КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 31 Мар 2020, 04:45

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: заличаване на възбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 31 Юли 2018, 10:08 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 352
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 26.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 4140/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], чрез адв. Ж. Ч., АК – Р., частна жалба против определение № 828 от 29. 09. 2016 г. по в. ч. гр. д. № 203/2017 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 44 от 08. 08. 2017 г. на съдия по вписванията при РС - Разград, с което е отказано поисканото от [фирма] заличаване на възбрана върху имот с площ от 292 кв.м., нанесен като ПИ с идентификатор № 61710.502.1759 по одобрената КККР на [населено място], , с адрес [населено място], [улица], която възбрана е вписана под рег. № 1659 от 5. 04. 2013 г., № 75, т. 1, стр. 8405, Служба по вписванията – [населено място], с разпореждане на държавен изпълнител от 5. 04. 2013 г. по изп.д. № 59/2013 г. при СИС при РС – Разград, на основание обезпечителна заповед от 10. 01. 2013 г., издадена по ч. гр. д. № 642/2012 г. на ВАпС, с което е допуснато обезпечение на предявени от И. Х. М. против [фирма] искове за сумите: 49920 лв., дължима на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД; 2815, 56 лв., дължима на осн. чл. 86 ЗЗД; 4992 лв., дължима на осн. чл. 92 ЗЗД, предмет на гр. д. № 440/2012 г. на ОС – Разград.
Излагат се съображения за неправилност на определението, изразяваща се в неправилно тълкуване и прилагане на чл. 175, ал. 1 ЗЗД и на чл. 31 ПВ. Поддържа се, че придобиването на описания имот на публична продан от [фирма] заличава не само вписаните ипотеки, но и вписаните възбрани, съставляващи тежести върху имота, както и че дружеството, като приобретател на имота, има правен интерес да иска заличаване на възбраната.
С определение № 81 от 29. 03. 2018 г. производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „След извършване на публична продан на недвижим имот подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“.
По посочения въпрос е постановено тълкувателно решение № 1/2015 от 10. 07. 2018 г. по т.д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, поради което е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото и разглеждане на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано поисканото от [фирма] заличаване на възбраната, наложена върху възложения на дружеството-заявител, след проведена по реда на ГПК публична продан, недвижим имот съставът на окръжния съд е приел, че по въпроса дали с извършването на публична продан се погасяват, на осн. чл. 175, ал. 1 ЗЗД, и вписани върху имота възбрани, е формирана противоречива практика на ВКС. Прието е, че в случая не са налице основания за заличаване на възбраната, тъй като същата е наложена като обезпечителна мярка по предявени осъдителни искове за парични вземания, които искове са уважени и молбата на дружеството по чл. 402 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение е оставена без уважение. Прието е, че съгласно чл. 31 ПВ вписването на възбраната би могло да бъде заличено по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е постановило гаранцията или обезпечението – в случая на съда, каквото нареждане няма.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: а/. дали по силата на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, след извършена по реда на ГПК публична продан на недвижим имот, подлежат на заличаване вписаните върху имота преди публичната продан възбрани; б/. налице ли е правен интерес купувачът на възложен, след проведена по реда на ГПК публична продан, недвижим имот да поиска заличаване на вписани преди публичната продан възбрани върху имота. Твърди се решаването им в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и противоречивото им решаване от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията на нормата преди влизане в сила на ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.).
Така поставените правни въпроси са от значение за изхода на делото и са обусловили решаващите изводи на окръжния съд.
Към настоящия момент по същите има формирана задължителна съдебна практика с приетото тълкувателно решение № 1/2015 от 10. 07. 2018 г. по т.д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, точка 3. Според дадените със същото разяснения, възбраната на недвижим имот може да бъде заличена, съгласно чл. 31 ПВ, с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията /ал. 1/ или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи /ал.2/. Наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан – осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане, всички вписани актове и искови молби за недвижими имоти са му непротивопоставими/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана – обезпечават удовлетворяването на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено субективно материално право /обезпеченият с възбрана кредитор на парично вземане е присъединен по право взискател, припадащата му се сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и правото му се удовлетворява с плащане на постъпленията от публичната продан по влязлото в сила разпределение по съразмерност, според привилегията и наличието на други вземания, до който момент възбраната не може да бъде вдигната; обезпеченият с възбрана кредитор на непарично притезание е гарантиран за реализирането му в по-късен момент, след влизане в сила на съдебното решение/. След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател може да поиска заличаване на вписаната възбрана, но само ако не му е противопоставима и не брани права. Отговорено е, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.Относно наложените възбрани като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е разяснено, че същите не се вдигат при уважаване на обезпечения иск, тъй като съдебното решение, с което искът се уважава „поглъща“ всички наложени обезпечителни мерки, в т.ч. възбраните.
В случая, възприетото от състава на окръжния съд становище, според което разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима за възбраните и след проведена публична продан наложената върху недвижимия имот възбрана не е погасена по право и не подлежи на заличаване само на това основание не противоречи на тълкувателното решение. Съответства на същото и изводът, че възбраната не следва да се заличава, тъй като същата е наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК, обезпечените искове са уважени и с влязло в сила определение по чл. 402 ГПК е отказано отмяна на обезпечението. За пълнота следва да се посочи и липсата на данни и твърдения правата на ищеца по влязлото в сила осъдително решение по обезпечения с възбраната иск да са реализирани чрез изготвяне на влязло в сила разпределение на постъпленията от публичната продан между кредиторите, в което и той да е включен като взискател, и да е направено плащане на получената от проданта сума по съразмерност и според привилегиите, съгласно разпределението.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 4140/2017 г. на ВКС, 1 г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 828 от 29. 09. 2016 г. по в. ч. гр. д. № 203/2017 г. на Разградския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: заличаване на вазбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 31 Юли 2018, 10:09 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 352
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София 26.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 729/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от Ю. П. И., чрез адв. И. А., АК – П., частна касационна жалба против определение № 20 от 08. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 920/2017 г. на Плевенски окръжен съд, II въззивен гр. с-в, с което е потвърдено определение № 35 от 22. 11. 2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Плевен, с което е отказано поисканото от Ю. П. И. заличаване на възбрана върху недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Долни Д., обл. П., представляващ имот пл. № 663, за който е отреден парцел III, в кв. 67 по плана на селото,с площ от 258 кв.м., ведно с построената в него двуетажна къща, магазин, работилница и стопански сгради, вписана в Служба по вписванията – П. под №43, том 6, вх. рег. №18705 от 28. 11. 2013 г., с разпореждане на частен съдебен изпълнител по изп. д. № 20138520402744 по описа на ЧСИ Катилин П.
Излагат се съображения за неправилност на определението, изразяваща се в неправилно тълкуване и прилагане на чл. 175, ал. 1 ЗЗД и на чл. 31 ПВ. Поддържа се, че придобиването на описания имот на публична продан от Ю. И. заличава не само вписаните ипотеки, но и вписаните възбрани, съставляващи тежести върху имота, както и че жалбоподателят, като приобретател на имота, има правен интерес да иска заличаване на възбраната.
С определение № 81 от 29. 03. 2018 г. производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „След извършване на публична продан на недвижим имот подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“.
По посочения въпрос е постановено тълкувателно решение № 1/2015 от 10. 07. 2018 г. по т.д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, поради което е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото и разглеждане на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано поисканото от Ю. И. заличаване на възбраната, наложена върху възложения на заявителя, след проведена по реда на ГПК публична продан, недвижим имот съставът на окръжния съд е приел, че съгласно чл. 31 ПВ вписването на възбраната би могло да бъде заличено по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е постановило гаранцията или обезпечението – в случая на частния съдебен изпълнител, каквото нареждане няма. Съдията по вписванията не разполага с правомощието да извършва проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието заличаване се иска – те следва да бъдат удостоверени от съдебния изпълнител в писмено нареждане за заличаване на възбраната. Прието е, че по приложението на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД и по-конкретно по въпроса дали с извършването на публична продан се погасяват и вписани върху имота възбрани или същата е приложима само за ипотеките, е формирана противоречива практика на ВКС, като съставът на окръжния съд е на становището, че проведената публична продан заличава само ипотеките, но не и възбраните, вписани върху имота преди началото на проданта. Прието е, че в случая възбраната е наложена по изпълнително дело, различно от това, по което е проведена публична продан, брани правата на взискателите, по чието искане е наложена и същата би следвало да бъде вдигната по тяхно искане или при наличието на изрично предвидените в закона предпоставки за това /напр. чл. 433, ал. 3 ЗЗД/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът дали по силата на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, след извършена по реда на ГПК публична продан на недвижим имот, подлежат на заличаване вписаните върху имота преди публичната продан възбрани. Твърди се, че приетото от окръжния съд по посочения въпрос противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се практика и в обратния смисъл.
Поставеният правен въпрос е от значение за изхода на делото и е обусловил решаващите изводи на окръжния съд.
Към настоящия момент по така поставения въпрос има формирана задължителна съдебна практика с приетото тълкувателно решение № 1/2015 от 10. 07. 2018 г. по т.д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, точка 3. Според дадените със същото разяснения, възбраната на недвижим имот може да бъде заличена, съгласно чл. 31 ПВ, с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията /ал. 1/ или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи /ал.2/. Наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан – осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане, всички вписани актове и искови молби за недвижими имоти са му непротивопоставими/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана – обезпечават удовлетворяването на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено субективно материално право /обезпеченият с възбрана кредитор на парично вземане е присъединен по право взискател, припадащата му се сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и правото му се удовлетворява с плащане на постъпленията от публичната продан по влязлото в сила разпределение по съразмерност, според привилегията и наличието на други вземания, до който момент възбраната не може да бъде вдигната; обезпеченият с възбрана кредитор на непарично притезание е гарантиран за реализирането му в по-късен момент, след влизане в сила на съдебното решение/. След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател може да поиска заличаване на вписаната възбрана, но само ако не му е противопоставима и не брани права. Отговорено е, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.
В случая, възприетото от състава на окръжния съд становище, според което разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима за възбраните и след проведена публична продан наложената върху недвижимия имот възбрана не е погасена по право и не подлежи на заличаване само на това основание не противоречи на тълкувателното решение. Съответства на същото и изводът с поред който възбраната не следва да се заличава, тъй като същата брани правата на взискателите, по чието искане е наложена в другото изпълнително производство, няма данни правата им да са реализирани и да са налице предвидените в закона предпоставки за заличаване на възбрана. Поради това не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 729/2018 г. на ВКС, 1 г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20 от 08. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 920/2017 г. на Плевенски окръжен съд, II въззивен гр. с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: заличаване на вазбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 12 Авг 2019, 10:43 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 264
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 141

София, 07.08.2019г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1747/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Инвесткредит груп” ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, чрез процесуалния представител на дружеството адв. А. С., срещу определение № 216 от 21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1095/2019 г. на Окръжен съд- Стара Загора, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Районен съд- Стара Загора за заличаване по молба на жалбоподателя на две възбрани, наложени съответно в полза на „Райфайзенбанк/ България” ЕАД по изп.д. № 1855/2017 г. на ЧСИ Г. И., и възбрана в полза на „Стопанска и инвестиционна банка” АД по изп.д. № 1868/2017 г. по описа на ЧСИ Г. И..
В частната жалба са изложени доводи за неправилност но обжалваното определение поради допуснато нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че същото е постановено в противоречие с ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д. № 1/2015 г., в мотивите на което било посочено изрично, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан всеки последващ приобретател на имота може да иска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 ПВ вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението, като в ал.2 е предвидено изключение от това правило, според което възбраната може да бъде заличена и по искане на заинтересования, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. В случая жалбоподателят е поискал заличаване на възбрани, като пред съдията по вписванията не е представено нареждане заличаването им, изходящо от компетентния орган, който ги е наложил, или удостоверение, че вписването може да се заличи.
Така постановеното определение не е в противоречие с разясненията, дадени вТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Действително в мотивите на същото е посочено, че „
След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права”, но преди това е пояснено, че това може да стане по реда на чл. 31 ПВ. От своя страна нормата на чл. 31 ПВ е ясна и не поражда съмнение, че в хипотезата на ал.2 възбраната може да бъде заличена по молба на всеки заинтересуван, към която е приложено удостоверение, обективиращо съгласие на надлежното учреждение за заличаването й.
Съдията по вписванията не може да преценява дали възбраната, чието заличаване се иска, е противопоставима на купувача от публичната продан и дали брани права, тъй като тази преценка е извън обхвата на проверката, която той може да извършва, съгласно т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 216 от 21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1095/2019 г. на Окръжен съд- Стара Загора.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: заличаване на вазбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 17 Дек 2019, 11:15 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 264
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 217

София, 13.12.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4462 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Н. А. И. против определение № 21450 от 19.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 9197/2019 г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против определение №698 от 05.06.2019 г на съдия по вписванията при Софийски РС, с което се отказва заличаване на възбрана вписана в СВ-София под №...., акт том .... входящ регистър №...., дв.вх.рег.№.... от .... г , като неоснователна
В частната касационната жалба се прави оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като съдът не е съобразил, че не са вписани разпореждания на длъжника с процесния имот, нито има вписани искови молби, поради което възбраната не осигурява противопоставимост на публичната продан па последващи след вписването й вписани актове. Вписаната друга възбрана на продаденият на публична продан недвижим имот, предмет на постановлението, с което му е възложен имота била заличена вече.
В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, частният жалбоподател се позовава на мотивите към т.3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и на определение № 141 от 17.07.2018 г. по т.д.№ 3974/2015 г. на ВКС, ІІ гр.о., като твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК, като твърди очевидна неправилност на определението.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила е в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима
С определение от 05.06.2019 г. съдията по вписвания при Софийски РС е отказал да заличи възбрана вписана в СВ-София под №...., акт том .... входящ регистър №...., дв.вх.рег.№.... от .... г. поради това, че не са представени документите, предвидени в чл. 31, ал.1 и ал.2 от Правилника за вписванията /ПВп./ - искане за заличаване на възбраната от учреждението или органа, който е наложил възбраната или приложено удостоверение от учреждението наложило възбраната към заявление на заинтересованато лице. Като допълнителен аргумент е посочено и това, че заявлението не е с нотариална заверка на подписа, а съгласно чл.2, ал.1 ПВп. могат де си вписват само книжа в нотариална форма или такива с нотариална заверка на подписа, освен ако не са актове на държавен орган или орган на община. Съдията по вписвания се е позовал и на мотивите и диспозитива на т.3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според който вписаните възбрани в хода на изпълнителното дело не се заличават след провеждане на публичната продан, освен в изрично предвидените в закона хипотези. Тъй като заличаване в подобен случай не е предвидено в закона, а съгласно чл.2 ПВп. вписване, отбелязване и заличаване може да се извършва само ако е изрично предвидено в закона, съдията по вписването е постановил отказ.
Въззивната инстанция – СГС е възприела мотивите на съдията по вписвания. Приела е, че и от мотивите на т.3 към ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС не се извлича извод за основателност на частната жалба, защото според същите, след влизане в сила на постановлението за възлагане по публичната продан купувачът може да иска да се заличат възбраните, ако са му непротивопоставими и не бранят права. В конкретния случай е установено, че за процесния имот има следните вписвания и отбелязвания: учредяване на договорна ипотека вх. рег.№ .... г., налагане на възбрана вх.рег. № .... г. /чието заличаване се иска/, налагане на възбрана вх. рег.№ .... г., постановление от публична продан вх. рег. № .... г. и частично заличаване на договорна ипотека вх. рег. № .... от .... г. По делото е представено и удостоверение от ЧСИ С. Х., от което е видно, че възбрана, вписана с вх.рег № .... г. /чието заличаване се иска/ е наложена по искане за обезпечаване на задължение на „УниКредит Булбанк”. След провеждане на публичната продан е изготвено разпределение, но първоначалният и присъединилите се кредитори не са удовлетворени, поради което изпълнителното производство е висящо.
СГС е съобразил събраните пред него доказателства и е приел, че не е налице и хипотезата, разгледана в мотивите към т.3 към ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и определение №141 от 07.08.2019 г по ч.гр.д.№1747/19 г на ВКС, II гр.о., тъй като има и други вписани тежести - ипотека и възбрани и съдията по вписвания не може да преценява проктивопосавимостта, съгласно разясненията, дадени в т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Изводите на СГС са съобразени със съдебната практика и не й противоречат. Съгласно диспозитива на т.3 от ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. ГПК не предвижда заличаване на възбраните след публична продан. Напротив, съгласно чл. 433, ал.3 ГПК, съдебният изпълнител вдига наложените възбрани във всички случаи на прекратяване на изпълнителното производство или след влизане в сила на разпореждането за приключване. Съгласно чл. 433, ал.2 ГПК, изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските за изпълнението. Както вече се посочи, изпълнителното дело, образувано по искане на взискателят, наложил като обезпечение възбраната, чието заличаване се иска, не е приключило, тъй като не са удовлетворени взискателя и присъединените кредитори, респективно не са събрани и разноските. Не е налице и друго основание за прекратяване на изпълнителното производство. Посоченото в мотивите към т.3 от ТР № 1/2015 г., на които се позовава частният жалбоподател - възбраната да не брани права, се отнася не само за правата на купувача по публична продан, но и до тези на взискателя и на присъединените кредитори, чийто права изрично брани чл. 433, ал.3 ГПК. Следователно обжалваното определение е съобразено с диспозитива на т.3 от ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС. И определение №141 от 07.08.2019 г по ч.гр.д.№1747/19 г на ВКС, II гр.о. В конкретния случай има и други вписвания, отбелязвания и заличаване, чиято противопоставимост не може да бъде преценявана в производството по вписване, отбелязване и заличаване. То е охранително производство, в което не участват трети лица, чийто права могат да бъдат засегнати от заличаване на възбраната като например на взискателя /ипотекарен кредитор, обезпечил вземането си чрез налагане на възбраната/ и на присъединените кредитори по висящото изпълнително дело.
Поради това, че обжалваното определение не е постановено в противоречие със съдебната практика, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Частният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност, като обосновава това основание с това, че съдебният изпълнител следва да вдигне възбраната след проведения търг.
Неправилен е съдебният акт, който е постановен в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и/или ако е необосновано. Неправилността е очевидна, ако порока може да бъде констатиран без извършване на същинския касационен контрол, който се извършва ако бъде допуснато касационно обжалване. Очевидна би била неправилността, ако е в особено тежка степен в някое от тези три форми, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита.
Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В случая нормите, уреждащи вписването отбелязването и заличаването са императивни. Актовете, които подлежат на вписване, отбелязване и заличаване могат да бъде предвидени само в закон, съгласно чл. 2 от ПВп., а не с подзаконов нормативен акт или по друг начин. Производството по вписване, отбелязване и заличаване е строго формално и не могат да се прилагат процедури по аналогия. Съдията по вписванията и СГС са се съобразили с нормите на ГПК – чл. 433, ал.3 във вр. с ал.2 ГПК и Правилника за вписванията – чл. 31 и чл. 2. Не е налице нарушение на императивна правна норма или превратното й тълкуване, поради което не е налице тази форма на очевидна неправилност.

Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Тези правила са неотносими към охранителното производство, защото то е едностранно.
Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Тази хипотеза не е налице, тъй като СГС е изложил мотиви, от които следва постановения диспозитив на обжалваното определение. Затова не е налице и тази форма на очевидна неправилност.
Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС и не се установява очевидна неправилност, не е налице основание за допускане до касация, поради което Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21450 от 19.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 9197/2019 г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба, подадена от Н. А. И..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: заличаване на вазбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 07 Яну 2020, 12:07 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 264
Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр. София,19.12.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2307 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Българо-американска кредитна банка“ АД /БАКБ/ срещу определение №18291/29.07.2019г., постановено по ч.гр.д. №9283/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение №243 от 06.03.2019г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд. С определението на съдията по вписвания е отказано заличаване на вписана възбрана от ЧСИ М. Ц., рег.№840 на КЧСИ, район на действие СГС по изп.дело №20108400400315.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че купувачът на публичната продан и всеки следващ приобретател на имота може да иска заличаване на вписана възбрана само ако не му е противопоставима и не брани права, а тази преценка е извън компетентността на съдията по вписванията. Оспорва доводите, че възбраната се заличава само в случаите по чл.494, ал.2 ГПК и чл.433, ал.3 и 4 ГПК. Поддържа, че в настоящата хипотеза възбраната следва да се заличи с оглед мотивите на ТР №1/10.07.2018г. по т.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС, тъй като има качеството на купувач на публичната продан, взискател и първи по ред ипотекарен кредитор и не могат да му се противопоставят права на трети лица, вкл. и по вписани възбрани след първата по ред възбрана върху имота.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. Доколко възбрана, наложена в рамките на изпълнителното производство, различно от това, по което е възложен имотът след публична продан, вписана преди вписването на постановлението за възлагане и след вписването на възбраната, по която е извършена публичната продан и е възложен имотът, е противопоставима на купувача на публичната продан, след като тя вече е изпълнила своята защитна функция да запази имота в патримониума на длъжника докато приключи принудителното изпълнение върху този имот и функцията й да брани имота от разпоредителните действия на длъжника е изчерпана, а купувачът на имота на публичната продан е встъпил в правата на кредитора, наложил възбраната?“ – с твърдение за противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/10.07.2018г. по т.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС, както и в определение №141/17.07.2018г., гр.д.№3974/2015г. на ІІ г.о.; определение №117/08.07.2019г., ч.гр.д.№1034/2019г. на І г.о.
„2. Брани ли, и ако да, какви права брани вписаната възбрана върху имот, продаден на публична продан с влязло в сила постановление за възлагане по изпълнително дело с наложена първа по ред възбрана, след като имотът в резултат на публичната продан е отделен от патримониума на длъжника и е престанал да служи за обезпечаване на задълженията на длъжника към кредиторите му?“- поддържа се, че въпросът е значим и е обусловил изхода на делото, като е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
„3. Има ли право купувачът на публична продан да иска от съдия по вписванията заличаване на вписани възбрани върху придобития от него с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, вписани преди вписване на постановлението за възлагане и след възбраната, по която е извършена публичната продан?“- поддържа се, че въпросът е значим и е обусловил изхода на делото, като е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди определението на съдията по вписвания, с което е отказано заличаване на вписана върху процесния недвижим имот възбрана вх.№30771 от 13.07.2010г., акт 198, том 11 в Службата по вписвания, въззивният съд констатира, че молителят БАКБ, в качеството си на купувач на процесния имот на публична продан по изпълнително дело №20107810400390 на ЧСИ Г. Д., иска да бъде заличена възбрана, наложена по друго изпълнително дело за обезпечаване вземанията на друг кредитор - по изп.дело №20108400400315 от ЧСИ М. Ц., рег.№840 на КЧСИ, район на действие СГС за обезпечаване на взискателя „Интеркарт Ф.“ АД. Решаващият съдебен състав излага доводи, че не е налице нито един от предвидените в ГПК случаи на заличаване на вписана възбрана, като се позовава и на разясненията, дадени с ТР №1/2015 от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По отношение на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма
Поставените от касационния жалбоподател въпроси са значими за изхода на спора и са обусловили крайните изводи на въззивния съд, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тях обаче не са налице допълнителните предпоставки за допускане до касация по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. С ТР №1/2015 от 10.07.2018г. по т.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452, ал.2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези – по реда на чл.31 Правилника за вписванията при наличие на някой от фактическите състави на: чл.402 ГПК /отмяна на допуснато обезпечение чрез възбрана на недвижим имот при отхвърляне на иска или прекратяване на производството/; чл.433, ал.3 и ал.4 ГПК /при прекратяване или приключване на изпълнителното производство и заличаване на наложената от съдебния изпълнител възбрана- с изключение на възбраната по публичната продан/; чл.494, ал.2 in fine ГПК /при освобождаване на недвижимия имот от изпълнение/. Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот, като разпоредбата на чл.175, ал.1 ГПК е неприложима. Възбраните бранят интересите както на купувача на публичната продан, като му осигуряват по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, върху чийто имот е вписана възбрана /всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението/. Вписаната възбрана в изпълнителното производство преди публичната продан следва да се запази дори в хипотезата, когато към момента на публичната продан длъжникът не е собственик на имота, тъй като има своята защитна функция – доколкото не може да се изключи възможността имотът отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на този имот да се проведе нова публична продан. В контекста на тези мотиви е разяснено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.
В случая определението на СГС е в пълно съответствие с тълкувателното решение, тъй като се установява, че възбраната, чието заличаване се претендира, брани права на трето лице. Възбраната е наложена по друго изпълнително дело с взискател „Интеркарт Ф.“ АД, като няма доказателства това производство да е прекратено или приключило, нито процесният имот да е освободен от изпълнение. Няма доказателства „Интеркарт Ф.“ АД да е участвало в разпределението, извършено след процесната публична продан, поради което може да се направи обоснован извод, че неговите вземания са останали неудовлетворени. Безспорно процесната възбрана, чието заличаване се иска, предхожда възбраната, наложена в изпълнителното производство с взискател БАКБ, имащ и качеството ипотекарен кредитор, както и самата публична продан, на която за купувач е обявен взискателят БАКБ, но следва да бъде запазена, тъй като не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и да се проведе нова публична продан. При новата публична продан „Интеркарт Ф.“ АД би имал качеството присъединен кредитор именно по силата на процесната възбрана върху имота, респ. правото да участва в сметката за разпределение /не може да се изключи възможността след удовлетворяване на привилегированите кредитори да остане сума за разпределение/. Цитираните от касатора определения на ВКС са постановени с оглед установените факти и обстоятелства по делата и след преценка на съда, че в конкретния случай не са налице права, които да брани възбраната, чието заличаване се иска.
Даването на отговор на поставените от касатора въпроси в т.3 от ТР №1 от 10.07.2018 г. по т.д.№1/2015 г., ОСГТК на ВКС изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №18291/29.07.2019г., постановено по ч.гр.д. №9283/2019г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: заличаване на възбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 11 Мар 2020, 15:19 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 352
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№56
гр. София, 09.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ :Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 613 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, във вр. с чл. 577 от ГПК.
Подадена е от „Пловдив финанс” ЕООД, ЕИК 204247726, частна касационна жалба срещу определение № 200 от 30.01.2020г. по ч.гр.д. № 59/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на дружеството срещу определение от 17.12.2019г. на съдия по вписванията при Пловдивски районен съд, с което се отказва заличаване на възбрана, вписана с акт №*, т.*, от 24.11.2014г. относно недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение офис, с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] обект 4, заедно с принадлежащите му 4,526% от общите части на сградата и 13,99% от общите части на офисите; заедно с 75,77/4982 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****., с адрес [населено място], [улица], 82Б.
Жалбоподателят счита постановения отказ за незаконосъобразен. Твърди, че е придобил описания недвижим имот в резултат на публична продан по изп.д. № 20147580400491 на ЧСИ М. О. с влязло в сила и вписано на 30.10.2019г. постановление за възлагане. По това изпълнително дело е вписана възбрана върху имота на 03.06.2014г. Върху имота е вписана и втора възбрана на 24.11.2014г., наложена от ЧСИ П. И., по искане на взискателя „Лукойл България”ЕООД, който взискател не се е присъединил към провежданото от ЧСИ М. О. изпълнение. Поради това жалбоподателят намира, че тази възбрана не му е противопоставима като купувач от публичната продан, както и че тя не брани други права. Затова претендира заличаването й.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставя въпросите: 1/ трябва ли да браним правата на взискател, наложил възбрана, който е можел, но не се е присъединил към изпълнителното дело, по което по-рано е наложена възбрана и успешно е проведена публична продан; 2/ въз основа на какви документи може да се направи обоснован извод дали възбраната брани права и трябва ли тези права да са заявени пред Агенцията по вписванията и в какъв срок. Счита, че и двата въпроса са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК, с определение № 141 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 3974/2015г. на ІІ го., определение № 117 от 08.07.2019г. по ч.гр.д. № 1034/2019г. на І г.о и определение № 17 от 03.02.2020г. по ч.гр.д. № 4931/2019г. на І г.о.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
„Пловдив финанс” ЕООД е сезирал Службата по вписвания [населено място] с молба да бъде заличена възбрана, вписана под № *, т.*, вх.№ 32844 от 25.11.2014г. по искане на ЧСИ П. И. по изп.д. № 20148210401151 върху подпорно описан недвижим имот. Молителят заявява, че е купил същия имот от публична продан - с влязло в сила постановление за възлагане от 27.09.2019г. по изп.д. № 20147580400491 на ЧСИ М. О., вписано в Службата по вписванията-П. на 30.10.2019г. Молителят сочи, че възбраната не брани други права и не му е противопоставима като купувач от публична продан, който не е поел никакви задължения спрямо взискателите на длъжника. Към молбата е приложено постановлението за възлагане от 27.09.2019г., искането за вписване на възбрана от ЧСИ П. И. с данни за извършено вписване на 25.11.2014г.
С определение от 17.12.2019г. съдия по вписванията при Пловдивски районен съд е отказал заличаване на възбраната. Изтъкнал е, че в конкретиня случай има и други вписвания, чиято противопоставимост не може да бъде преценявана в производството по заличаване, както и че възбраните, наложени по искане на кредитори, неучаствали в разпределението, остават да бранят техните права. Към молбата не са представени доказателства за изпълнение изискванията на чл. 31, ал.1 ПВ.
Пловдивски окръжен съд с обжалваното определение от 30.01.2020г. е оставил без уважение частната жалба на „Пловдив финанс” ЕООД срещу отказа. Изложил е съображения, основани на Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК. Посочил е, че според разрешението в т.3 на тълкувателния акт вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал.1,т.1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 и чл. 452, ал.2 ГПК, не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези. Такива хипотези са тези по чл. 402 ГПК, чл.433 ГПК и чл. 31, ал.1 ПВ, а в случая не е налице нито една от тях. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане придобилият собствеността купувач и всеки следващ приобретател може да иска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. В случая възбраната по изп.д. № 20148210401151 на ЧСИ П. И. брани правата на взискателя по това изпълнително дело до пълното му удовлетворяване и същата може да бъде заличена само по искане на съдебния изпълнител, пред когото е образувано съответното изпълнително дело при неговото приключване.
Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Постановеният от въззивния съд акт е съобразен, а не е в противоречие с разрешенията в Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК, т.3. Принципното разрешение, дадено в тълкувателния акт е, че възбраните не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения имот; заличаване се извършва в предвидени в закона хипотези.
Поставените правни въпроси не са намерили директен отговор във въззивния акт, но съдът е приел, че не може по искане на купувача от публична продан да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство и в полза на друг кредитор, без да е ясно какво е развитието на това друго изпълнително производство. Констатацията, че възбраната брани други права, е направена именно въз основа на този факт. В сочените от касатора определение № 117 от 08.07.2019г. по ч.гр.д. № 1034/2019г. на І г.о. и определение № 17 от 03.02.2020г. по ч.гр.д. № 4931/2019г. на І г.о. на ВКС решаващите състави са изходили от същите съображения. И в двата случая е постановено заличаване на възбрани, след като е установено, че изпълнителните производства, в които те са наложени, са приключили и е налице основание за заличаването им по чл.433, ал.3 ГПК. Настоящият случай не е такъв и именно това различие обуславя различния изход на производството. С определение № 141 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 3974/2015г. на ІІ г.о. също е постановено заличаване на възбрани, вписани по изпълнителни производства, различни от това, по което е проведена публичната продан, като е прието, че възбраните са изпълнили своята защитна функция да запазят имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан и че няма данни те да бранят някакви други права. Установената по това дело фактическа обстановка е различна от настоящата. Отделно, следва да се обърне внимание на мотивите в Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК, че възбраната брани интереса на купувача от публичната продан, тъй като вписаното постановление за възлагане придобива ред от вписването на най-ранно вписаната възбрана на кредитор, който е участвал в разпределението. А заличената възбрана губи своето действие, като действието на останалите незаличени вписвания остава, според тяхната поредност. Затова купувачът от публичната продан има интерес да се запази вписаната възбрана до приключване на изпълнението, по което тя е наложена и до възникване на основанието за заличаването й по чл. 433, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 200 от 30.01.2020г. по ч.гр.д. № 59/2020г. на Пловдивски окръжен съд по частната касационна жалба на „Пловдив финанс” ЕООД .
Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов