КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 02 Май 2024, 14:27

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Алфабанк/Юробанк
Ново мнениеПубликувано на: 30 Мар 2017, 12:56 
Offline

Регистриран на: 28 Ное 2014, 14:35
Мнения: 20
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№170

Гр.С., 28.03.2017 год.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 24.03.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
ч.т.д. № 243/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид:


Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Ю. БЪЛГАРИЯ АД, [населено място], чрез пълномощника адв. В., против определение № 244/26.10.2016 г. по ч.гр.д. № 265/2016 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 24/11.10.2016 г. на съдията по вписванията при Силистренски районен съд. С обжалваното определение е отказано вписване на Удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г. и Удостоверение № 20160630101443/30.06.2016 г. на АВ за вписване в ТР на прехвърляне на търговско предприятие по партидите на всички имоти и по персоналните партиди на длъжниците на А. БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ К., по списък с учредени ипотеки, вписани в СВ – С..
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно - необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4, б.Л от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на цитирания текст, без да го тълкува систематично с оглед разпоредбата на чл.171 ЗЗД и да вземе предвид хипотезата на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ, която е сходна, както и се е произнесъл в нарушение на ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в какъвто смисъл са изложени подробни съображения. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде разпоредено извършване на исканото вписване.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението се основава на следните въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: „ 1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към АВ за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партида на имота, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2/ Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ на вписване по смисъла на чл.4, б.Л ПВ?; 3/ При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна /законна/ ипотека, следва ли да намира приложение и да се приложи чл.171 ЗЗД?“ Въпросите са въведени при позоваване на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при СРС, съставът на въззивния съд е счел за правилна преценката му, че в случая удостоверенията не са акт, подлежащ на вписване, съгласно чл.4, б.Л от ПВ. Изложил е съображения, че при прехвърляне на търговско предприятие, съгласно чл.16 ал.4 от ТЗ, на вписване подлежи договорът за прехвърляне на търговското предприятие. Законодателят е приел това вписване за достатъчно, с оглед оповестителното му действие. Хипотезата на т.3 от ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС не е счетена за приложима, т.к. касае изрично вписването на удостоверение по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ /вливане, сливане, разделяне и отделяне/, която е различна от настоящата.
Съставът на касационния съд намира, че определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По поставените, релевантни за спора въпроси /по п.1 и п.3/ и относно идентичен казус вече е създадена задължителна практика на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК /определение от 14.03.2017 г. по ч.т.д.№ 163/2017 г., І ТО/, според която, при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б. Л от Правилника за вписванията, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията - Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. В тълкувателната част на определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър от съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя горното разрешение на правния въпрос, обусловил изхода на конкретния правен спор. Т.к. даденото от въззивния съд разрешение също е в смисъл, че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър, то обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС. С оглед изложеното, липсва основание за допускането му до касационна проверка.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 244/26.10.2016 г. по ч.гр.д. № 265/2016 г. на Силистренския окръжен съд.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Алфабанк/Юробанк
Ново мнениеПубликувано на: 03 Апр 2017, 13:30 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 29 Сеп 2009, 17:07
Мнения: 142
Местоположение: Димитровград
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 201
гр. София, 03.04.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 527/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 49 от 17.01.2017 г. по в. ч. гр. д. № 790/2016 г. на Хасковски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 16 от 13.10.2016 г. на съдията по вписванията при Служба за вписванията – Д. при Димитровградски районен съд, с което е отказано вписване на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016г. и удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Банка - клон България” К. по партида на имота и по партида на длъжника към 34 броя договорни и законни ипотеки, индивидуализирани в молба за вписване вх. № 4048/13.10.2016 г.
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда оплаквания, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 4, б. ”л” от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл. 263и, ал. 6 във вр. с чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Излага доводи, че съобразно указанията в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Поддържа, че доколкото представените пред съдията по вписвания удостоверения удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на Върховния касационен съд те подлежат на вписване в Имотния регистър.
Като обосноваващи допускането на касационно обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл. 4, б.”и” ПВ (понастоящем б.”л”); 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 от ЗЗД”. Частният касатор поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика в определение № 523/06.07.2015 г. по ч. т. д. № 2428/2014 г. на ВКС, І т. о., определение № 84/20.01.2014 г. по ч. т. д. № 3123/2013 г. на ВКС, І т. о., и решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., респ. че се решават противоречиво от съдилищата. За доказване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са представени определение № 200/02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 357/2016 г. на Окръжен съд - Видин, определение № 785/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд - Кърджали и определение № 851/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 631/2016 г. на Окръжен съд - Враца /влезли в сила като необжалваеми/.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определение № 16 от 13.10.2016 г. на съдията по вписванията при Служба за вписванията - Д. при Димитровградски районен съд, с което е отказано да се извърши вписване по подадената от [фирма] молба за вписване вх. № 4048/13.10.2016 г., въззивният съд е приел, че представените с молбата удостоверения на Агенция по вписванията за вписано в Търговския регистър прехвърляне на търговското предприятие на „А. банка - клон България” К. по партидите на праводателя и на правоприемника на предприятието [фирма] не са сред подлежащите на вписване актове, изброени в чл. 4 и чл. 5 от Правилника за вписванията. Решаващият състав е изложил съображения, че по разпореждане на закона на вписване в службата по вписвания подлежат договорите за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 ТЗ, когато с тях се прехвърля недвижим имот или вещно право, но не и удостоверенията от Агенция по вписвания за вписаното в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие. За неоснователни са счетени доводите на заявителя [фирма] за приложимост по аналогия към заявеното с молбата вписване на разрешението в т.3 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 25.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС относно вписването на удостоверение чл. 263и, ал. 6 вр. с чл. 263г, ал.1 и чл. 263в, ал. 1 ТЗ, както и за обусловеност на поисканото вписване от разпоредбата на чл. 171 ЗЗД във вр. с чл. 17 от Правилника за вписванията. Във връзка с втория довод съдът е изразил становище, че по силата на чл.171 ЗЗД и чл.17а, ал.1, б.”а” от Правилника за вписванията, когато договорът за прехвърляне на търговско предприятие инкорпорира в съдържанието си и прехвърляне на обезпечено с ипотека вземане /чл.99 ЗЗД/, на вписване подлежи самият договор по чл. 15 ТЗ, с който е прехвърлено ипотечното вземане, не и удостоверението за вписване на договора в търговския регистър. Като самостоятелен аргумент за неоснователност на искането за вписване са посочени също неправилно внесената държавна такса по молбата за вписване, както и непредставянето на договора за прехвърляне на търговско предприятие в оригинал или в нотариално заверено копие.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Изискването на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за изхода на делото, е осъществено по отношение на първия и на третия въпрос в изложението, тъй като тяхното разрешаване от окръжния съд е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания. Вторият въпрос предполага преценка на законосъобразността на извода в обжалваното определение, че разпоредбите на чл. 263, ал. 6 във вр. с чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ не могат да се приложат по аналогия към вписването на удостоверение за прехвърляне на търговско предприятие, поради което е от значение за правилността на обжалваното определение и не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на обжалваното определение до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика /съобразно разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и не доказват специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнителна предпоставка. Задължителната практика в решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., обхваща въпроса за приложението на чл. 346, ал. 2 ГПК /отм./, съответно чл. 452, ал. 2 ГПК, и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека, и е неотносима към въпросите, чието разрешаване е обусловило изхода на настоящото дело.
Представените с изложението определения на Окръжен съд - Видин, Окръжен съд - Кърджали и Окръжен съд - Враца доказват съществуването на противоречива съдебна практика по въпросите дали издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане, подлежи на вписване в имотния регистър по партидатата на ипотекирания имот и на длъжника. Въпреки това обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 163/2017 г. на ВКС, І т. о. С посоченото определение е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по въпросите следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, и кой е актът, който подлежи на вписване, като е формирана задължителна съдебна практика в следния смисъл : „При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията на вписване в Имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията - Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в Търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника”. В тълкувателната част на определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в Търговския регистър вписване по чл. 16, ал. 1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в Имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя; В чл.171 ЗЗД са изброени правните сделки относно обезпечените с ипотека вземания, които подлежат на вписване в имотния регистър, и в съответствие с това изброяване в специалната норма на чл. 17, ал.1 от Правилника за вписванията като подлежащи на вписване в Имотния регистър са посочени самите правни сделки за промяна с обезпеченото вземане, а вписването им се извършва въз основа на документа, който ги обективира. Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, в което се съдържа и отговора на двата въпроса, обусловили изхода на конкретното дело, а именно - че удостоверенията, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в Имотния регистър. Аналогични изводи са направени и в обжалваното определение, което съответства на задължителната практика на ВКС и няма основания да бъде допускано до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 49 от 17.01.2017 г. по в. ч. гр. д. № 790/2016 г. на Хасковски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

_________________
Ibi potest valere populus , ubi leges valent - Народът е силен там, където действат законите.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 13 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов