КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 04 Юни 2020, 17:28

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Декларация по чл.264 ДОПК от пълномощник
Ново мнениеПубликувано на: 05 Авг 2019, 11:54 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 354
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 134

София, 29.07.2019 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2646 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
С определение №IV-1024, постановено на 05.06.2019г. от Бургаския окръжен съд по ч.гр.д.№771/2019г., е потвърдено определение №19 от 25.04.2019г. на Съдията по Вписванията при Агенция по вписваинята-Несебър, с което е отказано вписване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт №140, том2, рег.№2341, нот.д.№275/2019г. на нотариус М. Б. с район на действие района на Несебърски районен съд.
Определението е обжалвано от К. М. Д. и М. Б., граждани на Кралство Дания, чрез процесуалния им представител адв.А. Т. Г. от САК, с оплаквания, че е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържат, че неправилно е прието, че в конкретния случай в представеното при изповядване на сделката пълномощно не са определени параметрите на декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК, а оттам и че това пълномощно не дава право на упълномощителя да извърши валидно деклариране. Считат, че с представеното в нотариалното производство пълномощно упълномощителите са предоставили на пълномощниците И. М. и Х. М. такъв обем от права, които са достатъчни за изповядването на сделката, което обуславя логичния извод, че упълномощителите няма как да са предоставили на пълномощника всички права за изповядване на сделката без да са имали намерение да му предоставят възможността да декларира от тяхно име и за тяхна сметка всички необходими факти и обстоятелства, които законът изисква за валидно сключване и вписване на покупко-продажбата. Поддържат, че в действащото законодателство не е уредено по императивен начин, че декларациите по чл.264, ал.1 ДОПК трябва да се подават лично, нито е указано, че е необходимо изрично упълномощаване за определени действия, нито действията по оформяне на декларация по чл.264, ал.1 ДОПК са определени от законодателя като такива по „подписване“, „подаване“, „деклариране“ или друго партикуларно действие.
Поддържат, че обжалваното определение е необосновано, тъй като от една страна съдът е стигнал до извода, че за да породи правни последици декларирането следва да бъде извършено лично от декларатора, а от друга страна е посочил, че подписването е допустимо да се извърши и по пълномощие, но само ако за целта има изрично изразена воля пълномощникът не просто да подаде декларация, а да декларира вместо упълномощителя обстоятелствата по чл.264 ДОПК, при условие, че преди това упълномощителят сам го е заявил.
Поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на съдилищата по въпроси, които са от изключително значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
-следва ли съдията по вписванията да откаже вписването на сделка поради това, че декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК не е подписана лично от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, а от пълномощник;
-следва ли съдията по вписванията да откаже вписване на сделка, когато упълномощителят е предоставил на пълномощника всички права, необходими за представителство при изповядване на нотариална сделка, включително но не само – права за подаване на декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, без изрично в пълномощното да е указал, че предоставя права за съставяне и подписване на декларация по чл.264, ал.1 ДОПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на определението на Бургаския окръжен съд до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по имащия значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпрос за възможността декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК да бъде подписана от пълномощник и за необходимото съдържание на пълномощното в такава хипотеза.
В представеното с изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК определение, постановено от Плевенския окръжен съд на 19.05.2016г. по в.ч.гр.д.№381/2016г., е прието, че формализирането на изискването декларациите по чл.264, ал.1 ДОПК да са непременно лично подписани, изключва разрешението, което законът е дал в чл.99, ал.4 и ал.5 ДОПК, а именно декларации по ДОПК да се подават и чрез пълномощник. Изложени са съображения, че в чл.264 ДОПК не са въведени никакви различни изисквания относно общите правила за подаване на декларации по реда на този кодекс и при това положение подадените пред нотариуса и пред съдията по вписванията декларации по чл.264 ДОПК, независимо, че са подписани от пълномощника, след като същият е удостоверил самоличността си и представителната си власт с подробно описано в нотариалния акт пълномощно с нотариална заверка на подписите, няма как да не бъдат приети. Посочено е, че за верността на съдържанието на декларациите отговорност носи този, който ги е съставил, но това не може да бъде предмет на проверка от страна на съдията по вписванията.
В обжалваното определение е прието, че за да породи правни последици, декларирането, което правните субекти са длъжни да извършат пред съответния държавен орган, то следва да бъде извършено лично от декларатора, доколкото декларирането на неверни обстоятелства е криминализирано от нормата на чл.313 НК и наказателната отговорност е лична. Изложени са също и съображения, че нормите на чл.10, ал.4 ДОПК и чл.99, ал.4 ДОПК предвиждат възможност /почти/ всяко фактическо и правно действие да се извърши чрез представител, но съобразно общите правила, за да може упълномощеният да декларира валидно обстоятелствата, за които се дава декларацията /в случая тези по чл.264, ал.1 ДОПК/ от името на упълномощителя, е необходимо последният да му е определил параметрите на декларираните обстоятелства, т.е. да то е упълномощил не просто да подаде декларация, а да декларира вместо него, че /не/ дължи публични задължения, т.е. самият упълномощител следва сам да е декларирал това обстоятелство лично и да е възложил на пълномощника да го декларира от негово име, за да може в случай на невярна декларация наказателната отговорност да понесе декларатора.
Настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че становището, изразено в определението, постановено от Плевенския окръжен съд на 19.05.2016г. по в.ч.гр.д.№381/2016г. не може да бъде споделено.
Разпоредбата на чл.99, ал.4 ДОПК допуска изрично възможността чрез пълномощник да бъдат подавани само посочените в чл.99, ал.1 ДОПК декларации, а именно декларациите, които се подават в компетентната териториална дирекция на НАП. И в тези случаи обаче декларацията се подписва от лицето, от чието име се подава, както и от упълномощеното да я подаде лице.
Съгласно чл.264, ал.1 ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижим имот или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Тези декларации трябва да бъдат подписани лично от посочените в закона лица, от чието име се декларират съответните обстоятелства. Няма пречка декларациите да бъдат представени при изповядване на сделката от пълномощника на прехвърлителя, както всеки друг документ, чието представяне е изрично предвидено при изповядването на сделката, но това не отменя изискването за лично деклариране на посочените в чл.264, ал.1 ДОПК обстоятелства. Възможността за упълномощаване съществува само по отношение подаването на декларацията, нейното представяне пред компетентния орган, но не и по отношение факта на деклариране на съответното обстоятелство. Отговорността за деклариране на неверни обстоятелства, установена в чл.313 НК, е лична, поради което действието по деклариране не може да бъде извършено от друго лице, освен ако подобна възможност не е изрично предвидена в нормативен акт. Поради това следва да се приеме, че законът не предвижда възможност декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК да бъде подписана от пълномощник, дори за това да е налице изрично упълномощаване. Съдията по вписванията следва да откаже вписване на сделката, ако декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК не е подписана лично от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, а от пълномощник, като при невъзможност лицето да подпише декларацията приложение следва да намерят правилата на чл.189 ГПК. Не съществува пречка при изповядването и вписването на сделката да бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа, включително извършена от нотариус с район на действие в друга държава, при спазване на установените за това правила.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Както при изповядването на сделката, така и в производството по нейното вписване, лично подписани от прехвърлителите декларации по чл.264, ал.1 ДОПК не са били представени – представените декларации са подписани от И. В. М., действаща в качеството на пълномощник на К. М. Д. и М. Б. и съдържат изявление, че деклараторът, т.е. И. В. М., лично няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Декларациите не съдържат дори изявление за липса на данъчни задължения на прехвърлителите. Поради това за правилен следва да бъде приет извода на въззивния съд, че отказът на съдията по вписванията да впише сделката, е правилен и в съответствие със закона.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение №IV-1024, постановено от Бургаския окръжен съд, ГО, Четвърти въззивен състав на 05.06.2019г. по ч.гр.д.№771/2019г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №IV-1024, постановено от Бургаския окръжен съд, ГО, Четвърти въззивен състав на 05.06.2019г. по ч.гр.д.№771/2019г.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 6 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов