КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 23 Фев 2020, 13:24

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Изменение на ипотека
Ново мнениеПубликувано на: 07 Ное 2017, 14:15 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 349
Определение №425/28.07.2017 по дело №772/2017 на ВКС, ТК, II т.о.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № ІІІ-416 от 09.03.2017г. по ч. гр. д. № 203/2017 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалвания акт е оставена без уважение подадената от банката жалба срещу определение № 5 от 27.01.2017 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Карнобатски районен съд, с което е отказано вписване на нот. акт № 31, том І, рег. № 122, д. № 15/2017г. на нотариус М. С., рег. № 581 за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имоти № 90, том І, рег. № 359, д. № 57/2016 г. на същия нотариус.

Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие със закона и със съдебната практика. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че в процесния нотариален е обективиран договор за изменение чрез подновяване на задължението за годишна лихва по кредит, обезпечен с ипотека по смисъла на чл. 171 ЗЗД във връзка с чл. 107 ЗЗД и че поради това същият подлежи на вписване чрез отбелязване съгласно нормата на чл. 17, ал. 1, б „д“ от Правилника за вписванията, дължимата за което такса е тази по чл. 3, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Частният касатор поддържа становище, че в случая се касае не за отбелязване, а за вписване на нотариален акт, доколкото процесният нотариален акт е за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот по отношение размера на лихвата, който е съществен елемент от облигационната част на ипотеката. Според него, при събирането на държавните такси за вписване следва да се съобразява защитаваният материален интерес. И тъй като в хипотеза, като настоящата, когато се касае за изменение на обезпеченото с ипотека вземане само по отношение размера на лихвата, удостоверяваният материален интерес обективно не може да бъде посочен, то чл. 3, ал. 2 от Тарифата е неприложим, а следва да бъде събрана такса в минималния размер от 10 лв.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение размера на лихвата представлява ли договор за новация на задължението за годишна лихва; 2. Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение размера на лихвата на вписване /в тесен смисъл/ ли подлежи или на отбелязване; 3. По кой член от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, следва да се определи дължимата държавна такса“.

По отношение на първия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че е решен в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 138 от 22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 110 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1568/2014 г. на ВКС, І т. о., а по отношение на останалите два въпроса е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията – [населено място], въззивният съд е счел, че банката-заявител не е внесла цялата дължима такса за исканото вписване съгласно чл. 3, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. При преценката относно това, коя е приложимата норма от Тарифата, решаващият състав е взел предвид, че в случая се касае за отбелязване по реда на чл. 17, ал. 1,б. „д“ от Правилника за вписванията, а не за вписване в тесен смисъл, тъй като с представения за вписване нотариален акт е извършено изменение чрез подновяване на задължението за годишна лихва по кредит, обезпечен с ипотека по смисъла на чл. 171 във връзка с чл. 107 ЗЗД. Поради това е счел за приложима нормата на чл. 3, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. И тъй като нито в заявлението за вписване, нито в самия нотариален акт не е посочена сумата, за която следва да бъде направено отбелязване, дължимата държавна такса следва да се определи върху сумата, за която е направено първоначалното вписване, която в случая е в размер на 500 лв., докато заявителят е внесъл само сумата 10 лв.

Настоящият състав намира, че с оглед мотивите на въззивния акт поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси се явяват релевантни за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

Първият (материалноправен) въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (напр. решение № 130/24.03.2009г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 110/17.07.2015 г. по т. д. № 1568/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 210/22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г., ВКС, І т. о. и решение № 175/25.09.2016 г. по т. д. № 2602/2014 г., ВКС, ІІ т. о.), поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

С решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. е уеднаквена противоречивата съдебна практика в смисъл, че способите за преструктуриране на даден кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. За да е релевантна, волята за подновяване на задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД следва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път. В решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. е посочено, че обективната новация по чл. 107 ЗЗД предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото задължение трябва да засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане със споразумение между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение и то при изрично и недвусмислено изразено в споразумението новационно намерение /animus novandi/. Ако страните в рамките на новия дълг са изменили само размера на отделните вноски и/или размера на договорната лихва и сроковете за плащане, няма новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието му. Практиката в посочените решения е възприета и в решение № 110/17.07.2015 г. по т. д. № 1568/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 210/22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г., ВКС, І т. о. и решение № 175/25.09.2016 г. по т. д. № 2602/2014 г., ВКС, ІІ т. о., съгласно които обективната новация изисква ясно изразена обективирана воля за поемане от длъжника на нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор. Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС споделя изцяло създадената постоянна практика на ВКС по приложението на чл. 107 ЗЗД (обобщена и в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 419 от 27.07.2017 г. по ч. т. д. № 770/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.) и с оглед на нея счита, че въззивната инстанция неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 107 ЗЗД е приела, че с нот. акт № 31, том І, рег. № 122, д. № 15/2017 г. на нотариус М. С., рег. № 581 е извършено изменение по отношение размера и начина на формиране на лихвата и срока за ползване и погасяване на кредита, обезпечен с ипотека, по смисъла на чл. 171 във връзка с чл. 107 ЗЗД. Изменението на размера на договорения годишен лихвен процент и на крайния срок на погасяване/издължаване на кредита съгласно условията на споразумение № ДК-С1-475-700435-189 от 20.01.2017 г. и посочения нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека няма характер на новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, тъй като липсва воля за погасяване на старото задължение и за възникване на друго ново задължение. Главницата не е променена, а с промяната на размера на лихвения процент не се променя нито основанието, нито предмета на поетото задължение за заплащане на възнаградителна лихва по договора за кредитна линия, поради което изменението не води до погасяване на задължението за заплащане на възнаградителна лихва и замяната му с нов дълг, различен от този по сключения между страните договор по смисъла на посочената правна норма. Изменението на размера на договорения годишен лихвен процент не новира задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД.

С оглед изложените съображения, неправилен е изводът, че процесният нотариален акт подлежи на вписване на основание чл. 17, ал. 1, б. „д“ от Правилника за вписванията чрез отбелязване съобразно чл. 17, ал. 4 от Правилника за вписванията.

По отношение на останалите два (процесуалноправни) въпроса касационното обжалване следва да бъде допуснато също на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид междувременно създадената практика на ВКС, обективирана в посоченото по-горе определение № 419 от 27.07.2017 г. по ч. т. д. № 770/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. Съгласно тази практика, която се споделя напълно и от настоящия състав: Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата не подлежи на отбелязване по чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 171 ЗЗД, а може да бъде вписан по реда на чл. 15 от Правилника за вписванията като допълнителна ипотека за разликата между първоначално вписаната сума и увеличения размер на лихвата; Дължимата държавна такса за вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по отношение на размера на лихвата следва да бъде определена по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

При така дадените отговори на двата процесуалноправни въпроса настоящият съдебен състав счита, че определението на въззивната инстанция е неправилно. Въззивната инстанция, в противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, е приела, че дължимата такса следва да се определи върху половината от сумата, за която е направено първоначалното вписване, поради това, че в представения за вписване нотариален акт не е посочена сумата, за която следва да бъде направено отбелязване. В настоящия случай не се касае до отбелязване по реда на чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 171 ЗЗД, поради което не се прилага разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от посочената Тарифа. Дължимата държавна такса за вписване на процесния нотариален акт се определя по чл. 2, ал. 1 от Тарифата.

Действително, в настоящия случай нотариусът не е удостоверил материалния интерес, по който е таксуван нотариалният акт. Същият обаче може да бъде установен с оглед събраната от нотариуса пропорционална такса – 30 лв. Съгласно чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, такса 30 лв. се събира при удостоверяван материален интерес до 100 лв. включително. Поради това, следва да се приеме, че цената, по която е таксуван процесният акт, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, е именно сумата 100 лв. и следователно дължимата за вписването му такса съобразно посочената норма (0.1 на сто) възлиза на сумата 10 лв., каквато именно е внесена от заявителя.

Като е потвърдил отказа на съдията по вписванията за вписване на нот. акт № 31, том І, рег. № 122, д. № 15/2017 г. на нотариус М. С., рег. № 581, с район на действие Карнобатски районен съд, за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 90, том І, рег. № 359, д. № 57/2016 г. на същия нотариус, въззвивният съд е постановил неправилно определение.

Налице са всички формални изисквания за вписване на представения нотариален акт, като по отношение на описанието на недвижимите имоти следва да бъде съобразено извършеното препращане към изменения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 90, том І, рег. № 359, д. № 57/2016г. на нотариус М. С., рег. № 581.

Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдията по вписвания при Службата по вписвания към Районен съд Карнобат за извършване на по-нататъшни действия по подаденото от нотариус М. С. заявление за вписване на горепосочения нотариален акт.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № ІІІ-416 от 09.03.2017 г. по ч. гр. д. № 203/2017 г. на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него определение № 5 от 27.01.2017 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Карнобатски районен съд, с което е отказано вписване на нот. акт № 31, том І, рег. № 122, д. № 15/2017 г. на нотариус М. С., рег. № 581 за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имоти № 90, том І, рег. № 359, д. № 57/2016 г. на същия нотариус, по заявление с вх. № 225 от 27.01.2017 г.

ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при Служба по вписвания при Карнобатски районен съд за извършване на исканото вписване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов