КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/

жалба на юробанк
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=19&t=4684		 Страница 1 от 1
Автор:  Димитър Каранедев [ 06 Апр 2017, 11:35 ]
Заглавие:  жалба на юробанк
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 193

София, 30.03.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 420/ 2017 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение №154/19.01.2017 г. по ч.гр.д.№3007/2016г. на ОС -Пловдив, с което е потвърдено Определение №5/03.11.2016 г. на съдията по вписванията при РС - Карлово, с което е отказано да се впишат в Имотния регистър: Удостоверение № 20160630101343/30. 06.2016 г. и Удостоверение №20160630101441/30.06.2016 г., издадени от Агенцията по вписванията, за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма], като правоприемник на „А. банка-клон България“ КЧТ по 29 бр. ипотеки. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно - въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 16 ал. 4 ТЗ, вр. чл. 2 и чл. 4 б.“л“ от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит, без да тълкува посочения текст систематически с чл. 171 ЗЗД и освен това е изключил сходната хипотеза на чл. 263в ал.1 и чл. 263г ал.1 ТЗ. Излага, че по силата на чл. 4 б.“л“ ПрВ, на вписване подлежат всички други актове, за които това е предвидено със закон; обосновава, че вземанията на „А. банка - клон България” КЧТ, са обезпечени с ипотеки и по силата на чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано в търговския регистър - налице са изискваната от закона форма и изрична законова разпоредба, предвиждаща вписване - разпоредбата на чл. 171 ЗЗД е „друг акт“, който по чл. 4 ”л” ПрВ подлежи на вписване. Жалбоподателят поддържа, че когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, съдията по вписванията не проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да откаже вписване на това основание - т.6 от ТР №7/ 25.04.2013 г. по т.д.№7/2012 г. на ВКС, ОСГТК; сочи постановени от ВКС,І т.о.:Опр.№523/06.07.2015 г. по т.д.№2428/2014 г. и Опр.№84/ 20.01.2014 г. по ч.т.д.№ 3123/2013 г. относно необходимостта да се отрази в Имотния регистър прехвърляне на вземания, обезпечени с ипотека; описва приетото в Р.№131/26.03.2012 г. по гр.д.№720/2011 г. на ВКС, І г.о. Поддържа, че представените пред съдията по вписванията нотариално заверени преписи от посочените две удостоверения, удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие, поради което подлежат на вписване в Имотния регистър и че в молбата за вписване подробно са описани актовете (договорни и законни ипотеки) и обезпечените права, които са надлежно индивидуализирани. Иска да се допусне касационно обжалване, определението да се отмени, както и отказът на съдията по вписванията.
В Изложение на касационни основания жалбоподателят извежда въпросите: 1. Подлежат ли на вписване в имотния регистър удостоверения, издадени от АВ - ТР за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ; 2. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с ипотека, удостоверението по чл. 263в ал.1 и чл. 263г ал. 1 ТЗ, подлежи ли на вписване по см. на чл. 4 б.“л“ ПрВ; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с ипотека, следва ли да се прилага чл. 171 ЗЗД. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради решаване на въпросите в противоречие с т.6 на ТР №7/25.04.2013 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, и в противоречие с постановените от ВКС: Опр.№523/06.07.2015 г. по т.д.№2428/2014 г. на І т.о.,Опр. № 84/20.01.2014 г. по ч.т.д.№3123/2013 г.на І т.о.,Р.№131/26.03.2012 г. по гр.№720/2011 г. на І г.о. Заявява основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречива съдебна практика: Опр.№200/02.11.2016 г. по ч.гр.д.№357/2016 г. на ОС-Видин, Опр.№785/07.12.2016 г. по ч. гр.д.№199 на ОС-Кърджали, Опр.№792/08.12.2016 г. по ч.гр.д.№200 на ОС-Кърджали, Опр.№851/07.12.2016 г. по гр.д.№631/2016 г. на ОС - Враца.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и провери данните по делото, приема следното:
[фирма] е поискало вписване на Удостоверения №20160630101343/30.06.2016 г. и №2016063010144- 1/30.06.2016 г., издадени от А. - ТР, за които твърди, че е налице промяна на кредитора поради прехвърляне по чл. 15 ТЗ на търговското предприятие на „А. Б. - клон България“ на [фирма] към 29 бр. ипотеки. В молбата са посочени актовете за учредяване на ипотеките, договорите за кредит и кредитополучателите и са приложени преписи от посочените удостоверения, копие от Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г., заверено от адвокат Д.Д., списък с ДМА и нематериални активи в Баланса на „А. банк - клон България” към 29.02.2016 г. и 29 бр. ипотеки.
Съдията по вписванията е отказал вписване, като е приел, че издадените удостоверения от Агенцията по вписванията - ТР, не са от кръга на актовете, подлежащи на вписване. Посочил е, че съгласно чл. 2 ПрВ вписване, отбелязване и заличаване, се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите - издадено от АВ удостоверение за прехвърляне на търговско предприятие, не е акт от изрично предвидените нито в ПрВ, нито в ТЗ. Обосновал е, че съгласно чл. 16 ал.2 ТЗ на вписване в Службата по вписванията подлежи самият договор за прехвърляне на търговско предприятие, когато с него се прехвърля недвижим имот или вещно право, и в чл.17 - 22 ПрВ са изброени изрично всички отбелязвания, които могат да се извършат по ипотеките; промяната на кредитора при прехвърляне на търговско предприятие не е сред тях. В заключение е посочил, че всяко вписване и отбелязване представлява отделно производство, за което трябва да се представят: молба; акт, който да бъде подреден в актовите книги, а в случая с една молба се иска вписване на два акта.
За да потвърди отказа, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 2 ПрВ вписване, отбелязване и заличаване, се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. За договорите за прехвърляне на предприятие е посочил, че се вписват, когато с тях се прехвърля недвижим имот или вещно право, а искането на молителя касае друго - вписване на промяна на кредитора по партидите на имотите и на съответния длъжник чрез представени две удостоверения. По довода на жалбоподателя, основан на чл. 263в ал. 1 и 263г ал. 1 ТЗ, съдът е посочил, че не може да се приложи по аналогия съдебната практика, съдържаща се в т.3 на ТР №7/25.04. 2012 г. по т.д.№7/2012г. на ВКС,ОСГТК, касаеща различни хипотези; като разпоредбата на чл. 171 ЗЗД относно вписване на последващи факти относно вземането, ги изброява изчерпателно и сред тях не е исканото от мол ителя; тази норма е въведена и в диспозицията на чл.17 ПрВ - липсва изрична законова основа за вписване промяна на кредитора при прехвърляне на търговско предприятие по отношение на ипотечните актове, вписани за обезпечаване на вземания на прехвърляното предприятие.
С постановеното от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК Определение №122/14.03.2017 г. по ч.т.д.№163/2017 г. на І т.о., задължително за долустоящите съдебни инстанции, е констатирана създадена от състави на окръжни съдилища противоречива практика по въпроса: при прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, кой е актът, който подлежи на вписване и издадените от ТР удостоверения по чл. 16 ТЗ, удостоверяват ли прехвърляне на вземания, обезпечени с ипотеки и включени в търговското предприятие и подлежат ли на вписване в имотния регистър, на осн. чл. 4 б.“л“ ПрВ, вр. чл. 171 ЗЗД. ВКС, на основание чл. 291 т.1 ГПК, е посочил правилната практика: при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл. 171 ЗЗД, вр. чл. 4 б.“л“ ПрВ, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговското предприятие, а не издадените от Агенция по вписванията - ТР удостоверения за вписване в търговския регистър на основание чл. 16 ал. 1 ТЗ на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника.
Съображенията затова са, че ако при прехвърляне на търговско предприятие, се прехвърлят и вземания на отчуждителя, обезпечени с ипотека, на основание чл. 171 ЗЗД, за да има прехвърлянето на обезпеченото вземане действие спрямо трети лица, е необходимо самото прехвърляне, като правен акт, да се впише в имотния регистър. В съответствие с изброяването по чл. 171 ЗЗД, специалната норма на чл. 17 ал. 1 ПрВ изрично посочва актовете, които подлежат на вписване и това са самите правни сделки. В чл. 17 ал. 2 ПрВ е поставено изискване молбата на всеки заинтересован да е придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването. В тези случаи вписването в имотния регистър се извършва въз основа на документ, който обективира правната сделка за промяна с обезпеченото вземане. Издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписване по чл.16 ал. 1 ТЗ, удостоверяват вписването в търговския регистър по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие. Липсва нормативно основание за вписване в Имотния регистър на удостоверението по чл. 16 ал. 1 ТЗ, ако елемент от търговското предприятие, е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя.
Тъй като обжалваното определение е постановено в смисъла, съдържащ се в цитираното Определение №122/14.03.2017 г. по ч.т.д.№163/2017 г. на ВКС, І т.о., искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е несъстоятелно. С определението, постановено от ВКС, съществуващото противоречие в съдебната практика е преодоляно, затова е неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение 154/19.01.2017 г. по ч.гр.д. № 3007/2016г. на ОС - Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/