КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА :: Виж темата - Предварителен договор не се вписва

КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/

Предварителен договор не се вписва http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=19&t=4775	Страница 1 от 1

Автор:	Николай Иванов [ 15 Юли 2019, 11:43 ]
Заглавие:	Предварителен договор не се вписва
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 130 София, 11.07.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 2440 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. М. М. от [населено място], [община] срещу определение № 1506 от 16.05.2019 г. по ч. гр. д. № 885/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Девненския районен съд, постановен на 23.04.2019 г., за вписване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска неговата отмяна. В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че въззивното определение противоречи на решение № 49/29.03.2013 г. по гр. д. № 363/2012 г. на ВКС, ІV г.о., както и формулира въпроси, който счита, че са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение и поддържа, че по отношение на тях е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно: 1. Законосъобразно ли би било вписването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот при условие, че за това действие е налице постигната договорка и воля между страните по сделката, като същият е с нотариална заверка на подписите на страните и с предоставени от нотариуса изходящи номера до съответната Служба по вписванията по местонахождение на имота; и 2. Следва ли да се вписва по реда на чл. 4, б. „е“ ПВ предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот при условие, че владението по същия се предава в деня на подписването му 22.04.2019 г. и ще продължи за срок до 31.12.2022 г., наличие на владение на недвижимия имот от лицето несобственик и купувач по предварителния договор за повече от една година и ако следва, задължително ли е или пожелателно по волята на страните по предварителния договор. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията – ТР № 5/12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че постановеният от съдията по вписване при ДРС отказ за вписване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в определение № 7/23.04.2019 г., е законосъобразен, тъй като съгласно чл. 2 ПВ вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите, а предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот не е сред изчерпателно изброените в чл. 4 ПВ (редакция ДВ, бр. 92 от 07.11.2014 г., в сила от 07.11.2014 г.) подлежащи на вписване актове. Изложени са и съпътстващи мотиви, че в конкретния случай не е изпълнено и условието на чл. 6, ал. 3 ПВ, а именно, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията да се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР като към акта да се приложи скица-копие от кадастралната карта. Посочено е, че съгласно задължителните указания на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ПВ е неприложима само в производството по вписване на вече наложена възбрана по реда на Глава V от Правилника за вписванията, а за всички останали актове това е задължително. Взето е предвид и че молбата за висване е нередовна, тъй като не е внесена дължимата държавна такса като в хипотеза на нередовност на молбата, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а ПВ, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната частна жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Върховният касационен съд, състав на II г.о., намира, че касационно обжалване не следва да бъде допускано, тъй като при посочените решаващи правни мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно определение, формулираните от касатора въпроси очевидно нямат каквото и да е обуславящо изхода на спора значение, което е достатъчно да обуслови извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Решаващият правен извод, който е мотивирал потвърдителното определение на въззивния съд, е, че представеният за вписване акт не попада в приложното поле на чл. 2, във вр. с чл. 4 ПВ. В тази връзка, с цитираното решение № 49/29.03.2013 г. по гр. д. № 363/2012 г. на ВКС, ІV г.о., не се обосновава допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос по отношение приложението на чл. 6, ал. 3 ПВ, а и съдебното решение е за хипотеза, която е неотносима към съображенията на въззивния съд. Не е обосновано и наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като изводът, че предварителният договор за покупко- продажба на недвижим имот не е акт подлежащ на вписване следва от пределно ясната формулировка на чл. 4, б.“а“ ПВ, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния ѝ смисъл. Според чл. 4, б.”а” ПВ подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърлят или признават вещни права върху недвижими имоти, като вън от всякакво съмнение е, че предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот няма вещнопрехвърлително действие. След изменението на разпоредбата на чл. 4, б. „е“ ПВ от 07.11.2014 г., неговото вписване не се предвижда и от закона. Изложените от жалбоподателя съображения за правния и фактически интерес на страните по сделката и на трети лица от оповестителното действие на вписването са правно ирелевантни. Атакуваното определение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Същото не е и очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1506 от 16.05.2019 г. по ч. гр. д. № 885/2019 г. на Варненския окръжен съд. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. Председател: Членове:

Страница 1 от 1	Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/