КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 13 Юли 2020, 14:12

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Определяне на държавната такса при прехвърляне на ТП
Ново мнениеПубликувано на: 19 Юли 2017, 11:45 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 373

гр. София,06.07.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№901 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №211 от 16.03.2017 г. по в.ч.гр.д.№138/2017 г. на ОС Враца. С обжалвания съдебен акт е потвърдено определение №3 от 20.02.2018 г. на съдия по вписванията при РС Бяла Слатина, с което е отказано вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен между [фирма] и [фирма].
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 – поради решаването му в противоречие с ТР №7/2013 г. по т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по т.3 от ГПК – поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Коя е базата, на която следва да се определи размера на държавната такса за вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие, когато в състав на предприятието са включени и недвижими имоти – договорната цена на цялото предприятие, балансовата стойност на всички дълготрайни активи на предприятието за изтеклото тримесечие, балансовата стойност само на включените в състава на предприятието недвижими имоти за изтеклото тримесечие или данъчната оценка на имотите, когато същата е по-висока от балансовата им стойност.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с представения за вписване Договор за продажба на търговско предприятие, се прехвърлят недвижими имоти и на основание чл.16, ал.4 от ТЗ, същият подлежи на вписване, като е от категорията „други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване” - чл.4, б.„л” от ПВ. Посочил е, че са приложени всички необходими документи относно недвижимите имоти на дружеството и декларация по чл.264 от ДОПК, но е представен документ за внесена държавна такса за вписване за сумата от 1261.38 лв., която не отговаря на дължимата такса за вписване съгласно чл.2, ал.1, пр.1 от ТДТСАВ, която разпоредба препраща към ЗННД, в който е посочен начинът за определяне на цената, по която актът се таксува. Изложил е съображения, че чл.97, ал.1, т.2 от ЗННД гласи, че удостовереният материален интерес при сделки с търговско предприятие е балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие, но в ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че при възмездни сделки удостоверяваният материален интерес е договорната цена, ако е по-висока от определената по реда на този раздел. В този смисъл и тъй като в случая цената, по която е таксуван актът, е уговорената между страните цена, посочена в договора за прехвърляне на търговско предприятие - 5 825 000 лв., въз основа на която и нотариусът е определил дължимата се нотариална такса, а договорената цена е по-висока от балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие, е достигнал до извод, че при определяне на таксата за вписване следва да се има предвид разпоредбата на чл.97, ал.3 от ЗННД, отчитайки препращащата норма на чл.2, ал.1, пр.1 от ТДТСАВ и точният смисъл на закона относно „цената, по която е таксуван актът”. Във връзка с доводите на жалбоподателя, въззивният съд е посочил, че: 1. ТР №7/25.04.2013 г. по т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС не може да намери приложение, тъй като дава отговор на изричен тълкувателен въпрос, касаещ конкретно вписването на удостоверение по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 от ТЗ 2. В самата разпоредба на чл.97, ал.1, т.2 от ЗННД изрично се говори за стойността на дълготрайните активи на предприятието, а не само за недвижими имоти, като дълготрайните активи на едно предприятие включват както дълготрайни нематериални активи - концесии, патенти, търговски марки, продукти от развойна дейност, предоставени аванси и нематериални активи в процес на изграждане, вкл. търговска репутация и др., така и дълготрайни материални активи - земи, сгради, машини, производствено оборудване и апаратура, съоръжения, предоставени аванси и материални активи в процес на изграждане, вкл. и финансови дълготрайни активи - акции, дялове, облигации, заеми на предприятия, дългосрочни инвестиции, отсрочени данъци и пр., но приложената от [фирма] справка за балансовата стойност към последното тримесечие на прехвърлителя [фирма], обхваща само и единствено недвижими имоти - земи и сгради, поради което не може да послужи за база при определяне на дължимата такса за вписване на договора за прехвърляне на търговско предприятие.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираният от частния касатор въпрос, е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но в случая не се установява наличие на поддържаните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК селективни основания. На първо място отговорът на поставения въпрос не се съдържа в разясненията, дадени в т.3 от ТР по т.д.№1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отнасящи се до реда за вписване на удостоверение по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 от ТЗ и какъв е размерът на дължимата държавна такса при вписването в хипотеза, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване. От друга страна, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е необходимо да се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й да е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая разпоредбите на чл.2, ал.1, пр.1 от ТДТСАВ и на чл.97 от ЗННД са ясни пълни и непротиворечиви, като е несъмнено, че „цената, по която е таксуван актът или документът”, визирана в разпоредбата чл.2, ал.1 от ТДТСАВ и служеща за база за определяне на таксата за вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие, се определя по реда на чл.97, ал.1, т.2 от ЗННД, като при възмездни сделки с търговско предприятие, когато договорната цена е по-висока от определената по реда на чл.97, ал.1, т.2 от ЗННД, приложение намира и разпоредбата на ал.3 на чл.97 от ЗННД.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №211 от 16.03.2017 г. по в.ч.гр.д.№138/2017 г. на ОС Враца.
Определението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов