КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 17 Яну 2020, 15:15

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: поемане на търговско предприятие
Ново мнениеПубликувано на: 04 Юли 2019, 10:48 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 263
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 428
гр. София, 26.06.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1058/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. П. М., Р. М. Х. и П. М. Х. - чрез адв. Р. З. от САК, срещу определение № 6138/12.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 1950/2019 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на В. М., Р. Х. и П. Х. срещу определение с рег. № 1459 от 20.12.2018 г., постановено от съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на анекс към споразумение за поемане на търговското предприятие на ЕТ „Милвара - П - М. М.”.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определени на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да остави без уважение частната жалба на В. М., Р. Х. и П. Х. срещу отказа на съдията по вписвания при Софийски районен съд да извърши вписване на анекс към споразумение за поемане на търговското предприятие на ЕТ „Милвара - П - М. М.” по партидата на ЕТ „В. - В. М.”, Софийски градски съд е приел, че представеният анекс не е от кръга на актовете, които подлежат на вписване съгласно Правилника за вписванията.
Въззивният съд е констатирал, че представеният с молбата за вписване анекс е подписан във връзка със споразумение от 26.04.2018 г. между заявителите, в качеството им на наследници по закон на починалия М. М., действащ като ЕТ „Милвара - П - М. М.”, с което е постигнато съгласие търговското предприятие на наследодателя - едноличен търговец да бъде поето от един от наследниците - В. М., а останалите наследници да се откажат от дяловете си в предприятието. Преценявайки съдържанието на анекса и целите на вписването в Имотния регистър, съдът е направил извод, че на вписване би следвало да подлежи споразумението за поемане на търговското предприятие, а не анекса, който възпроизвежда неговото съдържание и в допълнение индивидуализира включените в състава на предприятието недвижими имоти.
Като самостоятелен аргумент за липса на основание за вписване на анекса съдът е посочил и това, че той не притежава характеристиките на правна сделка, за да подлежи на вписване в Имотния регистър съгласно Правилника за вписванията. В подкрепа на така изразеното становище съдът е изложил съображения, че поемането на търговското предприятие на починалия едноличен търговец се осъществява чрез способа на универсалното правоприемство - чл.60, ал.2 ТЗ, при което - за разлика от прехвърлянето на търговско предприятие чрез правна сделка по чл.15 и сл. ТЗ, наследниците имат пълната свобода да уредят имуществените си отношения във връзка с прекратяване на собствеността помежду им.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд определение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели са обосновали приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на определението.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа с твърдения, че със своето определение въззивният съд е разгледал и разрешил правния спор по делото, без да приложи точния смисъл, вложен в закона /разпоредбите на чл.2 вр. чл.4, б.”л” и чл.6, ал.2, б.”б” от Правилника по вписванията вр. чл.16, ал.1 вр. чл.5 ТЗ/, и се е произнесъл по включен в предмета на спора въпрос, обусловил погрешен краен правен извод, а именно : „В хипотезата на няколко наследника на починало физическо лице - едноличен търговец, при заявен отказ от наследяване на някои от тях и поемане на цялото търговско предприятие /вписано в Търговския регистър/, притежаващо недвижими имоти, само от един наследник /заявен е отказ от наследствен дял от другите наследници/, в качеството му на ЕТ, подлежи ли на вписване актът в Имотния регистър, с който е извършено прехвърлянето/поемането, отчитайки разпоредбите на чл.16, ал.5 ТЗ, чл.2 вр. чл.4, б.”л” и чл.6, ал.2, б.”б” от Правилника по вписванията”.
Касационно обжалване по така формулирания въпрос не може да се допусне, тъй като постановеният с обжалваното определение правен резултат не е обусловен единствено от неговото разрешаване. За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписвания, въззивният съд е приел, че представеният за вписване анекс няма самостоятелно значение извън споразумението от 26.04.2018 г., с което наследниците на починалия едноличен търговец са уредили вътрешните си отношения относно поемането на останалото след смъртта на последния търговско предприятие. Същевременно съдът е формирал и друг самостоятелен решаващ извод за неоснователност на направеното искане за вписване - че за разлика от прехвърлянето на търговско предприятие чрез правна сделка, за което законът - чл.16 ТЗ, предвижда вписване в имотния регистър при наличие на включени в състава на предприятието недвижими имоти, в случай на наследяване на търговско предприятие законът не предвижда вписване в имотния регистър. При тези мотиви към обжалваното определение дори да се приеме, че въпросът дали актът на прехвърляне/поемане на търговското предприятие от наследниците подлежи на вписване в Имотния регистър е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, допускането на касационно обжалване по повод на него няма да доведе до промяна в изхода на делото с оглед другия решаващ извод на съда - че поемането на търговското предприятие е предмет на уреждане със споразумението, а не с представения за вписване анекс.
По отношение на поставения в изложението въпрос не е изпълнено и специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнително изискване - въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбите на чл.16 ТЗ и на чл.2 вр. чл.4, б.”л” и чл.6, ал.2, б.”б” от Правилника за вписванията, на които се позовават частните жалбоподатели, посочват ясно и точно кои актове подлежат на вписване в имотния регистър и не се нуждаят от тълкуване с цел установяване на вложения в съдържанието им смисъл. Въпросът дали при произнасяне по подадената пред него частна жалба въззивният съд е приложил цитираните разпоредби съобразно точния им смисъл е от значение за правилността на обжалваното определение и не може да предпостави допускане на определението до касационен контрол - т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Неоснователно е и искането на частните жалбоподатели за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на подлежащите на касационно обжалване актове на въззивните съдилища, уредена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността по чл.281, т.3 ГПК. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивният съдебен акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Частните жалбоподатели са аргументирали очевидната неправилност на обжалваното определение с доводи за неточно прилагане от въззивния съд на разпоредбите на чл.16, ал.5 ТЗ вр. чл.4, б.”л” и чл.6, ал.2, б.”б” от Правилника за вписванията. Поддържаните доводи не насочват към уредената в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК квалифицирана форма на неправилност, а предполагат извършване на проверка от страна на касационната инстанция дали въззивният съд е приложил правилно закона при формиране на изводите си за липса на предпоставките за извършване на поисканото вписване. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява определението като очевидно неправилно и поради това не счита за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд определение по ч. гр. д. № 1950/2019 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6138/12.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 1950/2019 г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов