КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 01 Апр 2020, 05:05

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Едностранно прекратяване на договор за наем зем. земи.
Ново мнениеПубликувано на: 26 Фев 2020, 12:04 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 352
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27

София, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 159 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 278 , вр. чл. 274, ал. 3, пр. 2 ГПК .
С определение № 594 от 16.07.2019 г. по гр. д. № 376/2019 г. на Врачанския окръжен съд е отменен отказ на съдия по вписванията, обективиран в определение № 2 от 04.06.2019 г. и е оставена без разглеждане молба вх. № 1431/04.06.2019 г. по описа на Служба по вписванията К., подадена от В. Д. Д., съдържаща искане за вписване на акт за прекратяване на договор за наем на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията К. на 31.01.2018 г. под № ........, том ..., вх.рег. № ..........
Врачанският окръжен съд е приел, че молбата на В. Д. се основава на твърдения, че на 28.11.2018 г. той е станал собственик на 1/2 ид.част от земеделската земя, отдадена под наем. Това обстоятелство обаче е останало недоказано, тъй като молителят не е представил нотариалния акт, от който черпи права. Съгласно чл.531, ал.1 ГПК и чл.8 от Правилника за вписванията /ПВ/ производството по вписване започва по молба на заинтересованото лице, а в случая последното обстоятелство не е доказано. Според приетото в т.1 на ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/12 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове за недвижими имоти и следователно съдията по вписванията не е имал задължение да указва на молителя да представи доказателство, че е заинтересовано лице по смисъла на цитираните по-горе разпоредби на ГПК и ПВ. Той обаче е бил длъжен да извърши проверка дали заявителят е бил легитимиран да подаде искането за вписване, но не го е сторил, поради което е постановил неправилен акт, тъй като молбата е следвало да бъде оставена без разглеждане. Изложено е и съображение за неоснователност на молбата по същество, тъй като при съществуващата правна уредба и съдебна практика актът за прекратяването или развалянето на договора за наем преди изтичане на неговия срок не подлежи на вписване.
С определение № 861/30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 376/2019 г. на Врачанския окръжен съд, постановено в производство по чл.250 ГПК, е отхвърлена молбата на В. Д. за допълване на основното определение. Съдът е приел, че основното определение № 594 от 16.07.2019 г. не е непълно, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане, независимо от това, че то се състои от две части – за отмяна на обжалваното определение на съдията по вписванията /което съдът е уважил/, както и за връщане на делото със задължителни указания за вписване на прекратяването на наемния договор. Последното искане не би могло да бъде уважено предвид приетото от съда, че молбата за вписване е нередовна.
Срещу основното и допълнителното определение на окръжния съд са подадени две частни касационни жалби от В. Д..
Жалбоподателят поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Позовава се на обстоятелството, че в молбата, отправена до съдията по вписванията, той е посочил номера и другите индивидуализиращи белези на нотариалния акт, който го прави заинтересовано лице в охранителното производство и че съдията по вписванията е следвало да извърши служебна справка дали тези твърдения съответстват на данните в съответния регистър. Незаконосъобразен бил и изводът на съда, че само страните по наемния договор можели да отправят искане за вписване или прекратяване на договора. И на последно място – съдията по вписванията е следвало сам да квалифицира процесния договор като договор за аренда, а не да се доверява на неправилното заглавие на този договор.
В изложението към жалбите се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по следните въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК:
1. Имал ли е въззивният съд основание да остави без разглеждане молбата до съдията по вписванията, без да е установил дали молителят притежава или не качеството на заинтересовано лице;
2. Бил ли е задължен съдията по вписванията да извърши служебно проверка в Службата по вписванията и да установи верността на обстоятелството, че молителят е придобил собствеността на 1/2 ид. част от имота, предмет на вписан договор за наем, с оглед произнасяне по подадената молба за вписване на прекратяване на договора за наем.
3. Легитимирано ли е да подаде молба за вписване прекратяването на договор за наем на основание чл.27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ – поради неизпълнение, трето за това правоотношение лице, което не е страна по този договор.
4. При съществуващата правна уредба подлежи ли на вписване предсрочното прекратяване или развалянето на вписан договор за наем на земеделска земя, когато той притежава всички белези на договор за аренда;
5. Ако окръжният съд прецени, че в охранителното производство пред съдията по вписванията е участвала ненадлежна страна, то следвало ли е съдът да обезсили действията на съдията по вписванията, извършени въз основа на тази молба, и да прекрати това производство; след като окръжният съд е отменил определението на съдията по вписванията, не е ли следвало да се произнесе и по второто искане в частната жалба – да задължи съдията по вписванията да извърши исканото вписване; процесуално допустимо ли е искането по чл.250, ал.1 ГПК за допълване на определението, като ОС се произнесе по цялото искане в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частните касационни жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване актове на въззивната инстанция, с първия от които се прегражда развитието на въззивно производство по отказ на съдията по вписванията / т. 1 на ТР № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК/, а вторият е постановен в производство по чл.250 ГПК.
Обжалваните определения не са очевидно неправилни по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не са постановени при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. Законът не е приложен в неговия противоположен смисъл; делото не е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Липсва и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
По първите четири въпроса не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса целят да преодолеят приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, според което разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, като при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а ПВ, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Според жалбоподателя в подобна хипотеза, когато не са представени доказателства, обосноваващи правния интерес на молителя да иска извършване на съответното вписване /че е заинтересовано лице по смисъла на чл.531, ал.1 ГПК и чл.8, ал.1 ПВ/, задължение на съдията по вписванията или на въззивния съд е да предприеме служебно действия за установяване на правния интерес. Това разбиране не намира опора в ГПК и в Правилника за вписванията и влиза в противоречие с приетото от ОСГТК на ВКС. Липсва основание за промяна на даденото разрешение в тълкувателното решение, затова разглеждането на конкретното дело от ВКС няма да има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Третият въпрос е свързан с изложения от съда мотив, че легитимирани да подадат молба за вписване на прекратяването на договор за наем на основание чл.27, ал.2 ЗАЗ поради неизпълнение са само страните по самия договор, но не и трето за това правоотношение лице. По този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Няма колебания в съдебната практика, че изявление за предсрочно прекратяване на договор за наем може да направи само страна по този договор или правоприемник на страна, затова и заинтересовано лице, което е легитимирано да отправи искане за вписване на прекратяването на договора, може да бъде само това лице, което има и правото на прекратяване. Отделен е въпросът дали действащата нормативна уредба допуска такова вписване. Четвъртият въпрос не е свързан с решаващ извод на въззивния съд, тъй като е по основателността на подадената молба за вписване, а решаващият извод на въззивния съд е по допустимостта на тази молба. Изложеният от съда мотив за неоснователност на молбата е допълнителен и не е пряко свързан със самото произнасяне, с което молбата е оставена без разглеждане. Освен това – четвъртият въпрос намира своите отговори в Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че договорът за наем на земеделска земя може да съществува успоредно с договора за аренда на земеделска земя, като основна разлика между тях е в това, че за първия се отнася правната уредба на ЗЗД, а за втория – на ЗАЗ, както и че от волята на страните зависи коя от двете форми да изберат. В конкретния случай става въпрос за вписан договор за наем на земеделска земя за срок по-дълъг от една година, който подлежи на самостоятелно вписване на основание чл.4, б.“е“ ПВ, както подлежи на вписване и договорът за аренда на земеделска земя – чл.4, б.“л“ ПВ, вр. чл.3, ал.2 ЗАЗ. Няма колебание в съдебната практика, че съдията по вписванията няма правомощие да преквалифицира представените за вписване договори за аренда или за наем на земеделски земи, тъй като той не може да подменя волята на страните за приложимия към техния договор закон. Аргумент за това се съдържа и в т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, в което е прието, че съдията по вписванията изхожда от наименованието на самия акт – той не може да откаже, например, вписването на акт за правна сделка, по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е спазена.
Касационното обжалване следва да се допусне по петия въпрос, свързан с дължимия диспозитив на въззивния съд, когато констатира, че съдията по вписванията не е имал основание да се произнася по съществото на подадената молба за вписване.
Съгласно чл.32а ПВ съдията по вписванията се произнася с отказ, когато актът, чието вписване се иска, не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване. Не е указано изрично с какъв акт се произнася съдията по вписванията, когато е сезиран с нередовна молба, но този отговор е даден в т.1 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС – отново отказ. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че ПВ предвижда единствено регистър на отказите по чл.33, б.“н“ и книга за отказите по чл.33, б.“о“, но не и регистър или книга за други актове на съдията по вписванията, като например връщане на нередовни молби. Съответно и въззивният съд, който е сезиран с жалба срещу отказ на съдията по вписванията, може или да го отмени и да постанови исканото вписване, или да потвърди отказа, макар и не от съображения по съществото на сезиращата молба, а по съображения за нейната недопустимост. Въззивният съд не разполага с възможност да отмени отказа на съдията по вписванията и да остави молбата без разглеждане като процесуално недопустима. Охранителното производство по вписване на актове по чл.4 ПВ има свои правила, различни от исковото производство, затова и въззивният съд следва да се съобразява с тези специални правила.
Тъй като в случая въззивният съд е процедирал неправилно по отношение на вида на дължимия акт на основното определение, касационното обжалване следва да се допусне по петия въпрос, обжалваното определение № 594 от 16.07.2019 г. по гр. д. № 376/2019 г. на Врачанския окръжен съд да се отмени и да се постанови ново, с което отказът на съдията по вписванията да бъде потвърден, доколкото липсват основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, свързани с мотивите на въззивния съд, че молбата за вписване е подадена от нелегитимирано лице и е неоснователна. Не следва да се допуска касационно обжалване на определението по чл.250 ГПК, тъй като само неправилният диспозитив на основното определение създава привидност, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 594 от 16.07.2019 г. по гр. д. № 376/2019 г. на Врачанския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 594 от 16.07.2019 г. по гр. д. № 376/2019 г. на Врачанския окръжен съд и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на съдия по вписванията К., обективиран в определение № 2 от 04.06.2019 г., постановен по подадена от В. Д. Д. молба за вписване на акт за прекратяване на договор за наем на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията К. на 31.01.2018 г. под № .........., том ..., вх.рег. № ...........
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 861 от 30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 376/2019 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов