КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 13:48

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Вписване по чл.22а от ПВ и декларация по чл. 264 от ДОПК
Ново мнениеПубликувано на: 07 Юли 2017, 08:57 
Offline

Регистриран на: 23 Апр 2010, 13:24
Мнения: 40
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
[населено място], 07.07. 2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 668/2017 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №340 от 38.02.2017г., постановено по ч.гр.дело №96/2017г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията при Службата по вписвания –гр. Варна постановен по молба на [фирма] за вписване по реда на чл.22а от Правилника за вписванията на удостоверение №20161209114007 /9.12.2016г. на вписан в ТР особен залог на търговско предприятие [фирма] вх. Р.. № 34410/27.12.2016г. Жалбоподателят [фирма] иска отмяна на определението като неправилно по подробно изложени в частната касационна жалба доводи, а в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С молба вх. № 34410/27.12.2016г. [фирма] е поискала от съдията по вписванията към Службата по вписванията- [населено място] да бъде вписано удостоверение № 20161209114007/09.12.2016г. за вписания в ТР залог по партидата на [фирма], по реда на чл. 22а от ПВ по отношение на недвижимите имоти-земя и сгради в състава на търговското предприятие на дружеството. Съдията по вписванията е отказал вписването по реда на чл.22а от ПВ на удостоверението, който е бил предмет на обжалване пред Варненският окръжен съд.
Окръжен съд е приел за правилен отказа на съдията по вписванията мотивиран с неизпълнение от молителя на изискването на чл.264 от ДОПК с документите да се представи удостоверение за данъчна оценка, с което се удостоверява наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота, включен в договора за особен залог. Изложено е, че за да бъде извършено вписването на удостоверението, освен представянето на декларация от залогодателя, че дружеството няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за мита, данъци и задължителни осигурителни вноски, законът изисква представянето на удостоверение за данъчна оценка, тъй като в него се удостоверява наличието или липсата на данъчни задължения за имота. Съдът се е позовал на т. 6 от ТР №7/25.04.2013г. на ОСГТК ВКС, че може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл.6 ал.3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят формулира въпросите: 1. Следва ли съдията по вписванията, сезиран с удостоверение по чл.22а ПВ да го приравнява на сделките, посочени в чл.264, ал.1 ДОПК и следва ли да се представя документи, удостоверяващи публични задължения, при положение, че законодателят е предвидил отделен ред на вписване в ПВ на удостоверения от ТР? 2. При подписан договор за особен залог на предприятие, вписан по партидата в ТР, за което е извършена проверка по чл.264 ЗОПК, при последващо вписване в друг регистър по реда на чл.12, ал.3 ЗОЗ, с цел да бъде противопоставено вписването на трети лица, прилагат ли се отново изискванията на чл.264 ДОПК? 3. Изр.2 на 264, ал.1 ДОПК при граматическото тълкуване на „непогасени данъчни задължения за имота” прилага ли се и за специфични съвкупности – търговско предприятие, продажба на наследство и др., след като при тях предмет на сделката е съвкупност от права и задължения, когато недв. имот е елемент от нея? Като допълнителни критерии се сочат т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По първия селективен критерий частният касатор поддържа противоречие с определение №168 от 7.02.2011г. по ч.т.д. №87/2010г. на ВКС, ІІ т.о.
Въпросите на частният касатор съдържат един общ въпрос, по който се е произнесъл Варненският окръжен съд и който е обусловил решаващият му извод да потвърди отказа на съдията по вписванията: Представлява ли основание за отказ от вписване в имотния регистър по реда на чл.22а ПВ за вписване на удостоверение от ТР за вписан договор за залог на търговско предприятие по партидата на залогодателя [фирма], в състава на което са включени недв. имоти, липсата на представено удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК.
Определението на ВКС, ІІ т.о. не обосновава селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като по това дело отказът за вписване в съответната книга на службата по вписванията е основан на обстоятелство, различно от това по конкретното дело, а именно, че с молбата за вписване не е представено удостоверение издадено от ТР, отговарящо на изискването на чл.6, ал.1 ПВ, от което да е видно, че договорът за особен залог е вписан в ТР със съответното описания на имотите.
Не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР №1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие/ чл.21, ал.3 ЗОЗ/ се извършва при условията и правилата на чл.22а Правилника за вписванията. Съгласно дадените в т.6 на ТР №7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. №7/2012 г. разяснения, предметният обхват на проверката по чл.32а, ал.1 ПВ на съдията по вписванията включва спазени ли са изискванията на чл.6 от ПВ, внесена ли дължимата за вписването такса, представена ли е скица-копие от кадастралната карта, съгласно чл.6, ал.3 ПВ, представени ли са доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 ДОПК. От горното следва, че когато констатира липсата на всяка една от посочените предпоставки, относими за съответното вписване, съдията по вписванията трябва да откаже вписването, с което е сезиран. За да бъдат извършени посочените в чл.264, ал.1 ДОПК правни сделки и действия / вписване на особен залог/ прехвърлителят, учредителят, ипотекарния длъжник или залогодателят трябва да представят декларация, че нямат непогасена подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни здравни осигуровки, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчна оценка. Разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК не следва да се тълкува стеснително, доколкото законодателят не е ограничил задължението за представяне на документи за удостоверяване на задължения само до вписване на особения залог в един регистър. Ето защо, след като отговор на поставения от частния касатор въпрос, който е обусловил решаващия извод на съдията по вписванията, да откаже вписване на удостоверението за вписан в ТР особен залог на търговско предприятие, е даден в цитираното тълкувателно решение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №340/8.2.2017г., постановено по ч.гр.дело № 96/2017г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 6 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов