О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София, 13.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 2401/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на АКВА ГРУП КОРПОРЕЙШЪН АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 246 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 66/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е оставена без уважение частна жалба против определение № 33 от 17.12.2018 г. на съдията по вписванията – [населено място]. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за касирането му. Счита се, че са налице предвидените в чл.73, ал.5 ТЗ предпоставки за вписване на устава на дружеството по реда на раздел II от Правилника за вписванията, след като вече е извършено вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество с капитал, формиран от непарични вноски на подробно описани в устава недвижими имоти и движими вещи. Според частния касатор, съдията по вписванията и съдебният състав на Окръжен съд – Сливен неправилно са съобразили, че по отношение на част от имотите има вписани обезпечителни мерки и съдебни решения по ЗПКОНПИ, като по този начин са излезли извън обхвата на проверката, която се дължи при вписване по реда на чл.73, ал.5 ТЗ. В частната касационна жалба се твърди и, че атакуваният съдебен акт не е мотивиран и неправилно окръжният съд се е произнесъл с определение, а не с решение. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следния формулиран въпрос: „ Дали материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ /ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на нотариални актове“. Първата допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е основана на твърдения за допуснато от съда отклонение от ТР № 1/2018 г. и ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а предпоставката по т.2 е само формално цитирана, без да е обоснована. В частната касационна жалба се твърди и очевидна неправилност на обжалваното определение, основана на доводи за процесуална и материална незаконосъобразност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на съдията по вписванията при Районен съд – Сливен по преписка с вх. № 8624/17.12.2018 г., с което е отказано вписване в книгите на Служба по вписванията [населено място] на Устав на АКВА ГРУП КОРПОРЕЙШЪН АД, съставът на въззивния съд е приел за правилна преценката му, че: е налице нередовност в представените от молителя документи по отношение на един от апортираните имоти – поземлен имот с идентификатор 67338.528.390, изразяваща се в погрешно посочване на акта за собственост на вносителя като такъв от 2006 г., а не от 2003 г., за отстраняване на която съдията по вписванията не дължи даване на указания; че в резултат на извършената от съдията по вписванията проверка на правата на вносителя / чл.73, ал.5 ТЗ/, с приложимост по аналогия на чл.586 ГПК и чл.25, ал.2 ЗННД изискващи проверка, че праводателят е собственик на правата, които прехвърля, както и проверка за наложена обезпечителна мярка по ЗПКОНПИ, е установено вписването на възбрани по отношение на голяма част от апортираните имоти и съдебни решения по посочения закон. Съдът е констатирал, че липсват доказателства, от които да е видно, че дружеството е било уведомено за наложените възбрани и, че е съгласно при тези условия да придобие собствеността върху съответни имоти. Настоящият съдебен състав на ВКС приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Формулираният от дружеството – частен касатор правен въпрос е изцяло несъотносим към решаващата правна воля на въззивния съд, обективирана в атакуваното с настоящата частна касационна жалба определение, а е и извън обхвата на исканото вписване на непарични вноски, имащи за предмет вещни права върху недвижими вещи, по което е постановен отказ на съдията по вписванията, съответно потвърден от компетентния окръжен съд. Поставеният въпрос възпроизвежда изцяло този, по който е постановено Тълкувателно решение № 1 от 16.01.2019 г. по тълк.дело № 1/2018 на ОСГТК на ВКС, според което: материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 от Закона за аренда в земеделието /ДВ бр.13/2007 г./ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписвания проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието. Съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на касационно обжалване; този въпрос определя рамките, в които ВКС провежда селективното производство; обжалваният съдебен акт не би могъл да се допусне до касационно обжалване по изведен от касационния съдебен състав въпрос въз основа на оплакванията и доводите на касационния жалбоподател, като ВКС може само да уточни този въпрос. Непосочването на правен въпрос, удовлетворяващ основния селективен критерий съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването, каквато е и настоящата хипотеза. Независимо от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, е необходимо да се посочи, че атакуваното определение е съобразено изцяло със задължителните постановки в т.5 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а и съответства на постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС – така например, определение по ч.т.д. № 4639/2013 г., определение по ч.т.д. № 3410/2015 г., първо т.о. и др., които са надлежно публикувани. Според тези определения, при вписване на дружествен договор, устав или учредителен акт на търговско дружество, с които е направена непарична вноска на право на собственост върху недвижим имот, молителят следва да представи на съдията по вписванията писмени доказателства за удостоверяване на правото на собственост, като нередовности на молбата не могат да се отстранят пред въззивния съд; Вносителят на непарична вноска в капитала на търговското дружество следва да установи правото си на собственост върху недвижимата вещ с предвидения за конкретния придобивен способ документ, легитимиращ неговия носител, а всички други доказателства, вкл. вписвания в имотния регистър, са служебно достъпни за съдията по вписванията. Поради това, дори и да се приеме, че ВКС дължи конкретизиране на правния въпрос, то не е налице допълнителната селективна предпоставка. Касационно обжалване не следва да се допусне и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от особено тежък порок и който може да бъде констатиран без необходимост от извършване на касационна проверка за законосъобразност и обоснованост. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуваща правна норма, или законът е приложен в неговия обратен смисъл. Актът би могъл да бъде очевидно неправилен и при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Съобразявайки посочените критерии, релевантни към самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, атакуваното въззивно определение не би могло да се определи като очевидно неправилно. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 246 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 66/2019 г. на Окръжен съд – Сливен. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|