КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 09 Авг 2020, 15:53

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: индивидуализация на имот с граници
Ново мнениеПубликувано на: 06 Юни 2017, 13:25 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 270
Р Е Ш Е Н И Е

№ 672/10 г.

С., 07.03.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

с участието на секретаря Емилия Петрова

изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1584/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 394 от 12.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 12.03.2009 г. по гр.д.№ 160/ 2006 г. на СГС, ІV- г. гр.отд., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси относно правомощията на въззивната инстанция, решени в противоречие с ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и по въпроса за индивидуализацията на един недвижим имот, когато собствеността му е предмет на спор между страните.

С решението на въззивния съд е отхвърлен иска на Ж. И. Ф., А. К., А. Л., В. Л. и М. К. против Д. С. и В., Ю. и А. Васеви за собствеността на две реални части от урегулирани поземлени имоти, а именно 815 кв.м. от УПИ VІ- 567 и 1030 кв.м. от УПИ ХV- 567 в кв.23 по плана на[населено място], м. “Беловоденски път”.

Решението е обжалвано от ищците с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон досежно извода на съда, че поради недоказана идентичност на имота ищците не са негови собственици.

Ответниците оспорват жалбата като неоснователна.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Ищците са наследници на И. В., като са поддържали, че наследодателят им е притежавал имот, който е бил незаконно одържавен и продаден на трети лица, поради което претендираните незастроени части подлежат на реституция по ЗВСОНИ. За да удостоверят правата на наследодателя си са представили нот.акт № 80/ 1918 г., според който И. В. е закупил нива- орница в землището на [населено място], местността “Гъсти рид”, цялата от 5, 5 дка според крепостния акт на продавача, а според удостоверение от Боянско общинско управление № 5779/ 8.04.1918 г. площта на нивата е 8568 кв.м., при съседи братя Дудеви, път, братя А. и П. И. и стари съседи братя А., братя Дудеви и К. С.. Представена е и частна окомерна скица на нивата на н- ци на И. В., изготвена на 22.09.1940 г., според която имотът е в местността “Р.” и е с площ 14403 кв.м. Не е било спорно по делото, че първото кадастрално заснемане на имота е от 1950 г. В актовете за одържавяване и завземане от 1949 г. имотът е описан като ливада от 14403 кв. м. в[населено място], местността “Р. рид”, при съседи- д-р К., Д. М., Ж. К., братя М. и М. Дудови и път.

Видно от заповеди № РД- 57-413/24.03.1994 г. и заповед № 57- 675/ 3.ХІ.1998 г. на Кмета на С. по- голямата част от имотите на В. са възстановени, без 1068 кв. м. реализиран път и процесните парцели- ХV- 567 с площ 2100 кв. м. и парцел VІ- 567 с площ 2100 кв.м., представляващи част от бившия имот пл.№ 567, за който е признато, че е принадлежал на И. В..

Между страните са водени други дела, по които не е имало спор по въпроса, че придобитият от наследодателя на ищците имот е идентичен с имот пл.№ 567 по кадастралната карта от 1950 г. Същото е прието и по иск, предявен от друга група наследници на И. В. за 1/6 ид. ч. от процесните парцели- р.№ 169 от 17.07.2008 г. по гр.д.№ 646/ 2007 г. на СГС ІІ-а състав и р.№ 479 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 518/ 2009 г. на ВКС, І г.о. / с последното решение искът е отхвърлен, но по други съображения, а не поради липсата на идентичност на имота с този на наследодателя/.

По делото са изготвени няколко технически експертизи с цел установяване местоположението на имота на наследодателя и дали процесните имоти са част от него. За да стигне до извода за липсата на идентичност въззивният съд се е позовал на разминаване в данните за площта и наименованието на местността, в която се намира имота, липсата на графичен материал за имота, придобит през 1918 г.,/ което прави несъпоставими ръчната скица от 1940 г. и следващото заснемане на имота/, на заключението на експертизата от 22.06. 2007 г. и на особеното мнение на в.л. инж.П. от 8.12.2008 г. Не е възприел заключението на експертизата от 27.05.2004 г. /л.105/, според което изводът за идентичност е направен на базата на сравняване на съседите на имота.

С оглед на изложеното по поставения материалноправен въпрос следва да се посочи по реда на чл.290 ГПК, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите/ или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. Относно наименованието на местността са допустими и свидетелски показания, тъй като то няма официален характер, а и самите й граници не са точно определени и затова е възможно да са настъпили промени през годините, или ако местностите са съседни е възможно да преливат една в друга или да са наричани с едно общо наименование. Относно това, че не площта, а границите са индивидуализиращ белег, е и постоянната съдебна практика, изразена и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са задължителни за съдилищата- напр. решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г. о., ГК.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че като е отказал да признае идентичност на процесния имот с този, който е принадлежал на наследодателя на ищците само поради разлика в показаната площ и наименование на местността в отделните документи и като не е дал вяра на заключението на техническата експертиза, проследила границите на имота по неговите съседи, въззивният съд е постановил решението в нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите му са необосновани и не се подкрепят от доказателствата по делото.

Решението на въззивния съд е постановено и в противоречие с т.19 от ТР № 1 от 4.0.2001 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГК на ВКС, където са дадени указания, че въззивната инстанция трябва да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора- т.е. по всички въпроси, засягащи съществото на спора, а не само по някои от тях, които въззивният съд намери за определящи крайния изход на делото. В настоящия случай въззивният съд е разгледал само въпроса за идентичността на имота и не е обсъдил доводите на ищците, с които обосновават твърдението си, че имотът подлежи на възстановяване. Допуснатото нарушение не позволява и касационната инстанция да се произнесе по тези въпроси и да провери правилността на решението като краен съдебен акт, поради което се налага решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, на основание чл.283, ал.2 и 3 ГПК.

Водим от горните съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решението от 12.03.2009 г. по гр.д.№ 160/2006 г. на С. градски съд, ІV- г гр. отд. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: индивидуализация на имот с граници
Ново мнениеПубликувано на: 06 Юни 2017, 13:29 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 270
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. Б., чрез процесуалния й представител адвокат В. Л., против решение № 16457 от 19.08.2014 г., постановено по гр.д. № 5912/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, с което е потвърдено решение от 14.01.2013 г. по гр.д. № 18998 от 2011 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав за отхвърляне на предявения от Е. А. Б. против Н. С. Натов ревандикационен иск по отношение гараж 3, находящ се в сутеренен етаж на новострояща се жилищна сграда „О. 2” в [населено място],[жк], [улица] със застроена площ от 20.73 кв.м., при съседи: изток-коридор и стълбищна клетка, запад-гараж 4, север-подземен гараж и юг-мазе 28.

В касационната жалба са наведени доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при изясняване идентичността на гаражите, закупени от всяка от страните.

Ответникът по касационната жалба Н. С. Натов не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, но в съдебно заседание заявява становище, че същата е неоснователна.

С определение № 70 от 18.02.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли да се прави съпоставка на идентичност между два имота без да са събрани данни от кадастрална карта и кадастрални регистри.

Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване е съществен за настоящия правен спор, по който въззивният съд в съдебното заседание на 6.12.2013 г. е отказал да приеме представената от Е. Б. схема от кадастрална карта на процесния гараж № 3, тъй като страната не сочи новонастъпили обстоятелства и в решението си е споделил мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, тъй като ищцата Е. Б. не е доказала, че ответникът упражнява фактическа власт върху гаража описан в нотариалния акт, с който легитимира собствеността си № 166 от 1997 г. Този извод е основан на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което гараж № 3, описан в нотариален акт № 166/1997 г. не е идентичен с гараж № 3, описан в нотариалния акт на ответника № 011 от 2002 г. Заключението е направено единствено въз основа на различните граници на гаражите, посочени в нотариалните актове, тъй като липсват посочените в нотариалните актове одобрени архитектурни проекти на 11.10.1994 г. и на 29.03.2001 г., което е уточнено и в съдебно заседание, в което вещото лице е казало и, че счита, че закупения от ищцата гараж е идентичен с гаража, показан й от ответника.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Съгласно легалното определение в чл.2, ал.1 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти. Г., ограден с огржадащи стени и със самостоятелно функционално предназначение, съставлява самостоятелен обект в сграда и като такъв е обект и на кадастъра /чл.23, т.3 ЗКИР/. Във всички случай при спор за собственост, съдът следва да съобрази и отрази в решението си и индивидуализацията на спорния имот по кадастрална карта, щом същия е заснет в нея и според трайната практика на ВКС посочването на тази индивидуализация в хода на процеса не съставлява изменение на иска, нито служебното й съобразяване от съда съставлява произнасяне по непредявен иск. След като при влязла в сила кадастрална карта и регистри индивидуализацията на спорен недвижим имот по данните от кадастъра /когато имотът е заснет в него/ е изискване за редовност на исковата молба, съответно и за вписването й /чл.6, ал.3 ПВ/, както и с оглед задължението на съда да съобрази индивидуализацията на влязла в сила в хода на процеса кадастрална карта и кадастрални регистри, то и при спор за идентичност на недвижими имоти, следва да бъдат събрани и съобразени данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на които данни в съвкупност с останалите доказателства да се формира извода по спора налице ли е идентичност на имотите, описани в актовете, легитимиращи правата на всяка от страните или на някои от тях и съществуващият в действителност недвижим имот-обект на кадастъра.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила с оглед отказа на въззивния съд да приеме схема от кадастралната карта, относима не само към спора за идентичност на закупените от всяка от страните гаражи, но и към индивидуализацията на недвижимия имот, която следва да бъде отразена в съдебното решение, а след като съдът служебно е длъжен да съобрази дадено обстоятелство, то забраната на чл.266, ал.1 ГПК не намира приложение.

Основателен е и довода на касатора Е. Б. за допуснато нарушение на чл.202 ГПК. Съдът е възприел крайния извод в експертното заключение за липса на идентичност, основан единствено на различните съседи, посочени в нотариалния акт на ищцата и на ответника, без да обсъди констатациите на вещото лице, че границите на изградения в действителност гараж не съвпадат изцяло както с тези по нотариалния акт на ищцата /вместо мазе № 28 в съществуващия гараж граници с асансьорна шахта и машинно помещение/, така и с тези по нотариалния акт на ответника /не е посочена стълбищна клетка, с която съществуващия гараж граничи, и е посочен проход за мазета, докато на място всички гаражи граничат с мазета, а не с проход за мазета/, както и поясненията на вещото лице в съдебно заседание, че границата стълбищна клетка е постоянна, докато номерата на гаражите е възможно да са различни по различните проекти, поради което счита, че гаража на ищцата е идентичен с гаража, находящ се непосредствено до стълбищната клетка, посочен й от ответника и измерен на място, нито са обсъдени събраните по делото свидетелски показания за това как е извършвано строителството и разпореждането, включително и с гараж № 3.

Въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на всяка от страните да представи схема от кадастралната карта и да отрази в решението си индивидуализацията на имота и по нея, както и да допусне съдебна експертиза, която да даде заключение не дали описаните в нотариалните актове, легитимиращи страните, гаражи са идентични, а дали изграденият в действителност и съществуващ гараж е идентичен с гаражите, описани в нотариалните актове на страните, като съобрази и данните по заснемането им в кадастралната карта и кадастралните регистри. При извод за идентичност на построения гараж с този, за който ищцата е закупила право на строеж, следва да се разгледат и възраженията на ответника, че правото на строеж на ищцата е погасено, че лицето, което го е продало на ищцата не е било представител на [фирма] и липса на решение на съдружниците за разпореждане с имота, евентуално, че е придобил собствеността по давност, като добросъвестен владелец.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 16457 от 19.08.2014 г., постановено по гр.д. № 5912/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: индивидуализация на имот с граници
Ново мнениеПубликувано на: 06 Юни 2017, 13:33 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 270
Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. Ц., Л. И. С. и В. Ц. И. срещу въззивно решение от 30.12.2015 г. по възз. гр.д. № 475 /2015 г. на Софийския окръжен съд, г.о., в частта, с която съдът се е произнесъл по искове на жалбоподателите Н. П. Ц. и Л. И. С. срещу Ц. Б. С. за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху реални части от 400 кв.м. и 535 кв.м. от поземлен имот, целият с площ 1 335 кв.м., находящи се в околовръстния полигон на махала Л. в [населено място] (бивше Р.) област Софийска, с пл. №. 706 по неодобрения кадастрален план от 1991 г. с посочени граници на целия имот, но не и на реалните части. заедно с построената в североизточната част на имота жилищна сграда, и по искания за отмяна на нотариален акт за тези части на основание чл.537 ГПК.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 374 /16.06.2016 г. на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси: дали при иск за защита на реална част от поземлен имот ищецът следва да я индивидуализира чрез посочване на границите и дали при липса на индивидуализация на реалната част съдебното решение е нищожно, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната и неразбираемост. Прието е, че по първия изведен въпрос е налице противоречие с посоченото от жалбоподателите решение № 75 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 6599 /2014 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос за редовността на искова молба за защита на реална част от недвижим имот, в която не са посочени границите на тази реална част, е прието, че при иск за защита на реална част от недвижим имот се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта и.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и поради съмнение за неговата допустимост – като постановено по нередовна искова молба и поради съмнение за неговата нищожност, доколкото волята на въззивния съд не може да бъде изведена поради неговата абсолютна неразбираемост, включително и чрез тълкуване на нейното съдържание доколкото в посоченото решение № 668 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1790 /2009 г., на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, в отговор на правен въпрос е прието, че абсолютна неразбираемост представлява (порокът) нищожност на съдебно решение.

Насрещната страна Ц. Б. С. не е подала писмен отговор на касационната жалба, не се явява и не е представлявана в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

І. По правните въпроси :

По първия процесуалноправен въпрос - дали при иск за защита на реална част от поземлен имот ищецът следва да я индивидуализира чрез посочване на границите и, настоящият състав намира, че както е прието в решение № 75 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 6599 /2014 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта и.

Така е, защото частта се обособява от цялото по границите си, от това произтича и думата отграничава. Посочване на площта е функция от посочване (очертаване) на границите, т.е. тя е определяема. Реална част от имот означава определена чрез границите си част от имот.

Така както исковата защита на имот предполага спор относно точно определен имот (дворното място следва да се индивидуализира по актуалния му териториалноустройствен статут), така и исковата защита на реална част от имот предполага спор относно точно определена част от имот, т.е. определена чрез посочване на граници (в първия случай на имота, във втория – на имота и на реалната част от имота).

Затова посочването на границите на реална част от имот, за защита на която се предявява иск, е предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск. Предпоставката е положителна, поради което липсата и означава, че правото на иск не е надлежно упражнено. Това означава, че исковата молба е нередовна. Съгласно чл.129 ГПК съдът не следва да разглежда нередовна искова молба, а да даде указания на ищеца да отстрани нередовностите, след което съдът процедира според това дали нередовностите са отстранени. В случаите, в които съдът се произнася по нередовна искова молба, решението му е недопустимо. (Това е част от отговора на втория процесуален въпрос.)

По втория процесуалноправен въпрос - дали при липса на индивидуализация на реалната част съдебното решение е нищожно, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната и неразбираемост:

По-горе е посочено, че в случаите, в които съдът се е произнесъл в решението си относно реална част, която не е индивидуализирана в исковата молба, той се произнесъл по нередовна искова молба и решението му е недопустимо.

В други случаи, когато волята на съда относно надлежно индивидуализираната в исковата молба реална част от имот не може да бъде изведена поради абсолютната и неразбираемост, решението може да бъде нищожно.

ІІ. Относно валидността и допустимостта на въззивното решение.

При дадените отговори на правните въпроси и при проверка по доводите за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, за които касационната инстанция следи и служебно и съгласно приетото в т.1. от посоченото от жалбоподателите ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, следното:

Въззивният съд, както и първоинстанционният, се е произнесъл по искове за защита на право на собственост върху реални части с площи 400 кв.м. и 935 кв.м. от поземлен имот (дворно място във вилна зона), целият с площ 1 335 кв.м., като реалните части не са индивидуализирани чрез посочване на границите им вътре в имота (който е индивидуализиран).

Волята на въззивния съд за това кои са реалните части от поземления имот (какво е точното им местоположение в площта на имота), е абсолютно неразбираема. Това е последица на нередовността на исковата молба (на касаторите). Решението на съда не е нищожно, а недопустимо, като постановено по нередовни искови молби, същото се отнася и до първоинстанционното решение. Ищците (касатори в настоящото производство) в няколкото поредни молби, с които са уточнявали и изменили исковете си и въпреки приетите няколко заключения на съдебно-техническа експертиза, не са индивидуализирали реалните части, за които са предявили исковете си.

Въззивното решение обаче е обжалвано само в частта по иска на Н. П. Ц. и Л. И. С. срещу Ц. Б. С. за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху реална част от 935 кв.м.. То не е обжалвано в частта по иска на В. Ц. И. срещу Ц. Б. С. за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху реална част от 400 кв.м.

Недопустимостта не се отнася до изводите на въззивния съд относно собствеността на жилищната сграда. По отношение на решението за сградата в касационната жалба, която е подадена в последния ден от срока за обжалване, не са наведени никакви конкретни доводи за неправилност, поради което в тази част неговата правилност не следва да се обсъжда.

Поради изложеното и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293,ал.4 ГПК вр. чл.270 и чл.269 ГПК въззивното решение следва да се обезсили само в обжалваната част – по иска на Н. П. Ц. и Л. И. С. срещу Ц. Б. С. и по искането за отмяна на нотариален акт за тези части на основание чл.537 ГПК. а делото да се върне на въззивния съд, който съгласно чл.129 ГПК следва да остави исковата молба без движение и да даде указания за отстраняване на нередовностите – ищците Н. П. Ц. и Л. И. С. да посочат границите на реалната част, за която са предявили иск чрез очертаването им върху актуална скица на недвижимия имот (която отразява актуалния му териториалноустройствен статут по действащия план), след което съдът да процедира по отношение на исковата молба според това дали нередовностите в нея са отстранени. В случай, че бъдат отстранени, разглеждането на делото да продължи от фазата на връчване на препис от редовна искова молба на ответника.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията за разноски в касационното производство. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 30.12.2015 г. по възз. гр.д. № 475 /2015 г. на Софийския окръжен съд, г.о. в частта по иска на Н. П. Ц. и Л. И. С. срещу Ц. Б. С. с правно основание чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху реална част от 935 кв.м. от поземлен имот, целият с площ 1 335 кв.м. в околовръстния полигон на махала Л. в [населено място] (бивше Р.) област Софийска, с пл. №. 706 по неодобрения кадастрален план от 1991 г. и по искането за отмяна на нотариален акт за тази част на основание чл.537 ГПК.

Потвърждава въззивно решение от 30.12.2015 г. по възз. гр.д. № 475 /2015 г. на Софийския окръжен съд, г.о. в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Н. П. Ц. и Л. И. С. срещу Ц. Б. С. с правно основание чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху едноетажна жилищна сграда, състояща се от две части, с обща застроена площ 40 кв.м., находяща се в североизточната част на поземлен имот, целият с площ 1 335 кв.м. в околовръстния полигон на махала Л. в [населено място] област Софийска, с пл. №. 706 по неодобрения кадастрален план от 1991 г.

Връща делото за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав на въззивния съд при отстраняване на нередовностите на исковите молби по реда на чл.129 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: индивидуализация на имот с граници
Ново мнениеПубликувано на: 06 Юни 2017, 13:38 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 270
Решение №196/11.11.2015 по дело №2495/2015 на ВКС, ГК, I г.о.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. И. – Н. и Й. П. И., срещу въззивно решение № 19 от 27.01.2015 г. по възз. гр. д. № 668 /2014 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., в частта, с която след като е отменено първоинстанционно решение, са отхвърлени искове на Й. П. И. и М. К. И. – Н. срещу О. Т. Б. и Ж. В. Б. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 3 /90 ид.ч. от 3 000 кв.м. ид.ч. от недвижим имот с площ от 5 306 кв.м., находящ се в [населено място], общ. К., който е нанесен като ПИ с идентификатор 72693.501.316 (образуван от ПИ с идентификатор 72693.501.286 с площ от 2 000 кв.м. и ПИ с идентификатор 72693.501.287 с площ от 3 306 кв.м.) по КККР на [населено място], общ. К., обл. Д., одобрени със заповед № РД-18-31 /27. 02.2008 г..

В останалите части решението не е допуснато до касационно обжалване.

Касационно обжалване в посочената част на решението е допуснато с определение № 374 /16.06.2015 г. на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по група процесуалноправни въпроси, засягащи проблеми, свързани с индивидуализиращите недвижимите имоти признаци и с доказването на идентичност между два имота.

В определението по допускане на касационно обжалване е прието, че в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1584 /2009 г. на І г.о. и решение № 842 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 2006 /2009 г., на І г.о. се приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, площ, граници, регулационен статут и по всички други данни за тях, а за да се установи идентичност между два имота е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, както и че е прието, че за установяване идентичност между два имота е допустимо да се използват експертни знания, включително и за проследяване на съседите на имотите, вписвания в разписни листове към регулационни планове и в други документи касаещи имотите, свидетелски показания. В определението по допускане на касационно обжалване е прието също, че в обжалваното въззивно решение, в противоречие с приетото в цитираните решения, е направен извод за липса на идентичност между спорния имот и този на общата наследодателка на страните, въпреки посочени в определението събрани доказателства и признания на насрещна страна, установяващи площ, местонахождение и граници на имота (установена е необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд)

Насрещната страна О. Т. Б. оспорва основателността на касационната жалба. Насрещната страна Ж. В. Б., съпруга на О. Б., конституирана като негов необходим другар, не е подала отговор и не е изразила становище по жалбата.

По правния въпрос настоящият състав споделя разрешенията в посочените решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, които отразяват установената практика на Върховния касационен съд по отразените в тях съображения. Даденият в първото посочено съдебно решение - № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1584 /2009 г. на І г.о. на ВКС отговор е особено ясен и изчерпателен, към него няма какво да се добави.

По съдържанието на въззивното решение

В. съд е приел, че не е доказано ищците Й. и М. И. да са придобили собствеността върху посочените от тях идеални части (по 3/90 ид.ч. всяка) на твърдените основания – наследяване на М. С. С., сключен от наследодателката договор за покупко-продажба на имота с акт за продажба от 1935 г., вписан в Околийски съд – К. на 27.11.1935 г., и давност текла в полза на общата наследодателка и децата й, тъй като не е доказана идентичност между имота, предмет на иска и този описан в договора за покупко-продажба на наследодателката.

По-конкретно въззивният съд е приел, че наследодателката на страните е придобила с писмен договор 3 000 кв.м. в един отдалечен във времето момент от първото кадастрално заснемане. Впоследствие са приети няколко поредни кадастрални и регулационни планове – от 1950 г., от 1985 г.,, кадастрален план от 2001 г., регулационен план от 2006 г., кадастрален план от 2008 г., при които са образувани различни имоти с много различни граници и площ.

В. съд е обсъдил заключението на вещото лице за последователните изменения в кадастъра и регулацията и е приел следното: Първият кадастрален и регулационен план на селото от 1950 г.са заснети имоти с пл. № 6 с площ 1 960 кв.м., записан в разписния лист на С. С. С. и с пл. № 7 с площ 2 760 кв.м., записан в разписния лист на И. С. С.. В следващият кадастрален план от 1985 г. тези два имота не съществуват, те са част от по-голям имот – с пл. № 106, за който първоначално липсва името на наследодателката, а после е добавено за 3 000 кв.м. В кадастралния план от 2001 г. имот с пл. № 106 с площ 9 117.81 кв.м. е записан на трето лице. През 2006 г. е одобрен цифров модел на регулационния план от 1985 г. с пренесена регулация върху кадастралния план от 2001 г. В. съд е сравнявал границите на имотите по различните планове, те са обозначени чрез посочване на имена на собствениците.

След обсъждане на заключението на вещото лице въззивният съд е приел, че границите на придобития от наследодателката имот чрез посочване на имена на съседи не могат да бъдат установени при по-късното заснемане на имотите, че единственият извод за наличие на частична идентичност между придобитият от общата наследодателка имот с площ от 3 000 кв.м. и процесните имоти с обща площ от 5 306 кв.м., е че в първия кадастрален и регулационен план на селото от 1950 г. са заснети имоти с пл. № 6 с площ 1 960 кв.м., и с пл. № 7 с площ 2 760 кв.м., които са записани в разписния лист на името на синовете на наследодателката.

В. съд е приел, че извод за идентичност между купения през 1935 г. от наследодателката имот и процесния не може да се гради на предположение, че щом двата имота с много по-голяма площ са записани на имената на синовете на наследодателката (при липса на данни за друго основание за придобиване), то част от тях е придобития от нея имот. Още повече, че и застрояването на имотите не съвпада - имотът на наследодателката е застроен с една къща, а и двама имота, заснети през 1950 г. с пл.н. 6 и 7 са застроени с идентични постройки – паянтово жилище и обор, разположени на противоположните граници на имотите. Разпитаните по делото свидетели относно упражняването на фактическа власт от ответника, не съдържат данни относно границите и местоположението на имота на наследодателката и идентичността му с процесния, още повече, че са дадени от лица, които имат опосредена информация за времето преди и непосредствено след смъртта на наследодателката и преки впечатления за стопанисването на имота от ответника.

Крайният извод на съда е, че с обсъдените доказателства ищците не са доказали наследодателката да е била собственик на процесния имот и собственическите си права въз основа на посоченото от тях правно основание – наследствено правоприемство.

По основателността на касационната жалба:

Настоящата съдебна инстанция намира, че въззивният съд не се е произнесъл недопустимо,, т.к. О. Б. е обжалвал цялото първоинстанционно решение с доводи за недопустимост и неправилност, съответно въззивният съд се е произнесъл по цялото постановено първоинстанционно решение, т.е. допустимо.

Доводите за неправилност са основателни:

С оглед приетия отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че въззивният съд е допуснал противоречие с обсъденото по-горе съдебно решение № № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1584 /2009 г. на І г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е прието, че за установяване идентичност между два имота е допустимо да се използват експертни знания, включително и за проследяване на съседите на имотите, вписвания в разписни листове към регулационни планове и в други документи касаещи имотите, свидетелски показания.

Основателно е твърдението на жалбоподателите, че ответникът О. Б. в първото съдебно заседание по гражданско дело № 456 /2012 г. на Каварненския районен съд (л.77 и сл.) в отговор на въпроси на съда отговаря, че през 1935 г. този имот е заселен от М. (наследодателката на страните), тя е живяла там с децата си, майката на ответника и братята и са живели там в описаната къща, която ответникът не помни, в имота са останали четирите деца на М. от втория и брак, майката на ответника е живяла там , докато се оженив този имот е останала последна майка му, после се е оженила в К., а след смъртта на родителите си ответникът е започнал да стопанисва имота. От тези отговори следва да се приеме, че фактът, че процесният имот има наследствен характер е безспорен между страните по делото. Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели В. С., М. С. и Т. Б., син на ответниците..

Вещото лице също е дало заключение за частичната идентичност между имоти с пл.н. 6 и 7 по кадастралния план на [населено място] от 1950 г., записани в разписния лист на името на двама от синовете на М. С. и процесния имот – по две от границите си те граничат с поле.

При тези становища и доказателства изводът на въззивния съд, че не може да се установи по категоричен начин местоположението на придобития от наследодателката имот, е постановен при процесуално нарушение и е необоснован.

С оглед дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че при извод за частична идентичност на наследствения имот с процесния, съдът е следвало служебно да постави допълнителна задача на вещото лице след допълнителни проучвания и изследване на събраните по делото доказателства и съпоставка на кадастралните и регулационни планове на [населено място], да даде заключение за местоположението на наследствения имот, определено чрез неговите граници, изчертани на комбинирана скица върху извадка от действащия кадастрален и регулационен план и каква част от него попада в процесния имот по актуалния му териториалноустройствен статут, за който ответникът О. Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост.

След приемането на допълнителното заключение въззивният съд е следвало да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като вземе предвид и безспорното между страните обстоятелство, че наследствения имот е част от процесния имот, за който ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и едва след това да постанови решението си.

Поради изложеното дотук настоящият състав намира, че доводите за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилност на въззивното решение са основателни, поради което и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК то следва да бъде отменено в обжалваната част и поради необходимостта от извършване на процесуални действия делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд, който при разглеждане на делото следва да съобрази дадените в настоящото решение указания по прилагането на ГПК.

на основание чл.293,ал.4 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 19 от 27.01.2015 г. по възз. гр. д. № 668 /2014 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., в допуснатата до обжалване част, с която са отхвърлени искове на Й. П. И. и М. К. И. – Н. срещу О. Т. Б. и Ж. В. Б. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд при спазване на дадените по-горе указания,

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Особено мнение по решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на докладчика

по гр.дело N 2495 //2015 г. по описа на ВКС, І г.о.

Не съм съгласен с решението на мнозинството за неправилност на въззивното решение по следните съображения:

Съгласно чл.290,ал.2 ГПК Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

Доводите по основателността на касационната жалба са изложени в нейната част ІІ., на част от страница трета и страница четвърта на касационната жалба, предишната и по-голяма част от касационната жалба съдържа обосновка на предпоставките за допускане на касационно обжалване – (част) І

Доводите за неправилност, като част от доводите за основателност на касационната жалба, са на страница четвърта от жалбата (л.7 по делото).

Те са както следва:

В. съд не е обследвал доказателствата, събирани в първоинстанционното производство, установяващи правото на собственост на ищците върху имот с площ от 3 000 кв.м., придобит от общата наследодателка на страните и индивидуализиран като площ граници и съседи. Това че имотът впоследствие е бил обединяван, разделян и обединяван и то с различни площи, граници и съседи в никакъв случай не следва да води до правен извод, че ищците не са доказали идентичността на имота на общия наследодател, а последващите трансформации не могат и не следва да ограничават техните вещни права.

Т. от ответниците, че владеят имота на основание придобивна давност, освен, че не е доказано по делото, но и косвено потвърждава, че и самите ответници черпят права в качеството на наследници на общия наследодател, доколкото са се опитвали да ползват части от имота като наследници на общия наследодател, без да са демонстрирали своене върху вещта и намерение да завладяват същата на самостоятелно основание.

Считам първата група доводи за неоснователни.

В. съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства за релевантни за спора факти.

В. съд не е приел, че придобитият от наследодателката през 1935 г. не е индивидуализиран чрез посочване на граници (в случая имена на съседи и от две страни поле), а че от всички събрани по делото доказателства не може да се установи къде точно попада имота на М. С. при първото заснемане на имотите с кадастралния и регулационен план от 1950 г., което е станало няколко години след смъртта на наследодателя М. С., а следователно не може да бъде установено къде попада имотът и във всички следващи планове (те са няколко и са обсъдени, при всеки от тях границите на имотите и техните площи са много различни, включително и навлизането им в полето). Обсъдено е, че в разписния списък към плана от 1950 г. два имота са записани на имената на двама от синовете на М. С. без посочени документи за придобиване, но няма доказателства за съответствие с първоначално придобития от М. С. имот с много по-малка площ. Крайният извод на въззивния съд е, че не може да бъде установено какви са границите на придобития имот по сега действащия план - т.е. не е установено, че имотът на наследодателя попада в процесния, който е по-голям).

При този извод съдът е решил спора чрез приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК.

Към това може да се добави, че самите ищци (в настоящото производство касатори) не твърдят (не могат да посочат) къде точно са били разположени границите на имота на общия наследодател М. С..

Считам и втората група доводи за неоснователни:

Както е приел въззивният съд ответниците оспорват исковете и твърдят през цялото производство, че са придобили процесния имот чрез давностно владение.

В писмен отговор на исковата молба (л.50) ответникът О. Б. е оспорил изцяло предявения иск с довод, че процесният имот е придобит от него и съпругата му след като са го владели достатъчно дълго време - около 33 години, за което се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2010 г. (л.9 и л.76 по гр.д. № 456 /2012 г. на КРС).

В първото съдебно заседание по гражданско дело № 456 /2012 г. на Каварненския районен съд (л.77 и сл.) ответникът О. Б. и процесуалният му представител поддържат отговора на исковата молба и обосновават възражението си за придобиване на процесния имот чрез давностно владение (не този на М. С.).

Даденият от ответника О. Б. отговор на въпрос на съда, че имотът е заселен през 1935 г. от общата наследодателка, която е купила 3 дка, обаче дворът е бил уширен, като другите 3 дка се водят на (синовете и) И. и С., които са се преместили, не е твърдение за идентичност на имота на наследодателката и процесния. О. Б. завършва отговора с поддържаното си през цялото дело твърдение, че е придобил процесния имот чрез давностно владение.

След прогласяване на решението по това дело за нищожно от въззивния съд при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд по гр. дело № 802 /2013 г. на КРС двамата ответници са оспорили изцяло предявения иск.

В първото съдебно заседание (л.24 и сл.) първоинстанционният съд е направил доклад, в който е отразил това оспорване и че ответниците са обосновали възражението си за придобивна давност, включително, че ответниците оспорват факта, че именно процесният имот е бил владян от наследодателя М. С. С. (л.24,стр.2, долу, преди 2. правна квалификация на иска). Съдът е приел също, че няма ненуждаещи се от доказване обстоятелства и че ищците следва да докажат обстоятелствата, на които основават иска си, а ответниците – за давностното владение. Процесуалният представител на ищците е заявила изрично, че не оспорва тази част от доклада.

Считам, че изявленията на ответниците не съдържат признание на факта, че са завладели и придобили по давност именно придобития от М. С. недвижим имот с площ 3 000 кв.м..

При направеното от ответниците категорично оспорване първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е приел в доклада си (л.79) че не е налице признаване на права и факти, че всички обстоятелства по делото се нуждаят от доказване и че доказателствената тежест на твърденията, на които се основава иска, е на ищците и е допуснал експертиза със задача установяване на идентичността между първоначално придобития имот и процесния, както и събирането на гласни доказателства за това.

Като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства за спорното обстоятелство от значение за спора, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение.

Жалбоподателите навеждат довод, че възражението на ответниците, че са придобили по давност процесната част, е недоказано – не са доказали своене и намерение да завладеят същата на достатъчно основание.

В. съд не е правил такъв извод. При извод, че ищците не са доказали основанието на иска си (съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест), съдът по същество не е следвало да се занимава с възражението на ответниците, че са придобили имота по давност.

Не съм съгласен с мнението на мнозинството, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал допълнителна задача на съдебно-техническа експертиза.

Довод за такова процесуално нарушение не е наведен като основание за обжалване, а без довод касационната инстанция не може да установява нарушения на процесуалноправни норми, особено без да е установено нарушение на императивна материалноправна норма. Отделно от това не считам, че такова процесуално нарушение е допуснато, доколкото по делото е допуснато и прието заключение на съдебно-техническа експертиза със задача да установи местоположението на процесния имот, определено чрез неговите граници, върху извадка от действащия план и каква част от него попада в процесния имот по актуалния му териториалноустройствен статут, за който ответникът О. Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост.

Поради изложеното дотук намирам, че доводите за процесуални нарушения, необоснованост и неправилност на въззивното решение са неоснователни, поради което обжалваното решение е следвало да бъде оставено в сила в допуснатата до обжалване част без спорът да бъде разглеждан по същество.

Докладчик:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: индивидуализация на имот с граници
Ново мнениеПубликувано на: 06 Юни 2017, 13:48 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 270
Решение №842/02.12.2010 по дело №2006/2009 на ВКС, ГК, I г.о.

гр. д. № 2006/09 г. на ВКС на РБ, І г. о.

РЕШЕНИЕ

N 842

София, 02.12.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева

ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА

Бонка Дечева

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 2006/2009 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Л. Б. К. срещу решение от 14.09.2009 г. по гр. д. № 154/2008 г. на окръжен съд Благоевград, с което е отменено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 85/2006 г. на районен съд гр. Р., и е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу Б. Н. С., М. Н. М., В. Н. С., Н. Б. С., Т. Б. Б. и С. Б. Г. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за нива с площ от 2.5 дка, в м. “Сгуро” в землището на гр. Д..

С определение от 05.07.2010 г. състав на ВКС,І г. о. е допуснал до касационна проверка решението по разрешения с него въпрос за обсъждане на доказателствата в тяхната взаимовръзка и определяне на относимостта им с оглед на времето, за което се отнасят.

Касационният довод е за необоснованост на извода за липса на идентичност между възстановения на ответниците имот и притежавания от наследодателя на ищците такъв до образуване на ТКЗС.

Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна.

За да отхвърли иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че касаторката не е установила, че възстановеният на ответниците с решение по партида с вх. № Д574 имот, съставляващ № 235033 по картата на възстановената собственост, е идентичен с притежавания от наследодателя й Т. К. недвижим имот нива с площ от 2.5 дка в м. “Струга” в землището на с. Д..

В исковата молба касаторите поддържат, че имотът е бил придобит по наследство и давностно владение от наследодателят им Т. К.. Правото на възстановяване за този имот е било признато с влязло в сила решение по гр. д. № 603/2005 г. на Р. РС, постановено по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявен от К.. В това производство касаторката твърдяла, че имотът представлява част от по-голяма нива цялата с площ от около 10 дка в м. Струго, както и че за 8.00 дка от тази нива им е признато и възстановено правото на собственост, но тя и останалите наследници на общия наследодател са пропуснали да заявят за възстановяване и останалата част от имота, която е с площ от 2.5 дка.

В обстоятелствената част на исковата молба по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ касаторите – ищци поддържат, че правото на собственост е придобито на основание договор за покупко-продажба обективиран в нот. акт № 471, т. ІІ, н. д. № 511/42 г.

С приета техническа експертиза е установено какви са границите на спорния имот по картата на възстановената собственост, която е съставена след влизане в сила на ЗСПЗЗ. С гласни доказателства са описани границите на имота към момента на образуване на ТКЗС като свидетелите ...установяват, че едната граница е била черен път, а до него е имало общинско пасище, както и че пътят през 1952 г. е бил преместен при преминаването на тракторите , с които е смъкван дървен материал от планината.

Свидетеля М. Б. установява, че Н. Серкин е имал имот на рибарника, че той е бил разположен по ниско от съседните му и че спрямо него имотът на Т. К. е бил на запад, както и че една от границите е била межда. Свидетелката В. установява, че Т. К. е внесъл имотът в ТКЗС през 1957 г., както и че нивата е била в дерето и е граничила с имоти на С.и и Ергините ( л. 111 от гр. д. № 85/06 г. на РС-Разлог и л. 36 от гр. д. № 154/08 г. на БлОС).

Свидетелят С. посочва, че имотът на наследодателят на ответниците С. е граничил от изток с имот на Т. К., а от запад е граничил с имот на Ергините, както и че е имал продълговата форма.

На допуснатата техническа експертиза е било възложено да установява идентичност на възстановения на ответниците с притежавания от наследодателя на ищците имот като съпоставя границите по кадастралната карта и описаните в нот. акт от 1942 г. На експертизата не е било поставена задача да определи коя част от целия имот от 10 дка, представлява спорния имот, както и границите му съобразно записаното в акта и посоченото от свидетелите. Това е било необходимо, тъй като в кадастралната карта са отразени границите към момента на съставянето й. Несъответствието със старите граници може да е резултат на промяна на собствениците и използване на терена за друга дейност – прокарване на път, и др.

Допускането на техническа експертиза и поставянето на задача на същата е дейност на съда, която следва да се осъществи като се изхожда от предмета на иска и факта, който е необходимо да се установи. Неизпълнението на това задължение, установено в нормата на чл. 197 ГПК, е довело до не попълване на делото с достатъчно данни за релевантните факти и до необоснованост на изводите за точното местонахождение на притежавания от наследодателя на ищците имот и неговата идентичност с възстановения на ответниците.

Това налага да си изслуша допълнителна техническа експертиза, която да обсъди и съпостави данните за местонахождението на имота, които се съдържат в нотариалния акт от 1942 г., съществуващия картен материал в техническата служба при общината по местонахождението на имота и сведенията, които дават свидетелите, като за целта състави и комбинирана скица.

Необходимостта от повтаряне на това съдопроизводствено действие е основание по чл. 290, ал. 3 ГПК след отмяна на решението делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 14.09.2009 г. по гр. д. № 154/2008 г. на окръжен съд Благоевград.

ВРЪЩА за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов