КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 10:46

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: пар.5 от ПЗР Закон за банковата несъстоятелност / КТБ/
Ново мнениеПубликувано на: 18 Апр 2019, 10:20 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253

Гр.София, 17.04.2019 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 521/2019 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на синдиците на „КТБ“ АД, в несъстоятелност, против определение № 2247/28.01.2019 г. на СГС, ГО, ІІ „А“ състав, по ч.гр.д.№ 13169/2018 г., с което оставена без уважение частната им жалба срещу определение на Съдията по вписванията при СРС от 31.08.2018 г., с което е постановен отказ за вписване на молба вх. № 57810/31.08.2018 г., за подновяване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията под № 132, т. 17, рег. № 42333/30 август 2018 г. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно по съображения за необоснованост и нарушение на параграф 5 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г./. Претендира се отмяната му.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на жалбата, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1.Може ли нищожността на заличаването по пар.5 ал.1 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност, обнародван в ДВ,бр. 22/13 март 2018 г., да бъде установявана в рамките на охранителното производство пред съдията по вписванията и
2. Нарушава ли нормата на пар.5 ал.1 ПЗР на З. чл.1 ал.1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, озаглавен „Защита на собствеността“ и налице ли е основание за неприлагане нормата на З. по чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България.

Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната частна жалба е подадена в срок от заинтересовано легитимирано лице срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо определение на СГС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърден отказ за вписване на молба за подновяване на договорна ипотека, съдът е приел, че отказът на съдията по вписванията от 31.08.2018 г. се основава на заличаване на ипотека в полза на „КТБ“ АД, чието подновяване е поискано с молбата на представляващите я синдици. Формално са налице предпоставките на пар.5 ал. 3 от ПЗРЗБН – искането е заявено до изтичането на 6-месечния срок от влизане в сила на ЗИД на З., обн. в ДВ,бр. 22 от 13 март 2018 г. и процесната договорна ипотека, учредена за обезпечаване вземания на банката по договор за банков кредит, сключен с В. Г., е заличена на 18 февруари 2015 г. след поставянето на „КТБ“ АД под специален надзор преди откриване на процедура по осребряване на имуществото й. Съгласно задължителните указания в ТР № 7/25.04.2013 г. по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС обект на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 П., са само изискванията за форма и съдържание на акта, чието вписване се иска. В охранителното производство съдията по вписванията не притежава компетентност да преценява наличието на материалноправните предпоставки за извършване на съответното вписване, освен ако това изрично е предвидено в закона. Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че в случая съдията по вписванията е надхвърлил обхвата на правомощията си по чл.32а П.. Съгласно разпоредбата на чл.179 ал. 3 ЗЗД заличаването погасява ипотеката, но ако актът, въз основа на който е станало, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише отново, като в такъв случай има ред от новото вписване. С оглед защитата на правната сигурност предпоставка за новото вписване е съгласието, въз основа на което е станало заличаването, да е обявено за недействително. Тази недействителност обаче може да бъде обявена само по исков ред и не може да бъде инцидентно установявана в рамките на охранителното производство по вписване. Съдът е заключил, че обжалваният отказ е законосъобразен поради процедиране на съдията по вписване в пределите на правомощията му, в предметния обхват на проверката, дължима съгласно чл.32а ал.1 П..
Отделно съдебният състав е приел, че нормата на пар.5 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност не следва да бъде прилагана, тъй като е в пряко нарушение на чл.1 ал.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС – „Защита на собствеността“, поради което националният съд има право да откаже приложението й с оглед противоречието на нормата с влязъл в сила ратифициран международен акт, по който България е страна – ЕКЗПЧОС. С обявяването с обратна сила на извършени заличавания на ипотеки за нищожни спрямо един кредитор е нарушен принципът на правна сигурност и е осъществена пряка държавна намеса в гражданския оборот, несъвместима с принципите на правовата държава.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното определение следва да се приеме, че въпросът относно начина на установяване на нищожността по параграф 5 ал.1 ПЗР на ЗИД на З. не е обусловил решаващата воля на съда за потвърждаване на отказа и е неотносим към искането за подновяване на ипотеката, учредена от В. Г. Г. и съпругата му М. П. Г. с нот.акт № 60, т.ІІ, д. № 223/2013 г., вх. рег. № 42333 от 30.08.2013 г., акт № 132, т. ХVІІ, дело № 33067/30.08.2013 г. по описа на Службата по вписванията [населено място]. Молбата относно подновяването на договорната ипотека се основава на § 5 ал.3 от ПЗР на ЗИД на З.. Разпоредбата има самостоятелно значение и регламентира възможността за подновяване на всички заварени обезпечения, учредени от длъжници или трети лица в полза на банката. Искането не съдържа твърдение за нищожност на заличаването на учредената договорна ипотека с писмена молба-съгласие от 18.02.2015 г. на ипотекарния кредитор.
За да постанови отказа за подновяване на договорната ипотека, съдията по вписванията е приел, че заличаването й погасява ипотечното право в съответствие с разпоредбата на чл.179 ал. 3 ЗЗД, съдът е приел в обжалваното определение, че неспазване на изискванията за заличаване по чл.179 ал.3 ЗЗД води до недействителност на вписаното заличаване като охранително действие. Ипотеката може да се поднови ако актът, въз основа на който е станало заличаването, бъде обявен за недействителен по исков ред. Тази недействителност не може да бъде установявана в рамките на охранителното производство по вписване. СГС не е решил делото въз основа на цитираната разпоредба на пар. 5 ал.1 ПЗР на ЗИД на З..
Не е обуславящ изхода на делото и вторият формулиран в изложението правен въпрос. Твърдения за нищожност на вписаното заличаване на ипотеката в хипотезата на пар.5 ал.1 от ПЗР на ЗИД на З. и обезсилване на действието му са релевирани едва с жалбата срещу отказа за подновяване на учредената договорна ипотека. Изложените от съда съображения по приложението на алинея първа на цитираната норма са субсидиарни.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2, пр. 3 ГПК. Квалифицирана форма на неправилност е налице при наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, каквато се поддържа в случая от касатора. Такава би била налице при установено грубо нарушение на правилата на формалната логика. В останалите случаи необосноваността на въззивния акт, произтичащи от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа обвързаност, от обикновени грешки на съда при прилагане правилата на логическото мислене, при анализ на каузалните връзки, довели до излагане на вътрешнопротиворечиви мотиви, не обосновават наличие на квалифицирана форма на неправилност. В сочените хипотези допускането на касационно обжалване е задължително обусловено отново от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са установени предпоставките за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 2247/28.01.2019 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „А“ състав, постановено по ч.гр.д.№ 13169/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: пар.5 от ПЗР Закон за банковата несъстоятелност / КТБ/
Ново мнениеПубликувано на: 12 Авг 2019, 09:36 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ . 531

гр. София, 01.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1133 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /„КТБ” АД/ - в несъстоятелност, срещу определение № 1634 от 09.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 166/2019г. на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД /н./ против определение № 4 от 05.02.2019г., постановено от съдия по вписванията при РС – Разлог по преписка с вх. № 374/05.02.2019г. по описа на Служба по вписванията при РС – Разлог, с което е отказано вторично вписване/ отбелязване в Имотния регистър на вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, учреден в полза на „КТБ” АД /н./, в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че не е налице пречка за вписване на особен залог по партидата на залогодателя, водена от Службата по вписванията, на основание & 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ, бр.22 от 13.03.2018г. Счита, че вписването на обезпечението в Имотния регистър е последващо на вписването в ТРРЮЛНЦ, като същото е за противопоставимост, а не за действителност. Твърди, че в тази хипотеза съдията по вписванията следва да извърши проверка единствено относно обстоятелството дали е налице вписване на обезпечението в ТРРЮЛНЦ и дали на територията на съответната Служба по вписванията се намира недвижим имот, който е предмет на обезпечението. Поддържа, че съдията по вписванията е сезиран с искане за отразяване в публичен регистър на настъпило по силата на закона обстоятелство, което искане се основава на изрична специална законова норма. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване поради наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следния правен въпрос: „В случаите на поискано вписване в Имотния регистър на обстоятелство, заличаване на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респ. изискуеми ли са всички документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в Имотен регистър по чл.22а ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание & 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г., вр. чл.22а ПВ?”. Поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липсата на съдебна практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
На настоящия състав на ВКС е служебно известно, че пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С – 647/18г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Видински окръжен съд на 17.10.2018г., в което са включени и следните въпроси:
1. Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл.2 ДЕС, и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като & 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект?
2. Може ли българският съд директно да се позове и приложи чл.2 ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на & 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ” АД /н./, нарушавайки ценността „правова държава” и горепосочените принципи, на които същата се основава?

Отговорът на преюдициалното запитване има пряко отношение към поставения от частния жалбоподател въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на & 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Като се има предвид фактът, че в молбата на „КТБ” АД /н./ от 01.02.2019г. искането за вписване/ отбелязване на особен залог е основано на разпоредбата на & 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.631 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С – 647/18г. Независимо, че в случая преюдициалното запитване е направено от друг съд, спирането на делото се налага и по съображенията в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014г. по тълк.д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, които са относими и за хипотезата на чл.631 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по ч.т.д. № 1133/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С – 647/18г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: пар.5 от ПЗР Закон за банковата несъстоятелност / КТБ/
Ново мнениеПубликувано на: 12 Авг 2019, 09:38 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 516
гр. София,29.07.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1081/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение № 375 от 02.04.2019 г. MF ч. в. гр. д. № 243/2019 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД (н.) срещу определение от 08.02.2019 г., постановено от съдия по вписванията при РС - Сливница по преписка вх. № 270/08.02.2019 г. на Служба по вписванията - [населено място], с което е отказано вторично вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол” АД, учреден в полза на КТБ АД (н.) с договор от 30.07.2013г.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на Служба по вписванията - [населено място] със задължителни указания за извършване на заявеното вписване. Оспорва се извода на въззивния съд, че не е спазено изискването на чл.264, ал.1 от ДОПК поради непредставяне на декларация от учредителя на обезпечението, че последният няма непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Според частния жалбоподателq декларацията по чл. 264 ДОПК е необходима единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласената нищожност на заличаването му по силата на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./.
В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е посочен следния въпрос : „Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването - какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ; В този случай приложим ли е чл.264 от ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а от ПВ”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
На настоящия състав на ВКС е служебно известно, че пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С-647/18 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Видински окръжен съд на 17.10.2018 г., в което са включени и следните въпроси:
„1.) Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл. 2 ДЕС и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като; 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект;
2.) Може ли българският съд директно да се позове и приложи чл. 2 от ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ” АД /н./, нарушавайки ценността „правова държава” и горепосочените принципи, на които същата се основава”.
Отговорът на преюдициалното запитване има пряко отношение към първия поставен от частния жалбоподател въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН. Като се има предвид факта, че в молбата на „КТБ” АД (н.) от 08.02.2018 г. искането за вписване/отбелязване на особен залог е основано на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.631 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г. Независимо, че в случая преюдициалното запитване е направено от друг съд, спирането на делото се налага и по съображенията в мотивите към т.1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.№8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които са относими и за хипотезата на чл.631 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по ч. т. д. № 1081/2019 г. на ВКС до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: пар.5 от ПЗР Закон за банковата несъстоятелност / КТБ/
Ново мнениеПубликувано на: 12 Авг 2019, 10:41 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
Ключови фрази
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 127

София, 19.07. 2019 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2227 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна и търговска банка” АД в несъстоятелност против определение № 5377 от 28.02.2019 г. по ч. гр.д.№ 1945/2019 г. на СГС. С обжалваното определение е потвърдено определение от 01.11.2018 г. на съдия по вписванията при районен съд [населено място], с което е отказано искането на жалбоподателите, като синдици на „Корпоративна и търговска банка” АД в несъстоятелност за вписване на подновяване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ...., том ...., рег. № ...., дело №..../29.03. .... г. на софийски нотариус с рег. № 343 на Нотариалната камара, вписана в Служба по вписванията с вх.рег. № 12183/29.03.2012 г., акт № ...., том VI на Служба по вписванията, заявено със заявление вх. № 59711/12.09.2018 г.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдията по вписванията не е следвало да проверява дали е внесена държавна такса предвид това, че вече е било постановено определение от 24.10.2018 г. по ч. гр.д. № 13810/2018 г. на СГС , с което е отменен отказът за вписване по същото заявление. Развити са съображения, че искането за вписване е основано на специалната норма на пар.5 от ПЗР на ЗИД на З. / ДВ бр. 22/13.02.2018 г. и не намират приложение общите правила, че е необходимо да стане достояние до третите лица, че вписаното заличаване е нищожно по изричното разпореждане на закона, че тази дейност следва да се извършва служебно от съдията по вписване, поради което за нея не се дължи държавна такса. Тъй като хипотезата е специална и не е уредена в Тарифата към Закона за държавните такси, които събира Агенцията по вписване, жалбоподателя счита, че не дължи определената от съдията по вписвания държавна такса. Алтернативно счита, че е приложима по аналогия нормата на чл. 57, ал.6 З..
В изложението към частната жалба са формулирани четири въпроса, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на Съдът на ЕС и, че са от значение за изхода от спора – основания за допускане по чл. 2801 ал.1 т. 1, т.2 и т.3 ГПК
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните:
С определение от 01.11.2018 г. съдия по вписванията при районен съд [населено място] е постановил отказ по искането, заявено с вх. № 59711/12.09.2018 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД (К. АД) – в несъстоятелност, за вписване нищожност, настъпила по силата на закона на заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ...., том ...., рег. № ...., дело № ..../29.03. ..... г. на софийски нотариус с рег. № 343 на Нотариалната камара, вписана в Служба по вписванията с вх.рег. № 12183/29.03.2012 г., акт № ...., том VI на Служба по вписванията.
Този отказ е постановен след като по същото заявление е бил постановен предходен отказ с определение № 953/12.09.2018 г. съдията по вписванията. Той е отменен с определение от 24.10.2018 г. по ч. гр.д. № 13810/2018 г. на СГС и преписката е върната за извършване на исканото вписване „ако са налице останалите основания за същото”
Съдията по вписванията е приел и че не е била заплатена дължимата държавна такса, определена в размер на 58852,42 лв. и тъй като не са налице специално установени правила в закона за банковата несъстоятелност, които да изключват приложението на общия ред, че е неприложим чл. 57, ал.6 З., тъй като не е предвидена изрично хипотеза за невнасяне на държавна такса в охранителното производство по вписване, а и защото тази норма освобождава банката в несъстоятелност от внасяне на държавна такса предварително само в предвидените случаи, а не изобщо, а и в производството по вписване е неприложима възможността за отлагане събирането на държавна такса за вписването.
Тези мотиви са възприети и от СГС в обжалваното определение. Посочено е, че нормата на чл. 57 З. не предвижда освобождаване от заплащане на държавна такса при вписване или подновяване. Дари и в описаните в текста хипотези се дължи държавна такса, но не се внася предварително, а в охранителното производство по вписване държавната такса се събира с молбата за вписване, защото то следва да приключи в деня на постъпването на искането. Обобщено е, че щом не е предвидена специална норма, уреждаща освобождаване от държавна такса са приложими общите правила, които не могат да се тълкуват разширително или по аналогия..
Първия въпрос, по който се иска допускане до касация е: несъответствието на оповестена в публичен регистър информация с действителното правно положение, представлява ли нарушение на принципа за правна сигурност, такъв, какъвто е изведен в практиката на Съда на Европейския съюз /С./. Този принцип изисква яснота и точност на правните норми с цел да бъде осигурена предвидимост на регулараните от правото „ситуации и правоотношения”.
Този въпрос не определя изхода от спора. Това е изискване на първо място към правните норми. Съдът може да ги тълкува в съответствие с вложения в този принцип смисъл, но не може да създава първична правна уредба, особено такава, която касае събиране на държавни такси. Определяне на държавните такси, респективно и недължимостта им е в правомощията на държавните власти.
С постановения отказ от вписване като последица не се нарушава правната сигурност, тъй като нищожността на заличаването на ипотеки в полза на „К.” в несъстоятелност е уредено със закон, който е адресиран до всички правни субекти и в този смисъл дали ще се извърши отбелязване, че ипотеката е възстановена е без значение щом това е установено с изрична норма на закона и не зависи от това, дали е извършено отбелязване в книгите за тежести в Службите за вписване. Изрично е постановено запазване реда на първоначалното вписване.
В конкретния случай, поставеният въпрос е неотносим и защото основният спор по настоящото производство е дали се дължи държавна такса за него.
Следващият въпрос е допустимо ли е определяне на държавна такса по аналогия в случаите когато за извършването на определено действие не е определена държавна такса в съответната тарифа на Министерство на правосъдието. В конкретния случай е поискано отбелязване на настъпила по силата на закона нищожност на заличаване. Съдията по випсванията е определил такса като при отбелязване на заличаване и подновяване на вписване. Уредените хипотези в т. 17 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията са по общи и включват неизчерпателно изброяване на случаите на отбелязване. В този смисъл не се касае за прилагане по аналогия, при което е налице подобност на хипотезите. Действията, които съдията по вписванията извършва, ако са налице предпоставките за това, са вписване, отбелязване и заличаване, а актовете, които подлежат на такива действия не могат да бъдат изчерпателно изброени в нормативен акт.
Третият въпрос е следва ли да бъде събирана държавна такса от молителя, когато последния е инициирал охранително производство, чиято цел е отразяване в публичен регистър на настъпили по силата на закона обстоятелства, в това число и прогласена нищожност, когато последната не е отбелязана служебно в публичния регистър, а дължимата такса е заплатена при първоначалното вписване.
П..5 от ПЗР на З. /ДВ чл. 22.03.2018 г./ не е предвидил подобно служебно задължение на съдията по вписвания. В българската система на вписване важи правилото, че вписване и заличаване се допускат само в случаите, които са изрично предвидени в закона или в П. – чл. 2 П.. При наличието на този принцип от действащото право, само при изрично предвиждане на служебно вписване или заличаване се дължи такова. Нормата е ясна и не може да бъде тълкувана в обратен смисъл.
Последният въпрос е: молителят – търговска банка в производство по несъстоятелност, в охранително производство, чиято цел е привеждане на отразената в публичен регистър информация с действителността, освободен ли е и от заплащане на държавна такса по силата на нормата на чл. 57, ал.6 З.. Жалбоподателят счита, че по тълкувателен път може да се изведе недължимост на държавната такса, защото и в процесния случай се дължи запазване на масата на несъстоятелността.
Нормата на пар.5 ПЗР на ЗИДЗБН / ДВ бр. 22/22.03.2018 г. / също е действащо право, адресирано до всички правни субекти. Нищожността на заличаването следва от закона. Приложението му не е поставено в зависимост от това дали е направено вписване нищожността на заличаването. В този смисъл искането за отбелязване нищожността на заличаването не може да се разглежда като привеждане на отразеното в публичен регистър с действителното положение. Отделно от това в нито една от хипотезите, разгледани в чл. 57 З. не е разгледано освобождаването от вписване по охранително производство. Изключение са исковите молби в случаите, когато е предвидено вписването им, тъй като в тези случай вписването има и защитно действие по силата на изричното разпореждане на закона и обезпечава последиците от исковото производство. Нормата на чл. 57 З. е неприложима в настоящия случай и по изложените от съдията по вписванията и от съда в обжалваното определение аргументи, че с този текст не се освобождава от събирането на държавна такса ищеца, а тя не се събира предварително. Вписването по правилника за вписванията обаче се извършва в рамките на работния ден, като регистъра се приключва за деня – чл. 9, ал.4 П..
От тезата, че отбелязването на нищожността на заличаването, настъпило по силата на закона, ще подготви бъдещ исков процес за запазване масата по несъстоятелността, също не може да бъде изведен извод за приложение на нормата на чл. 57 З., от която чрез тълкуване да се изведе, че не се дължи държавна такса в този случай. Действието на пар.5 ЗИДЗБН не е поставено в зависимост от вписването. Напротив изрично е посочено, че реда на вписването се запазва. Евентуално вписване на бъдеща искова молба е отделно охранително производство.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на наведените основания по чл. 280, ал.1 т.1 и 2 ГПК по формулираните четири въпроса.
Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК, но то се свързва със същите оплаквания и доводи, изложени по първите две основания. Това основание за допускане до касация не се покрива с основанията за обжалване. Очевидна неправилност на определение е налице, ако са нарушени материално правни или процесуални норми и нарушението е в особено тежка степен, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Нарушението на императивни материално правни норми води до очевидна неправилност, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В случая правилото на пар.5 ПЗР на ЗИД на З. е императивно, но то не установява нито изискване за вписване на нищожност на заличаването, предвиждайки, че то настъпва по силата на закона, нито освобождаване на банката в несъстоятелност от заплащане на държавна такса за вписване.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Цитираните текстове са неприложими за охранителното производство с изключение на последния, изискващ съдебните актове да са мотивирани. Съдебното определение обаче е мотивирано, като диспозитива е изводим от изложените мотиви.
По тези съображения не е налице и очевидна неправилност на решението.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по наведените основания.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5377 от 28.02.2019 г. по ч. гр.д.№ 1945/2019 г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба, подадена от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна и търговска банка” АД в несъстоятелност.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: пар.5 от ПЗР Закон за банковата несъстоятелност / КТБ/
Ново мнениеПубликувано на: 12 Авг 2019, 10:47 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 358
Г р.София, 02.08.2019 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 894 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Ангел Н. Д. и К. Христова М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място], чрез процесуалния представител адв.П. И., против определение № 4128/15.02.2019 г. по ч.гр.д. № 14168/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на банката срещу определение от 12.09.2018 г. на съдията по вписванията при РС – София за отказ за вписване на молба с вх. № 59749/12.09.2018 г.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че съдията по вписванията не следва да извършва проверка за наличието на материалноправните предпоставки за нищожност на заличаването на договорната ипотека, а да презюмира, че е налице хипотезата на § 5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г. Навеждат се доводи за липса на противоречие между §5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г. и чл.1 от Допълнителен протокол № 1 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Претендира се отмяна на обжалваното определение.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният състав от Софийски градски съд е оставил без уважение частна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) срещу определение за отказ от 12.09.2018 г. на съдията по вписванията при РС – София по молбата на банката с вх. № 59749/12.09.2018г. за подновяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена с нотариален акт № 138, том I, н.д. № 121/2012 г. на Нотариус с рег. № 628, вписан в Служба по вписванията под № 26, том 9, рег. № 18910/14.05.2012 г., на основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Съдът е посочил, че в охранителното производство съдията по вписванията не притежава материална компетентност да прецени наличието на предпоставките, визирани в § 5, ал.1 вр. ал.3 и ал.4 от ПЗР на ЗИДЗБН, както и липсата на изключението по ал.2 от същата норма. С оглед защита на правната сигурност на гражданския оборот, предпоставка за новото вписване на договорна ипотека е съгласието, въз основа на което е станало заличаването, да е обявено за недействително. Тази недействителност може да бъде обявена по исков ред, но не може да бъде установена в рамките на охранителното производство по вписване. С оглед на това въззивният съд е заключил, че обжалваният отказ е законосъобразен, тъй като съдията по вписванията е процедирал в пределите на правомощията му по чл.32а ПВ. Отделно решаващият състав е приел, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН не следва да бъде прилагана, тъй като е в пряко нарушение на чл.1, ал.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Изложил е съображения, че с обявяването с обратна сила на извършени заличавания на ипотеки за нищожни само спрямо един кредитор се нарушават принципите на правовата държава, легитимността, правната сигурност, предвидимостта и стабилността на гражданския оборот, респ. на правния ред.
На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай ВКС констатира, че частният касатор формулира следните правни въпроси: „1/ Съставлява ли предпоставка за новото вписване в хипотезата на §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН обявяването на недействителността на съгласието, въз основа на което е извършено заличаването по исков ред, с оглед обстоятелството, че същата не може да бъде установявана от съдията по вписванията в рамките на охранителното производство по вписване?; 2/ Какъв е обхватът на дължимата проверка, извършвана от съдията по вписванията, при разглеждане на заявление за вписване на подновяване на обезпечение за нов срок по реда на & 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН?; 3/ Налице ли е противоречие на §5 от ПЗР на ЗИДЗБН с разпоредбата на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на международното право?”. Въпросите са въведени при позоваване на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Налице е позоваване и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното определение.
На настоящия състав на ВКС е служебно известно, че пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С-647/18 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Видински окръжен съд на 17.10.2018 г., в което са включени и следните въпроси: „1./ Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл. 2 Д. и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект?; 2./ Може ли българският съд директно да се позове и приложи чл. 2 от Д., ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ” АД /н./, нарушавайки ценността „правова държава” и горепосочените принципи, на които същата се основава?”.
Отговорът на преюдициалното запитване има пряко отношение към поставените от частния жалбоподател въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, която е била обсъждана от въззивния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.632 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г. Независимо, че в случая преюдициалното запитване е направено от друг съд, спирането на делото се налага и по съображенията в мотивите към т.1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.№8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които са относими и за хипотезата на чл.631 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по ч. т. д. № 894/2019 г. на ВКС до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов