КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 17 Яну 2020, 14:35

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: право на изкупуване при замяна
Ново мнениеПубликувано на: 05 Ное 2018, 10:41 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 263
Решение № 93 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 4714/2017 г
докладвано от съдия Емануела Балевска
Анотация
Въпроси
За приложението на всички правила на договора за покупко-продажба към договора за замяна при наличие на изричната разпоредба на чл. 223 ЗЗД и при условие, че за разлика от другите договори, договорът за замяна представлява две насрещни продажби.

За допустимостта по пътя на тълкуването да се ограничава приложението на изричната норма на чл. 223 ЗЗД като се изключва приложението и спрямо някои от правилата на договора за покупко-продажба при приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС.

За допустимостта за ограничено приложение на една материално-правна норма, което да се извърши при препращането на закона към друга правна норма, ако самият законодател не е поставил ограничения за приложението и, като тълкуването е ограничително и относно възникване и възможността да се реализира потестативното право по чл. 33, ал. 2 ЗС в конкретната хипотеза.

Отговори
Задължението за предлагане на частта най-напред на другите съсобственици възниква в случаите, когато се предлага част от недвижим имот. Според закона задължението съществува само при договор за продажба на идеалната част изцяло или частично от съсобствения имот, към което следва да се причисли такова задължение и при продажбата на част от правото на строеж.

Разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това право, когато се касае до продажба на идеална част от недвижимия имот.

Уреденото с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС правото на изкупуване принадлежи на съсобственика, който не се е разпоредил , нито е обещал да се разпореди със своята идеална част от съсобствен недвижим имот. Той има право с едностранно волеизявления ( заявено до съда) да поиска промяна в правната сфера на купувача- преобретател на тази идеална част като замести последния в договорната връзка по силата на съдебното решение, постановяващо принудителното изкупуване от съсобственика - ищец на разпоредената идеална част от недвижимия имот срещу даденото от преобретателя по сделката имуществено благо.

Доколкото договорът за замяна може да бъде разгледан като две насрещни продажни правоотношения, за да се приложи разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС и се приеме за възможно упражняване правото на принудително изкупуването заместването следва да бъде възможно и в двете правоотношения т.е. престацията на приобретателя , който ще бъде заместен в продажбата на идеална част от съсобствен недвижим имот , следва да касае дадени в замяна вещи или други имуществени права , които не са индивидуално определени. Ако дадената в замяна вещ от купувача- трето лице на съсобствеността , а това може да бъде само движима вещ , тъй като „даването“ на индивидуално определен недвижим имот се изключва по принцип от хипотезата, не е точно индивидуализирана , а само посочена по рода си , то отговорът за приложимостта в тези хипотези на чл. 33, ал. 2 ЗС евентуално би могъл да бъде положителен.

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Ива Андонова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4714 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 290 ГПК – чл. 293 ГПК.

История на спора
Н. Н. К. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 5809 от 09.08.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2885/2017 година на Софийския градски съд – ВО, II Д състав, постановено на основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Поддържа , че обжалваното решение е неправилно , като постановено в нарушение на процесуалните правила, свързани с необходимостта от пълен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства и неточно приложение на материалния закон- чл. 33, ал. 2 ЗС.

Касационни въпроси
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материално-правните въпроси: за приложението на всички правила на договора за покупко-продажба към договора за замяна при наличие на изричната разпоредба на чл. 223 ЗЗД и при условие, че за разлика от другите договори , договорът за замяна представлява две насрещни продажби? за допустимостта по пътя на тълкуването да се ограничава приложението на изричната норма на чл. 223 ЗЗД като се изключва приложението и спрямо някои от правилата на договора за покупко-продажба при приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС.

За допустимостта за ограничено приложение на една материално-правна норма , което да се извърши при препращането на закона към друга правна норма, ако самият законодател не е поставил ограничения за приложението и, като тълкуването е ограничително и относно възникване и възможността да се реализира потестативното право по чл. 33, ал. 2 ЗС в конкретната хипотеза ?

Мотиви
С подадения писмен отговор от защитата на ответниците по касация Е. Ф. К. и С. Й. Ц. от процесуалните представители адв. А. В.- САК и адв. А. Т.- САК , се изразява становище, че не са налице предпоставките за исканата отмяна , като се сочи съдебна практика на състави на ВКС , с която се приема , че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е ясена и точно и няма нужда от тълкуване. Алтернативно се поддържат и доводи за неоснователност на касационната жалба поради това , че обжалваното решение е правилно като съобразено с материалния закон и съдопроизводствените правила.

Претендират се разноски по делото.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК (редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год.) , намира:

С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК и сл., е отменил Решение № I- 40-94 от 20.09.2016 г., постановено по гр.д. № 17138/2013 година на Софийския РС ГО, 40с-в, поправено с Решение № 12668 от 19.01.2017 година по реда на чл. 247 ГПК по уважения иск на Н. К. срещу Е. Ф. К. и С. Й. Ц. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС и вместо него е постановил решение , с което е отхвърлил иска на Н. К. за изкупуване на дял от съсобствен имот на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по НА 52/2013 година , а именно 1/3 идеална част от 1/3 идеална част от 1./ ПИ в [населено място] , район „В.“ пл. № 22 от кв. 129А/ стар 132/ по плана на града, местността “Зона Б-4“ с площ по скица от 65 кв.м., за който имот е отреден в съсобственост УПИ XII-22, 23, 24, 25 в кв. 129А по плана на [населено място] , местността „Зона Б-4“, целия от 630 кв.м., при описаните съседи; 2./ ПИ в [населено място] , район „В.“ пл. № 23 от кв. 129А/ стар 132/ по плана на града, местността “Зона Б-4“ с площ по скица от 150.25 кв.м., за който имот е отреден в съсобственост УПИ XII-22, 23, 24, 25 в кв. 129А по плана на [населено място] , местността „Зона Б-4“, целия от 630 кв.м., при описаните съседи; 3./ магазин / склад/ намиращ се в [населено място] , район „В.“ , [улица] на партерния етаж на триетажна жилищна сграда , с площ от 30 к2в.м., с лице откъм ул.“О. „ при посочените съседи , заедно с прилежащите идеални части от сградата, построена върху подробно описания ПИ пл. № 23 от кв. 129А/ стар 132/ по плана на града, местността “Зона Б-4“ с площ по скица от 150.25 кв.м., за който имот е отреден в съсобственост УПИ XII-22, 23, 24, 25 в кв. 129А по плана на [населено място] , местността „Зона Б-4“, целия от 630 кв.м., при описаните съседи; 4./ два магазина, находящи се в [населено място] район „В.“ [улица] , на партерния етаж на триетажна жилищна сграда с обща площ от 71.41 кв.м., заедно с мазе под магазините, разположено в сутерена на сградата с площ от 71.41 кв.м. , заедно с 21.40 % идеални части от общите части на сградата, както и заедно с 8/24 идеални части от пл. № 23 от кв. 129А/ стар 132/ по плана на града, местността “Зона Б-4“ с площ по скица от 150.25 кв.м., за който имот е отреден в съсобственост УПИ XII-22, 23, 24, 25 в кв. 129А по плана на [населено място] , местността „Зона Б-4“, целия от 630 кв.м., при описаните съседи; 5./ тавански етаж , намиращ се в [населено място] , район „В.“ [улица] на триетажна жилищна сграда , построена върху подробно описания ПИ пл. № 23 от кв. 129А/ стар 132/ по плана на града, местността “Зона Б-4“, състоящ се от 6 стаи с площ 115 кв.м.заедно със съответните идеални части от общите части на сградата , построена върху ПИ с пл. № 23 от кв. 129А/ стар 132/, по плана на града, местността “Зона Б-4“ с площ по скица от 150.25 кв.м., за който имот е отреден в съсобственост УПИ XII-22, 23, 24, 25 в кв. 129А по плана на [населено място] , местността „Зона Б-4“, целия от 630 кв.м., при описаните съседи; 6. / паянтова едноетажна жилищна сграда , намираща се в [населено място] район „В.“ [улица] площ по нотариален акт 30.60 кв.м., състояща се от две стаи и антре с лице откъм [улица], имот пл. № 22 от кв. 129А / стар 132/ по плана на града, местността “Зона Б-4“ с площ по скица от 65 кв.м., за който имот е отреден в съсобственост УПИ XII-22, 23, 24, 25 в кв. 129А по плана на [населено място] , местността „Зона Б-4“, целия от 630 кв.м., при описаните съседи.

За да отхвърли иска по чл. 33, ал. 2 ЗС решаващият съд е приел, че в хипотеза на замяна на идеални части от недвижим имот срещу индивидуално определена движима вещ, в случая хладилник „Финлукс“ FXRA модел 4655 IX, сериен No 142820027723 на стройност 845.06 лв., съгласно фактура No [ЕГН] от 26.11.2012 година на [фирма], която вещ не може да бъде придобита от което и да е лице, е изключена от приложното поле на чл. 33, ал. 2 ЗС, поради което , въпреки че разпоредената идеална част от съсобствения недвижим имот не е предложен на ищеца като съсобственик , не са налице предпоставките за принудително изкупуване на посоченото правно основание – чл. 33 ал. 2 ЗС.

По изведения правен въпрос

С разясненията на ТР 5/2012 година от 28.11.2012 година, ОСГК на ВКС прие, че „съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само ако преди това е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел предложението“. Всеки от съсобствениците има право да се разпореди със своята идеална част от общата вещ.

Задължението за предлагане на частта най-напред на другите съсобственици възниква в случаите, когато се предлага част от недвижим имот. Според закона задължението съществува само при договор за продажба на идеалната част изцяло или частично от съсобствения имот, към което следва да се причисли такова задължение и при продажбата на част от правото на строеж.

Разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това право, когато се касае до продажба на идеална част от недвижимия имот.

Уреденото с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС правото на изкупуване принадлежи на съсобственика, който не се е разпоредил , нито е обещал да се разпореди със своята идеална част от съсобствен недвижим имот. Той има право с едностранно волеизявления ( заявено до съда) да поиска промяна в правната сфера на купувача- преобретател на тази идеална част като замести последния в договорната връзка по силата на съдебното решение, постановяващо принудителното изкупуване от съсобственика – ищец на разпоредената идеална част от недвижимия имот срещу даденото от преобретателя по сделката имуществено благо.

Още с разясненията на ТР No 50/1.06.1956 год. на ОСГК на ВС е прието , че разпоредбата на чл. 33 ЗС има ограничителен характер , който се проявява по отношение кръга на купувачите на идеални части от съсобствен недвижим имот чрез уредената възможността за изкупуване от съсобственика който не се е разпоредил ( нито е обещал да се разпореди ) за изкупуване на своята идеалната част от съсобствения недвижим имот. Ограничителни характер на разпоредбата се разпростира и по отношение вида на разпоредителната сделка , предмет на иска по чл. 33 ал. 2 ЗС – принудително изкупуване може да има само при покупко – продажбата на идеална част от съсобствен недвижим имот.

С цитираното тълкувателно решение се приема, че чл. 33 ЗС не може да намери приложение при продажба на наследство, тъй като има изрично установена правна норма, уреждаща продажбата на наследство – а именно чл. 212 ЗЗД. С разясненията по ТР No 45/1.04.1960 година на ОСГК на ВС е прието, че чл. 33 ЗС не намира приложение и в хипотезата на когато в съсобствен урегулиран поземлен имот съществуват отделни сгради, принадлежащи на различните съсобственици и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда , ведно с прилежащите идеални части. Ако разпореждането е само от един от съсобствениците , то приложение ще намери разпоредбата на чл. 66 ЗС.

Договорът за замяна, уреден с разпоредбата чл. 222 ЗЗД – чл. 223 ЗЗД, се дефинира като двустранна облигационна връзка при която договарящите страни се задължават взаимно да се прехвърлят собствеността върху вещи и/или други права. Доколкото договорът за замяна може да бъде разгледан като две насрещни продажни правоотношения, за да се приложи разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС и се приеме за възможно упражняване правото на принудително изкупуването заместването следва да бъде възможно и в двете правоотношения т.е. престацията на приобретателя , който ще бъде заместен в продажбата на идеална част от съсобствен недвижим имот , следва да касае дадени в замяна вещи или други имуществени права , които не са индивидуално определени. Ако дадената в замяна вещ от купувача- трето лице на съсобствеността , а това може да бъде само движима вещ , тъй като „даването“ на индивидуално определен недвижим имот се изключва по принцип от хипотезата, не е точно индивидуализирана , а само посочена по рода си , то отговорът за приложимостта в тези хипотези на чл. 33, ал. 2 ЗС евентуално би могъл да бъде положителен. Именно в тази насока следва да се ценят разсъждения по произнесеното, като изолирана съдебна практика, Решение No 197 от 03.08.2012 год. по гр.д. No 1430/2012 год. ВКС-ГК I г.о., приемайки , че в хипотезите на замяна с движими вещи, определени с белези които характеризират рода може да намери приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. В хипотезите на договор за замяна със строго определени индивидуални движими вещи, приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС е изключено, няма място за разширително тълкуване, в която насока е преобладаващата съдебна практика.

По същество
По основателността на касационната жалба

При данните по делото настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за неоснователна.

Изводите на решаващия- въззивен съд , че искът на Н. К. срещу Е. Ф. К. и С. Й. Ц. по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на дял от съсобствен имот на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по НА 52/2013 година за замяна на 1/3 идеална част от 1/3 идеална част от подробно описаните в нотариалния акт недвижими имоти срещу хладилник „Финлукс“ FXRA модел 4655 IX, сериен No 142820027723 на стройност 845.06 лв., съгласно фактура No [ЕГН] от 26.11.2012 година на [фирма] и сумата от 1500 лв. не може да бъде уважен , е законосъобразен.

Изложените по-горе съображения относно приложимостта на чл. 33, ал. 2 ЗС и законовите предпоставки за това , безусловно налагат извод за неприложимостта на чл. 33, ал. 2 ЗС в конкретната хипотеза.За да възникне правото на принудително изкупуване на разпореден в полза на трето лице дял от съсобствен недвижим имот без сделката да е предложена на друг съсобственик , следва да се касае до договор за покупко-продабжа на идеална част на правото на собственост на съсобствен недвижим имот , договорът да не е предложен на другия съсобственик при условията на сделката и искът да е предявен пред съда в указания от закона срок. Доколкото е налице препращащата норма на чл. 223 ЗЗД, то отричане възможността при сключен договор за замяна да се приложи правилото на чл. 33, ал. 2 ЗС , следва от същността на договора , а именно , че се касае до поети насрещни задължения за престации с индивидуално определение вещи от договарящите , собственост на всяка една от страните което изключва възможността да бъде замесена чрез принудителното изкупуване само страната – приобретател, след като и двете страни имат това качество по двете насрещни продажби.

Релевираните доводи за допуснати нарушение на процесуалните правила са неоснователни, тъй като решението на въззивния съд е постановено след самостоятелен анализ на доказателствата и точно приложение на закона въз основа на тях.

Диспозитив
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 5809 от 09.08.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2885/2017 година на Софийския градски съд – ВО, II Д състав, постановено на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

Решението е окончателно.

Свързани съдебни актове
Тълкувателно решение № 5/2012 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. Докладчик: съдия Мими Фурнаджиева Налице ли е заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС?
Решение № 197 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1430/2010 г. Докладчик: съдия Дияна Ценева От кой момент започва да тече преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на продадената идеална част от съсобствен недвижим имот ?
Тълкувателно решение № 50/1956 от 01.06.1956 г. по тълк. д. № 50/1956 г. Докладчик: Върховен съд на РБ Член 33 ЗС няма приложение при продажба на наследство, в което има недвижими имоти, включително и тогава, когато наследството се състои само от недвижими имоти.
Тълкувателно решение № 45/1960 от 01.04.1960 г. по тълк. д. № 45/1960 г. Докладчик: Върховен съд на РБ Разпоредбите на чл. 33 ЗС не се прилагат в случаите, когато в собствен парцел съществуват отделно сгради, принадлежащи на различни собственици, и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов