КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 05 Апр 2020, 03:58

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: съдията по вп. е адресат на чл.3, ал.4 от ЗАЗ-повече от 50%
Ново мнениеПубликувано на: 16 Окт 2017, 11:11 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 264
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 496
София, 12.10.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……...............…………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2115 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК-във вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а от Правилника за вписванията и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5005 от 26.VІ.2017 г. на едноличния търговец С. И. Д. от [населено място], действащ с фирмата „АГРО-С. Д.”, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против определение № 405 на Ловешкия ОС, ГК, от 12.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 300/2017 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч, обективиран в определение № 20/7.ІV.2017 г., да бъде вписан Анекс към договор за аренда с рег. № 2840/30.ІІІ.2017 г. на нотариус С. И., по депозирано заявление с вх. № 1819/7.ІV.2017 г. по описа на Служба по вписванията при РС-Ловеч.
Оплакванията на ЕТ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, но също „и с практиката на ВКС”, поради което той претендира отменяването му и връщане на делото на съдията по вписванията при РС-Ловеч за извършване на исканото вписване на Анекс с рег. № 2840/30.ІІІ.2017 г. към договор за аренда, сключен през 2011 г. с И. Г. Г. от [населено място], вкл. „ведно с произтичащите от това правни последици”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 7/2012 г. по следния материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело: „Дали, за да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, е необходимо да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, респ. – правото на съсобственост, а също и за обстоятелството, че арендодателят притежава повече от 50% ид. части от имота, обект на ползването, респ. - пълномощно от останалите съсобственици на същия имот и може ли да се откаже вписването на анекса, ако не са представени от страна заявителя описаните доказателства?” Същият материалноправен въпрос продължавал да се решава противоречиво от съдилищата, което обстоятелство било видно от приложените към изложението на ЕТ касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК: определение № 405/31.VІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по ч. т. дело № 1547/2017 г., определение № 411/2.VІІІ.2017 г. на І-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 1024/2017 г., както и определение № 426/28.VІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 1035/2017 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна касационна жалба на варненския едноличен търговец С. И. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
В процесния случай, за да остави без уважение частната жалба на ЕТ настоящ касатор срещу отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч да впише анекс към сключен на 15.VІІ.2011 г. договор за аренда с арендодателя Н. И. К. от [населено място], [община], въззивната инстанция е приела, че досежно предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията следва да извършва, е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в т. 6 от постановките на тълкувателно решение № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2012 г., където е последователно разяснено, че той процедира съобразно разпоредбата на чл. 32а от Правилника за вписванията - с оглед установяването подлежи ли актът на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в този правилник съдържание. Съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, „освен ако това е изрично предвидено в закона”, а и проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификацията на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в” ПВ/. Решаващият извод на Ловешкия ОС в атакуваното въззивно определение за законосъобразност на отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч е, че с новелата на чл. 3, ал. 4 на Закона за арендата в земеделието, която е в сила от 7.ІІ.2017 г., т. е и към датата на изготвяне на анекса, чието вписване е било отказано, „изисква да са налице изрично упоменатите в този специален закон материалноправни предпоставки: съсобствениците, сключващи договор за аренда да притежават повече от 50% от съсобствеността на земеделската земя, чието ползване е предмет на отдаване под аренда, докато в конкретния случай е установена липса на достоверна информация относно това дали арендодателят Н. Ив. К., действащ чрез пълномощника си С. М. И., като наследник на Н. К. К. и И. К. К. подписва процесния анекс било в качеството си на собственик или на съсобственик на имота предмет на арендния договор, респ. дали той е бил надлежно упълномощен от други възможни съсобственици, притежаващи заедно с него 50% идеални части от същия имот, „която проверка касае именно идентификацията на страните, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ”.
Следователно произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение по релевирания в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна жалба материалноправен въпрос се явява не в противоречие, а в стриктно съответствие с т. 6 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. досежно това, че, когато това е изрично предвидено в закона, съдията по вписванията проверява материалноправните предпоставки на акта. Обстоятелството, че съдията по вписванията е нормативен адресат на изменената ал. 4 на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието, в сила от 7.ІІ.2017 г., следва логически от неуреждането на такава проверка, като извършвана било от съдия или от нотариус, вкл. и доколкото последният има единствено функцията по чл. 3, ал. 1 от специалния закон да завери подписите на страните по арендния договор, а – по арг. от текста на чл. 293, ал. 6-във вр. чл. 287 ТЗ – всеки анекс към действащ договор за аренда в земеделието.
Налице е обаче приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а не по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както е поддържал ЕТ настоящ касатор, тъй като релевираният от него материалноправен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: предвид настъпилото изменение в законодателството, налагащо промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, обективирана в трите посочени в това изложение определения на отделни състави от двете отделение на търговската колегия на ВКС, чието постановяване е станало след меродавната дата 7 февруари 2017 г.
В заключение, атакуваното въззивно определение на Ловешкия ОС ще следва да бъде допуснато до касационен контрол, а - предвид неговата законосъобразност /постановяването му в съответствие с точния разум на действащата след 7.ІІ.2017 г. разпоредба на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ досежно правомощието на съдията по вписванията да извършва проверка за материалноправните предпоставки на анекси към договор за аренда, сключени след тази дата, както и на нови арендни договори, предвид обстоятелството, че тя не се предхожда от проверка, извършвана от друг орган, комуто това е било възложено със закон/ - този съдебен акт ще следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 405 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 12.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 300/2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 405 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 12.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 300/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: съдията по вп. е адресат на чл.3, ал.4 от ЗАЗ-повече от 50%
Ново мнениеПубликувано на: 16 Окт 2017, 12:39 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 264
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 498
София, 12.10.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……...............…………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2107 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК-във вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а от Правилника за вписванията и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5017 от 26.VІ.2017 г. на едноличния търговец С. И. Д. от [населено място], действащ с фирмата „АГРО-С. Д.”, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против определение № 409 на Ловешкия ОС, ГК, от 12.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 331/2017 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч, обективиран в определение № 55/17.V.2017 г., да бъде вписан Анекс към договор за аренда с рег. № 4213/11.V.2011 г. на нотариус С. И., по депозирано заявление с вх. № 2625/17.V.2017 г. по описа на Служба по вписванията при РС-Ловеч.
Оплакванията на ЕТ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, но също „и с практиката на ВКС”, поради което той претендира отменяването му и връщане на делото на съдията по вписванията при РС-Ловеч за извършване на исканото вписване на Анекс с рег. № 4213/11.V.2017 г. към договор за аренда, сключен през 2011 г. с Н. И. К. от [населено място], [община], вкл. „ведно с произтичащите от това правни последици”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 7/2012 г. по следния материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело: „Дали, за да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, е необходимо да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, респ. – правото на съсобственост, а също и за обстоятелството, че арендодателят притежава повече от 50% ид. части от имота, обект на ползването, респ. - пълномощно от останалите съсобственици на същия имот и може ли да се откаже вписването на анекса, ако не са представени от страна заявителя описаните доказателства?” Същият материалноправен въпрос продължавал да се решава противоречиво от съдилищата, което обстоятелство било видно от приложените към изложението на ЕТ касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК: определение № 405/31.VІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по ч. т. дело № 1547/2017 г., определение № 411/2.VІІІ.2017 г. на І-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 1024/2017 г., както и определение № 426/28.VІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 1035/2017 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна касационна жалба на варненския едноличен търговец С. И. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
В процесния случай, за да остави без уважение частната жалба на ЕТ настоящ касатор срещу отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч да впише анекс към сключен на 15.VІІ.2011 г. договор за аренда с арендодателя Н. И. К. от [населено място], [община], въззивната инстанция е приела, че досежно предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията следва да извършва, е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в т. 6 от постановките на тълкувателно решение № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2012 г., където е последователно разяснено, че той процедира съобразно разпоредбата на чл. 32а от Правилника за вписванията - с оглед установяването подлежи ли актът на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в този правилник съдържание. Съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, „освен ако това е изрично предвидено в закона”, а и проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификацията на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в” ПВ/. Решаващият извод на Ловешкия ОС в атакуваното въззивно определение за законосъобразност на отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч е, че с новелата на чл. 3, ал. 4 на Закона за арендата в земеделието, която е в сила от 7.ІІ.2017 г., т. е и към датата на изготвяне на анекса, чието вписване е било отказано, „изисква да са налице изрично упоменатите в този специален закон материалноправни предпоставки: съсобствениците, сключващи договор за аренда да притежават повече от 50% от съсобствеността на земеделската земя, чието ползване е предмет на отдаване под аренда, докато в конкретния случай е установена липса на достоверна информация относно това дали арендодателят Н. Ив. К., действащ чрез пълномощника си С. М. И., като наследник на Н. К. К. и И. К. К. подписва процесния анекс било в качеството си на собственик или на съсобственик на имота предмет на арендния договор, респ. дали той е бил надлежно упълномощен от други възможни съсобственици, притежаващи заедно с него 50% идеални части от същия имот, „която проверка касае именно идентификацията на страните, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ”.
Следователно произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение по релевирания в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна жалба материалноправен въпрос се явява не в противоречие, а в стриктно съответствие с т. 6 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. досежно това, че, когато това е изрично предвидено в закона, съдията по вписванията проверява материалноправните предпоставки на акта. Обстоятелството, че съдията по вписванията е нормативен адресат на изменената ал. 4 на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието, в сила от 7.ІІ.2017 г., следва логически от неуреждането на такава проверка, като извършвана било от съдия или от нотариус, вкл. и доколкото последният има единствено функцията по чл. 3, ал. 1 от специалния закон да завери подписите на страните по арендния договор, а – по арг. от текста на чл. 293, ал. 6-във вр. чл. 287 ТЗ – всеки анекс към действащ договор за аренда в земеделието.
Налице е обаче приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а не по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както е поддържал ЕТ настоящ касатор, тъй като релевираният от него материалноправен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: предвид настъпилото изменение в законодателството, налагащо промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, обективирана в трите посочени в това изложение определения на отделни състави от двете отделение на търговската колегия на ВКС, чието постановяване е станало след меродавната дата 7 февруари 2017 г.
В заключение, атакуваното въззивно определение на Ловешкия ОС ще следва да бъде допуснато до касационен контрол, а - предвид неговата законосъобразност /постановяването му в съответствие с точния разум на действащата след 7.ІІ.2017 г. разпоредба на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ досежно правомощието на съдията по вписванията да извършва проверка за материалноправните предпоставки на анекси към договор за аренда, сключени след тази дата, както и на нови арендни договори, предвид обстоятелството, че тя не се предхожда от проверка, извършвана от друг орган, комуто това е било възложено със закон/ - този съдебен акт ще следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 409 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 12.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 331/2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 409 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 12.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 331/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: съдията по вп. е адресат на чл.3, ал.4 от ЗАЗ-повече от 50%
Ново мнениеПубликувано на: 16 Окт 2017, 12:41 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 264
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 495
София, 12.10.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……...............…………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2130 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК-във вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а от Правилника за вписванията и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5386 от 6.VІІ.2017 г. на едноличния търговец С. И. Д. от [населено място], действащ с фирмата „АГРО-С. Д.”, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против определение № 480 на Ловешкия ОС, ГК, от 22.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 332/2017 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч, обективиран в определение № 56/17.V.2017 г., да бъде вписан Анекс към договор за аренда с рег. № 4216/11.V.2017 г. на нотариус С. И., по депозирано заявление с вх. № 2627/17.V.2017 г. по описа на Служба по вписванията при РС-Ловеч.
Оплакванията на ЕТ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, но също „и с практиката на ВКС”, поради което той претендира отменяването му и връщане на делото на съдията по вписванията при РС-Ловеч за извършване на исканото вписване на Анекс с рег. № 4216/11.V.2017 г. към договор за аренда, сключен през 2011 г. с В. С. К. от [населено място], [община], вкл. „ведно с произтичащите от това правни последици”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 7/2012 г. по следния материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело: „Дали, за да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, е необходимо да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, респ. – правото на съсобственост, а също и за обстоятелството, че арендодателят притежава повече от 50% ид. части от имота, обект на ползването, респ. - пълномощно от останалите съсобственици на същия имот и може ли да се откаже вписването на анекса, ако не са представени от страна заявителя описаните доказателства?” Същият материалноправен въпрос продължавал да се решава противоречиво от съдилищата, което обстоятелство било видно от приложените към изложението на ЕТ касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК: определение № 405/31.VІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по ч. т. дело № 1547/2017 г., определение № 411/2.VІІІ.2017 г. на І-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 1024/2017 г., както и определение № 426/28.VІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 1035/2017 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна касационна жалба на варненския едноличен търговец С. И. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
В процесния случай, за да остави без уважение частната жалба на ЕТ настоящ касатор срещу отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч да впише анекс към сключен на 15.VІІ.2011 г. договор за аренда с арендодателя Н. И. К. от [населено място], [община], въззивната инстанция е приела, че досежно предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията следва да извършва, е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в т. 6 от постановките на тълкувателно решение № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2012 г., където е последователно разяснено, че той процедира съобразно разпоредбата на чл. 32а от Правилника за вписванията - с оглед установяването подлежи ли актът на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в този правилник съдържание. Съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, „освен ако това е изрично предвидено в закона”, а и проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификацията на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в” ПВ/. Решаващият извод на Ловешкия ОС в атакуваното въззивно определение за законосъобразност на отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч е, че с новелата на чл. 3, ал. 4 на Закона за арендата в земеделието, която е в сила от 7.ІІ.2017 г., т. е и към датата на изготвяне на анекса, чието вписване е било отказано, „изисква да са налице изрично упоменатите в този специален закон материалноправни предпоставки: съсобствениците, сключващи договор за аренда да притежават повече от 50% от съсобствеността на земеделската земя, чието ползване е предмет на отдаване под аренда, докато в конкретния случай е установена липса на достоверна информация относно това дали арендодателят Н. Ив. К., действащ чрез пълномощника си С. М. И., като наследник на Н. К. К. и И. К. К. подписва процесния анекс било в качеството си на собственик или на съсобственик на имота предмет на арендния договор, респ. дали той е бил надлежно упълномощен от други възможни съсобственици, притежаващи заедно с него 50% идеални части от същия имот, „която проверка касае именно идентификацията на страните, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ”.
Следователно произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение по релевирания в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна жалба материалноправен въпрос се явява не в противоречие, а в стриктно съответствие с т. 6 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. досежно това, че, когато това е изрично предвидено в закона, съдията по вписванията проверява материалноправните предпоставки на акта. Обстоятелството, че съдията по вписванията е нормативен адресат на изменената ал. 4 на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието, в сила от 7.ІІ.2017 г., следва логически от неуреждането на такава проверка, като извършвана било от съдия или от нотариус, вкл. и доколкото последният има единствено функцията по чл. 3, ал. 1 от специалния закон да завери подписите на страните по арендния договор, а – по арг. от текста на чл. 293, ал. 6-във вр. чл. 287 ТЗ – всеки анекс към действащ договор за аренда в земеделието.
Налице е обаче приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а не по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както е поддържал ЕТ настоящ касатор, тъй като релевираният от него материалноправен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: предвид настъпилото изменение в законодателството, налагащо промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, обективирана в трите посочени в това изложение определения на отделни състави от двете отделение на търговската колегия на ВКС, чието постановяване е станало след меродавната дата 7 февруари 2017 г.
В заключение, атакуваното въззивно определение на Ловешкия ОС ще следва да бъде допуснато до касационен контрол, а - предвид неговата законосъобразност /постановяването му в съответствие с точния разум на действащата след 7.ІІ.2017 г. разпоредба на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ досежно правомощието на съдията по вписванията да извършва проверка за материалноправните предпоставки на анекси към договор за аренда, сключени след тази дата, както и на нови арендни договори, предвид обстоятелството, че тя не се предхожда от проверка, извършвана от друг орган, комуто това е било възложено със закон/ - този съдебен акт ще следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 480 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 22.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 332/2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 480 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 22.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 332/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: съдията по вп. е адресат на чл.3, ал.4 от ЗАЗ-повече от 50%
Ново мнениеПубликувано на: 25 Окт 2017, 10:36 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 264
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 514
София, 23.10.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……...............…………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2151 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК-във вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а от Правилника за вписванията и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5375 от 6.VІІ.2017 г. на едноличния търговец С. И. Д. от [населено място], действащ с фирмата „АГРО-С. Д.”, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против определение № 455 на Ловешкия ОС, ГК, от 20.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 309/2017 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч, обективиран в определение № 32/7.ІV.2017 г., да бъде вписан Анекс към договор за аренда, вписан под вх. № 1380/11.ІІІ.2013 г. на нотариус С. И., по заявление с вх. № 1831/7.ІV.2017 г. по описа на службата по вписванията при РС-Ловеч.
Оплакванията на ЕТ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, но също „и с практиката на ВКС”, поради което той претендира отменяването му и връщане на делото на съдията по вписванията при РС-Ловеч за извършване на исканото вписване на Анекс с рег. № 2842/30.ІІІ.2017 г. към договор за аренда № 1380/11.ІІІ.2011 г., вкл. „ведно с произтичащите от това правни последици”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 7/2012 г. по следния материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело: „Дали, за да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, е необходимо да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, респ. – правото на съсобственост, а също и за обстоятелството, че арендодателят притежава повече от 50% ид. части от имота, обект на ползването, респ. - пълномощно от останалите съсобственици на същия имот и може ли да се откаже вписването на анекса, ако не са представени от страна заявителя описаните доказателства?” Същият материалноправен въпрос продължавал да се решава противоречиво от съдилищата, което обстоятелство било видно от приложените към изложението на ЕТ касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК: определение № 405/31.VІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по ч. т. дело № 1547/2017 г., определение № 411/2.VІІІ.2017 г. на І-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 1024/2017 г., както и определение № 426/28.VІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 1035/2017 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна касационна жалба на варненския едноличен търговец С. И. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
В процесния случай, за да остави без уважение частната жалба на ЕТ настоящ касатор срещу отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч да впише анекс към сключен на 7.ІІІ.2013 г. договор за аренда с арендодателката М. Д. П. от [населено място], [община], въззивната инстанция е приела, че досежно предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията следва да извършва, понастоящем е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в т. 6 от постановките на тълкувателно решение № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2012 г., където е последователно разяснено, че този съдия процедира съобразно разпоредбата на чл. 32а от Правилника за вписванията – с оглед установяването подлежи ли актът на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в този правилник съдържание. Съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, „освен ако това е изрично предвидено в закона”, а и проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификацията на страните (чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1, б. „в” ПВ). Решаващият извод на Ловешкия ОС в атакуваното въззивно определение за законосъобразност на отказа на съдията по вписванията при РС-Ловеч е, че с новелата на чл. 3, ал. 4 на Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, която е в сила от 7.ІІ.2017 г., т.е и към датата на изготвяне на анекса, чието вписване е било отказано, „изисква да са налице изрично упоменатите в този специален закон материалноправни предпоставки: съсобствениците, сключващи договор за аренда, да притежават повече от 50% от съсобствеността на земеделската земя, чието ползване е предмет на отдаване под аренда”, докато в конкретния случай е установена липса на достоверна информация относно това дали арендодателката М. Д. П., действаща чрез пълномощника си С. М. И. и в качеството си на наследница на покойния Х. Д. Д. подписва процесния анекс било в качеството си на собственик или на съсобственик на имота, ползването на който е предмет на арендния договор, респ. дали тя /М. Д. П./ е била надлежно упълномощена от другите възможни съсобственици, притежаващи заедно с нея 50% идеални части от същия имот, „която проверка касае именно идентификацията на страните, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ”.
Следователно произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение по релевираното в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба материалноправен въпрос се явява не в противоречие, а в стриктно съответствие с т. 6 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. досежно обстоятелството, че когато това е изрично предвидено в закона, съдията по вписванията проверява материалноправните предпоставки на акта. Същият се явява нормативен адресат на изменена алинвея 4 на чл. 3 ЗАЗ, в сила от 7.ІІV2017 г., и този извод следва логически от неуреждането на такава проверка, като извършвана в предходен момент било от съдия или от нотариус, вкл. и доколкото последният има единствено функцията по чл. 3, ал. 1 от този специален закон да заверява подписите на страните по арендния договор, а – по арг. от текста на чл. 293, ал. 6-във вр. чл. 287 ТЗ- и подписите им под всеки анекс към действащ договор за аренда в земеделието.
Налице е обаче приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а не по т. 2 на същия законов текст, както е поддържал ЕТ настоящ частен касатор, тъй като релевираният от него единствен материалноправен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната жалба е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: предвид настъпилото изменение в законодателството, налагащо промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, обективирана в трите посочени в това изложение определения на отделни състави от двете отделения на търговската колегия на ВКС, чието постановяване е станало вече след меродавната датата 7 февруари 2017 г.
В заключение, атакуваното въззивно определение на Ловешкия ОС ще следва да бъде допуснато до касационен контрол, а – предвид неговата законосъобразност /постановяването му в съответствие с точния разум на действащата след 7.ІІ.2017 г. разпоредба на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ досежно правомощието на съдията по вписванията да извършва проверка за материалноправните предпоставки на анекси към действащи договори за аренда, сключени след тази дата, както и на нови арендни договори, предвид обстоятелството, че тя не се предхожда от проверка, извършвана от друг органв, бил той съдия или нотариус, комуто това е било възложено със закон/ - този съдебен акт ще следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 455 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 20.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 309/2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 455 на Ловешкия ОС, ГК, от 20.VІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 309/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов