Ключови фрази О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 19.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 2227 /2019 година Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна и търговска банка” АД в несъстоятелност против определение № 5377 от 28.02.2019 г. по ч. гр.д.№ 1945/2019 г. на СГС. С обжалваното определение е потвърдено определение от 01.11.2018 г. на съдия по вписванията при районен съд [населено място], с което е отказано искането на жалбоподателите, като синдици на „Корпоративна и търговска банка” АД в несъстоятелност за вписване на подновяване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ...., том ...., рег. № ...., дело №..../29.03. .... г. на софийски нотариус с рег. № 343 на Нотариалната камара, вписана в Служба по вписванията с вх.рег. № 12183/29.03.2012 г., акт № ...., том VI на Служба по вписванията, заявено със заявление вх. № 59711/12.09.2018 г. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдията по вписванията не е следвало да проверява дали е внесена държавна такса предвид това, че вече е било постановено определение от 24.10.2018 г. по ч. гр.д. № 13810/2018 г. на СГС , с което е отменен отказът за вписване по същото заявление. Развити са съображения, че искането за вписване е основано на специалната норма на пар.5 от ПЗР на ЗИД на З. / ДВ бр. 22/13.02.2018 г. и не намират приложение общите правила, че е необходимо да стане достояние до третите лица, че вписаното заличаване е нищожно по изричното разпореждане на закона, че тази дейност следва да се извършва служебно от съдията по вписване, поради което за нея не се дължи държавна такса. Тъй като хипотезата е специална и не е уредена в Тарифата към Закона за държавните такси, които събира Агенцията по вписване, жалбоподателя счита, че не дължи определената от съдията по вписвания държавна такса. Алтернативно счита, че е приложима по аналогия нормата на чл. 57, ал.6 З.. В изложението към частната жалба са формулирани четири въпроса, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на Съдът на ЕС и, че са от значение за изхода от спора – основания за допускане по чл. 2801 ал.1 т. 1, т.2 и т.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима Данните по делото са следните: С определение от 01.11.2018 г. съдия по вписванията при районен съд [населено място] е постановил отказ по искането, заявено с вх. № 59711/12.09.2018 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД (К. АД) – в несъстоятелност, за вписване нищожност, настъпила по силата на закона на заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ...., том ...., рег. № ...., дело № ..../29.03. ..... г. на софийски нотариус с рег. № 343 на Нотариалната камара, вписана в Служба по вписванията с вх.рег. № 12183/29.03.2012 г., акт № ...., том VI на Служба по вписванията. Този отказ е постановен след като по същото заявление е бил постановен предходен отказ с определение № 953/12.09.2018 г. съдията по вписванията. Той е отменен с определение от 24.10.2018 г. по ч. гр.д. № 13810/2018 г. на СГС и преписката е върната за извършване на исканото вписване „ако са налице останалите основания за същото” Съдията по вписванията е приел и че не е била заплатена дължимата държавна такса, определена в размер на 58852,42 лв. и тъй като не са налице специално установени правила в закона за банковата несъстоятелност, които да изключват приложението на общия ред, че е неприложим чл. 57, ал.6 З., тъй като не е предвидена изрично хипотеза за невнасяне на държавна такса в охранителното производство по вписване, а и защото тази норма освобождава банката в несъстоятелност от внасяне на държавна такса предварително само в предвидените случаи, а не изобщо, а и в производството по вписване е неприложима възможността за отлагане събирането на държавна такса за вписването. Тези мотиви са възприети и от СГС в обжалваното определение. Посочено е, че нормата на чл. 57 З. не предвижда освобождаване от заплащане на държавна такса при вписване или подновяване. Дари и в описаните в текста хипотези се дължи държавна такса, но не се внася предварително, а в охранителното производство по вписване държавната такса се събира с молбата за вписване, защото то следва да приключи в деня на постъпването на искането. Обобщено е, че щом не е предвидена специална норма, уреждаща освобождаване от държавна такса са приложими общите правила, които не могат да се тълкуват разширително или по аналогия.. Първия въпрос, по който се иска допускане до касация е: несъответствието на оповестена в публичен регистър информация с действителното правно положение, представлява ли нарушение на принципа за правна сигурност, такъв, какъвто е изведен в практиката на Съда на Европейския съюз /С./. Този принцип изисква яснота и точност на правните норми с цел да бъде осигурена предвидимост на регулараните от правото „ситуации и правоотношения”. Този въпрос не определя изхода от спора. Това е изискване на първо място към правните норми. Съдът може да ги тълкува в съответствие с вложения в този принцип смисъл, но не може да създава първична правна уредба, особено такава, която касае събиране на държавни такси. Определяне на държавните такси, респективно и недължимостта им е в правомощията на държавните власти. С постановения отказ от вписване като последица не се нарушава правната сигурност, тъй като нищожността на заличаването на ипотеки в полза на „К.” в несъстоятелност е уредено със закон, който е адресиран до всички правни субекти и в този смисъл дали ще се извърши отбелязване, че ипотеката е възстановена е без значение щом това е установено с изрична норма на закона и не зависи от това, дали е извършено отбелязване в книгите за тежести в Службите за вписване. Изрично е постановено запазване реда на първоначалното вписване. В конкретния случай, поставеният въпрос е неотносим и защото основният спор по настоящото производство е дали се дължи държавна такса за него. Следващият въпрос е допустимо ли е определяне на държавна такса по аналогия в случаите когато за извършването на определено действие не е определена държавна такса в съответната тарифа на Министерство на правосъдието. В конкретния случай е поискано отбелязване на настъпила по силата на закона нищожност на заличаване. Съдията по випсванията е определил такса като при отбелязване на заличаване и подновяване на вписване. Уредените хипотези в т. 17 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията са по общи и включват неизчерпателно изброяване на случаите на отбелязване. В този смисъл не се касае за прилагане по аналогия, при което е налице подобност на хипотезите. Действията, които съдията по вписванията извършва, ако са налице предпоставките за това, са вписване, отбелязване и заличаване, а актовете, които подлежат на такива действия не могат да бъдат изчерпателно изброени в нормативен акт. Третият въпрос е следва ли да бъде събирана държавна такса от молителя, когато последния е инициирал охранително производство, чиято цел е отразяване в публичен регистър на настъпили по силата на закона обстоятелства, в това число и прогласена нищожност, когато последната не е отбелязана служебно в публичния регистър, а дължимата такса е заплатена при първоначалното вписване. П..5 от ПЗР на З. /ДВ чл. 22.03.2018 г./ не е предвидил подобно служебно задължение на съдията по вписвания. В българската система на вписване важи правилото, че вписване и заличаване се допускат само в случаите, които са изрично предвидени в закона или в П. – чл. 2 П.. При наличието на този принцип от действащото право, само при изрично предвиждане на служебно вписване или заличаване се дължи такова. Нормата е ясна и не може да бъде тълкувана в обратен смисъл. Последният въпрос е: молителят – търговска банка в производство по несъстоятелност, в охранително производство, чиято цел е привеждане на отразената в публичен регистър информация с действителността, освободен ли е и от заплащане на държавна такса по силата на нормата на чл. 57, ал.6 З.. Жалбоподателят счита, че по тълкувателен път може да се изведе недължимост на държавната такса, защото и в процесния случай се дължи запазване на масата на несъстоятелността. Нормата на пар.5 ПЗР на ЗИДЗБН / ДВ бр. 22/22.03.2018 г. / също е действащо право, адресирано до всички правни субекти. Нищожността на заличаването следва от закона. Приложението му не е поставено в зависимост от това дали е направено вписване нищожността на заличаването. В този смисъл искането за отбелязване нищожността на заличаването не може да се разглежда като привеждане на отразеното в публичен регистър с действителното положение. Отделно от това в нито една от хипотезите, разгледани в чл. 57 З. не е разгледано освобождаването от вписване по охранително производство. Изключение са исковите молби в случаите, когато е предвидено вписването им, тъй като в тези случай вписването има и защитно действие по силата на изричното разпореждане на закона и обезпечава последиците от исковото производство. Нормата на чл. 57 З. е неприложима в настоящия случай и по изложените от съдията по вписванията и от съда в обжалваното определение аргументи, че с този текст не се освобождава от събирането на държавна такса ищеца, а тя не се събира предварително. Вписването по правилника за вписванията обаче се извършва в рамките на работния ден, като регистъра се приключва за деня – чл. 9, ал.4 П.. От тезата, че отбелязването на нищожността на заличаването, настъпило по силата на закона, ще подготви бъдещ исков процес за запазване масата по несъстоятелността, също не може да бъде изведен извод за приложение на нормата на чл. 57 З., от която чрез тълкуване да се изведе, че не се дължи държавна такса в този случай. Действието на пар.5 ЗИДЗБН не е поставено в зависимост от вписването. Напротив изрично е посочено, че реда на вписването се запазва. Евентуално вписване на бъдеща искова молба е отделно охранително производство. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на наведените основания по чл. 280, ал.1 т.1 и 2 ГПК по формулираните четири въпроса. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК, но то се свързва със същите оплаквания и доводи, изложени по първите две основания. Това основание за допускане до касация не се покрива с основанията за обжалване. Очевидна неправилност на определение е налице, ако са нарушени материално правни или процесуални норми и нарушението е в особено тежка степен, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Нарушението на императивни материално правни норми води до очевидна неправилност, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В случая правилото на пар.5 ПЗР на ЗИД на З. е императивно, но то не установява нито изискване за вписване на нищожност на заличаването, предвиждайки, че то настъпва по силата на закона, нито освобождаване на банката в несъстоятелност от заплащане на държавна такса за вписване. Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Цитираните текстове са неприложими за охранителното производство с изключение на последния, изискващ съдебните актове да са мотивирани. Съдебното определение обаче е мотивирано, като диспозитива е изводим от изложените мотиви. По тези съображения не е налице и очевидна неправилност на решението. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по наведените основания. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5377 от 28.02.2019 г. по ч. гр.д.№ 1945/2019 г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба, подадена от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна и търговска банка” АД в несъстоятелност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|