КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 20.03.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 526 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против Определение № 38 от 17.01.2017г. на ОС Разград по ч.в.гр.д. № 278/2016г. за потвърждаване отказа на съдията по вписванията при Районен съд Кубрат за вписване на две удостоверения на Агенцията по вписванията за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Б. - клон България К.” по партидата на имота на длъжника към договорна /законна ипотека.
С частната касационна жалба се иска отмяната на атакуваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон- чл.16,ал.4 ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4 б.”л” от Правилника за вписванията. Твърдението е, че тези разпоредби не са тълкувани систематично с чл.171 ЗЗД и е игнорирана сходната хипотеза на чл.263в,ал.1 и чл.263г,ал.1 ТЗ.
В изложението по към частната касационна жалба се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенцията по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; 2/ Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в,ал.1 и чл.263г,ал.1 ТЗ на вписване по смисъла на чл.4,б.”и” /понастоящем б.”л”/ от Правилника за вписванията. 3/ При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намери приложение чл.171 ЗЗД. Поддържа се наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на изводите на районния съд с т.6 на ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и с Определение № 523, с което не е допуснато касационно обжалване по т.д.№ 2428/2014г. на І т.о., Определение № 84 по ч.т.д.№ 3123/2013г. на І т.о. за недопускане на касационното обжалване, Определение № 170 по ч.т.д.№ 3746/2014г. на ІІ т.о., с което не е допуснато касационно обжалване и Решение № 131 по гр.д.№ 720/2011г. на І г.о. на ВКС. Касаторът се позовава и на основанието по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК като твърди, че изводите в обжалваното определение, че в случая е неприложимо прилагането по аналогия на чл.263и, ал.6 ТЗ, с оглед разпоредбата на чл.2 от ПВ, че подлежащите на вписване актове следва да бъдат изрично посочени в закон, противоречат на определението по: ч.гр.д.№ 357/2016г. на ОС Видин,ч.гр.д.№ 199/2016г. на ОС Кърджали, ч.гр.д.№ 200/2016г. на ОС Кърджали, ч.гр.д.№ 631/2016г. на ОС Врац
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С обжалваното определение Разградският ОС е констатирал, че жалбата на [фирма] е насочена срещу отказа на съдията по вписванията да впише по партида на имот и по партида на длъжник по договорна ипотека две удостоверения на Агенцията по вписванията за промяна на кредитора [фирма] в качеството му на правоприемник на „А. Банка- Клон България” по сключен между тях договор по реда на чл.15 ТЗ за прехвърляне на предприятие. Приел е за безспорен факта, че договорът за прехвърляне на търговското предприятие като легитимиращ „Ю. България” като кредитор и титуляр на обезпечаващите го ипотечни права, е вписан в ТР по партидата на прехвърлителя и приобретателя. Посочил е, че при прехвърляне на търговско предприятие, в което са включени вземания, обезпечени с ипотека, за да има действие по отношение и на ипотеката, след вписването му в ТР, договорът за прехвърляне на предприятието следва да бъде вписан и в имотния регистър. Констатирал е, че в случая договорът от 29.02.2016г., с който „А. Б.” е прехвърлила на [фирма] собствеността върху търговското предприятие на продавача в България, съставляващо дейността на българския клон, е вписан и в имотния регистър по партидата на имота и на длъжника. Акцентирано е, че е предвидено повторно вписване на договора, с който се прехвърля търговското предприятие, а не издадените в тази връзка удостоверения на Агенцията по вписванията. Обосновано е, че тези удостоверения са издадени в потвърждаване на вече извършеното вписване на договора по чл.15 ТЗ в Службата по вписванията /доколкото с него се прехвърлят недвижими имоти и вещни права/ и с това е постигната целта за оповестяване и не е необходимо, и законът не предвижда, повторно вписване. Обсъдено е, че при липса на законова регламентация за вписвания на промяна на кредитора по сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, които обезпечават вземания, включени в прехвърленото търговско предприятие, не следва да се прилагат по аналогия дадените разрешения в ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС за допускане на вписване на удостоверенията по чл.263в,ал.1 и чл.263г,ал.1 ТЗ, които са относими към хипотези на различни правни действия, засягащи правосубектността на самото търговско дружество във връзка с преобразуването му; посочено е, че прехвърлянето на търговското предприятие по чл.15 ТЗ не е хипотеза на преобразуване, за да би било приложимо по аналогия предвиденото в чл.263и,ал.6 ТЗ вписване.
По поставените от касатора въпроси е налице произнасяне със задължителна по смисъла на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК съдебна практика - Определение № 122 от 14.03.2017г. по ч.тд.№ 163/2017г. на І т.о. на ВКС. С него е допуснато касационно обжалване по въпоса следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя и кой е актът, който подлежи на вписване- т.е. по въпроса, който е разгледан в обжалваното определение и разрешаването му е обусловило изхода на делото.
Настоящият състав изцяло споделя дадения отговор, че на вписване в имотния регистър при прехвърляне на търговско предприятие, част от което е вземане на отчуждителя, обезпечено с ипотека, подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4,б.”л” от Правилника за вписванията, а не издадените удостоверния от Агенцията по вписванията /Търговски регистър/ за вписването на основание чл.16,ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговското предприятие по партидата на отчуждителя и правоприемника. Аргументите са, че съгласно чл.2 ПВ вписване, заличаване и отбелязване се допуска само в изрично предвидените от закон случаи, а хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, съставляващи удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично установени, но издадените от Агенцията по вписванията удостоверения за вписване по чл.16,ал.1 ТЗ не са сред тях. Следователно, изводът в обжалваното определение, че при липса на законова регламентация за вписвания на промяна на кредитора по сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, които обезпечават вземания, включени в прехвърленото търговско предприятие, отказът за вписване по искането на [фирма] е законосъобразен, е изцяло съобразен с формирана след постановяването му задължителна съдебна практика.
Това обуславя и неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване.
Поради изложеното съставът на ВКС, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Определение № 38 от 17.01.2017г. на ОС Разград по ч.в.гр.д. № 278/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: