КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 11:09

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Действия на вписванията. Противопоставимост и др.
Ново мнениеПубликувано на: 29 Май 2020, 09:54 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 463
Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

София, 27.05.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3133 /2020 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 42 от 31.01.2020 г.. по касационна жалба на М. М. Х. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 13.03.2019 г. по гр.д.№ 112/2019 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 1934 от 04.12.2018 г. по гр.д.№ 6371/2017 г. на Русенски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 108 ЗС против С. С. Н. по отношение на следния недвижим имот 176/207 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 207 кв.м., находящо се в [населено място], на [улица], представляващо ПИ .... от кв. .... по регулационния план на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и практиката на ВКС, приемаща, че решението, с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД има само облигационно действие, както и на нормата на чл. 115 ЗС, защото не е отчетено, че исковата молба по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД е вписана след сделката, с която й е прехвърлен процесния имот, а решението, с което е уважен искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД е вписано много след изтичане на шестмесечния срок от влизането му в сила. Касаторът твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на събраните доказателства и конкретно на реда на извършените вписвания в Службата по вписвания. Твърди се и необоснованост на извода, че ищцата не се легитимира като собственик по сделка, чието вещно действие не е отпаднало или евентуално на основание придобивна давност, като не е отчетено, че решението по чл. 108 ЗС, с което е уважен иск против праводателя й е по предявен иск след като тя е придобила имота, т.е. това решение е непротивопоставимо на нея и не е прекъснало владението й.
Ответникът по касация С. С. Н. не взема становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: какво действие има влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД / Павлов иск/, какво е влияние оказва то по отношение правото на собственост, придобито с договора за покупко-продажба, вписан преди исковата молба по иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор за същия имот, но с друго лице. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпросите: 1.Противопоставимо ли е решението по уважен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД на купувач по сделка от същия собственик, сключил предварителния договор като обещател, ако исковата молба по иска е вписана след вписване на сделката, а решението е вписано след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД и след това е уважен против преобретателя иск по чл. 135 ЗЗД.
Съгласно чл. 135, изр.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако, при извършването им той е знаел за увреждането. В теорията и в съдебната практика имаше различни схващания за действието на влязлото в сила решение на иска по чл.135 ЗЗД. Според едното разбиране при уважаването на този иск отчужденото имущество се връща в патримониума на длъжника, т.е. приемаше се, че решението има вещно действие, което обаче противоречеше на постановеното от закона, че недействителността е само по отношение на кредитора, който е предявил този иск. Според другото разбиране искът е облигационен, а решението по него, ако бъде уважен, има само облигационно действие, приобретателят по оспорената сделка продължава да бъде собственик на имуществото, което му е прехвърлено и то не се връща при длъжника при уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, а само обезпечава възможността кредитора да се удовлетвори от това имущество, като, като насочи изпълнение върху него. В мотивите към т.1 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие второто становище - че искът по чл. 135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. Това становище е аргументирано с това, че обявяването на сделката за недействителна е само спрямо кредитора, предявил иска и по аргумент от ал.4 на чл. 135 ЗЗД – само до размера на вземането му. Счита се, че сделката не е станала само в отношенията между ищецът по този иск /кредитор/ и длъжникът му – прехвърлител, за да се удовлетвори, като това имущество не се счита на третото лице-преобретател, а на длъжника. Увреждащата кредитора сделка обаче остава действителна в отношенията между страните по нея. Ако кредиторът не предприеме действия за принудително събиране на вземането си или за удовлетворяване на непаричната си престация / например не предяви иск за потестативното си право да обяви предварителен договор за окончателен/ или ако длъжникът изпълни доброволно, или даде вещ вместо плащане, сделката остава действителна, а кредиторът не придобива никакви права въз основа на решението по чл. 135 ЗЗД.
Безспорно е в теорията и съдебната практика, че и кредиторът по непарично вземане, включително и такъв по предварителен договор може да иска обявяване за относително недействителна на сделка, която го уврежда /ПП-1-65/. В мотивите към т.2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тъл.д.№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е разгледано съотношението между искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД и искът по чл. 135 ЗЗД. Прието е, че за кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск и съответно успешното му провеждане дава възможност да се обяви за окончателен сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор, поради което производството по чл.135 ЗЗД се явява преюдициално спрямо производството по чл.19 ал.3 ЗЗД. И в този случай само по отношение на кредитора-ищец /поемател по предварителен договор/ при уважаване на предявеният от него иск по чл. 135 ЗЗД се счита, че имота не е прехвърлен според изричното разпореждане на закона. Потестативното право да се иска обявяване на предварителният договор за окончателен обаче не е предмет на този иск, поради което решението по чл. 135 ЗЗД не прави ищеца собственик. Той може да поиска след успешно провеждане на Павловият иск да се обяви договора за окончателен, но може и да не упражни това свое право. В този случай решението по Палволиат иск няма да повлияе върху вещно-прехвърлителния ефект на сделката, макар тя да е обявена за относително недействителна по отношение на него, защото решението няма вещно действие.
Решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД, като всяко съдебно решение поражда сила на пресъдено нещо между страните по спора и частните им правоприемници, придобили права в хода на производството, но тъй като е конститутивно и изменя вещни права, то легитимира купувача по предварителният договор за собственик така както и купувачът по сделка. Колизията на права между преобретателя по вписана сделка с обещателя в нотариална форма и преобретателя по съдебното решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД следва да се разреши от поредността на вписванията. Ако сделката е вписана след исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД и решението е отбелязано в шестмесечния срок, на основание чл. 113 и чл. 115 ЗС, решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД е противопоставимо на преобретателя по свделката. Ако обаче сделката в нотариална форма е вписана преди исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД, решението по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД е непротивопоставимо на приобретателя по сделката. Същият е ефекта и ако отпадне действието на вписването на исковата молба поради това, че решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД е вписано повече от шест месеца след влизането му в сила / чл. 115, ал.2 ЗС
Ако искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД е предявен и уважен въпреки извършеното прехвърляне на имота с вписана сделка в нотариална форма от обещателя преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД, решението по този иск е непротивопоставимо на купувача по сделката в нотариална форма. По късното провеждане и уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД не променя този извод, тъй като и двете решения действат за напред и зависимостта между производствата по чл. 19, ал.3 и чл. 135 ЗЗД е обратна – първо трябва да се проведе отменителният иск, за да отпадне по отношение на кредитора прехвърлителният ефект на окончателната сделка, за да може в производството по чл. 19, ал.3 ЗЗД, съдът при извършване на проверката по чл. 363 ГПК да формира положителен извод. / мотивите към т.2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тъл.д.№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС/ Когато първо е проведен искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД и е уважен, последващото производство по чл. 135 ЗЗД е безпредметно, а преобретателят по окончателната сделка, който е задължителен другар на длъжника, не може да заяви възраженията си против кредитора относно правният му интерес от предявяване на такъв иск и наличието на материално правните предпоставки за обявяване на сделката за относително недействителна спрямо него. Това решение, като постановено по контитутивен иск, има действие само за напред и не може с обратна сила да върне имота в патримониума на длъжника по предварителния договор, както и да предизвика противопоставимост на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД на приобретателя по вписаната сделка в нотариална форма преди исковата молба по този иск. Решението по иска по чл. 135 ЗЗД, както вече се посочи осигурява възможността да се упражни потестативното право по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Ако такъв иск вече е уважен преди предявяване на Павловия иск, решението по него не води до правни последици. Затова дори двата иска да са уважени, когато са в обратна поредност, колизията на права между преобретателя по сделка и преобретателя по решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД следва да се разреши според поредността на вписванията.
Третият въпрос е: ако е уважен иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на вписана сделка преди искова молба по иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД и след това е уважен иск по чл. 135 ЗЗД и се приеме, че решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД е противопоставимо на купувач по окончателен договор с обещателя, какъв владелец е той. Предвид това, че съдът приема, че решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД е непротивопоставимо на преобретателя по сделка в посочената хипотеза, този въпрос не определя изхода от спора. Тъй като е допуснато касационно обжалване по него, до колкото въпросът се свежда до това какъв владелец е купувача по сделка, която е обявена за относително недействителна, съдът приема следното: Преобретателят по обявената за относително недействителна сделка не е владелец, защото сделката е действителна между страните по нея и годна да прехвърли права. Ако кредитора не предприеме действия по принудителното изпълнение на притезателното си или потестативно право, дори успешно да е провел иск по чл. 135 ЗЗД, правата на страните по сделката не се засягат. Ако преобретателя по обявената за относително недействителна сделка предприеме действия по принудително реализиране на правата си, сделката запазва действието си, но преобретателя по нея ще претърпи съдебно отстраняване и ще може да реализира правата си като евициран. Той обаче не е нито обикновен, нито добросъвестен владелец - не придобива от несобствник.
По касационната жалба:
Касаторката М. М. Х. е купила от М. Н. Ф. процесния имот: 176/207 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 207 кв.м., находящо се в [населено място], на ул. Й. Д.” № 67, представляващо ПИ .... от кв. .... по регулационния план на [населено място] с н.а. № .... г. на нотариус Цв. М.. Сделката е вписана същия ден в Службата по вписвания при РРС. с номер по входящия регистър 37 и номер в двойновходящия регистър 8399/23.06.2005 г. За този имот е бил сключен предварителен договор на 18.05.2005 г. между продавача М. Н. Ф. и ответника по настоящия иск С. С. Н.. В деня на сделката по нот. акт № .... г., но след него с номер във входящия регистър 71 и номер в двойно входящия регистър 8428/23.06.2005 г. е вписана исковата молба от С. С. Н. против М. Н. Ф. за обявяване предварителния договор за окончателен. /сравни справка за вписванията л. 19-22 от делото на РС, справка № 7 и справката на л. 32 от делото на РС справка № 2/. С решение, влязло в сила на 28.10.2006 г., е уважен искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Това решение е вписано на 26.06.2012 г. /справка № 4 от справката на службата по вписване на л. 19-22/. С. С. Н. е предявил иск по чл. 135 ЗЗД против страните по сделката, оформена с н.а. № .... г. - продавача М. Н. Ф. и купувача М. М. Х. за обявяване на тази сделка за относително недействителна по отношение на него, като е доказал правото си на кредитор с влязлото в сила решение за обявяване на предварителният договор за окончателен. Исковата молба по иска по чл. 135 ЗЗД е вписана на 21.06.2010 г. С влязло в сила решение на 20.08.2011 г. този иск е уважен. На 20.09.2012 г. С. С. Н. е предявил иск против праводателя на касаторката - М. Н. Ф., който е уважен. Определението, с което е прекратено производството по настоящия спор поради наличие на сила на пресъдено нещо, създадена с това решение е отменено с определение по ч. гр.д.№ 159/2018 г. на РОС поради това, че ищцата е придобила правата си по сделката преди предявяване на предходния иск по чл. 108 ЗС и не е обвързана от силата на пресъдено нещо, цащото не е частен правоприемник, придобил права в хода на процеса.
РС е приел, че ищцата не се легитимира като собственик, тъй като с решението по иска по чл. 135 ЗЗД е установена относителната недействителност на договора по с н.а. № .... г. на нотариус Цв. М. и това решение е задължително за страните по него, между които са и страните по настоящото дело.
Въззивният съд е възприел този довод, а по евентуално предявеното основание – придобивна давност е приел, че не е установено от ищеца кога е отблъснато владението на действителния собственик, придобил имота с обявяването на предварителния договор за окончателен До отблъскване на владението, ищцата била само държател. От демонстрираното намерение за своене не били изтекли 10 години.
Предвид цитираната задължителна съдебна практика и отговорът на поставените въпроси, обжалваният съдебен акт е неправилен. Решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД, с което е обявен предварителният договор за окончателен е непротивопоставимо на касаторката тъй като тя не е страна по този иск, а сделката с която тя придобива правото на собственост върху процесния имот, оформена с н.а. № .... г. е вписана преди исковата молба по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, а и двете придобивания са от един и същ собственик / чл. 113 ЗС/. Същият извод следва и по аргумент на по-силното основание от чл. 115, ал.2 ЗС, според който вписването на исковата молба губи действието си, ако решението не е вписано в шестмесечен срок. В конкретния случай и решението е вписано години след влизането му в сила.
Производството по иска по чл. 135 ЗЗД е проведено след влизане в сила на решението, с което е уважен искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Затова то не може да служи на кредитора за изпълнение на потестативното му право по чл. 19, ал.3 ЗЗД, то вече е било реализирано. Същевременно това решение е конститутивно и има действие само за напред и предвид отговорът на първия правен въпрос, има само облигационно действие, то не легитимира ищеца по него С. Н. като собственик. Би могло да го легитимира само решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД, но както се посочи, то е непротивопоставимо на ищцата-преобретателка по вписана сделка в нотариална форма преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал3 ЗЗД. Ищцата по настоящият иск не е кредитор, а страна по сделката, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД и по отношение на нея не е отпаднало прехвърлителното действие на сделката, а и решението по чл. 135 ЗЗД няма обратно действие, за да се счита по отношение на С. Н. нестанала сделката по н.а. № .... г., с която се легитимира ищцата. Същевременно той не се легитимира като собственик с решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД по отношение на ищцата по настоящия иск, тъй като това решение й е непротивопоставимо. Видно от протокола от 20.05.2-13 г. по изп.д.№ 1157/2013 г. на ЧСИ Ив.Х., С. С. Н. е въведен във владение на спорния имот. Следователно и трите предпосатвки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС са налице, поради което искът е основателен и следва да се уважи. Решението, с което е отхвърлен е неправилно, като постановено в противоречие с материалният закон – чл. 135 ЗЗД, като е прието, че ответникът се легитимира като собственик на основание решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД без да се обсъдено и съобразено непротивопоставимостта на това решение на ищцата предвид поредността на вписванията на сделката, на която се позовава ищцата и исковата молба по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, облигационното действие на решението, с което е уважен искът по чл. 135 ЗЗД, обстоятелството, че то има действие само за напред и поредността, в която са предявени и уважени тези два иска от ответника по настоящия иск С. Н.. Затова обжалваното решение следва да се отмени, като вместо това, предявеният иск, като доказан и основателен, следва да се уважи. Съобразно този резултат, на касаторката следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски в размер на 2516 лв. за всички инстанции, както следва: 1808 лв. за производството пред РС, 39 лв. за производството пред въззивната инстанция и 669 лв. за производството пред ВКС, доказани с договори за правна помощ и квитанции за изплатени суми за вещо лице и внесени държавни такси.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 93 от 13.03.2019 г. по гр.д.№ 112/2019 г. на Окръжен съд-Русе и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответника С. С. Н. ЕГН-[ЕГН], от [населено място], на [улица], че ищцата М. М. Х. ЕГН-[ЕГН] със съдебен адрес [населено място], ул. П.” № 5, ет. е собственик на следния недвижим имот: 176/207 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 207 кв.м., находящо се в [населено място], на [улица], представляващо ПИ .... от кв. .... по регулационния план на [населено място] и ОСЪЖДА ответника С. С. Н. да предаде владението върху него на ищцата М. М. Х..
Осъжда С. С. Н. да плати на М. М. Х. деловодни разноски за всички инстанции в общ размер 2516 лв.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов