КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

№ 141


София, 14.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр.д.№ 2400 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.
С определение № 1077 от 10.05.17 г. по в. гр. д. № 921/17 г. на Пловдивския окръжен съд е оставена без уважение частна жалба на ТД на НАП – [населено място] против определение от 23.03.2017 г. на съдия по вписванията при РС Пловдив, с което е отказано вписване на постановление по чл. 121, ал.1 ДОПК за налагане на обезпечителни мерки върху имот, собственост на [фирма]. 
Съдът е приел, че предмет на постановлението по чл. 121, ал.1 ДОПК е налагане на възбрана върху право на строеж, каквото, видно от твърденията на самия жалбоподател ТД на НАП, не съществува в правния мир, тъй като не е учредено от собственика на процесния имот. Прието е, че съдията по вписванията не може да проверява материалната законосъобразност на актовете, подлежащи на вписване, както и принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на длъжника, но от това не следва, че може да се вписват актове за несъществуващи права или права върху несъществуващи имоти. Освен това е прието, че възбраненото правото на строеж не може да се идентифицира и опише по начина, предвиден в чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВ, и това представлява основание за отказ за вписване. Изложен е довод, че преследваната цел – осуетяване възможността за бъдещо учредяване на правото на строеж от собственика на земята на друг правен субект може да се постигне единствено чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот, ведно с всички подобрения и приращения в него. Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от молителя Национална агенция за приходите – [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е постановено в противоречие с т.6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въпреки че съдът се е позовал на това тълкувателно решение. В конкретния случай се касаело за право на строеж не като вещно право по чл.63 ЗС, а като едно от правомощията на собственика да строи в своя имот. Жалбоподателят поддържа, че съдията по вписванията е превишил пределите на проверката, която е допустимо да извърши съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, като е проверил материалноправните предпоставки на акта. Навежда оплакване, че не е съобразено искането му, касаещо втората разпоредителна част на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, а именно за вписване на възбрана върху всички подобрения и приращения в имота. 
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържа позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като се преповтарят оплакванията, съдържащи се в жалбата.
Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Не е налице обаче основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос, а развива само оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Не са развити и мотиви във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а това е задължително изискване, съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Правният въпрос, който стои по настоящото дело, е за обхвата на проверката по чл.32а ПВ за това дали представеният за вписване акт противоречи на изискванията на закона. Отговор на този въпрос е даден в т.6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки че е изложил мотиви, които се отклоняват от дадените разяснения в това тълкувателно решение, крайният извод на въззивния съд, че може да бъде постановен отказ за вписване на акт, който не отговаря на изискванията на чл.6, ал.1, б.”в” ПВ за идентификацията на имота, съответстват на това тълкувателно решение. Действително, съдията по вписванията не може да проверява дали представеното за вписване постановление по чл.205, ал.1 ДОПК има за предмет учредено от собственика на земята вещно право на строеж по чл.63 ЗС, което е допустим предмет на възбрана, или предмет на възбраната е правомощието на собственика на земята да я застрои /недопустим предмет/. Такава проверка би излязла извън компетентността на съдията по вписванията, който няма правомощие да проверява материалната законосъобразност на представения за вписване акт. Той обаче има правомощието да проверява дали имотът, предмет на този акт, е индивидуализиран съобразно предписаното в чл.6, ал.1, б.”в” ПВ и да откаже вписване, ако няма такава индивидуализация. В настоящия случай предмет на възбраната е право на строеж, както и подобрения и приращения, които не са индивидуализирани. Индивидуализацията на дворното място не е достатъчна, тъй като не то е предмет на възбраната. Правото на строеж се индивидуализира чрез описание на подлежащата на строеж сграда и на самостоятелните обекти в нея, съобразно акта на учредяване на правото и в съответствие с утвърдения архитектурен проект. Такова описание в случая няма.
В обобщение – като е приел за законосъобразен отказ на съдията по вписванията, основан на нарушаване на чл.6, ал.1, б.”в” ПВ в пледставения за вписване акт, въззивният съд е действал в съответствие с указанията, дадени в т.6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на тълкувателно решение по обуславящия за изхода на делото правен въпрос за обхвата на проверката по чл.32а ПВ изключва поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Особеностите на настоящия случай не са от такова естество, за да се приеме, че той излиза извън приложното поле на тълкувателното решение и че се налага разглеждането на частната касационна жалба от ВКС с цел даване на указания за точното прилагане на закона и развитието на правото. 
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, 

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1077 от 10.05.17 г. по ч. гр. д. № 921/17 г. на Пловдивския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване. 



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: