КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 29 Май 2020, 03:35

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: незаконен акт-нарушение на правила случайно разпределение
Ново мнениеПубликувано на: 13 Апр 2020, 17:41 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 266
Решение №202/07.04.2020 по дело №2832/2018
докладвано от съдия Албена БоневаАз съм адвокат по това дело!
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите


Анотация
Въпрос
Опорочен ли е съдебен акт, постановен по гражданско дело от съдия, определен за докладчик/член на съдебния състав в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата?

Отговор
Съблюдаването на установения ред, по който се разпределя делото на съдия – докладчик, е съответно на принципа за справедлив процес и конкретно с изискването по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС делото на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона, каквато е и трайната практика на Съда по правата на човека. Изразът „създаден в съответствие със закона” включва не само правното основание за самото съществуване на съда, но и спазването от съда на конкретните правила, които го регламентират, вкл. относно разпределението на делото/преписката на определен съдия. Следователно съдът, който е постановил съдебен акт в нарушение на правилата за случайно разпределение на преписките и делата, е незаконен. Това заключение в гражданския процес следва да се съобрази със спецификата на производството и характера на съдебния акт, възможността за обжалване пред друг съд и правомощията на последния, за да се определи вида на порока – незаконосъобразност, недопустимост или нищожност на съдебния акт.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА БОНЕВА, БОЯН ЦОНЕВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите


при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2832 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

История на спора
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от „Петрови 2015“ ЕООД, чрез адв. Й. К. К. от САК, срещу въззивно решение № 27 от 12.03.2018 г., постановено от Апелативен съд – Варна по гр.д. № 96/2015 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на „Петрови 2015“ ЕООД срещу ЧСИ Г. Ш. Ч. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане на цедента „Колеви“ ООД, като длъжник по изпълнително дело № … в размер на 45 000 лв., настъпило в резултат на неспазване на процесуалните правила при провеждане от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г. на втора публична продан на недвижимите имоти по изпълнителното дело, както и предхождащите и съпътстващи процесуални действия по образуване на изпълнително дело, възбрана, опис и оценка, както и първа публична продан, предявен като частичен иск; евентуално обезщетение поради неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при първа публична продан, проведена от 17.05.2012 г. до 18.06.2012 г. в размер на 45 000 лв., по частично предявен иск, евентуално на обезщетение в размер на 37464,92 лв. поради неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при втора публична продан, както и относно съдебноделоводните разноски.

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Насрещната страна Г. Ш. С., чрез адв. М. Р. М. от АК – Разград, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски за инстанцията.

Третото лице помагач на Г. С. – ЗАД „Армеец“ АД, не изразява становище.

„Колеви“ ООД, [населено място] не е страна в касационното производство.

Касационен въпрос
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само за по процесуалноправния въпрос опорочен ли е съдебен акт, постановен по гражданско дело от съдия, определен за докладчик/член на съдебния състав в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата.

Мотиви
Съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор:

Правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор е въведено законодателно със Закона за съдебната власт от 1994 г., отм., считано от 12.05.2006 г., с новия чл. 12а (ДВ бр. 39/2006 г.). То е доразвито в чл. 9, ал. 1 ЗСВ (сега действащия Закона за съдебната власт обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.) Целта на разпоредбата е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да изключи предположения у наблюдателите за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав (съдът). Съблюдаването на установения ред, по който се разпределя делото на съдия – докладчик, е съответно на принципа за справедлив процес и конкретно с изискването по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС делото на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона, каквато е и трайната практика на Съда по правата на човека. Изразът „създаден в съответствие със закона” включва не само правното основание за самото съществуване на съда, но и спазването от съда на конкретните правила, които го регламентират, вкл. относно разпределението на делото/преписката на определен съдия. Следователно съдът, който е постановил съдебен акт в нарушение на правилата за случайно разпределение на преписките и делата, е незаконен. Това заключение в гражданския процес следва да се съобрази със спецификата на производството и характера на съдебния акт, възможността за обжалване пред друг съд и правомощията на последния, за да се определи вида на порока – незаконосъобразност, недопустимост или нищожност на съдебния акт.

По общо правило, съдебен акт, постановен в гражданския процес от незаконен състав, е нищожно. Ако конституирането на съдебния състав по конкретното дело в първа инстанция е в нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ от 2007 г., съответно чл. 12а ЗСВ от 1994 г., отм, постановеното от него решение, когато подлежи на въззивно обжалване, обаче е постановено в нарушение на процесуалните правила и, само ако поради това е постановен и крайния незаконен резултат, е неправилен съдебен акт (допуснатото процесуално нарушение само тогава се явява съществено). Този резултат следва от правомощията на въззивния съд. Той, сезиран с жалба не разполага с възможността да го обяви за нищожно или да го обезсили само поради установено нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ от 2007 г., съответно чл. 12а ЗСВ от 1994 г., отм. Въззивната инстанция не е организирана като контролноотменителна, а като такава по същество. Както е изяснено в множество съдебни решение по чл. 290 ГПК – решение № 454/28.03.2014 г. по гр.д. № 4478/2013 г. на III г.о на ВКС, решение № по гр.дело № 7175/2013 г. на IV г.о., решение № по гр. дело № 6606/2014 г. на IV г.о., решение № 643/12.10.2010 по гр.д. № 1246/2009 на ІV г.о, решение № 237/2010 г. по гр.д. № 826/2009 г. на ІV г.о. и решение № 60/05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на ІV г.о. ВКС, въззивният съд се произнася след самостоятелна преценка на събраните по делото в двете инстанции доказателства, доводи и възражения на страните, като прави свои собствени фактически и правни изводи в рамките на въззивното обжалване. Въззивният съд не проверява дали едно разрешение на първата инстанция е правилно или не; независимо от съображенията в първоинстанционното решение, сам излага мотиви според изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК и разясненията в Постановление № 1 от 13.VII.1953 г., Пленум на ВС. Дори разпоредбата на чл. 272 ГПК не го освобождава от това му задължение. При оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, въззивният съд, когато ги намери за основателни, сам предприема нужните действия по отстраняването им. Сам извършва действия включително по отстраняване нередовност на исковата молба (порок, имащ отношение към допустимостта на исковия процес), при пропуск на първостепенния съд, и ако ищецът изпълни точно и в срок дадените указания, втората инстанция сама се произнася по материалноправния спор и дори като краен резултат е възможно да потвърди решението на първата инстанция. Нарушението на правилото за случайно разпределение на делата е основание за допускане на нови факти и доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, ако такива са поискани от страната. Ако във въззивната жалба няма оплаквания за поправяне на извършени от първостепенния съд процесуални нарушения, а само твърдение за необоснованост и/или противоречие на материалния закон, то въззивният съд не дължи преценка дали първостепенният съдебен акт е постановен от състав, формиран при нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ или при наличие на основания за отвод. Това е така, защото както стана ясно, въззивният съд при всички случаи сам се произнася по материалноправния спор и прави свои изводи по фактите и правото. Като краен резултат само съпоставя своето разрешение по материалноправния спор с това на първата инстанция и съответно потвърждава, изменя или отменя обжалваното решение, като в последните два случая постановява частично или изцяло различно разрешение по материалноправния спор. Само, когато има искане за поправяне на допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, вкл. посочване на нови факти и доказателства и събиране на нови доказателства, при твърдение, че първоинстанционният съдия е определен по делото като докладчик в нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ, въззивният съд е длъжен да провери твърдението за нарушение на правилата за случайно разпределение на делата в конкретния случай, за да може да се произнесе по исканията за поправяне на процесуалните нарушения, довели до неправилност на обжалваното решение. Ако не го стори, сам допуска процесуално нарушение, обуславящо неправилност на въззивния съдебен акт.

По основателността
По съществото на касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, намира следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като потвърдил първостепенното решение на Окръжен съд – Разград по т.д. № 96/2015 г., е отхвърлил предявените при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни искове, предявени от „Петрови 2015“ ЕООД против ЧСИ Г. Ш. С..

За да постанови този резултат, съдът установил, че ищецът „Петрови 2015“ ЕООД е цесионер по договор за цесия от 29.10.2015 г., сключен с „Колеви“ ООД, за продажба на вземане на цедента, възникнало в качеството му длъжник по изпълнително дело, за обезщетение на имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ.

С исковата молба е предявен частичен иск за сумата от 45 000 лв., на няколко евентуални основания: като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на „Колеви“ ООД, настъпило в резултат от неспазване от страна на ЧСИ Г. С. на процесуалните правила по изпълнително дело № …. при провеждане от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г. на втора публична продан на недвижимите имоти по изпълнителното дело, както и предхождащите и съпътстващи процесуални действия по образуване на изпълнително дело, възбрана, опис и оценка, както и първа публична продан; първи евентуален – като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на „Колеви“ ООД вследствие неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при първа публична продан, проведена на 17.05.2012 г. до 18.06.2012 г.; втори евентуален – като обезщетение за вреди, настъпили вследствие неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при втора публична продан.

Въззивният съд отхвърлил възражението за недопустимост на първоинстанционното решение по довод за евентуалното неспазване на вътрешните правила за случайното разпределение на делата при преразпределението на делото на съдия-докладчик от отделението. Съдът изложил съображения, че дори да има подобно нарушение, то не прави състава на съда незаконен и не се отразява на валидността на решението.

От фактическа страна Апелативен съд – Варна е установил, че с договор за цесия от 29.10.2017 г., „Колеви“ ООД, в качеството му на цедент, възмездно е прехвърлило на цесионера „Петрови 2015“ ЕООД свое вземане от ЧСИ Г. Ш. С. за имуществени вреди от непозволено увреждане – незаконосъобразен изпълнителен процес по изпълнително дело № …. в общ размер на 282 970 лева срещу цена в размер на 100 лева. Цесията е съобщена на ответника Г. С. от цедента по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД на 16.11.2015 г. с нотариална покана. Договорът за цесия не е нищожен и е породил своето действие.

Съдът установил още, че изпълнително дело № …. по описа на ЧСИ Г. С., с район на действие Окръжен съд – Разград, е образувано по молба на взискателя „Фарма тийм“ ЕООД за събиране на парично вземане от длъжника „Колеви“ ООД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 08.12.2011г. по гр.д.№ 2268/2011 г. по описа на Районен съд – Разград. Изпълнението е насочено срещу недвижимия имот на длъжника, представляващ поземлен имот № … с площ … дка в землището на [населено място], [община], ведно с построените в него „Кланица с колбасарница и хладилен комплекс“, представляваща комплекс от сгради с производствено предназначение, предмет на твърдяните за незаконосъобразни публични продажби. В хода на изпълнителното производство са присъединени и ипотекарния кредитор „Алфа Банк“ АД, чрез клона си „Алфа Банка – клон България“ и ТД на НАП –Варна. На 12.01.2012 г. е наложена възбрана върху имота, на 09.03.2012 г. е извършен описа му, а с протокол от 27.03.2012 г. частният съдебен изпълнител (ЧСИ) е определил цена от 300 000 лв. без ДДС (360 000 лв. с ДДС).

Публичната продан е насрочена за периода 17.05.2012 г. – 18.06.2012 г. при първоначална цена от 360 000 лв. с ДДС и същата е редовно разгласена с поставянето на обявления на определеното за целта място (табло) в кантората на ЧСИ, по местонахождение на недвижимия имот, в сградата на [община] и на определеното за това място (табло) в Районен съд – Разград, за което е съставен протокол от съдебния изпълнител от 17.05.2012 г.

На търга са се явили двама наддавачи – банката взискател „Алфа Банка – клон България“ и ЕТ „Е. М.“, като, включително и след устно наддаване, те са предложили съответно цени: банката – 435 840 лв., а едноличният търговец – 399 840 лв. С протокол от 19.06.2012 г., банката е обявена за купувач при цена от 435 840 лв., като на 29.06.2012 г. съдебният изпълнител, предвид че купувачът е и взискател по делото, е изготвил предварително разпределение по чл.495 от ГПК. Разпределението е обжалвано пред окръжния съд и отменено с решение от 29.11.2012 г. на Окръжен съд – Разград по в.гр.д. № 236/2012 г., влязло в сила на 05.02.2013 г.

На 07.05.2012 г. от длъжника е било предприето разделяне на имота и обособяването му в два самостоятелни поземлени имота, за което по изпълнителното дело е постъпила информация след търга и след предварителното разпределение. На 22.08.2012 г., след узнаване за извършени преустройства в сградите и разделянето на имота, банката – взискател и купувач на имота е заявила, че се отказва от придобиването му.С постановление от 20.09.2012 г., съдебният изпълнител е отменил действията си по тази публична продан, наддаването и обявяването на купувач от 19.06.2012 г., като на 20.09.2012 г. е насрочил нов опис на имота (на новообразуваните имоти със сградите в тях) и е назначил вещото лице П. И. за изготвяне на пазарната му оценка. Пазарните оценки на имотите са изготвени на 23.11.2012 г. и същите са в общ размер на земята и сградите от 757 083 лв. без ДДС, като 75% от оценката, съгласно действащата към този момент редакция на чл. 485 ГПК, вр чл. 468 от ГПК се равнява на сумата от 567 812,25 лв. без ДДС.

С обявление от 24.01.2013 г. е насрочена нова публична продан на двата новообразувани имота и сградите в тях за периода от 01.02.2013 г. до 01.03.2013 г. при начална цена, определена от съдебния изпълнител в размер на 385 962,20 лв. с ДДС. С протокол от 31.01.2013 г. е констатирано редовното разгласяване на публичната продан. Публичната продан е обявена за нестанала, поради неявяването на купувачи, за което присъединеният взискател „Алфа Банка – клон България“ е уведомен на 11.03.2013 г.

На 18.03.2013 г. съдебният изпълнител е насрочил втора публична продан на имота (имотите) в периода от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г. при начална цена в размер на 308 769,77 лв., съгл. чл. 494 ГПК, представляваща 80% от определената от него начална цена при първата продан, като е уведомил и страните. Публичната продан е била редовно разгласена, за което е изготвен акт от 04.04.2013 г. Наддаването е проведено при двама наддавачи – „Алфа Банка – клон България“ и ЕТ „Е. М.“, които са предложили съответно цени от 346 234,92 лв. и 308 770 лв. с ДДС. За купувач на имота (имотите) е обявена банката при цена 346 234,92 лв. с протокол от 08.05.2013 г.

В същия ден, с писмена молба, банката е заявила, че оттегля наддавателното си предложение. С протокол от 08.05.2013 г. съдебният изпълнител е обявил за купувач на имота следващия наддавач ЕТ „Е. М.“ за сумата от 308 770 лв. Купувачът е получил уведомлението на 09.05.2013 г. и е внесъл цената на 14.05.2013 г. На 14.05.2013 г. е издадено и постановлението за възлагане на имота (имотите) на ЕТ „Е. М.“ и същото е влязло в сила.

За да постанови атакуваното решение съдът е намерил, че не се доказва основание за ангажиране имуществената отговорността на частния съдебен изпълнител за непозволено увреждане.

Във връзка с главния иск е посочено, че съгласно нормативната разпоредба на чл. 485 ГПК съдебният изпълнител сам определя началната цена, от която ще започне наддаването. Законодателят не е обвързал началната тръжна цена със заключението на вещото лице, назначено при условията на чл. 468, ал. 2 ГПК. В аргумент на тезата си за неоснователност на претенцията на ищеца, Апелативен съд – Варна е посочил обстоятелството, че при първата публична продан от 01.02.2013 г. 01.03.2013 г. не са се явили никакви купувачи, което обезсмисля разсъжденията дали при необявяване на още по-висока цена от страна на ЧСИ са нарушени правата на длъжника по изпълнителното дело.

Първият евентуален иск почива на твърдението на „Петрови 2015“ ЕООД, че в резултат от неспазване на процесуалните правила при провеждане на публична продан от 17.05.2012 г. до 18.06.2012 г., ЧСИ е взел предвид отказа на „Алфа банк – клон България“ да придобие собствеността върху процесния имот и е отменил всички свои действия по публична продан. При проведената последваща продан в периода от 05.04.2013 до 07.05.2013 г. е достигната по-ниска цена и имотът бил възложен на купувача ЕТ „Е. М.“ за сумата от 308 770 лв. с ДДС. Частично е предявен иск за вземане в размер на 68 173, 23 лв., представляващо разликата между цената която би била получена при публичната продан от 2012 г. /банката е обявена за купувач за сумата от 363 200 лв. без ДДС/ и цената от 295 026, 23 лв. /без ДДС/, на която е възложен имотът на едноличния търговец. Апелативен съд- Варна е приел, че отказът на банката да придобие собствеността представлява отказ да заплати сумите от предходен ред и дължими от нея по предварително разпределение по чл. 495 ГПК, което било отменено от съда. Невъзлагането на имота на банката не е в нарушение на процесуалните правила. Прието е, че с отмяната на действията по извършване на проданта не са се причинени твърдените вреди. Редовно е извършена и разгласена последваща публична продан в периода от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г., с което е гарантирано участието на наддавачи и достигането до реална пазарна цена на имота при последваща продан. Вторият евентуален иск за заплащане на сумата от 37 464, 92 лв. също е счетен за неоснователен. „Петрови 2015“ ЕООД твърди, че при извършване на втората публична продан в периода от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г. ЧСИ незаконосъобразно е взел предвид направеното оттегляне на наддавателно предложение от страна на банката и без да изчака срока е възложил имота на следващия купувач- ЕТ „Е. М.“ за по-ниска цена в размер на 308 770 лв. Разликата между цените, предложени от първия и втория наддавач представлява вредата от незаконосъобразните действия на ЧСИ, чието обезщетение е претендирано. Апелативен съд-Варна е посочил, че след приключването на публичната продан и след като банката е обявена за купувач, тя не е имала право да оттегли наддавателното си предложение. Изявлението ѝ представлява отказ да заплати суми от предходен ред по предварително разпределение по чл. 495 ГПК, което задължава ЧСИ да обяви за спечелил търга купувача, предложил следващата цена и при заплащането в срок да му възложи имота. Неизчакването на първия купувач в срока да заплати цената по публичната продан е извършено в нарушение на процесуалния закон, но накърнява единствено неговите права, не и тези на длъжника по изпълнителното дело. Поради изложеното и във връзка с тази претенция, съдът е счел, че не е доказано настъпването на вреди, а и дори да са били налице такива, те не са в причинно-следствена връзка с действие на съдебния изпълнител.

В допълнение, Апелативен съд-Варна е приел, че останалите нарушения, за които се твърди да са извършени от ЧСИ, нямат каквото и да било връзка с вредите, чието обезщетяване претендира „Петрови 2015“ ЕООД. При тези съображения Апелативен съд-Варна е потвърдил първостепенното решение, с което са отхвърлени предявените искове.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Неправилно Варненският апелативен съд е приел, че нарушението на чл. 9, ал. 1 ЗСВ при определяне на съдията докладчик, постановил обжалваното решение, няма отношение към законността на състава. Правилно обаче е приел, че дори да има подобно нарушение, то не се отразява на валидността на решението. Въззивният съд в случая не е допуснал сам нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал да провери твърдението, че определянето на съдия по делото в случая е извършено в нарушение на правилата за случайно разпределение. Това оплакване във въззивната жалба не е свързано с твърдение за допуснати именно поради това процесуални нарушения от първостепенния съд, които подлежат на поправяне от въззивната инстанция, нито с искания по чл. 266, ал. 3 ГПК. Апелативният съд в случая сам е направил свои изводи досежно релевантните факти и е изградил въз основа на тях и приложимите норми обосновани правни изводи по материалноправния спор. Разрешението по него, само като краен резултат, е сравнил с това, дадено от първостепенния съд. Следователно решението не би могло да бъде опорочено поради евентуално нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ от първостепенния съд. Следва да бъде подчертано, че в гражданския процес, предвид правомощията на съответната инстанция по националното право, преценката относно нарушението на принципа за справедлив съдебен процес, се преценява, като се взема предвид производството като цяло.

В заключение, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация е поискал присъждане на съдебнонделоводни разноски и е направил искане за това, но няма доказателства да е сторил такива в касационното производство, поради което разноски не се присъждат.

Диспозитив
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 27 от 12.03.2018 г., постановено от Апелативен съд – Варна по гр.д. № 96/2015 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на Петрови 2015“ ЕООД срещу ЧСИ Г. Ш. Ч. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане на цедента „Колеви“ ООД, като длъжник по изпълнително дело № …. в размер на 45 000 лв., настъпило в резултат на неспазване на процесуалните правила при провеждане от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г. на втора публична продан на недвижимите имоти по изпълнителното дело, както и предхождащите и съпътстващи процесуални действия по образуване на изпълнително дело, възбрана, опис и оценка, както и първа публична продан, предявен като частичен иск; евентуално обезщетение поради неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при първа публична продан, проведена от 17.05.2012 г. до 18.06.2012 г. в размер на 45 000 лв., по частично предявен иск, евентуално на обезщетение в размер на 37464,92 лв. поради неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при втора публична продан, както и относно съдебноделоводните разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 28 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов