Ключови фрази О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 20.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4323 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 във вр. с чл. 577 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 68973 от 27.05.2019г. на Р. П. Й., чрез пълномощник адв. Н. Т., против определение № 11772 от 15.05.2019г. по ч.гр.д. № 1772/2019г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата й срещу отказ № 992 от 01.10.2018г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд за заличаване на договорни ипотеки, постановен по подадена от жалбоподателката молба вх. № 64072/01.10.2018г. Жалбоподателката намира определението за неправилно. Счита, че съдът не е обсъдил наведените доводи в жалбата по повод незаконосъобразните съждения на съдията по вписванията. Подновяването на ипотеките следва да се заличи, защото е направено спрямо лице, което е починало, а съгласно чл.18, ал.2 ПВ в този случай е необходимо да се посочат наследниците му. Освен това, съдията по вписванията направо е постановил отказ, без да посочи какви такси и в какъв размер се дължат и да даде срок за внасянето им. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са формулирани два процесуалноправни въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ Следва ли да се плаща такса за това, че в нарушение на правилника е подновено вписване на ипотека спрямо лице, което е починало и дали това обстоятелство е следвало да се следи служебно от съдията по вписванията, който разполага с достъп до регистрите на населението и може да провери този факт; 2/ Следва ли съдията по вписванията да определи срок за отстраняване на нередовности или представяне на други документи и доказателства преди да постанови отказ и да даде срок за тяхното представяне, включително да определи държавните такси и да даде срок за внасянето им. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдията по вписванията при Софийски районен съд е сезиран с молба вх. № 64072/01.10.2018г. от Р. П. Й. за заличаване на три договорни ипотеки, учредени в полза на ,,Райфайзенбанк” ЕАД: 1/ договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията с акт № 195, том 051, дело № 52556/21.12.2005г., 2/ договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията с акт № 106, том 069, дело № 60904/19.12.2006г., подновена с акт № 94, том 69, дело № 57047/09.12.2016г. и 3/ договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията с акт № 102, том 22, дело № 34556/25.07.2017г. Молителката твърди, че са постановени решения по дела на Софийски районен и Софийски градски съд, от които е видно, че задължението по тези ипотеки е изцяло изплатено, след като са приключили делата за вземанията по тези ипотеки и съответно заведените изпълнителни дела; също така е заличена вписаната върху имота възбрана. При условията на алтернативност прави и искане за заличаване на посочените ипотеки поради изтичане на повече от 10 години от тяхното вписване. Към заявлението са представени: 1/ нотариален акт за дарение от 1984г., по силата на който Г. Л. Н. придобива собствеността върху апартамент в [жк], [жилищен адрес]; 2/ нотариален акт № 78, т. ІІІ, рег. № 6241 от 19.12.2006г. на нотариус № 187 за учредяване договорна ипотека от Г. Л. Н. в полза на Райфайзенбанк” ЕАД; 3/ нотариален акт № 134, том ІІІ, дело № 478/21.12.2005г. на нотариус № 50 учредяване на договорна ипотека между същите лица; 4/ молба от 25.07.2017г. на „Райфайзенбанк” ЕАД за ново вписване на последната ипотека; 5/ молба от 09.12.2016г. на „Райфайзенбанк” ЕАД за подновяване вписването на първата ипотека; 5/ влезли в сила съдебни решения, постановени по искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД на ,,Райфайзенбанк” ЕАД срещу А. Г. Н. и срещу Р. Г. Н., представляван от своята майка Р. П. Й.; 6/ нотариален акт за дарение от 01.09.2017г., с който А. Г. Т. и Р. Г. Н. даряват на майка си Р. Й. апартамента в[жк]; 7/ справка от Службата по геодезия, картография и кадастър, [населено място], че Р. Й. е единствен собственик на апартамента. С определение от 01.10.2018г. съдията по вписванията при Софийски районен съд е отказал вписване на искането за заличаване на ипотеки, поради липсата на предпоставките визирани в чл. 19, чл. 22 ПВп и чл. 179 ЗЗД, включително липсата на нотариална заверка на подписите на молбата за заличаване и невнасяне на държавна такса, каквато се дължи за всяко едно от исканите заличавания. Софийски градски съд с обжалваното определение е потвърдил отказа. Изтъкнал е, че в производството по чл. 18 и 19 ПВп съдията по вписванията извършва проверка на редовността на молбата - на необходимото й съдържание и на документите, които следва да бъдат представени с нея, както и дали актът подлежи на вписване, дали са изпълнени изискванията за неговите форма и съдържание. Съдията по вписванията няма правомощия да проверява материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска, освен в изрично предвидени случаи. Заличаването на ипотеката според чл. 179 ЗЗД и чл. 19 от Правилника за вписванията става въз основа на писмено съгласие на кредитора, дадено с нотариална заверка на подписа или въз основа на влязло в сила съдебно решение, което постановява заличаването. В конкретния случай представените от заявителя съдебни решения, постановени по искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, нямат характер на съдебни решения по смисъла на чл.19, ал.1, изр.1 ПВп, нито е дадено писмено съгласие от кредитора в изискуемата форма. Не е налице и основание за заличаване на ипотеката по чл. 22 ПВп, доколкото от представените с молбата писмени доказателства е видно, че ипотекарният кредитор ,,Райфайзенбанк” ЕАД е предприел действия по подновяване вписването на ипотеката, учредена с нотариален акт № 78 от 19.12.2006г. и действия по ново вписване на ипотеката, учредена с нотариалeн акт №134 от 21.12.2005г. /Тук следва да се уточни, че третата ипотека, посочена в молбата за заличаване, е именно наново вписаната на 25.07.2017г. ипотека, учредена с нотариален акт № 134 от 21.12.2005г./. При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешения от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й - тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая не са обосновани горните предпоставки. Формулираните въпроси от една страна, не са разрешени в обжалвания акт, а от друга страна за разрешаването им е създадена съдебна практика, включително задължителна такава. Първият въпрос е : следва ли да се плаща такса за това, че в нарушение на правилника е подновено вписване на ипотека спрямо лице, което е починало и дали това обстоятелство е следвало да се следи служебно от съдията по вписванията, който разполага с достъп до регистрите на населението и може да провери този факт. Софийски градски съд изобщо не е обсъждал въпроса дали може да се поднови вписване спрямо починало лице и дали съдията па вписванията е длъжен служебно да извършва справка в регистрите на населението. Причина за постановения отказ и потвърждаването му от съда са констатациите, че липсват изискуемите от закона документи, съставляващи основания за заличаване вписването на ипотека - чл. 179 ЗЗД и чл. 19 ПВп, както и условията за заличаването по чл. 22 ПВп. Съображения във връзка с необходимостта от внасяне на такса са изложени в отказа на съдията по вписванията, но в обжалвания акт на Софийски градски съд по тях липсват мотиви. Вторият правен въпрос касае възможността съдията по вписванията да определя срок за отстраняване на нередовности, за представяне на допълнителни документи или доказателства преди да постанови отказ, включително да определя държавната такса и да дава срок за внасянето й. Този въпрос също не е изрично разрешен в обжалвания акт. Съдът е посочил обхвата на извършваната от съдията по вписвания проверка като се е позовал на приетото в т.1 на Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГТК. Според него, съдията по вписванията проверява само дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма, но не може да дава указания за отстраняване на нередовности на акта; при наличие на несъответствия съдията по вписванията отказва извършване на вписването, при което актът следва да бъде извършен наново и представен за вписване, като вписването ще има ред от представянето на редовния акт. В случая съдът е констатирал, че молбата и приложените към нея доказателства не удовлетворяват по форма и съдържание нито една от уредените в закона хипотези за заличаване на ипотека и именно поради това е потвърдил постановения отказ. В допълнение може да се посочи, че действително липсват данни за внасяне на такса за исканото заличаване, каквато е констатацията на съдията по вписванията. А невнасянето на държавна такса, когато такава се дължи, е едно от основанията за отказ на исканото вписване. По изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о. О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11772 от 15.05.2019г. по ч.гр.д. № 1772/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|