КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 16:18

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: вписване на искова молба
Ново мнениеПубликувано на: 25 Яну 2019, 10:48 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10

гр. София,09.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4580/2018 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Г. И. Б., като майка и законен представител на децата Н. В. В. и И. В. В., чрез адв. Ив. К., срещу определението с № 1008 от 1.11.2018 год. по ч. гр. д. № 276/2018 год. на Разградския окръжен съд. С него е оставена без уважение предходната им частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията при РС – Разград за вписване на исковата им молба с правно основание чл. 135, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗД, постановен с определение № 37 от 10.10.2018 год. по преписка вх. № 4405/2018 год. по описа на Службата по вписванията към РС-Разград.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му. Съображенията им са за липса на основание съдията по вписванията да проверява редовността на исковата молба, подлежаща на вписване с оглед постановеното от съдията по образуваното пред Разградския окръжен съд дело разпореждане № 782 от 13.09.2018 год., независимо от изложените в същото мотиви. Жалбоподателите се позовават на противоречие с т. 6 от ТР № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС и на определение № 266 от 8.10.2015 год. по ч. гр. д. 3726/2015 год. ВКС, в което е прието, че редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда не може да се проверява от съдията по вписванията. Освен това, жалбоподателите считат, че въпросът дали е внесена дължимата държавна такса за образуване на дело по представената за вписване искова молба не е от компетентност на съдията по вписванията, а на съда.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производството по вписване на искова молба, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В самата частна касационна жалба, както и в приложеното към нея изложение се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правомощията на съдията по вписванията да проверява редовността на акт, в случая искова молба, чието вписване е наредено от съда или е в компетентостта на последния да проверява редовността й /уточнен въз основа твърденията на жалбоподателите/. Поддържа се противоречие в произнасянето по него с т. 6 на ТР № 7/2013 год. по т. д. № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС, както и с цитираното определение на ВКС. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси относно разпореждането на съда за вписване на исковата молба: 1. Допустимо ли е в разпореждането за вписване на исковата молба, указващо на ищците да впишат в едноседмичен срок исковата молба, съдът да мотивира, че това разпореждане не представлява нареждане за вписване на исковата молба, отправено от съдията до съдията по вписванията, по смисъла на т. 6 от цитираното ТР; 2. Допустимо ли е прехвърлянето на правото и задължението да се следи за основателността на вписването на книжа, спазването от съда, разглеждащ делото и разпоредил вписването, върху ищеца или на съдията по вписванията; 3. Валиден ли е отказ за вписване на искова молба от съдията по вписванията, ако същият установи, че към момента на вписването няма данни за заплащане, освобождаване или отлагане от заплащане на държавна такса, наличие на описание на граници на имота по иска, на посочени данни за страни и други касаещи оперативния доклад по делото …/в останалата част въпросът е с неясно съдържание/, и ако счете за необходимо при връщане на вписаните екземпляри да отбележи нередностите към момента на вписването.
Съобразявайки доводите на жалбоподателите и данните по делото, настоящият състав намира, че не са налице релевираните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на окръжния съд. Съображенията за този извод са следните :
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише исковата молба на жалбоподателите по предявен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд се е позовал на разясненията по т. 6 на ТР № 7/25.04.2013 год. по т. д. № 7/2012 год. ОСГТК на ВКС относно проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ПВп – същата включва преценка дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, както и че съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, изхождащ от съда или чието вписване е наредено от съда.
В този смисъл и въз основа на същите разяснения е постановено и определението по ч. гр. д. № 3726/2015 год. на ІІ г. о. на ВКС, на което се позовават жалбоподателите, като спецификата на поставените при разглеждането му въпроси за държавната такса, дължима при вписване на искова молба за съдебна делба е обусловила различния извод - държавната такса при делбата се събира върху стойността на дяловете /чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, които се определят при извършването на делбата, поради което и дължимата държавна такса се определя с решението по извършване на делбата. С оглед на това и при предявяване на молбата за делба не се дължи внасяне на държавна такса, а при вписването й следва да се дължи минимално определената такса от 10 лв., която е била внесена от молителите, ищци, на които е било указано от съда вписването й.
Настоящият случай обаче не е такъв, макар на ищците също да е указано от съда вписване на исковата им молба, което същите са предприели, подавайки нарочна молба вх. № 4405 от 10.10.2018 год. Като приложение към нея е посочено бордеро за платена държавна такса за вписването, адвокатско пълномощно и 2 бр. преписи от исковата молба и приложенията към нея, като в приложена на л. 9 от производството т. н. „писмена защита” от адв. К. се поддържа твърдение за внесена държавна такса.
Следователно, образуваното производството за вписване не е въз основа на акт, изхождащ от съда, разпореждащ вписване, поради което и съдията по вписванията е длъжен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВп /чл. 12, ал. 1, изр. 2 ПВп/. Като е намерил, че представената за вписване искова молба не съдържа изискваното от разпоредбата на чл. 12 , ал. 1, изр. 1 ПВп приложение на доказателство за внесена държавна такса за образуване на исковото производство, въззивният съд потвърдил постановения отказ за вписването й като правилен. Позовал се е на различното действие на вписването в зависимост от предявения иск, както и от предвиденото в закона негово защитно действие относно придобити права от трети лица, с оглед на което обосновал извод за необходимост от редовна искова молба, за да се постанови вписването й. При липса на представено доказателство за събрана държавна такса за образуване на дело по представената искова молба такъв извод не може да се направи, както и поради липса на данни да е извършена проверка за редовност на исковата молба от съда съгласно чл. 127 и сл. ГПК, поради което и с оглед констатираната нередовност на молбата за вписване е потвърден постановеният от съдията по вписванията отказ.
При така изложените от въззивния съд съображения следва извод, че произнасянето по първия от поставените в изложението въпроси не е в противоречие със сочената съдебна практика, напротив същото кореспондира с нея. Поради това и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По второто основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, формулираните въпроси не са относими – действията на съдията докладчик по съдебното производство и проверката му относно редовността на исковата молба не са обусловили произнасянето на въззивния съд, тъй като видно от данните по делото жалбоподателите, в изпълнение на дадените им от съда указания, са подали молба за вписване на исковата молба по предявения от тях иск по чл. 135 ЗЗД, и въз основа на същата е образувано охранителното производство по вписването.
По изложените съображенията на въззивния съд, че не се касае до вписване на акт, изхождащ от съда или чието вписване е наредено от съда, поставените от жалбоподателите въпроси са неотносими, тъй като не са обусловили решаващия извод за потвърждаване на отказа за вписване на исковата молба. Процедурата по вписване или отбелязване по чл. 11 ПВп на исковите молби е уредена в чл. 12 ПВп – за да се извърши вписването или отбелязването се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6, като проверката за това е в правомощията на съдията по вписванията. Тази проверка е различна от проверката за редовност на исковата молба, съгласно чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 127 ГПК, като обстоятелството, че по последната е образувано дело не означава имплицитно и редовност по чл. 6 ПВп, нито означава, че съдът е наредил вписването, с което съдията по вписванията следва да се съобрази. В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗС, съгласно която ход на делото не може да се даде докато подлежащите на вписване искови молби не бъдат вписани. В този смисъл е указанието на съда, пред който жалбоподателите са подали исковата си молба, да я впишат, като при предприемане на последното същите имат задължението да представят както исковата молба, подлежаща на вписване, със съдържанието, изисквано от чл. 6 ПВп, така и доказателства за внесената държавна такса за образуване на делото – чл. 12, ал. 1 ПВп. Неизпълнението на последното изискване е обосновало потвърждаването от въззивния съд на постановения отказ, което е обуславящият извода въпрос.
С оглед на горното поддържаните от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице и същото не следва да се допуска, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1008 от 1.11.2018 по ч. гр. д. № 276/2018 год. на Разградския окръжен съд, по подадената от Г. И. Б., като майка и законен представител на децата Н. В. В. и И. В. В., чрез адв. Ив. К., частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: вписване на искова молба
Ново мнениеПубликувано на: 01 Окт 2019, 15:58 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 157

София, 01.10.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3014 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против определение № 710 от 17.07.2019 г. по ч. гр.д.№ 466/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 21.06.2019 г. на изпълняващият функциите на съдия по вписванията при РС-Сливница, с което е постановен отказ за вписване на искова молба № 1391/21.06.2019 г., подадена от Д.Д.-Д. в качеството й на държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ, [населено място].
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като постановилият отказа съдия е излязъл извън правомощията си, че въззивният съд не е отчел, че е представен заверен от съда препис от исковата молба и представеното пълномощно.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. необходимо ли е изрично разпореждане на съда за вписване на искова молба, която по изрично разпореждане на закона подлежи на вписване; 2. подлежи ли на вписване по чл. 12 ПВп препис от искова молба, който е издаден от съда, пред който е подадена или следва да се представи за вписване оригинал; 3. нередовна ли е молба за вписване на искова молба, която е подадена от пълномощник, който е надлежно упълномощен от закония представител на държавно учреждение за извършване на всички процесуални действия, включително и пред съдията по вписвания и следва ли да се доказват и предпоставките на чл. 32, т.3 ГПК. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез упълномощен неин представител, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните:
Подадена е молба до службата за вписване при Районен съд-Сливница от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ за вписване на искова молба против три лица на основание чл. 153 ЗПКОНПИ във вр. с пар. 5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ.
Районният съдия, изпълняващ функциите на съдия по вписванията при РС-Сливница е постановил отказ за вписване на искова молба № 1391/21.06.2019 г., подадена от Д.Д.-Д. в качеството й на държавен инспектор при ТД на КПКОНПИ, гр. Велико Търново поради следното: представен е препис от исковата молба, а не оригинала, няма разпореждане на съдия за вписване на исковата молба, а тя явно е нередовна, тъй като производството е прекратено, но определението не е влязло в сила. Отказът е мотивиран и с това, че исковата молба е подадена чрез пълномощник, който е държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ, гр. Велико Търново, представено е пълномощно, но няма доказателства, че служителят е с юридическо образование, каквото е изискването на чл. 32, т.3 ГПК.
По частна жалба, подадена от молителя, Софийски окръжен съд е потвърди отказа, приемайки, че искова молба се вписва само ако е в оригинал и след разпореждане от съдията, който разглежда делото. Представените доказателства за придобита правоспособност като юрист към частната жалба не са съобразени от окръжния съд защото не са били представени с молбата за вписване, а тя не може да се оставя без движение.
Формулираните въпроси кореспондират на мотивите към обжалваният съдебен акт, поради което са относими. По тях в тази им формулировка няма съдебна практика, макар, че отговорите могат да се изведат от задължителна такава, но дадените от въззивната инстанция отговори й противоречат. Затова настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване.
Според разясненията, дадени в мотивите към т.6 от ТР № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС може да бъде отказано вписване на искова молба ако тя не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота по аргумент от чл. 6 ПВ. Съгласно чл.12 ПВ, вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията. От това, че Правилникът за вписванията не изисква нарочен акт на съда – разпореждане за вписване на исковата молба, за да бъде вписана, е изведено задължението на съдията по вписванията да провери молбата за съответствието й с правилото на чл.6 ПВп. (чл.12 ал.1 изр.2 ПВ). Тази проверка включва преценка само за това подлежи ли исковата молба на вписване и индивидуализирани ли са страните и недвижимият имот. Когато съдът е разпоредил изрично вписване, съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка, защото тогава той е проверил редовността на исковата молба.
Към настоящия момент вписването се извършва по персоналната система. Исковите молби се вписват по партидите на ответниците. Вписват се актове, а не молбата за вписване – чл. 7 ПВп.. Общо изискване за представяне на оригинал и преписи е залегнало и в чл. 8 ПВп. Съгласно чл. 12 ПВп, преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. Изискването не следва да се разбира буквално. Щом може да бъде вписана само постъпила в съда искова молба, то оригинала от нея не може да бъде върнат – по нея е образувано дело, от което не могат да се отделят части. Смисълът на изискването за представяне на оригинал от исковата молба е да се обезпечи идентичността на исковата молба, постъпила в съда с представената за вписване. Тази цел се постига с наложилата се практика в голяма част от съдилищата съдът да издава заверен препис от постъпилата пред него исковата молба, която да се представи за вписване. Същественото е съдът да удостовери, че представената за вписване искова молба е постъпила в съда. Официално завереният препис от държавен орган /съд/ има същата доказателствена сила каквато има и оригиналът. Така изискването да се представи за вписване оригинал и преписи от исковата молба е изпълнено, а след вписването оригиналът / официално завереният от съда препис/ може да се върне в съда, пред който делото е образувано за да се удостовери извършеното вписване.
Съгласно чл. 8, ал.2 ПВп., вписването на нотариалните актове се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл. 4 – по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването. Нормативният акт, уреждащ вписването не е предвидил специални правила за представителство на гражданите и ЮЛ пред съдията по вписванията. За молбата за вписване не се прилага нормата на чл. 32 ГПК, защото нормативният акт, регламентиращ действащите правила за вписването предвижда възможност за по-широка инициатива за представяне на актове за вписване. Достатъчно е само лицето да има интерес от вписването. Когато е представена искова молба за вписване, както вече се посочи, съдията по вписванията проверява само идентификацията на страните и недвижимия имот, предмет на иска, респективно на сделката, предмет на иска за нищожност, унищожаване, разваляне или отмяна. Той не може да проверява представителната власт за предявяване на иска. Тази проверка излиза извън неговите правомощия по чл. 6 ПВп във вр. с чл. 12. от същия нормативен акт. Тя се извършва от съда по висящото исково производство. Ако представителната власт не е надлежно учредена при предявяване на иска, тя може да бъде потвърдена и по-късно, като процесуални действия без представителна власт се считат валидни от момента на извършването им. Ако поради липса на представителна власт производството бъде прекратено, това ще бъде основание за заличаване на вписването на основание определението за прекратяване.
По частната касационна жалба:
Предвид отговора на първият поставен въпрос, изводът на окръжният съд, че отказът е правилен, защото няма разпореждане на съда за вписване на исковата молба е неправилен. Вписването следва да се извърши по разпореждане на съдията по вписванията. Проверката, която следва да извърши е само за това дали исковата молба подлежи на вписване, и дали са индивидуализирани страните и имота, за който се отнася петитума. Съгласно чл. 4 б. „д” ПВп, на вписване подлежат актове, за които изрично е предвидено в закон. Исковите молби по ЗПКОНПИ подлежат на вписване, съгласно чл. 153, ал.3 от този закон. Тази норма се прилага и за неприключилите производства по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Следователно исковата молба по ЗПКОНПИ подлежи на вписване по изричното разпореждане на закона. Страните също са ясно индивидуализирани. Ищец е Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Представителната власт предвид отговорът на поставеният въпрос не подлежи на проверка от съдията по вписванията.
Определението на окръжният съд е неправилно и защото той е действал като контролно-отменителна инстанция, като не е съобразил, че производството по обжалване на отказ за вписване е в рамките на охранително производство. Съгласно чл. 533 ГПК, съдът е длъжен служебно (и при отсъствие на изрично оплакване за това) да провери дали са налице предпоставките за издаване на охранителен акт, като съобрази и представените с частната жалба доказателства. Той може и по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени в молбата и в частната жалба. При обжалване на отказ да се издаде охранителен акт, съгласно чл. 538, ал.2 във вр. с чл. 278 ГПК въззивният съд може да събира и обсъжда нови доказателства, представени за първи път с частната жалба срещу отказа, включително когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване. Ограничения за попълване на делото с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция няма в закона. Така цитираните норми, касаещи както производството по частната жалба, така и охранителното производство, позволяват да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първата инстанция, но и тези, допуснати от страните. Законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. (в този смисъл виж са Определение № 131 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 123/2009 г., II г.о.; Определение № 163 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 61/2010 г., II г.о.; Определение № 314 от 16.11.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4190/2016 г., I г.о.; Определение № 2/03.01.2019 г. по гр.д.№ 3113/2019 г. ІІ гр.о. и др.)
Като е действал в нарушение на процесуалните правила за обжалване на отказ да се издаде охранителен акт и не е съобразил специалните правила на ПВп, относими към вписване на искови молби, окръжният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Тъй като представената за вписване искова молба подлежи на вписване по изричното разпореждане на закона, приложени са официално заверени преписи от съда, пред който е образувано и висящо делото, а при подаване на исковата молба ищецът -КОНПИ не внася държавна такса / чл. 154, ал.3 ЗПКОНПИ/, индивидуализирани са страните и имота, предмет на спора, исковата молба следва да се впише. Затова следва да се отмени обжалваното определение и да се постанови вписването на исковата молба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 710 от 17.07.2019 г. по ч. гр.д.№ 466/2019 г. на Софийски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 710 от 17.07.2019 г. по ч. гр.д.№ 466/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 21.06.2019 г. на изпълняващият функциите на съдия по вписванията при РС-Сливница, с което е постановен отказ за вписване на искова молба, постъпила в Софийски окръжен съд с вх. № 915/06.02.2019 г., поискано с молба № 1391/21.06.2019 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Д.Д.-Д. в качеството й на държавен инспектор в Териториална дирекция на гр. Велико Търново и вместо това постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ в службата по вписване при Районен съд-Сливница искова молба, постъпила в Софийски окръжен съд с вх. № 915/06.02.2019 г., по поискано вписване с молба № 1391/21.06.2019 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВ


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов