отговора на поставения правен въпрос, обжалваното определение, с което е прието, че удостоверението от търговския регистър за вписване на заличаване на един от заложните кредитори при наличие на разделност на дълга не подлежи на вписване в нотариалните книги е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с чл.21, ал.2 и ал.3 вр. чл.26 и чл.27 ЗОЗ вр. чл.22а, ал.1 и ал.3 ПВ, поради което следва да бъде отменено и се постанови вписване на удостоверението от търговския регистър в нотариалните книги чрез подреждане по чл.33, б.”д” ПВ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 304/08.02.2016г. по ч.гр.д. № 3326/2015г. на Окръжен съд Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 304/08.02.2016г. по ч.гр.д. № 3326/2015г. на Окръжен съд Пловдив.
ПОСТАНОВЯВА вписване в Службата по вписванията на Асеновград на удостоверение изх. № 20150707151543/ 07.07.2015г., издадено от Агенция по вписванията – Търговски регистър, в което е отразено заличаване на заложния кредитор [фирма] /в несъстоятелност/ по договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011г., вписан в Службата по вписванията Асеновград с вх. № 16338 25.04.2012г. и с дв. вх. № 1567/ 25.04.2012г. по отношение на Бензиностанция № 5123 и Бензиностанция № 5124, [населено място], по заявлението на „Е. петрол“ AД, чрез подреждане на удостоверението в книгите по чл.33, б.”д” ПВ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 424
София, 14.10.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1661 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5138/20.VІІ.2016 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 274 на Ловешкия ОС, ГК, с-в ІV-Б, от 24.VІ.2016 г., постановено по ч.гр. дело № 220/2016 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определение от 10.V.2016 г. на съдията по вписванията при РС-Луковит, с което е било отказано отбелязване към вписано удостоверение за особен залог (вх. рег. № 978/21.ІІ.2013 г. по описа на СВ – Луковит), на удостоверение с изх. № 20160411140019 от 11.ІV.2016 г., издадено от Агенцията по вписванията – търговски регистър на Анекс от 19.Х.2015 г. относно изменението на Договор за залог на търговско предприятие № 22605/7.ІІ.2013 г., сключен между търговеца настоящ частен касатор – като залогодател и, от друга – заложният кредитор [фирма].
Оплакванията на д-вото частен касатор са както за нищожност, така и за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира прогласявана на неговия порок /по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК/, а алтернативно - касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на искането от настоящата инстанция, с който: „да разпоредите да се извърши исканото отбелязване на удостоверението с изх. № 20160411140019/11.ІV.2016 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, към удостоверение за вписан особен залог (дв.вх. № 978/21.ІІ.2013 г.) по описа на Служба по вписванията при РС-Луковит”. Инвокирани са доводи както за ”пълната неразбираемост на изложените мотиви, което по същество е пълна липса на мотиви”, така и досежно това, че „абсолютно произволно” ОС-Ловеч бил приел, че искането отбелязване на анекса към сключен договор за особен залог не би разгласило нови обстоятелства, касаещи имотния регистър.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК софийското [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване освен с порок на атакуваното въззивно определение по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Ловешкият ОС се е произнесъл по следните три правни въпроса:
1./ „Подлежат ли на вторично вписване в имотния регистър последващите промени във вписан (първично в търговския регистър и вторично – в имотния регистър) особен залог на търговско предприятие, след като тези промени са били отразени в ТР и в състава на предприятието са включени недвижими имоти?”;
2./ „Какъв по вид и форма за действителност е подлежащият на вписване в имотния регистър акт, в случай на последващи промени във вписани обстоятелства относно особен залог върху търговско предприятие?”;
3./ „Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/ относно това дали представеният му за вписване акт отговаря на изискванията на закона?”
По отношение на първите два въпроса налице била предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с което се посочва определение № 24/22.І.2016 г. на Шуменския ОС по ч. т. дело № 712/2015 г. (с отбелязване за влизането му в сила на 13.ІІ.2016 г.), докато произнасянето на ОС-Ловеч по третия правене въпрос се явявало в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г.
Ответникът по касация [фирма] не е ангажирал становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за нищожност, както и за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
1. Относно релевираното оплакване на частния касатор за порок на атакуваното въззивно определение по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, въведено с твърдението, че то „не съдържа ясни и разбираеми мотиви, от които следва формираната от ОС-Ловеч воля”.
Не се констатира вероятност същото определение да е нищожен съдебен акт, тъй като от неговия диспозитив е ясно, че се потвърждава отказ на съдията по вписванията при РС-Луковит досежно поискано от търговец;а настоящ частен касатор отбелязване в имотния регистър. Дали мотивите, изложени към атакувания съдебен акт, са достатъчно „ясни и разбираеми” е обстоятелство, относимо към неговата обоснованост, а евентуалното наличие на такъв негов порок би касаело правилността, а не до валидността му: арг. чл. 281, т. 3, пр.3-то ГПК.
2. По въпроса за наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:
За да потвърди отказът на съдията по вписванията при РС-Луковит въззивната инстанция е приела, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 2 от специалния закон /Закон за особените залози/ промени във вписаните обстоятелства се вписват не в имотния регистър, а в Централния регистър на особените залози, а също и че конкретно поисканото от търговеца настоящ частен касатор отбелязване не би разгласило „нови обстоятелства, касаещи имотния регистър”, щом като то се отнася единствено до факта на увеличаване /приблизително трикратно/ на обезпеченото с особен залог вземане на банката заложен кредитор, обективирано в подписания анекс към първоначалния договор за особен залог.
Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, трябва да е бил разрешен в противоречие с друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, на въззивен съд или такъв, постановен от състав на ВКС, но по реда на отменения процесуален закон (в сила до 29.ІІ.2008 г.) и то по идентичен правен въпрос. В процесния случай, видно от съдържанието на влязлото в сила определение № 24/22.І.2016 г. на Ш. С по ч. т. дело № 712/2015 г., че то въобще не се отнася до вписване, респ. отбелязване на релевантно обстоятелство в имотния регистър, а единствено до заличаването на заложен кредитор като страна по договор за особен залог. Следователно нито един от първите два правни въпроса, формулирани в изложението на [фирма]-София към частната му касационна жалба не разкрива идентитет с разрешения с влязлото в сила определение на Шуменския ОС.
В процесния случай обаче, не е налице и предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. С т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. надлежно е ограничен предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, с посочването, че преценката за наличие на материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт може да се прави само ако това изрично е предвидено в закона. Извършеното вписване в търговския регистър на обстоятелството, че с анекс към първоначалния договор за особен залог се увеличава размера на обезпеченото с този закон вземане на заложния кредитор, за което търговецът настоящ частен касатор е бил надлежно снабден с удостоверение от Агенцията по вписвания – търговски регистър, не е предмет на произнасянето на Ловешкия ОС, като въззивна инстанция, с атакуваното в настоящето частното касационно пр-во въззивно определение. Меродавно е единствено произнасянето му, че исканото отбелязване „не би разгласило нови обстоятелства, касаещи имотния регистър”, т.е. , че представеният акт по съдържанието си не подлежи на вписване и в имотния регистър, а този въпрос няма отношение към горепосоченото задължително разяснение, дадено с т. 6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. Напротив, последното е в смисъл, че съдията по вписванията може да откаже вписване, ако актът не подлежи на вписване.
В заключение, недопустимо е да се поддържа едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на един и същи правен въпрос, релевиран в изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК. Твърдението за наличие на задължителна практика на ВКС a priori изключва възможността този въпрос да се разрешава противоречиво от съдилищата.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 274 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 24.VІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 220/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1