КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 05 Апр 2020, 03:45

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Вписване ИМ- ДТ за образуване на дело /чл. 12, ал. 1 ПВ/
Ново мнениеПубликувано на: 30 Окт 2012, 16:29 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 25
С., 21.01.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Д. В.
Членове: М. С.
Г. Г.

като разгледа докладваното от съдия Г. ч.гр.д.№544 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, вр.чл.32а от Правилника за вписванията.
С определение от 25.10.11г. по ч.гр.д.№171/11г. на Окръжен съд М. е потвърден отказът от 04.10.11г. на съдията по вписванията в [населено място] да впише исковата молба по гр.д.№160/11г. Съдът е приел, че част от мотивите на отказа са неправилни. Прилагането на просрочена скица на спорното място, както и липсата на отделни скици на съществуващите в мястото сгради не води до нередовност на исковата молба, затова съдията по вписванията не може да откаже вписването на това основание. Липсата на доказателства за внесена държавна такса по исковата молба обаче е достатъчно основание за постановения отказ, предвид текста на чл.12, ал.1 от Правилника за вписванията, който изисква представянето на такива доказателства към молбата за вписване. Посочено е също, че съдията по вписванията не е имал основание да указва на молителите да представят доказателства за внесената държавна такса, тъй като исковата молба е следвало да бъде вписана в деня на постъпването и, следователно не би могла да чака за изпълнение на такива указания.
Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от О. к. с. М., по чиято молба е постановен отказът за вписване. Жалбоподателят поддържа, че е представил всички необходими документи по чл.12, ал.1 от ПВ, затова не е имало основание да се откаже вписването. След като му били издадени два броя заверени копия от исковата молба за вписване, значи съдът е проверил редовността на исковата молба, включително и изискването за внасяне на държавна такса, затова съдията по вписванията не е следвало да извършва самостоятелна проверка по този въпрос. Той следвало да проверява само дали е внесена държавна такса за вписването.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и т.3 от ГПК по въпроса дали непредставянето на доказателства за внесена държавна такса по исковата молба представлява основание за съдията по вписванията да постанови отказ за вписване. По този въпрос определението на окръжния съд противоречало на определение №297 от 20.04.11г. по ч.търг.д.№114/11г. на ВКС, ТК, І ТО, както и на определение №410/28.11.08г. по гр.д.№1899/08г. на ВКС, ІІІ ГО, както и на ТР №3/09г. от 19.07.10г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС, включително и тълкувателното решение, е по въпроси, които не се повдигат в настоящото производство.
Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Настоящият състав приема, че съдията по вписванията може да разпореди вписване на искова молба само ако пред него са представени доказателства, че е внесена държавната такса за исковото производство. Това следва от изричната разпоредба на чл.12, ал.1 от Правилника за вписванията. Вписването на исковите молби има оповестително и оповестително-защитно действие, в зависимост от вида на предявения иск. Чрез вписването третите лица узнават за правния спор, а при определени искове вписването има и защитна функция за третите лица, които придобиват спорния имот. Затова вписването има смисъл само при редовна искова молба, по която ще се развие спорно исково производство, но не и при нередовна искова молба, която може да бъде върната например поради невнасяне на държавна такса. Установяването на внасянето на държавната такса пред съдията по вписванията може да се извърши както с представяне на вносната бележка за постъпилата сума по сметка на съда, така и с разпореждане на съда върху самата искова молба, че следва да се извърши вписването. Наличието на такова разпореждане предполага, че съдът е извършил проверка за редовност на исковата молба, включително и на изискването за внасяне на държавна такса по нея. Внасянето на държавната такса не може да се установява с други несигурни доказателства, като например с издаването на заверен препис от исковата молба, върху който обаче няма отбелязване за внасяне на държавната такса, нито пък разпореждане на съда за вписването и.
С оглед на изложените мотиви следва да се приеме, че обжалваното определение на Окръжен съд М. е законосъобразно. По делото няма доказателства да е била внесена държавна такса по исковата молба, чието вписване е поискано, ето защо постановеният отказ е законосъобразен. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че след като е получил заверен препис от исковата молба, значи съдът е извършил проверка за нейната редовност, включително и за държавната такса. Тази проверка следва да е удостоверена по недвусмислен начин, най-малкото с разпореждане на съда за вписване на исковата молба. Нещо повече – самият жалбоподател в частната си жалба пред въззивния съд твърди, че доказателствата за внесената държавна такса се намират не по гр.д.№160/11г. на ОС М., исковата молба по която е предмет на вписване, а по прекратеното преди това поради оттегляне на иска гр.д.№495/11г. на РС М. Не са представени доказателства, че таксата по едното дело е призната по другото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 25.10.11г. по ч.гр.д.№171/11г. на Окръжен съд М.
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 25.10.11г. по ч.гр.д.№171/11г. на Окръжен съд М.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вписване ИМ- ДТ за образуване на дело /чл. 12, ал. 1 ПВ/
Ново мнениеПубликувано на: 15 Юли 2014, 08:54 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 486
гр. София, 14.07.2014 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1814 по описа за 2014. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. А. срещу определение № 709 от 10.03.2014г. по ч. гр. дело № 250/2014г. на Б. окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма] против определение № 4 от 16.01.2014г. на съдията по вписвания при Районен съд Н., с което е отказано вписване на искова молба с правно основание чл. 135 ЗЗД със страни ищец [фирма] и ответници [фирма] и [фирма].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на чл. 12 във връзка с чл. 6 от Правилник за вписванията във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 2 връзка с чл. 71, ал. 2 ГПК връзка с чл. 135 ЗЗД. Позовава се на противоречие на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк. дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, определение № 466/11.07.2012г. по ч. т. д. № 364/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 397/29.06.2010г. по ч. гр. д. № 176/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Поддържа, че по релевантните правни въпроси са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК:
1. „Следва ли съдията по вписванията да впише исковата молба, която отговаря на законовите изисквания за вписване на исковата молба по смисъла на чл. 12 във връзка с чл. 6 от Правилника за вписванията, в т. ч. към дата на подаване на искането за вписване на исковата молба са налице указания на първоинстанционния съд да се впише исковата молба в указания срок и са представени доказателства, че е събрана пълната държавна такса за образуване на делото, по което се иска вписването на исковата молба, по което дело е издадено впоследствие незаконосъобразно разпореждане на съда за довнасяне на допълнителна държавна такса, за което не е уведомен молителя към дата на подаване на искането за вписване на исковата молба, а впоследствие съдът сам е отменил незаконосъобразното си разпореждане за грешно пресметната държавна такса?”
2. „Какъв би следвало да е подхода на съдията по вписванията, а впоследствие и на съда, пред който се обжалва отказа за вписване, ако исковата молба, която подлежи на вписване, отговаря на законовите изисквания за вписване на исковата молба по смисъла на чл. 12 във връзка с чл. 6 от Правилника за вписванията, в т. ч. към дата на подаване на искането за вписване на исковата молба са налице указания на първоинстанционния съд да се впише исковата молба в указания срок и са представени доказателства, че е събрана пълната държавна такса за образуване на делото, по което се иска вписването на исковата молба, но по делото, по което е издадено впоследствие очевидно незаконосъобразно разпореждане на съда за довнасяне на допълнителна държавна такса, при пресмятането на която е допусната очевидна фактическа грешка, и за което разпореждане не е уведомен молителя към дата на подаване на искането за вписване на исковата молба, а впоследствие съдът сам е отменил незаконосъобразното си разпореждане за грешно пресметната държавна такса?”
3. „Какъв би следвало да е подходът на съдията по вписванията, а впоследствие и на съда, пред който се обжалва отказа за вписване, при преценка на обстоятелството дали за подадената в съда искова молба, за която е направено искане да бъде вписана, е събрана държавна такса за образуване на дело по смисъла на чл. 12 от Правилника за вписванията, и следва ли същите да съблюдават законовите разпоредби, определящи размера на дължимата държавна такса при преценка на обстоятелството дали същата е внесена в пълен размер?”
4. „В процесния случай, когато съдът е разпоредил вписването на исковата молба, може ли съдията по вписванията да подлага на контрол неговата преценка, в т. ч. относно внасянето на дължимата държавна такса?”
5 „И по какъв начин се определя размерът на дължимата държавна такса при дела за обявяване недействителност по чл. 135 ЗЗД на разпоредителна сделка с недвижим имот?”

Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и искането за вписване на исковата молба да бъде уважено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частна жалба на [фирма] против определението на съдията по вписвания при Районен съд Н., с което е отказано вписване на искова молба с правно основание чл. 135 ЗЗД със страни ищец [фирма] и ответници [фирма] и [фирма] и по този начин да потвърди определението за отказ, Б. окръжен съд е приел, че не са налице основанията за извършване на вписване на исковата молба съгласно разпоредбата на т. 12 от Правилника за вписванията, тъй като държавната такса не е внесена в определения от съда размер и следователно исковата молба е нередовна. Съдебният състав е изложил и съображения относно размера на дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД в смисъл, че се определя от цената на договора /4% върху 500 000 лв. – 20 000 лв./, а не както е посочил частния жалбоподател – върху 1/4 от размера на актуалната данъчна оценка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид формулираните от частния жалбоподател правни въпроси и данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че релевантният за спора процесуалноправен въпрос се отнася до предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията – когато съдът е разпоредил вписването на исковата молба, може ли съдията по вписванията да подлага на контрол неговата преценка относно дължимостта и внасянето на дължимата държавна такса.
Посоченият процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. по тълк. д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, „проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.” В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е възприето разбирането, че вписването на искова молба може да бъде отказано, ако тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота. Съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ /чл. 12, ал. 1, изр. 2 ПВ/. В случая, в който съдът е разпоредил вписване на исковата молба, се предполага, че той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.
При така дадения отговор на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че определението на въззивната инстанция е неправилно. С разпореждане № 1420/20.12.2013г. по т. дело № 659/2013г. на Б. окръжен съд производството по делото е оставено без движение и на ищеца е предоставена възможност в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи доказателства за довнасяне на държавна такса в размер 10 424,87 лв. по сметка на Бургаски окръжен съд, да представи доказателства за вписване на исковата молба в Службата по вписванията и да представи актуална схема на самостоятелния обект в сградата, както и скица на поземления имот, в който сградата е построена. В определение № 220/18.02.2014г. по същото дело Б. окръжен съд е изложил съображения, че държавната такса по предявения иск се определя съгласно нормата на чл. 71, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с ч. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, като в процесния случай държавната такса е в размер 3 856,22 лв. /4% от ¼ от 385 621,80 лв./, поради което е приел, че единствената неизпълнена нередовност на исковата молба е указанието за вписване на исковата молба. С посоченото определение съдът е продължил предоставения едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК за изпълнение на указанието на съдията – докладчик по разпореждането за вписване на искоавта молба с три седмици от изтичане на първоначално определения срок, т. е. от 14.02.2014г. При тези данни, след като Б. окръжен съд е разпоредил вписване на исковата молба като е приел, че не са налице други нередовности и държавната такса по предявения иск е внесена, е недопустимо преценката за дължимата държавна такса и нейното внасяне да се извършва от съдията по вписванията, респективно от въззивния съд в производството по частна жалба срещу отказа за вписване.
Като е потвърдил отказа на съдията по вписванията за вписване на исковата молба по предявения от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, въззвивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдията по вписвания при Службата по вписвания към Районен съд Н. за извършване на по-нататъшни действия по подадената от [фирма], [населено място] молба за вписване на искова молба срещу [фирма] и [фирма] по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 709 от 10.03.2014г. по ч. гр. дело № 250/2014г. на Б. окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав.
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при Службата по вписвания към Районен съд Н. за извършване на по-нататъшни действия по подадената от [фирма], ГР. Стара З. молба за вписване на искова молба срещу [фирма] и [фирма] по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вписване ИМ- ДТ за образуване на дело /чл. 12, ал. 1 ПВ/
Ново мнениеПубликувано на: 08 Дек 2017, 16:48 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 264
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 215

гр.София, 08.12.2017 год.

Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4749/2017 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на В. Х. К. от [населено място], и чрез процесуалния му представител адв. Д. П., против определението от 10.11.2017 год. по ч. гр. д. № 286/2017 год. на Разградския окръжен съд. С него е оставена без уважение жалбата му против определението от 16.10.2017 год. на съдията по вписванията при Кубратския районен съд, с което е отказано вписване на исковата му молба с вх. № 2368 от 18.09.2017 год. по регистъра на съда по предявен установителен иск за съсобственост върху недвижим имот.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производството по вписване на искова молба, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение не се поддържа конкретно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а са поставени въпроси, свързани с твърдени процесуални нарушения при постановяване на въззивното определение, на които жалбоподателят иска настоящата инстанция да даде отговор. В самата частна жалба същият се позовава на значението на настоящия съдебен акт за точното прилагане на закона и развитието на правото, като прилага и писмени доказателства.
Съобразявайки доводите на жалбоподателя и данните по делото, настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на окръжния съд. Съображенията за този извод са следните :
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише исковата молба на жалбоподателя за установяване на съсобственост с ответника върху недвижим имот, въззивният съд приел, че с оглед иницииране на производството по молба на самия ищец, а не по разпореждане на съда, съдията по вписванията е длъжен да провери редовността на акта, подлежащ на вписване за съответствието му с разпоредбите на ПВп /чл. 4, чл. 6/, вкл. и по отношение редовността на исковата молба по чл. 128, т. 2 ГПК – приложение на документ за внесена дърлжавна такса, когато такава се дължи, с оглед правилото на чл. 12 ПВп. Тъй като се касае за предявен вещен иск, чиято цена се определя по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, въз основа на която се определя и дължимата държавна такса, то съгласно чл. 12, ал. 1 ПВп за да се извърши вписването дължимата държавна такса следва да е събрана. Доказателства за това не са представени, а от съдържанието на представената искова молба е видно, че се чака определяне на размера на държавната такса от съда, т. е. същата не е внесена. Като е намерил, че по представената за вписване искова молба липсват данни за събраната държавна такса, и с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ПВп за незабавно вписване, изключващо приложението на чл. 129 ГПК, въззивният съд потвърдил постановения отказ за вписването й като правилен. Позовал се е и на задължителна съдебна практика /Р 692 от 30.03.11 год. по гр. д. № 1934/09 год. ІІІ г. о./.
Касационно обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – поставяне на правни въпроси, които да са обусловили решаващия извод за потвърждаване на отказа за вписване на исковата молба. Поставените от жалбоподателя такива представляват по своята същност доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради твърдените процесуални нарушения по обсъждане на доказателства, вкл. неотносими, както и неприлагане на относими такива, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, в т. ч. и по представените към жалбата писмени доказателства. Доводът за липса на жалба срещу отказа на съдията по вписванията, обосноваващ извод за недопустимост на произнасянето, за което съдът следи служебно, всъщност е опроверган от данните по делото. Поради това не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на обжалваното определение.
Процедурата по вписване или отбелязване по чл. 11 ПВп на исковите молби е уредена в чл. 12 ПВп – за да се извърши вписването или отбелязването се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6, като проверката за това е в правомощията на съдията по вписванията, в т. ч. и относно събраната държавна такса, като при невнесена такава се отказва вписване. В този смисъл е и т. 6 на ТР № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВп, която задължителна съдебна практика е съобразена.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение



О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1053 от 10.11.2017 по ч. гр. д. № 286/2017 год. на Разградския окръжен съд, по подадената от В. Х. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. П. частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов