КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 178
гр. София, 29.03. 2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 361/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 255 от 06.12.2016 г. по в. ч. гр. д. № 201/2016 г. на Търговищки окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 12 от 31.10.2016 г. на съдията по вписванията при Търговищки районен съд, с което е отказано вписване на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016г. и удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Банка - клон България” К. по партида на имота и по партида на длъжника към 88 броя договорни и законни ипотеки, индивидуализирани в молба за вписване рег. № 5534-14/31.10.2016 г.
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда оплаквания, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 4, б. ”л” от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл. 263и, ал. 6 във вр. с чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Излага доводи, че съобразно указанията в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Поддържа, че доколкото представените пред съдията по вписвания удостоверения удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на Върховния касационен съд те подлежат на вписване в Имотния регистър.
Като обосноваващи допускането на касационно обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл. 4, б.”и” ПВ (понастоящем б.”л”); 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 от ЗЗД”. Частният касатор поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика в определение № 523/06.07.2015 г. по ч. т. д. № 2428/2014 г. на ВКС, І т. о., определение № 84/20.01.2014 г. по ч. т. д. № 3123/2013 г. на ВКС, І т. о., и решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., респ. че се решават противоречиво от съдилищата. За доказване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са представени определение № 200/02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 357/2016 г. на Окръжен съд - Видин, определение № 785/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд - Кърджали и определение № 851/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 631/2016 г. на Окръжен съд - Враца /влезли в сила като необжалваеми/.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определение № 12 от 31.10.2016 г. на съдията по вписванията при Търговищки районен съд, с което е отказано да се извърши вписване по подадената от [фирма] молба за вписване рег. № 5534-14/31.10.2016 г., въззивният съд е приел, че представените с молбата удостоверения на Агенция по вписванията за вписано в Търговския регистър прехвърляне на търговското предприятие на „А. банка - клон България” К. по партидите на праводателя и на правоприемника на предприятието [фирма] не са сред подлежащите на вписване актове, изброени в чл. 4 и чл. 5 от Правилника за вписванията. Според решаващия състав, представените удостоверения са издадени в потвърждение на извършеното вписване в Агенцията по вписванията на договора за прехвърляне на търговско предприятие от „А. Банка – Клон България“ на [фирма], тъй като с договора се прехвърлят недвижими имоти и вещни права, с което е постигната целта на вписването, съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията, а именно – да се даде гласност на подлежащите на вписване актове. Поради това е направен извод, че не е предвидено и не е необходимо повторно вписване на обстоятелства, които произтичат по силата на сключения договор и на закона.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК - да е от значение за изхода на делото, е осъществено само по отношение на първия поставен от частния касатор въпрос, тъй като неговото разрешаване от окръжния съд е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да извърши вписване на издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписано в Търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ. Останалите два въпроса нямат характер на обусловили изхода на конкретното дело, доколкото същите изобщо не са били предмет на обсъждане в мотивите на обжалваното определение.
Макар и релевантен, първият въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика /съобразно разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и не доказват специфичната за основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнителна предпоставка. Задължителната практика в решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., обхваща въпроса за приложението на чл. 346, ал. 2 ГПК /отм./, съответно чл. 452, ал. 2 ГПК, и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека, и е неотносима към въпроса, чието разрешаване е обусловило изхода на настоящото дело.
Представените с изложението определения на Окръжен съд - Видин, Окръжен съд - Кърджали и Окръжен съд - Враца доказват съществуването на противоречива съдебна практика по въпроса дали издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписано в Търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане, подлежи на вписване в Имотния регистър по партидата на ипотекирания имот и на длъжника. Въпреки това, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 163/2017 г. на ВКС, І т. о. С посоченото определение е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по въпросите следва ли да бъде извършено вписване в Имотния регистър на основание чл. 171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, и кой е актът, който подлежи на вписване, като е формирана задължителна съдебна практика в следния смисъл : „При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл. 171 ЗЗД във вр. с чл. 4, б. ”л” от Правилника за вписванията на вписване в Имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията - Търговски регистър за вписване на основание чл. 16, ал. 1 ТЗ в Търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника”. В тълкувателната част на определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в Имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в Търговския регистър вписване по чл. 16, ал. 1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в Имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, в което се съдържа и отговора на въпроса, обусловил изхода на конкретното дело, а именно - че удостоверенията, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в Имотния регистър. Аналогични изводи са направени и в обжалваното определение, което съответства на задължителната практика на ВКС и няма основания да бъде допускано до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 255 от 06.12.2016 г. по в. ч. гр. д. № 201/2016 г. на Търговищки окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :