КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 356

София, 19.12.2016 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 5250 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №2317, постановено на 06.07.2016г. от Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д.№1863/2016г. е потвърдено определение №754/07.01.2016г., постановено по ч.гр.д.№15534/2015г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на „8.. срещу разпореждане на съдията по вписванията от 25.09.2015г., рег.№55953/25.09.2015г., акт №100, том 15, с който е вписана възбрана на недвижими имоти.
Определението е обжалвано от „8.. с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и с искане да бъде отменено, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че позитивният акт на съдията по вписванията, а именно разпореждането, с което се извършва вписване, не подлежи на обжалване. Поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпросите подлежи ли на обжалване от собственика на имота разпореждането на съдията по вписванията, с което е вписана възбрана върху негов имот, когато искането е направено от съдебен изпълнител и позитивен акт ли е за собственика на имота актът на съдията по вписванията, с който е наложена възбрана върху негов имот по искане на съдебен изпълнител.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса подлежи ли на обжалване от собственика на имота разпореждането на съдията по вписванията, с което е вписана възбрана върху негов имот, когато искането за вписване е направено от съдебен изпълнител.
Прието е, че разпоредбата на чл.577 ГПК изрично посочва като обжалваеми отказите за вписване, като способите за защита срещу позитивно произнасяне на Агенцията по вписване не са свързани с обжалване на вписването пред съд.
По така поставения въпрос настоящият състав приема, че по реда на чл.577 ГПК, вр. чл.569, т.5 ГПК, чл.32а и чл.32б от Правилника за вписванията подлежат на обжалване само отказите за вписване, включително когато искането за вписване на възбрана върху недвижим имот е направено от съдебен изпълнител. Разпоредбата на чл.577 ГПК не предвижда възможност за обжалване на акт, с който е постановено вписване на възбрана, включително от трето за изпълнителното производство лице, което твърди, че е собственик на имота. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.32а и чл.32б от Правилника за вписванията на обжалване пред окръжния съд подлежат само отказите на съдията по вписванията в трите им разновидности – отказ за вписване, отказ за отбелязване и отказ за заличаване, но не и постановените вписвания, отбелязвания или заличавания на вписани актове. Постановеното вписване може да бъде заличено само по предвидения в Правилника за вписванията ред като съгласно чл.2 от правилника вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, предвидени в законите. Заличаването на вписването на актовете по чл.12 от правилника се извършва като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по вписана искова молба /чл.13 от правилника/, а за ипотеките върху недвижим имот – по реда на чл.19 от правилника. Вписването на възбраните се заличава по реда, предвиден в чл.31 и 32 от правилника, както и по реда на чл.90 ЗКИР когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл.537, ал.2 ГПК /в този смисъл решение №692/30.03.2011г., постановено по гр.д.№1934/2010г. по описа на Трето ГО на ВКС/ или по реда на чл.90 ЗКИР, като предмет на иска по чл.90 ЗКИР е самото вписване, вкл. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в Правилника за вписванията и ЗКИР /в този смисъл определение №304/27.06.2013г., постановено по ч.гр.д.№2821/2013г. по описа на Първо ГО на ВКС/. Само по този ред и след успешно проведен иск по чл.537, ал.2 ГПК, респективно чл.90 ЗКИР лице, което не е страна в охранителното производство по вписването, може да иска заличаването му /в този смисъл определение №37/20.01.2016г. по ч.гр.д.№6168/2015г. на Четвърто ГО на ВКС и определение №304/27.06.2013г. по ч.гр.д.№2821/2013г. на Първо ГО на ВКС/. Трето лице, което твърди, че е собственик на имот, върху който е вписана възбрана по искане на съдебен изпълнител, разполага с възможност по реда на чл.440 ГПК да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника или да установи недопустимост или недействителност на вписването по реда на чл.90 ЗКИР, както и да обжалва действията на съдебния изпълнител, но не и да обжалва вписването на възбрана върху имота, извършено по реда на чл.26 от Правилника за вписванията.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че постановеното от Софийски апелативен съд определение, с което е прието, че подадената от „8.. жалба срещу разпореждане на съдия по вписванията от 25.08.2015г., с което е впискана възбрана върху недвижими имоти е недопустима е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :


ОСТАВЯ В СИЛА определение №2317/06.07.2016г., постановено от Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д.№1863/2016г.
Определението е окончателно.


Председател:

Членове: