КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/

Отказ за вписване на апорт
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=19&t=4647
Страница 1 от 1

Автор:  Полина Стефанова [ 27 Дек 2016, 11:32 ]
Заглавие:  Отказ за вписване на апорт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565

София, 20.12.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2477 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 322 от 27.06.2016г. по ч.в.гр.д.№ 463/2016г. на ОС Велико Търново, с което е потвърдено Определение № 11 от 04.05.2016г. на съдията по вписванията при РС Свищов за отказ за вписване на извършена непарична вноска – апорт на недвижим имот от едноличния собственик [фирма], с която е увеличен капиталът на дружеството по заявление от [фирма] с вх.№ 1286/04.05.2016г.
С частната касационна жалба се иска отмяна постановения отказ като неправилен акт с необосновани мотиви и в противоречие с т.5 на ТР № 7/2012г. от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се, че с приложените документи, вносителят е идентифициран, неговите права по отношение на апортирания имот са доказани, поради което съдията по вписванията не е имал основание да постанови отказ. Отделно изложение по смисъла на чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е представено. В касационната жалба конкретен правен въпрос не е формулиран, а се посочва, че проблемът, който е от съществено значение за изхода на производството е, подлежи ли на вписване предложеният учредителен акт на [фирма] – препис с измененията към 15.10.2015г., с отразен в него размер на капитала на дружеството, част от който е и непаричната вноска на едноличния собственик на капитала [фирма], след като вписването на същия дружествен акт в Търговския регистър е факт, както и са представени всички относими доказателства за правата на вносителя в изискуемата от закона форма. Конкретна ясно посочена допълнителна предпоставка липсва.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Със заявление вх.№ 11 от 25.05.2016г. [фирма] е сезирало съдията по вписванията с искане за вписване на нотариално заверен препис /с изменения към 18.10.2015г./ на учредителния акт на [фирма], чийто капитал е увеличен с непарична вноска на вносителя [фирма], представляваща /съгласно описанието в учредителния акт и в писменото съгласие на вносителя/ „нова база за вторични суровини“, [населено място], обособена част от имуществото на [фирма], [населено място].
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, ОС Велико Търново е посочил, че от приложените към заявлението книжа, включително и скиците, е видно, че имотът – земя и сгради се намира в район с одобрена кадастрална карта. Анализирал е, че съгласно чл.6 ал.1 б."в" от Правилника за вписванията, подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението, номера на имота, площта и/или застроената площ и границите, а съгласно ал.3 на същата разпоредба, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл.60 т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър, като в тези случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта; че разпоредбата на чл.60 т.1-7 от ЗКИР изисква вписване по партидата на идентификатора, вида на имота, адреса, границите, площта, предназначението на имота и етажността на сградата. Изведено е, че след като недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, съответно на изискванията на посочените разпоредби, той следва да е описан в учредителния акт, чието вписване се иска, съобразно разпоредбите на чл.60,т.1-7 ЗКИР. Констатирано е, че такова описание представеният учредителен акт не съдържа, т.е., че не е спазено нормативно изискване. С позоваване на т.6 на ТР 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че съдията по вписванията може да постанови отказ, ако актът няма необходимото съдържание като проверката на съдържанието му е в две насоки: идентификация на страните /чл.6 ал.1 б.а от ПВ/ и идентификация на имота /чл.6 ал.1 б.в от ПВ/; ако недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, може да бъде отказано вписването на акта за него, в случай че не са посочени данните по чл.60 т.1-7 от ЗКИР. С оглед извода, че в случая изискването не е спазено - учредителният акт няма необходимото съдържание досежно идентификацията на имота съгласно чл.60 т.1-7 ЗКИР, е обоснован крайният извод, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен.

Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно на първо място поради отсъствие на въпрос с характеристиката на правен като главна предпоставка за осъществяване на факултативния инстанционен контрол. Несъгласието на касатора с решаващите правни изводи на окръжния съд, че представеният акт няма необходимото съдържание с оглед индивидуализацията на имота според изискването на чл.60 ЗКИР, не може да послужи като основание за разглеждане по същество на частната му касационна жалба. Дори да се приеме, че като допълнителна предпоставка позоваването е на ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, то е неоснователно, тъй като изводите на окръжния съд не са в отклонение от задължителното за всички съдилища тълкуване. Съгласно т. 5 от същото тълкувателно решение, дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на вписването в търговския регистър. Вписването в книгите по ПВ няма конститутивен ефект. Отказът на съдията по вписванията не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик - в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост. Поради това неоснователна е тезата на касатора, че вписването в ТР на апорта изключва възможността да бъде поставен отказ за вписването в книгите по ПВ.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Определение № 322 от 27.06.2016г. по ч.в.гр.д.№ 463/2016г. на ОС Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Автор:  Дора Манолова [ 17 Дек 2019, 11:24 ]
Заглавие:  Re: Отказ за вписване на апорт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 730

София, 13.12.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2401/2019 година

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на АКВА ГРУП КОРПОРЕЙШЪН АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 246 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 66/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е оставена без уважение частна жалба против определение № 33 от 17.12.2018 г. на съдията по вписванията – [населено място].
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за касирането му. Счита се, че са налице предвидените в чл.73, ал.5 ТЗ предпоставки за вписване на устава на дружеството по реда на раздел II от Правилника за вписванията, след като вече е извършено вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество с капитал, формиран от непарични вноски на подробно описани в устава недвижими имоти и движими вещи. Според частния касатор, съдията по вписванията и съдебният състав на Окръжен съд – Сливен неправилно са съобразили, че по отношение на част от имотите има вписани обезпечителни мерки и съдебни решения по ЗПКОНПИ, като по този начин са излезли извън обхвата на проверката, която се дължи при вписване по реда на чл.73, ал.5 ТЗ. В частната касационна жалба се твърди и, че атакуваният съдебен акт не е мотивиран и неправилно окръжният съд се е произнесъл с определение, а не с решение.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следния формулиран въпрос: „ Дали материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ /ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на нотариални актове“. Първата допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е основана на твърдения за допуснато от съда отклонение от ТР № 1/2018 г. и ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а предпоставката по т.2 е само формално цитирана, без да е обоснована. В частната касационна жалба се твърди и очевидна неправилност на обжалваното определение, основана на доводи за процесуална и материална незаконосъобразност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на съдията по вписванията при Районен съд – Сливен по преписка с вх. № 8624/17.12.2018 г., с което е отказано вписване в книгите на Служба по вписванията [населено място] на Устав на АКВА ГРУП КОРПОРЕЙШЪН АД, съставът на въззивния съд е приел за правилна преценката му, че: е налице нередовност в представените от молителя документи по отношение на един от апортираните имоти – поземлен имот с идентификатор 67338.528.390, изразяваща се в погрешно посочване на акта за собственост на вносителя като такъв от 2006 г., а не от 2003 г., за отстраняване на която съдията по вписванията не дължи даване на указания; че в резултат на извършената от съдията по вписванията проверка на правата на вносителя / чл.73, ал.5 ТЗ/, с приложимост по аналогия на чл.586 ГПК и чл.25, ал.2 ЗННД изискващи проверка, че праводателят е собственик на правата, които прехвърля, както и проверка за наложена обезпечителна мярка по ЗПКОНПИ, е установено вписването на възбрани по отношение на голяма част от апортираните имоти и съдебни решения по посочения закон. Съдът е констатирал, че липсват доказателства, от които да е видно, че дружеството е било уведомено за наложените възбрани и, че е съгласно при тези условия да придобие собствеността върху съответни имоти.
Настоящият съдебен състав на ВКС приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от дружеството – частен касатор правен въпрос е изцяло несъотносим към решаващата правна воля на въззивния съд, обективирана в атакуваното с настоящата частна касационна жалба определение, а е и извън обхвата на исканото вписване на непарични вноски, имащи за предмет вещни права върху недвижими вещи, по което е постановен отказ на съдията по вписванията, съответно потвърден от компетентния окръжен съд. Поставеният въпрос възпроизвежда изцяло този, по който е постановено Тълкувателно решение № 1 от 16.01.2019 г. по тълк.дело № 1/2018 на ОСГТК на ВКС, според което: материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 от Закона за аренда в земеделието /ДВ бр.13/2007 г./ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписвания проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието.
Съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на касационно обжалване; този въпрос определя рамките, в които ВКС провежда селективното производство; обжалваният съдебен акт не би могъл да се допусне до касационно обжалване по изведен от касационния съдебен състав въпрос въз основа на оплакванията и доводите на касационния жалбоподател, като ВКС може само да уточни този въпрос. Непосочването на правен въпрос, удовлетворяващ основния селективен критерий съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването, каквато е и настоящата хипотеза.
Независимо от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, е необходимо да се посочи, че атакуваното определение е съобразено изцяло със задължителните постановки в т.5 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а и съответства на постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС – така например, определение по ч.т.д. № 4639/2013 г., определение по ч.т.д. № 3410/2015 г., първо т.о. и др., които са надлежно публикувани. Според тези определения, при вписване на дружествен договор, устав или учредителен акт на търговско дружество, с които е направена непарична вноска на право на собственост върху недвижим имот, молителят следва да представи на съдията по вписванията писмени доказателства за удостоверяване на правото на собственост, като нередовности на молбата не могат да се отстранят пред въззивния съд; Вносителят на непарична вноска в капитала на търговското дружество следва да установи правото си на собственост върху недвижимата вещ с предвидения за конкретния придобивен способ документ, легитимиращ неговия носител, а всички други доказателства, вкл. вписвания в имотния регистър, са служебно достъпни за съдията по вписванията. Поради това, дори и да се приеме, че ВКС дължи конкретизиране на правния въпрос, то не е налице допълнителната селективна предпоставка.
Касационно обжалване не следва да се допусне и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от особено тежък порок и който може да бъде констатиран без необходимост от извършване на касационна проверка за законосъобразност и обоснованост. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуваща правна норма, или законът е приложен в неговия обратен смисъл. Актът би могъл да бъде очевидно неправилен и при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Съобразявайки посочените критерии, релевантни към самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, атакуваното въззивно определение не би могло да се определи като очевидно неправилно.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 246 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 66/2019 г. на Окръжен съд – Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/