КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 104

София, 24.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ………….………………………..……. и с участието на прокурора ……...……………....., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т.. д. № 158 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 260/16.І.2017 г. на [фирма]-София, подадена против въззивното определение № 848 на Добричкия ОС, ГК, от 19.ХІІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 643/2016 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу определение № 38/17.Х.2016 г. на Службата по вписвания-гр. К., с което е било отказано вписване на удостоверения на Агенцията по вписванията за промяна на кредитора – банката настоящ частен касатор, в качеството й на правоприемник на „А. БАНКА-клон България” /К./.
Оплакванията на банката частен касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Добричкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на определение от настоящата инстанция, с което да бъде разпоредено вписване на Удостоверение № 20160630101343/30.VІ.2016 г., а също и на Удостоверение № 20160630101441/30.VІ.2016 г. на Агенцията по вписванията по партида на съответния длъжник/имот към 8 бр. (осем броя) договорни/законни ипотеки, подробно индивидуализирани в молбата с общ рег. № 2455 от 17.Х.2016 г.”
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма]-София обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Добричкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по противоречиво решавани от съдилищата в Републиката процесуалноправни въпроси, а именно:
1./ „Подлежат ли на вписване в имотния регистър удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенцията по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и то по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?”;
2./ „Дали при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, подлежи на вписване удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ - по смисъла на чл. 4, б. „и” ПВ (понастоящем б. „л”)?”;
3./ „При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 ЗЗД?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Добричкия ОС, настояща частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди определението на Службата по вписвания в [населено място], с което е било отказано вписване на горепосочените две удостоверение на Агенцията по вписванията за промяна на кредитора настоящ частен касатор в качеството му на правоприемник на „А. БАНКА-клон България” /К./, въззивната инстанция е могла да констатира в конкретния случай, че атакуваният пред нея отказ е бил постановен „по причина, че молбата за исканото вписване не съдържа всички необходими реквизити и данни, не е представена в достатъчно на брой нотариално заверени екземпляри, респ., че следва да бъде подадена отделна молба за всяко отделно вписване на промяната на кредитора по всяка една вече вписана договорна ипотека – съобразно разпоредбата на чл. 17, във вр. чл. 6 и чл. 12, ал. 2 от Правилника за вписванията (приложими относно вписването на актовете по чл. 171 ЗЗД).
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай обаче, произнасянето на Добричкия ОС с атакуваното въззивно определение е по процедурен, т.е. процесуалноправен въпрос, а не по съществото на който е да от трите, релевирани от банката настоящ частен касатор материалноправни въпроса. Ето защо, при установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, се явява безпредметно обсъждането налице ли е някоя от посочените в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба допълнителни предпоставки за това /по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст/.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 848 на Добричкия окръжен съд, ГК, от 19.ХІІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 643/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2












Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 158 по описа за 2017 г.