КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 29 Май 2020, 03:55

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Правното действие на новото вписване на ипотеката по чл. 172
Ново мнениеПубликувано на: 19 Фев 2020, 10:17 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 353
РЕШЕНИЕ

№ 101
гр. София, 13.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в открито заседание на 30.09.2019 г. в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
при секретаря Ангел Йорданов разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2992 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
С въззивно решение Пловдивски апелативен съд е потвърдил обжалваното от ищеца С. П. първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният срещу "Интернешънъл Асет Банк" АД установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на несъществуването на ипотечно право на ответника.

Въззивното решение е обжалвано от ищеца с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна.

Предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на несъществуването на претендираното от ответника ипотечно право ищецът е обосновал с твърденията и аргументите, че след учредяването на ипотеката в полза на ответника от страна на трето лице за обезпечаване на задълженията му към ответника по сключен между тях договор за банков кредит, кредитополучателят е продал ипотекирания имот на праводателите на ищеца, в рамките на десетгодишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД вписването на ипотеката не било подновено, а след изтичането на този срок ипотеката била вписана отново, след което ищецът закупил имота от предходните собственици, закупили го преди това от кредитополучателя.

Първоинстанционният съд е приел за установено, включително с оглед липсата на спор по фактите, че на 07.06.2006 г. А. К. и А. К. прехвърлили на ЕТ „Г. П.“ собствеността върху поземлен имот в [населено място], без запазване на право на строеж, срещу задължение на търговеца да построи в имота жилищна сграда, като отстъпи на прехвърлителите собствеността върху част от обектите в нея.

На 22.01.2007 г. между ответника и търговеца бил сключен договор за банков кредит и за обезпечаване на задълженията си по този договор търговецът учредил в полза на ответника договорна ипотека върху поземления имот, вписана на същата дата.

На 16.05.2008 г. търговецът прехвърлил на А. К. и А. К. отделни обекти, намиращи се в построената в ипотекирания имот сграда, сред които и процесния апартамент.

На 07.03.2017 г. по молба на ответника било извършено ново вписване на същата ипотека.

На 06.04.2017 г. А. К. и А. К. продали процесния апартамент на ищеца.

За да намери иска за неоснователен, първоинстанционният съд е приел, че след като ипотеката не е била заличена по реда на чл. 22 ПВ в периода от 23.01.2017 г. до 07.03.2017 г., правните последици на първоначалното вписване не са отпаднали по право, а са се запазили оповестителното му действие и противопоставимостта на трети лица. Като допълнителен аргумент съдът е изтъкнал и конститутивното действие на заличаването съгласно чл. 179, ал. 3 ЗЗД.

Изложените от първата инстанция съображения въззивният съд не е споделил, приемайки за неправилна тезата, че ипотеката запазва действието си до момента на заличаването, както и че заличаването по чл. 179 ЗЗД има отношение към хипотезата на изтекъл срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД.

Независимо от това въззивният съд е изложил собствени съображения за неоснователност на иска, като е приел, че в случай, че към момента на новото вписване имотът продължава да е собственост на лице, което с него е отговаряло за обезпеченото вземане, с новото вписване се възстановява действието на старата ипотека, макар и с нов ред. Приел е, че такова лице може да е както първоначалният длъжник (с оглед изискването по чл. 167, ал. 3 ЗЗД), така и третото лице, придобило ипотекирания имот в рамките на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, на което поради това ипотеката е противопоставима.

Касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно правното действие на новото вписване на ипотеката по чл. 172, ал. 2 ЗЗД спрямо третите лица, придобили и вписали права върху ипотекирания имот в рамките на действието на първоначалното вписване по чл. 172, ал. 1 ЗЗД.

По така поставения въпрос касационната инстанция прие следното.

Предварително следва да се отбележи, че отговорът на поставения въпрос, свързан с правното действие на ипотеката, следва да бъде основан на тълкуване единствено на разпоредбите на чл. 149-155 и чл. 166-179 ЗЗД, доколкото именно те установяват общата правна уредба на ипотеката, т. е. предпоставките за възникване на ипотечното право, неговото съдържание и условията за погасяването му. Не следва да бъдат съобразявани съдържащите се в Правилника за вписванията разпоредби по две причини. На първо място, недопустимо е разпоредби на закон да бъдат тълкувани с помощта на съображения, извлечени от разпоредби на подзаконов нормативен акт. На второ място, съобразно делегацията по чл. 116 ЗС, на която се основава ПВ, правомощията за издаване на подзаконов нормативен акт са ограничени единствено до реда за извършване на съответните вписвания и до събираните за това такси. Извън тези правомощия остават всички въпроси относно видовете вписвания, предпоставките за извършването им и най-вече относно техните последици.

Съгласно чл. 166, ал. 1 ЗЗД ипотеката възниква като последица от вписване в имотния регистър. Предпоставка за извършване на такова вписване е договорът за ипотека (чл. 167, ал. 1 ЗЗ) или съответният друг вид договор или акт (чл. 168, ал. 2 ЗЗД), който съгласно нарочна разпоредба на закона дава на кредитора право да впише законна ипотека.

Извършеното вписване на ипотеката (законна или договорна) е ограничено със срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, поради което с изтичането на този срок (при липса на подновяване по чл. 172, ал. 1, изр. 2 ЗЗД) действието на вписването отпада. Доколкото действието на вписването се изразява във възникване на ипотечното право, прекратяването на действието на вписването означава прекратяване на ипотечното право. Оттук повторното вписване по чл. 172, ал. 2 ЗЗД означава повторно възникване на ипотечното право, макар и същото (като основаващо се на първоначалния ипотечен договор, респ. на първоначалните условия за вписване на законна ипотека).

Във връзка с горното следва да се посочи, че при преценката за съществуване и противопоставимост на ипотечното право в периода от изтичането на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД до повторното вписване не следва да се обсъжда възможността за заличаване по чл. 22 ПВ – по изложените по-горе съображения. Съображения по този въпрос не могат да се извличат и от заличаването по чл. 179 ЗЗД, доколкото същото по правната си същност представлява основание за прекратяване на действието на вписването, което е различно от предвиденото в чл. 172, ал. 1 ЗЗД основание за прекратяване на действието на вписването. Поради това възможността за заличаване по чл. 179 ЗЗД не изключва прекратяването на действието на вписването по чл. 172, ал. 1 ЗЗД и не може да се тълкува в смисъл, че независимо от изтичането на срока ипотечното право продължава да съществува в предишния си вид, а само съгласно чл. 172, ал. 2 ГПК губи реда си в конкуренцията с останалите кредитори.

Повторното вписване по чл. 172, ал. 2 ЗЗД следователно е с правната същност на първоначалното вписване, т. е. правопораждащ ипотечното право факт. От това следва, че при повторното вписване следва да бъдат налице условията за първоначално вписване, в частност да е спазено изискването към момента на вписването имотът да е собственост на лицето, което отговаря за обезпечения дълг (арг. чл. 167, ал. 3 ЗЗД), т. е. лицето, учредило договорната ипотека, респ. спрямо което са били налице предпоставките за учредяване на законна ипотека, съответно неговите универсални правоприемници. Приобретателят, придобил имота след изтичането на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД и преди повторното вписване, безспорно не е такова лице, тъй като спрямо него изсрочената неподновена ипотека не е противопоставима, а самият той не отговаря за обезпечения дълг. Същественият въпрос е за правното положение на приобретателя, придобил имота преди изтичането на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД.

След изтичането на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД кредиторът разполага с възможността за повторно вписване на същата ипотека. Безспорно тази възможност е налице, когато ипотекираният имот продължава да е собственост на длъжника по обезпеченото вземане, тъй като и към момента на повторното вписване е спазено изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Това изискване е спазено и в хипотезата, когато ипотеката е учредена за обезпечаване на чуждо задължение и имотът продължава да е собственост на първоначалния ипотекарен длъжник. И в двете хипотези възприетото законодателно разрешение за допустимост на повторното вписване на ипотеката се основава на съществуващата отговорност за обезпеченото вземане – длъжникът отговаря поради това, че дължи, а ипотекарният длъжник отговаря поради това, че със сключването на ипотечния договор е поел отговорност за чуждия дълг, която не се погасява с изтичането на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД (ипотекарният длъжник продължава да е обвързан спрямо кредитора от ипотечния договор, с който се е задължил да отговаря с имота си за изпълнението на задължението).

Различно обаче е положението на придобилия имота в рамките на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД. За него отговорността за чуждия дълг произтича от самата ипотека (поради противопоставимостта на възникналото от вписването ипотечно право), а не от ипотечния договор, по който той не е страна. Поради това при прекратяване на ипотечното право на основание чл. 172, ал. 1 ЗЗД и доколкото не е страна, нито е встъпил като страна в ипотечния договор, приобретателят повече не носи отговорност за обезпеченото задължение и следователно не може да се счита за учредило ипотеката лице. Това налага извода, че спрямо този приобретател повторно вписване на изсрочената ипотека не е допустимо поради отсъствието на условието по чл. 167, ал. 3 ЗЗД.

С оглед горния отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Предявеният иск следва да бъде уважен като основателен, доколкото към момента на изтичането на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД (22.01.2017 г.) имотът вече е бил собственост на трети спрямо договора за кредит и договора за ипотека лица и поради това извършеното по-късно на 07.03.2017 г. повторно вписване, като неотговарящо на изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, не е породило действие, съответно към 06.04.2017 г., когато ищецът е закупил процесния имот, последният не е бил обременен с ипотека.

При този изход на спора ответникът няма право на разноски, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължи на ищеца направените пред всички инстанции разноски.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:
Отменя решение № 222/20.07.2018 г. по т. д. № 311/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него решение № 100/19.03.2018 г. по т. д. № 61/2017 г. по описа на Смолянски окръжен съд, вместо което постановява:
Признава за установено по предявения от С. Т. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], срещу „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Т. Александров“ № 81-83, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че не съществува ипотечно право на „Интернешънъл Асет Банк“ АД съгласно вписване вх. рег. № 441 от 07.03.2017 г., акт № 101, т. І, д. № 122/2017 г. на Служба по вписванията – [населено място], върху недвижим имот, представляващ жилище – апартамент № 23, с идентификатор 67653.918.104.1.26, с административен адрес [населено място], ул. „Кольо Фичето“ № 10, бл. А, ет. 5, ап. 23, заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор 67653.918.104, за който е отреден УПИ ХІІ-918.104, кв. 16 по плана на [населено място], Централна част.
Осъжда „Интернешънъл Асет Банк“ АД да заплати на С. Т. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски: за първоинстанционното производство – в размер на 5427.08 лв., за въззивното производство – в размер на 3917.22 лв. и за касационното производство – в размер на 5672.06 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 6 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов