КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 12:36

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Заличаване на ипотека и служебна проверка на СВ
Ново мнениеПубликувано на: 16 Май 2018, 08:31 
Offline

Регистриран на: 23 Апр 2010, 13:24
Мнения: 40
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 82
София, 14.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1503 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.
С определение № 5740 от 12.03.18 г. по ч. гр. д. № 2983/18 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на Г. Д. И. срещу отказ на съдията по вписванията при СРС, съдържащ се в определение № 128/09.02.18 г., за заличаване на договорна ипотека, вписана с вх. рег. № 603181/12.11.07 г., поради изтичане на 10 години от вписването й. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 172, ал.1 ЗЗД, предвиждаща, че действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено, като същото може да бъде подновено преди изтичането на срока. П. от пропускането му е свързана с противопоставимостта на ипотеката - при новото вписване ипотеката ще има ред едва от този момент. Обосновал е, че значението на разпоредбата е ограничено единствено до действието на вписването, но не създава различни от предвидените в чл. 179 ЗЗД основания за заличаване на ипотеката – съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма и влязло в сила съдебно решение. Предвид това е приел за правилен отказа на съдията по вписванията, мотивиран от липса на представен към заявлението на молителя подлежащ на вписване акт. Независимо от това изискване в конкретния случай молителят не представил и доказателства, че към датата на подаване на заявлението ипотеката не е подновена.
Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от Г. Д. И., по чиято молба е постановен отказът за вписване. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд не е разграничил хипотезата на заличаване на ипотека преди изтичане на 10 - годишния срок от вписването или подновяването й, от хипотезата на заличаване на ипотеката след изтичане на 10 годишния срок. Във втория случай, според разпоредбата на чл. 22 от Правилника за вписванията, след изтичане на срока заличаването става по молба на всяко заинтересовано лице, без други доказателства. Счита за погрешно разбирането на съда, че заявителят следва да установи пред съдията по вписванията, че в периода след изтичане на десетгодишния срок от вписването на ипотеката до датата на сезирането му същата не е била подновена.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 от ГПК по въпросите:
1. Необходимо ли е за заличаване на ипотека, от вписването на която са изминали повече от 10 години, без то да е подновено, заинтересованото лице да представи на съдията по вписванията нарочен акт /нотариално заверено съгласие на ипотекарния кредитор или влязло в сила съдебно решение/.
2. Следва ли заинтересованото лице, което иска заличаване на ипотека, от вписването на която са изминали десет години, да представи доказателства пред съдията по вписванията за липса на подновяване за периода от изтичане на десетгодишния срок до датата на подаване на заявлението за заличаване или съдията по вписванията служебно извършва такава проверка.
Жалбоподателят представя определение № 95/02.02.2018г. по ч. търг. д. № 3006/17 г. на ВКС, ТК, II ТО, определение № 2777/05.02.18 г. по в. ч.гр. д. № 842/18 г. на СГС и определение № 3926/19.02.18 г. по в. ч.гр. д. № 1376/18 г. на СГС. Поддържа, че въззивното определение е очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ипотеката се учредява с вписване в имотния регистър, респективно за нейното прекратяване е необходимо съответно отбелязване. В. ипотека може да бъде заличена доброволно – със съгласие на кредитора, обективирано в нотариално заверена форма; въз основа на влязло в сила съдебно решение, установяващо погасяване на обезпеченото вземане, погасяване на ипотеката или нейната недействителност; въз основа на съдебен акт, когато ипотеката е учредена като обезпечение пред съд; въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на ипотекирания имот, с отбелязване, че ипотекарният кредитор не е дал съгласие ипотеката да се запази при публичната продан; въз основа на решение за отчуждаване на ипотекирания имот за държавни или общински нужди, или по искане на всяко заинтересовано лице, когато са изтекли 10 години от датата на вписване на ипотеката, без то да е подновено.
Правните последици на вписването /конститутивно действие, противопоставимост на трети лица и оповестително действие/ са ограничени във времето съгласно чл. 22 от Правилника за вписванията. Според този текст, когато са изминали десет години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. Фактическият състав на нормата предвижда единствено изтичането на предвидения срок, в който не е извършено подновяване на вписването, а не осъществяването на друг факт, което следва да се удостовери от молителя.
Съгласно чл. 569, т. 5 ГПК, вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона, са включени в главата за нотариални удостоверявания и по отношение на тях като дейност, извършвана от съдията по вписванията, са приложими относимите разпоредби, касаещи нотариалните удостоверявания. Отговорът на втория поставен въпрос дали съдията по вписванията служебно следва да извърши проверка дали срокът е изтекъл, се съдържа в чл. 533 ГПК, във вр. с чл. 530 ГПК, предвиждащ задължение на съда служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, за което може по своя инициатива да събира доказателства.
В посочения смисъл е и практиката на ВКС – определение № 95 от 02.02.2018 г. по ч. т. д. № 3006/2017 г. на II-ро т.о, макар то да е постановено по други правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложените мотиви следва да се приеме, че обжалваното определение на Софийския градски съд е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото заличаване на ипотеката.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5740 от 12.03.18 г. по ч. гр. д. № 2983/18 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 5740 от 12.03.18 г. по ч. гр. д. № 2983/18 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение № 128/09.02.18 г. на съдията по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с акт № 149, том 076, дело № 58916/12.11.2007 г.; вх. рег. № 603181/12.11.07г., двойно вх. рег. № 85354/12.11.2007 г., на Служба по вписванията София.
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията София за извършване на поисканото от молителя Г. Д. И. заличаване на договорна ипотека, учредена на 12.11.2007г. с акт № 149, том 076, дело № 58916/12.11.2007г. на СВ-София.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заличаване на ипотека и служебна проверка на СВ
Ново мнениеПубликувано на: 17 Дек 2019, 11:36 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534
гр. София, 09.12.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2107 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на молителя-жалбоподател "Екоела България" АД срещу определение на Софийски окръжен съд, с което е потвърден отказ на съдия по вписванията да се заличи вписване на подновяването на ипотека, както и да се заличи самата ипотека, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Охранителното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с изложени в него твърдения, че същият е собственик на посочения в заявлението недвижим имот, придобит на основание апортна вноска, извършена на 19.12.2008 г.

Учредената върху имота през 2007 г. ипотека била подновена с вписване от 06.03.2017 г.

Изложени са доводи за недопустимост на подновяването, доколкото към момента на извършването му учредилият ипотеката търговец "Екоела" ООД бил заличен от търговския регистър, поради което по искането за подновяване на ипотеката следвало да бъде постановен отказ.

Въз основа на тези твърдения са направени исканията да се заличи вписаното подновяване, след което, предвид липсата на подновяване в десетгодишен срок от учредяването, да се заличи и самата ипотека.

По така направените искания съдията по вписванията е постановил отказ, мотивирайки го със съображенията, че не е внесена държавна такса (при размер на сумата по ипотеката от 450000 евро), изложените основания за заличаване са извън тези по чл. 179 ЗЗД, а съобразно чл. 22 ПВ ипотеката не може да бъде заличена предвид извършеното подновяване, както и че е без значение по коя от персоналните партиди (на първоначалния длъжник, респ. молителя) е извършено подновяването, след като е вписано по партидата на имота.

Произнасяйки се по жалбата на молителя, окръжният съд е намерил същата за неоснователна, като е приел, че не е внесена следващото се за исканото действие държавна такса по чл. 3 вр. чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ, доколкото не са налице нито твърдения, нито доказателства да е внесена такава такса. Приел е също, че вписването на ипотека, както и подновяването й, предвид липсата на особени правила за извършване на последното, може съгласно чл. 179 ЗЗД и чл. 19 ПВ може да бъде заличено само на четири основания: съгласие на кредитора, съдебно решение, публична продан на ипотекирания имот и изтичане на десетгодишния срок от последното вписване, като е установил, че в конкретния случай не е налице нито едно от тези основания

По въведеното от молителя основание (липса на правосубектност на учредилия ипотеката към момента на подновяването й) окръжният съд е изложил съображения, че при подновяване за съдията по вписванията не съществува задължение за проверка на правосубектността на ипотекарния длъжник, както и че самият характер на подновяването (с оглед връзката му с първоначалното вписване и запазването поредността на ипотеката) изисква подновяването да бъде вписано именно по партидата на първоначално ипотекарен длъжник.

В частната касационна жалба е изложено оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд относно държавната такса, като се поддържа, че съдията по вписванията е бил длъжен да уведоми молителя за размера на дължимата такса и да му определи срок за внасянето й, едва след което евентуално да постанови отказ на това основание. Въведено е и оплакване за неправилност на изводите относно задължението на съдията по вписванията да извърши при подновяването проверка на правосубектността на първоначалния ипотекарен длъжник, като се поддържа, че вписването по партидата на неправосубектно лице е нищожно.

Допускането на касационно обжалване е обосновано с въпросите 1) относно задължението на съдията по вписванията при констатиран порок на заявлението за вписване да укаже на молителя да го поправи в указан срок, преди да постанови отказ и 2) относно задължението на съдията по вписванията да проверява правосубектността на длъжника при вписване на подновяване на ипотека по партидата на заличен търговец, с неконкретизирано позоваване на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

С оглед позоваването на чл. 280, ал. 2 ГПК следва да се отбележи, че по делото не се установяват данни за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл, което изключва обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се посочи, че поставените въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на заявлението, оттук и на частната жалба, поради което и предвид правния си характер отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не са налице обаче особените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. На първо място доводи в тази насока от страна на жалбоподателя не са изложени. На второ място, по въпроса за основанията да се откаже искано вписване, вкл. липсата на държавна такса, е формирана последователна съдебна практика, вкл. задължителна (т. 6 от ТР № 7/2012 на ВКС-ОСГТК, определение № 523/03.11.2017 г., ч. гр. д. № 3584/2017 г., ВКС, ІV г. о.), според която липсата на такса е основание за отказ да се извърши исканото вписване, а същевременно проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ, като извън предмета на тази проверка остават материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

С тази практика решаващите изводи на въззивния съд са съобразени, поради което касационно обжалване не следва да се допуска и на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.

С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 692/08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 276/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


Председател:



Членове:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заличаване на ипотека и служебна проверка на СВ
Ново мнениеПубликувано на: 07 Яну 2020, 12:00 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
Ключови фрази
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 221

гр. София, 20.12.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4323 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 във вр. с чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 68973 от 27.05.2019г. на Р. П. Й., чрез пълномощник адв. Н. Т., против определение № 11772 от 15.05.2019г. по ч.гр.д. № 1772/2019г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата й срещу отказ № 992 от 01.10.2018г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд за заличаване на договорни ипотеки, постановен по подадена от жалбоподателката молба вх. № 64072/01.10.2018г.
Жалбоподателката намира определението за неправилно. Счита, че съдът не е обсъдил наведените доводи в жалбата по повод незаконосъобразните съждения на съдията по вписванията. Подновяването на ипотеките следва да се заличи, защото е направено спрямо лице, което е починало, а съгласно чл.18, ал.2 ПВ в този случай е необходимо да се посочат наследниците му. Освен това, съдията по вписванията направо е постановил отказ, без да посочи какви такси и в какъв размер се дължат и да даде срок за внасянето им. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са формулирани два процесуалноправни въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ Следва ли да се плаща такса за това, че в нарушение на правилника е подновено вписване на ипотека спрямо лице, което е починало и дали това обстоятелство е следвало да се следи служебно от съдията по вписванията, който разполага с достъп до регистрите на населението и може да провери този факт; 2/ Следва ли съдията по вписванията да определи срок за отстраняване на нередовности или представяне на други документи и доказателства преди да постанови отказ и да даде срок за тяхното представяне, включително да определи държавните такси и да даде срок за внасянето им.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдията по вписванията при Софийски районен съд е сезиран с молба вх. № 64072/01.10.2018г. от Р. П. Й. за заличаване на три договорни ипотеки, учредени в полза на ,,Райфайзенбанк” ЕАД: 1/ договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията с акт № 195, том 051, дело № 52556/21.12.2005г., 2/ договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията с акт № 106, том 069, дело № 60904/19.12.2006г., подновена с акт № 94, том 69, дело № 57047/09.12.2016г. и 3/ договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията с акт № 102, том 22, дело № 34556/25.07.2017г. Молителката твърди, че са постановени решения по дела на Софийски районен и Софийски градски съд, от които е видно, че задължението по тези ипотеки е изцяло изплатено, след като са приключили делата за вземанията по тези ипотеки и съответно заведените изпълнителни дела; също така е заличена вписаната върху имота възбрана. При условията на алтернативност прави и искане за заличаване на посочените ипотеки поради изтичане на повече от 10 години от тяхното вписване. Към заявлението са представени: 1/ нотариален акт за дарение от 1984г., по силата на който Г. Л. Н. придобива собствеността върху апартамент в [жк], [жилищен адрес]; 2/ нотариален акт № 78, т. ІІІ, рег. № 6241 от 19.12.2006г. на нотариус № 187 за учредяване договорна ипотека от Г. Л. Н. в полза на Райфайзенбанк” ЕАД; 3/ нотариален акт № 134, том ІІІ, дело № 478/21.12.2005г. на нотариус № 50 учредяване на договорна ипотека между същите лица; 4/ молба от 25.07.2017г. на „Райфайзенбанк” ЕАД за ново вписване на последната ипотека; 5/ молба от 09.12.2016г. на „Райфайзенбанк” ЕАД за подновяване вписването на първата ипотека; 5/ влезли в сила съдебни решения, постановени по искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД на ,,Райфайзенбанк” ЕАД срещу А. Г. Н. и срещу Р. Г. Н., представляван от своята майка Р. П. Й.; 6/ нотариален акт за дарение от 01.09.2017г., с който А. Г. Т. и Р. Г. Н. даряват на майка си Р. Й. апартамента в[жк]; 7/ справка от Службата по геодезия, картография и кадастър, [населено място], че Р. Й. е единствен собственик на апартамента.
С определение от 01.10.2018г. съдията по вписванията при Софийски районен съд е отказал вписване на искането за заличаване на ипотеки, поради липсата на предпоставките визирани в чл. 19, чл. 22 ПВп и чл. 179 ЗЗД, включително липсата на нотариална заверка на подписите на молбата за заличаване и невнасяне на държавна такса, каквато се дължи за всяко едно от исканите заличавания.
Софийски градски съд с обжалваното определение е потвърдил отказа. Изтъкнал е, че в производството по чл. 18 и 19 ПВп съдията по вписванията извършва проверка на редовността на молбата - на необходимото й съдържание и на документите, които следва да бъдат представени с нея, както и дали актът подлежи на вписване, дали са изпълнени изискванията за неговите форма и съдържание. Съдията по вписванията няма правомощия да проверява материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска, освен в изрично предвидени случаи. Заличаването на ипотеката според чл. 179 ЗЗД и чл. 19 от Правилника за вписванията става въз основа на писмено съгласие на кредитора, дадено с нотариална заверка на подписа или въз основа на влязло в сила съдебно решение, което постановява заличаването. В конкретния случай представените от заявителя съдебни решения, постановени по искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, нямат характер на съдебни решения по смисъла на чл.19, ал.1, изр.1 ПВп, нито е дадено писмено съгласие от кредитора в изискуемата форма. Не е налице и основание за заличаване на ипотеката по чл. 22 ПВп, доколкото от представените с молбата писмени доказателства е видно, че ипотекарният кредитор ,,Райфайзенбанк” ЕАД е предприел действия по подновяване вписването на ипотеката, учредена с нотариален акт № 78 от 19.12.2006г. и действия по ново вписване на ипотеката, учредена с нотариалeн акт №134 от 21.12.2005г. /Тук следва да се уточни, че третата ипотека, посочена в молбата за заличаване, е именно наново вписаната на 25.07.2017г. ипотека, учредена с нотариален акт № 134 от 21.12.2005г./.
При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението.
Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешения от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й - тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая не са обосновани горните предпоставки. Формулираните въпроси от една страна, не са разрешени в обжалвания акт, а от друга страна за разрешаването им е създадена съдебна практика, включително задължителна такава.
Първият въпрос е : следва ли да се плаща такса за това, че в нарушение на правилника е подновено вписване на ипотека спрямо лице, което е починало и дали това обстоятелство е следвало да се следи служебно от съдията по вписванията, който разполага с достъп до регистрите на населението и може да провери този факт. Софийски градски съд изобщо не е обсъждал въпроса дали може да се поднови вписване спрямо починало лице и дали съдията па вписванията е длъжен служебно да извършва справка в регистрите на населението. Причина за постановения отказ и потвърждаването му от съда са констатациите, че липсват изискуемите от закона документи, съставляващи основания за заличаване вписването на ипотека - чл. 179 ЗЗД и чл. 19 ПВп, както и условията за заличаването по чл. 22 ПВп. Съображения във връзка с необходимостта от внасяне на такса са изложени в отказа на съдията по вписванията, но в обжалвания акт на Софийски градски съд по тях липсват мотиви.
Вторият правен въпрос касае възможността съдията по вписванията да определя срок за отстраняване на нередовности, за представяне на допълнителни документи или доказателства преди да постанови отказ, включително да определя държавната такса и да дава срок за внасянето й. Този въпрос също не е изрично разрешен в обжалвания акт. Съдът е посочил обхвата на извършваната от съдията по вписвания проверка като се е позовал на приетото в т.1 на Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГТК. Според него, съдията по вписванията проверява само дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма, но не може да дава указания за отстраняване на нередовности на акта; при наличие на несъответствия съдията по вписванията отказва извършване на вписването, при което актът следва да бъде извършен наново и представен за вписване, като вписването ще има ред от представянето на редовния акт.
В случая съдът е констатирал, че молбата и приложените към нея доказателства не удовлетворяват по форма и съдържание нито една от уредените в закона хипотези за заличаване на ипотека и именно поради това е потвърдил постановения отказ. В допълнение може да се посочи, че действително липсват данни за внасяне на такса за исканото заличаване, каквато е констатацията на съдията по вписванията. А невнасянето на държавна такса, когато такава се дължи, е едно от основанията за отказ на исканото вписване.
По изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11772 от 15.05.2019г. по ч.гр.д. № 1772/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов