КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 23 Окт 2020, 13:10

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: жалба на юробанк
Ново мнениеПубликувано на: 06 Апр 2017, 11:35 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 193

София, 30.03.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 420/ 2017 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение №154/19.01.2017 г. по ч.гр.д.№3007/2016г. на ОС -Пловдив, с което е потвърдено Определение №5/03.11.2016 г. на съдията по вписванията при РС - Карлово, с което е отказано да се впишат в Имотния регистър: Удостоверение № 20160630101343/30. 06.2016 г. и Удостоверение №20160630101441/30.06.2016 г., издадени от Агенцията по вписванията, за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма], като правоприемник на „А. банка-клон България“ КЧТ по 29 бр. ипотеки. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно - въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 16 ал. 4 ТЗ, вр. чл. 2 и чл. 4 б.“л“ от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит, без да тълкува посочения текст систематически с чл. 171 ЗЗД и освен това е изключил сходната хипотеза на чл. 263в ал.1 и чл. 263г ал.1 ТЗ. Излага, че по силата на чл. 4 б.“л“ ПрВ, на вписване подлежат всички други актове, за които това е предвидено със закон; обосновава, че вземанията на „А. банка - клон България” КЧТ, са обезпечени с ипотеки и по силата на чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано в търговския регистър - налице са изискваната от закона форма и изрична законова разпоредба, предвиждаща вписване - разпоредбата на чл. 171 ЗЗД е „друг акт“, който по чл. 4 ”л” ПрВ подлежи на вписване. Жалбоподателят поддържа, че когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, съдията по вписванията не проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да откаже вписване на това основание - т.6 от ТР №7/ 25.04.2013 г. по т.д.№7/2012 г. на ВКС, ОСГТК; сочи постановени от ВКС,І т.о.:Опр.№523/06.07.2015 г. по т.д.№2428/2014 г. и Опр.№84/ 20.01.2014 г. по ч.т.д.№ 3123/2013 г. относно необходимостта да се отрази в Имотния регистър прехвърляне на вземания, обезпечени с ипотека; описва приетото в Р.№131/26.03.2012 г. по гр.д.№720/2011 г. на ВКС, І г.о. Поддържа, че представените пред съдията по вписванията нотариално заверени преписи от посочените две удостоверения, удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие, поради което подлежат на вписване в Имотния регистър и че в молбата за вписване подробно са описани актовете (договорни и законни ипотеки) и обезпечените права, които са надлежно индивидуализирани. Иска да се допусне касационно обжалване, определението да се отмени, както и отказът на съдията по вписванията.
В Изложение на касационни основания жалбоподателят извежда въпросите: 1. Подлежат ли на вписване в имотния регистър удостоверения, издадени от АВ - ТР за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ; 2. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с ипотека, удостоверението по чл. 263в ал.1 и чл. 263г ал. 1 ТЗ, подлежи ли на вписване по см. на чл. 4 б.“л“ ПрВ; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с ипотека, следва ли да се прилага чл. 171 ЗЗД. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради решаване на въпросите в противоречие с т.6 на ТР №7/25.04.2013 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, и в противоречие с постановените от ВКС: Опр.№523/06.07.2015 г. по т.д.№2428/2014 г. на І т.о.,Опр. № 84/20.01.2014 г. по ч.т.д.№3123/2013 г.на І т.о.,Р.№131/26.03.2012 г. по гр.№720/2011 г. на І г.о. Заявява основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречива съдебна практика: Опр.№200/02.11.2016 г. по ч.гр.д.№357/2016 г. на ОС-Видин, Опр.№785/07.12.2016 г. по ч. гр.д.№199 на ОС-Кърджали, Опр.№792/08.12.2016 г. по ч.гр.д.№200 на ОС-Кърджали, Опр.№851/07.12.2016 г. по гр.д.№631/2016 г. на ОС - Враца.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и провери данните по делото, приема следното:
[фирма] е поискало вписване на Удостоверения №20160630101343/30.06.2016 г. и №2016063010144- 1/30.06.2016 г., издадени от А. - ТР, за които твърди, че е налице промяна на кредитора поради прехвърляне по чл. 15 ТЗ на търговското предприятие на „А. Б. - клон България“ на [фирма] към 29 бр. ипотеки. В молбата са посочени актовете за учредяване на ипотеките, договорите за кредит и кредитополучателите и са приложени преписи от посочените удостоверения, копие от Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г., заверено от адвокат Д.Д., списък с ДМА и нематериални активи в Баланса на „А. банк - клон България” към 29.02.2016 г. и 29 бр. ипотеки.
Съдията по вписванията е отказал вписване, като е приел, че издадените удостоверения от Агенцията по вписванията - ТР, не са от кръга на актовете, подлежащи на вписване. Посочил е, че съгласно чл. 2 ПрВ вписване, отбелязване и заличаване, се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите - издадено от АВ удостоверение за прехвърляне на търговско предприятие, не е акт от изрично предвидените нито в ПрВ, нито в ТЗ. Обосновал е, че съгласно чл. 16 ал.2 ТЗ на вписване в Службата по вписванията подлежи самият договор за прехвърляне на търговско предприятие, когато с него се прехвърля недвижим имот или вещно право, и в чл.17 - 22 ПрВ са изброени изрично всички отбелязвания, които могат да се извършат по ипотеките; промяната на кредитора при прехвърляне на търговско предприятие не е сред тях. В заключение е посочил, че всяко вписване и отбелязване представлява отделно производство, за което трябва да се представят: молба; акт, който да бъде подреден в актовите книги, а в случая с една молба се иска вписване на два акта.
За да потвърди отказа, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 2 ПрВ вписване, отбелязване и заличаване, се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. За договорите за прехвърляне на предприятие е посочил, че се вписват, когато с тях се прехвърля недвижим имот или вещно право, а искането на молителя касае друго - вписване на промяна на кредитора по партидите на имотите и на съответния длъжник чрез представени две удостоверения. По довода на жалбоподателя, основан на чл. 263в ал. 1 и 263г ал. 1 ТЗ, съдът е посочил, че не може да се приложи по аналогия съдебната практика, съдържаща се в т.3 на ТР №7/25.04. 2012 г. по т.д.№7/2012г. на ВКС,ОСГТК, касаеща различни хипотези; като разпоредбата на чл. 171 ЗЗД относно вписване на последващи факти относно вземането, ги изброява изчерпателно и сред тях не е исканото от мол ителя; тази норма е въведена и в диспозицията на чл.17 ПрВ - липсва изрична законова основа за вписване промяна на кредитора при прехвърляне на търговско предприятие по отношение на ипотечните актове, вписани за обезпечаване на вземания на прехвърляното предприятие.
С постановеното от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК Определение №122/14.03.2017 г. по ч.т.д.№163/2017 г. на І т.о., задължително за долустоящите съдебни инстанции, е констатирана създадена от състави на окръжни съдилища противоречива практика по въпроса: при прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, кой е актът, който подлежи на вписване и издадените от ТР удостоверения по чл. 16 ТЗ, удостоверяват ли прехвърляне на вземания, обезпечени с ипотеки и включени в търговското предприятие и подлежат ли на вписване в имотния регистър, на осн. чл. 4 б.“л“ ПрВ, вр. чл. 171 ЗЗД. ВКС, на основание чл. 291 т.1 ГПК, е посочил правилната практика: при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл. 171 ЗЗД, вр. чл. 4 б.“л“ ПрВ, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговското предприятие, а не издадените от Агенция по вписванията - ТР удостоверения за вписване в търговския регистър на основание чл. 16 ал. 1 ТЗ на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника.
Съображенията затова са, че ако при прехвърляне на търговско предприятие, се прехвърлят и вземания на отчуждителя, обезпечени с ипотека, на основание чл. 171 ЗЗД, за да има прехвърлянето на обезпеченото вземане действие спрямо трети лица, е необходимо самото прехвърляне, като правен акт, да се впише в имотния регистър. В съответствие с изброяването по чл. 171 ЗЗД, специалната норма на чл. 17 ал. 1 ПрВ изрично посочва актовете, които подлежат на вписване и това са самите правни сделки. В чл. 17 ал. 2 ПрВ е поставено изискване молбата на всеки заинтересован да е придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването. В тези случаи вписването в имотния регистър се извършва въз основа на документ, който обективира правната сделка за промяна с обезпеченото вземане. Издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписване по чл.16 ал. 1 ТЗ, удостоверяват вписването в търговския регистър по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие. Липсва нормативно основание за вписване в Имотния регистър на удостоверението по чл. 16 ал. 1 ТЗ, ако елемент от търговското предприятие, е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя.
Тъй като обжалваното определение е постановено в смисъла, съдържащ се в цитираното Определение №122/14.03.2017 г. по ч.т.д.№163/2017 г. на ВКС, І т.о., искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е несъстоятелно. С определението, постановено от ВКС, съществуващото противоречие в съдебната практика е преодоляно, затова е неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение 154/19.01.2017 г. по ч.гр.д. № 3007/2016г. на ОС - Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов