КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 12:09

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Чуждестранни нотариуси могат да заверяват документи
Ново мнениеПубликувано на: 21 Ное 2016, 08:58 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 126


София, 08.03.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 4 март две хиляди и десета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА


изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр.дело № 94 /2010 година

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от П. И. П. против определение от 03.11.2009г., постановено по ч.гр.д. № 9463/2009г.на СГС, с което е потвърден отказа на съдията по вписване от 25.08.2009г. да се впише декларация за отказ от право на ползване, заверена от завеждащия консулската служба на Република България в Л. А. САЩ

Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на липса на практика по въпроса могат ли да бъдат вписани документи, върху които е извършена заверка на подписа на български граждани в консулските служби на България в чужбина, които документи не съставляват нот. акт за прехвърляне на вещни права, но подлежат задължително на вписване и следва ли отказа за за вписване да е мотивиран.

По същество счита определението неправилно поради това, че изобщо не е обсъден доводът за нищожност на отказа, защото не е мотивиран и защото не е разгледано приложението на чл. 84 от ЗННД.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

При преценка на редовността на подадената частна касационна жалба, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.

Подадената частна жалба е допустима и защото е против разпореждане, с което не е уважена частна жалба против отказ за вписване. Нормата на чл. 577 от ГПК предвижда изрично обжалване на тези определения, а до колкото се касае да въпрос, на който е отговорено отрицателно и с него се приключва производството по вписване, съдът намира, че е допустимо касационно обжалване по чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК при обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК.

По допускане на частната жалба до касационно обжалване.

Поставените два въпроса – нищожен ли е отказа за вписване, ако не е мотивиран и не е изписано името на постановилия го съдия по вписване и как следва да се прилага чл. 84 от ЗННД са значими за точното прилагане на закона, тъй като по тях ВКС не се е произнасял. Затова съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд не е разгледал доводът за нищожност на отказа за вписване, но по същество го е намерил за правилен, тъй като е съобразен с нормата на чл. 84 от ЗННД.

Определението е правилно по същество макар изводите да не са мотивирани подробно..

Постановеният от съдията по вписване отказ не е нищожен поради това, че няма мотиви. Процедурата по издаване на този вид актове и изискванията към съдържанието им не е уредено в ГПК, поради което не се подчинява на изискванията за постановяване на съдебни актове – решения и определения. Дори и за тях обаче, до колкото мотивите са към съдебното решение, а не част от него, липсата им не е основание за нищожност на съдебния акт / чл. 236, ал.2 от ГПК/ Правната уредба на вписването в имотния регистър е в чл. 82-84 от ЗКИР, но тя също не изисква мотивиране на отказа за вписване. Съгласно чл. 83 от ЗКИР “когато предвидените в закона изисквания не са налице, съдията по вписванията отказва вписване”. Изискванията, на които следва да отговаря този акт не са регламентирани в закона. Процедурата по вписване и постановяване на отказ е уредена подробно и в Правилника по вписване. В глава Vа “О” (Нов - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) също не изисква мотивиране на отказа. Това следва да се обясни с изискването за бързина на вписването, разглеждането на всяка молба в деня на постъпването, незабавно изпълнение на актовете, за които е постановено вписване и приключването на входящия регистър всеки работен ден. Действително с оглед защитата при незаконосъобразен отказ, той следва да е мотивиран, но липсата на мотиви в разпореждането за отказа не е основание за нищожността му. От данните по преписката е видно, че отказът е постановен от съдията по вписванията Т. , но не изписването на името в разпореждането също не е основание за нищожност, защото цитираните правни норми от ЗКИР и ПВ не съдържат и такова изискване. Предвид изложеното, постановеният отказ, макар и не сдържащ мотиви за постановяването му не е нищожен.

На втория формулиран правен въпрос – може ли да се впише декларация за отказ от вещно право, ако е заверена от консулска служба на България в чужбина, въззивният съд е дал отрицателен отговор, позовавайки се на чл. 84 от ЗННД. Този извод е правилен. Съгласно този текст, “Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани, и да съставят нотариални завещания на български граждани”. Съдията по вписванията е отказал вписване на декларация за отказ от право на ползване, подписана от жалбоподателя, чийто подпис е заверен от консулската служба на България в Л. А. САЩ. Съгласно чл. 100 от ЗС, отказът от вещното право на собственост следва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписа и да се впише. На основание чл. 111 от ЗС следва да се приеме, че този текст се отнася и за отказ от ограниченото право на ползване, но в този случай предвид неотчуждимостта му, с отказа, правото на ползване се погасява в полза на собственика. Фактическият състав на отказа от вещното право включва не само оформяне на едностранното волеизявление в писмена форма с нотариална заверка на подписа на заявителя, но и вписването му. С нормата на чл. 84 от ЗННД са въведени и специални изисквания за нотариалната заверка на актовете, подлежащи на вписване. Тази норма урежда правомощия на държавен орган, които са изключение, т.е. тя е процесуална и императивна и не може да се тълкува разширително. В хипотезите, когато ограничението не важи, законодателят изрично е отразил това в съдържанието на нормата. – завещанията също подлежат на вписване, но за тях изрично е дадено правомощие на Българските дипломатически и консулски представителства да ги съставят. Следователно тъй като декларацията за отказ от вещното право на ползване подлежи на вписване и то е част от фактическия състав, за да породи отказа вещно правно действие, съобразно изричното разпореждане на чл. 84 от ЗННД, Българските дипломатически и консулски представители в чужбина не могат да удостоверяват подписите на частни документи, които съдържат подобни изявления. Това законово изискване е свързано със значимостта на този акт за извършилите го. Изявлението следва да е формирано при ясна воля за същността му и за последиците от него. С това е свързана и уредената законова възможност за оттегляне на това изявление до извършване на вписване./ чл. 100, ал.2 от ЗС/

Неправилно в частната жалба се интерпретира въпроса кой е компетентен да заверява подписи на български граждани върху подлежащи на вписване актове. При действието на чл. 84 от ЗННД следва да се приеме, че компетентни да заверяват подписите на български граждани върху такива документи са само нотариуси, включително и такива от чужда държавата, тъй като за заверка на подпис не се изисква местна компетентност. В този случай обаче документа следва да е преведен и със заверка “апостил” ако страната е подписала и ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /ратифицирана на 25.05.2000 г. - ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г., обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г., в сила от 30.04.2001 г. или легализирана.

По изложените съображения, обжалваното определение като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:


ОСТАВЯ В СИЛА определение от 03.11.2009г., постановено по ч.гр.д. № 9463/2009г.на Софийски градски съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов