КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 06:14

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: чл.64а ЗЕ и нотариален акт
Ново мнениеПубликувано на: 10 Авг 2022, 13:33 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2

София, 04.01.2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3541 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение № 260162/18.09.2020г. по в.ч.гр.д. № 1675/2020г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, Х-ти състав е оставена без уважение частната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД против определение от 26.06.2020г. на съдия по вписванията при Районен съд – Пловдив, с което е отказано да се разпореди вписване на нотариален акт за учредяване на сервитутни права за прокарване на подземни електропроводи, депозиран с молба вх.№14738/26.06.2020г. по входящия регистър на Службата по вписванията – гр. Пловдив от нотариус В. З. с №640.
Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 264260/07.20.2020г., подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Я., с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това бъде разпоредено вписване на нотариалния акт за учредяване на сервитутни права.
Поддържа, че липсва изрична законова забрана вещни права да бъдат учредявани по договорен път в случаите, когато законът предвижда възникването и уреждането им по друг начин, като счита, че в случай, че предвиденият законов източник на права е негоден, то следва отношенията да се уредят по договорен път.
Поддържа, че законът е изчерпателен по отношение на вида вещни права, но не и по отношение на начина на възникването им, като в компетенциите на съдията по вписванията не попада преценката на материално-правните предпоставки, след като представеният за вписване акт е нотариален.
Излага съображения, че при определяне на пакета с документи, необходими за вписване на енергийните сервитутни права съгласно чл.64а от Закона за енергетиката, законодателят е изхождал от разбирането, че при изготвянето на ПУП са изготвени и съответно влезли в сила и предвидените в ал.2 на чл.108 ЗУТ планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него и именно към тези план-схеми реферира разпоредбата на чл.64а ЗЕ, като предвижда, че влязъл в сила акт на компетентен орган за одобряване на ПУП по чл.64, ал.4, т.1 с приложена извадка от графичните и текстови материали относно засегнатия имот, титуляра на сервитута и собственика/носителя на вещно право в този имот и документ за изплатено или депозирано в търговска банка на разположение на собствениците и носителите на други вещни права върху засегнатия имот еднократно обезщетение, представляващо цената на сервитутното право, се вписват в имотния регистър по молба на титуляра на сервитута.
В случая обаче липсата на план-схеми към ПУП е факт, което води до невъзможност да се осъществи фактическият състав на чл.64а ЗЕ, което според жалбоподателя обуславя негодност на законовия източник на права, а оттам прави допустимо отношенията да се уредят по договорен начин.
За неправилен счита извода на въззивния съд, че законът изчерпателно урежда начините на възникване на ограничените вещни права. Поддържа, че в случая приложение следва да намери разбирането, съдържащо се в ТР №7/2012 от 25.04.2013г., според което доколкото касае вещни права, договорът би трябвало да се сключи във формата на нотариален акт (чл.18 ЗЗД).
Позовава се и на становището, изразено в решение №40 от 10.07.2020г. по гр.д.№3064/2019г. на I г.о. на ВКС, според което сервитутите по чл.64 ЗЕ, като „квазилични сервитути“, които се учредяват в полза на определени лица с оглед обслужване на извършваната от тях дейност, а не в полза на лица, които са собственици на т.нар. „господстващи имоти“, възникват по силата на закона или се учредяват в полза на енергийните предприятия.
Излага съображения, че ако доброволното учредяване на сервитут при наличие на съгласие между собственика на служещия имот и енергийното предприятие, бъде прието за недопустимо, това би поставило енергийното предприятие в невъзможност да изпълни задълженията си по присъединяване към електроразпределителната мрежа.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за допустимостта сервитутите по чл.64 ЗЕ да бъдат учредявани доброволно , поради противоречие на определението на Пловдивския окръжен съд с посочените ТР №7/2012 от 25.04.2013г., т.6 и решение №40/10.07.2020г. по гр.д.№3064/2019г. на I г.о. на ВКС, както и поради значението на този въпрос за точното прилагане на закона.
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд, ГО, Х състав, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд приема следното:
За да остави без уважение частната жалба срещу определение от 26.06.2020г. на съдията по вписванията при Районен съд – Пловдив, с което е отказано да се разпореди вписване на нотариален акт за учредяване на сервитутни права за прокарване на подземни електропроводи, депозиран с молба с вх.№14738/26.06.2020г. по входящия регистър на Служба по вписванията – гр. Пловдив от нотариус В. З. с №640, Пловдивският окръжен съд е изложил съображения, че квазиличният сервитут по чл.64 от Закона за енергетиката, учредяващ право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, се отличава от сервитута по чл.192 ЗУТ. Прието е, че горната норма касае договори, сключени между собствениците на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, при което става дума за поземлен сервитут в класическата схема „господстващ и служещ имот“, докато в казуса жалбоподателят не е собственик на имот, а е именно лице по чл.64 от Закона за енергетиката. Според въззивния съд между двете норми има съществени различия, които не могат да се игнорират и доколкото се касае за вещно право, следва да се има предвид и принципа, изведен в чл.1 ЗС, че вещните права са ограничени по вид и начин на придобиване от закона и не са обект на свободно договаряне в оборота, което не следва да се бърка със свободата на договаряне, дадена по чл.8 и чл.9 ЗЗД.
Според въззивния съд нормата на чл.64 от Закона за енергетиката е специална по отношение на нормите на чл.192 и чл.193 ЗУТ.
Така изложените от въззивния съд съображения според настоящия състав обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос, уточнен както следва: допустимо ли е правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти да се учредява доброволно.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по така поставения въпрос не се установява да е налице трайно установена съдебна практика.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Разпоредбата на чл.64, ал.1 от Закона за енергетиката предвижда възможност при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект да възникнат предвидените в ал.2 сервитути, които съгласно чл.64, ал.4 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. При така учредените сервитути, съгласно чл.64а ЗЕ влезлият в сила акт на компетентен орган за одобряване на подробен устройствен план по чл. 64, ал. 4, т. 1 с приложена извадка от графичните и текстовите материали относно засегнатия имот, титуляра на сервитута и собственика/носителя на вещно право в този имот и документ за изплатено или депозирано в търговска банка на разположение на собствениците и носителите на други вещни права върху засегнатия имот еднократно обезщетение, представляващо цената на сервитутното право, се вписва в имотния регистър по молба на титуляря на сервитута.
Предвидените в чл.64, ал.2 ЗЕ сервитути, както е предвидено в тази разпоредба, се учредяват само при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, т.е. на обекти, които съгласно §1, т.31б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката представляват подземен и/или надземен провод или съвкупност от проводи, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения, както и водопроводи на хидротехнически съоръжения, предназначени за: а) пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през преносна или разпределителна мрежи; б) производство на електрическа и/или топлинна енергия; в) пренос на добития нефт и природен газ от обект за добив до площадкови енергийни обекти. Тези права, уредени под формата на сервитути, по същността си представляват, както е прието в решение №47 от 02.04.2013г. по гр.д.№2172012г. на IV г.о. на ВКС, ограничения на собствеността за благоустройствени цели, т.е в обществен интерес.
Отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител към тези мрежи и съоръжения, не представляват линейни енергийни обекти по смисъла на чл.64, ал.2 от Закона за енергетиката. Прокарването на такива отклонения се извършва по реда на чл.193 ЗУТ, доколкото съгласно §5, т.31 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, техническата инфраструктура включва и съоръжения и линейни инженерни мрежи на електроснабдяването. Отклонението, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител, се прокарва при вече съществуващ линеен обект, т.е. при вече изградена техническа инфраструктура в съответното населено място и при спазване на реда, предвидени в НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Поради това следва да се приеме, че когато за присъединяването на потребител към вече съществуваща обща мрежа за електроснабдяване е необходимо прокарване на отклонение в частен интерес, е допустимо правото на прокарване на отклонението през чужд имот да се учредява доброволно, т.е. при постигане на съгласие между енергопреносното/електроразпределителното дружество и собственика на имота.
В настоящия случай в Службата по вписванията – гр. Пловдив е представен за вписване нотариален акт, съдържащ съгласие за учредяване на сервитутно право за изграждане на подземен електропровод с ниско напрежение, положен през имота на учредителите, с цел присъединяване на новострояща се сграда към енергопреносната мрежа, т.е. с цел извършване на присъединяване по смисъла на чл.193 ЗУТ. Законът не предвижда различен ред за учредяване в подобна хипотеза, нито установява забрана за учредяване на правото чрез договор, сключен в нотариална форма.

Неправилно въззивният съд е приел, че в този случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.64а от Закона за енергетиката. Основанието за вписване на договора е изрично предвидено в чл.193, ал.9 ЗУТ.
Обжалваното определение, както и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени като неправилни и вместо това бъде постановено вписване на съставения на 26.06.2020г. нотариален акт.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260162/18.09.2020г. по в.ч.гр.д.№1675/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, Х-ти състав.
ОТМЕНЯ определение № 260162/18.09.2020г. по в.ч.гр.д. № 1675/2020г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, Х-ти състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД против определение от 26.06.2020г. на съдия по вписванията при Районен съд-Пловдив, с което е отказано да се разпореди вписване на нотариален акт за учредяване на сервитутни права за прокарване на подземни електропроводи, депозиран с молба с вх.№14738/26.06.2020г. по входящия регистър на Служба по вписванията – гр. Пловдив от нотариус В. З. с №640 и извършения със същото отказ за вписване на нотариален акт и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ нотариален акт за учредяване на сервитутни права за прокарване на подземни електропроводи № ....г. на нотариус В. З., с който И. Т. Т., Ж. И. Т., чрез пълномощника си И. Т. Т., „ИКОС ДОМИ – 69“ ЕООД, чрез управителя С. Д. Д., Т. И. Т., чрез пълномощника си С. Д. Д., С. С. Г., чрез пълномощника си С. Д. Д., Р. С. Н., чрез пълномощника си С. Д. Д., Н. П. П., чрез пълномощника си С. Д. Д., З. Д. М., чрез пълномощника си С. Д. Д., М. Д. Б., чрез пълномощника си С. Д. Д., Т. Н. М., чрез пълномощника си С. Д. Д., В. Ю. Б., чрез пълномощника си С. Д. Д. и П. Ю. С., чрез пълномощника си С. Д. Д., всички като собственици на ПИ с идентификатор ...., находящ се в [населено място], [община], област П., по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], район Ю., п.к.4000, [улица], с площ от 1983 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: ...., номер по предходен план: кв...., парцел ...., жилищно застрояване и обществена дейност, при граници и съседи: ПИ с идентификатори: ...., ....., ...., ...., ...., учредяват на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сервитутни права, които включват: право на изграждане на подземен електропровод ниско напрежение (НН), положен през описания в договора поземлен имот на учредителите, по трасе с дължина от 35 метра, от западна и северна имотна граница на ПИ с кадастрален идентификатор .... по КККР но [населено място], до електромерни табла в същия имот, ведно със сервитутната зона в размер на 35 кв.м.; право на преминаване на хора и техника през описания поземлен имот за обслужване на енергийните обекти, които приобретателят ще изгради по силата на договора; ограничаване в ползването на поземления имот в частта, прилежаща към енергийните обекти.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: чл.64а ЗЕ и нотариален акт
Ново мнениеПубликувано на: 10 Авг 2022, 14:48 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 515
гр. София , 07.07.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

като разгледа докладваното от Камелия Маринова Частно касационно гражданско дело № 20218003102335 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3641 от 15.06.2021 г. на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, гр.София, чрез юрисконсулт Г. Д., против определение № 718 от 27.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 343 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено определение № 15 от 8.04.2021 г. на Съдията по вписванията при Районен съд-Никопол, постановено по искане вх. Рег.№ 698/8.04.2021 г. на нотариус Д.Д., рег.№ *** при НК
Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирано срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е споделил мотивите за постановения отказ за вписване са - че съгласно по т.4 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. 1 № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на енергоразпределителните дружества, като оператори на услуги, могат да възникват само посочените в чл.64 ЗЕ сервитути, които са законни /принудителни и институтът на сервитутното право по чл.64 ЗЕ не е договорът, а влезлият в сила ПУП на населеното място. Представеният за вписване нотариален акт за учредяване на сервитут по чл.64, ал.2 ЗЕ за право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения, ограничаване в ползването на ПИ за прокарване на въздушен електропровод 20нВ с дължина на трасето 3.5 л.м. и с прилежаща към него сервитутена ивица с площ от 10 кв.м. и право на преминаване на хора и техника, не представлява акт, подлежащ на вписване, тъй като в полза на операторите на услуги възникват законни сервитути – в случая по чл.64 ЗЕ, които са различни от тези за прокарване на отклонения по чл.193 ЗУТ. Операторите на услуги не могат да са страна по договор по чл.193 ЗУТ и ако са сключили такъв договор, то той има само облигационно действие и не подлежи на вписване. Сервитутите по чл.64 ЗЕ подлежат на вписване, но на вписване подлежи влезлия в сила акт на компетентен орган за одобряване на ПУП по молба на титуляра на сервитута.
Приел е за неоснователни оплакванията в частната жалба, като е посочил, че преценката на съдията по вписванията по чл.32А ПВ включва и това дали акта е подлежащ на вписване и именно в тази насока са изложените от съдията по вписванията мотиви. Неоснователно е и позоваването на чл.112, ал.1, б.“а“ ЗС вр. чл.4 ПВп, тъй като в случая е приложим специалния закон – чл.64а ЗЕ и договорът, сключен в представения за вписване нотариален акт, макар и при безвъзмездно учредяване на специален сервитут по чл.64, ал.2 ЗЕ от собственика на имота като учредител в полза на лицензианта на дейността разпределение на електрическа енергия като приемател, има само облигационно действие и не подлежи на вписване.
Определението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав, който е посочил, че въпросът за начина на възникване на сервитутите по ЗЕ е най-малко спорен, но в конкретния случай тази преценка не може да бъде извършена от съдията по вписванията. При представяне на нотариален акт за учредяване на ограничено вещно право, който попада в обхвата на чл.4, б.“а“ ПВ, същият следва да се впише и чл.64 ЗЕ не създава пречка за това, тъй като там е предвидено вписването на влязъл в сила 2 административен акт, какъвто и когато бъде издаден. С оглед действието на вписването и неговата роля, при наличието на учредено ограничено вещно право, съответнията нотариален акт следва да се впише. Преценка относно начина на възникване на сервитутите е следвало да се извърши от съответния нотариус при изготвяне на нотариалния акт и съдията по вписванията не е компетентен да извърши такава преценка.
„ЧЕЗ разпределение България“ АД, гр.София се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС по т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно пределите на компетентността на съдията по вписванията при извършване на проверка на акта, представен му за вписване и определение № 471 от 18.10.2011 г. по ч.гр.д. № 449/2011 г., II гр.о., че формата за действителност на актовете а учредяване на специални сервитути по чл.64 ЗЕ е нотариален акт, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е учредяване на сервитути по чл.64, ал.8 ЗС във формата на нотариален акт, който подлежи на вписване съгласно ПВп. Счита, че въззивното определение е очевидно неправилно с оглед необсъждане на нормата на чл.64, ал.8 ЗЕ, предвиждаща, че когато сервитутната зона не попада в имота, в който ще се изгражда площадков енергиен обект, за този обет се учредяват сервитути.
Поставените въпроси, макар по тях да се поддържат различни основания за допускане на касационно обжалване, по същество се свеждат до обобщеният и уточнен с оглед фактите по делото въпрос: за пределите на компетентността на съдията по вписванията при извършване на проверка на представен му за вписване нотариален акт за учредяване сервитут за прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и на право на преминаване между собственик на недвижим имот и оператор на обществени услуги.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка дали изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС по т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно пределите на компетентността на съдията по вписванията при извършване на проверка на акта, представен му за вписване.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Съгласно т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС проверката която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВп относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание, като не се поверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона.
В раздел II на глава V /чл.64 и сл./ на Закона за енергетиката са уредени сервитутите при разширение или изграждане на линеен енергиен обект, респ. площадков енергиен обект в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект. В § 1, т.31б ДР ЗЕ е дадено легално определение на „линеен енергиен обект“ - подземен и/или надземен провод или съвкупност от проводи, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения, както и водопроводи на хидротехнически съоръжения, предназначени за: а) пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през преносна или разпределителна мрежи; б) производство на електрическа и/или топлинна енергия; в) пренос на добития нефт и природен газ от обект за добив до площадкови енергийни обекти, а в т.41 на „площадкови енергийни обекти“ - сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и по добив на енергийни ресурси. Реда за възникване на сервитут, уреден в чл.64, ал.4 ЗЕ е предвиден в обществен интерес именно за изграждане на нов или разширение на съществуващ линеен енергиен обект, а за площадков енергиен обект може да се учреди право на строеж съгласно чл.64, ал.8 ЗЕ, като изменението на нормата от ДВ бр.83 от 2018 г. допуска и учредяване на сервитут, в случаите когато сервитутната зона не попада в 4 имота, в който ще се изгражда площадковия енергиен обект.
Отклоненията от съществуващи общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, не съставляват линейни енергийни обекти по смисъла на чл.64 ЗЕ. Сервитутното право, когато отклонението преминала през чужд поземлен имот,0 е уредено в чл.193 ЗУТ, който предвижда и облекчена форма на договора за учредяването му – писмена с нотариална заверка на подписа – в случаите, в които договорът се сключва между собствениците на поземлените имоти, а при липса на съгласие ал.3 предвижда административен ред за учредяването със заповед на кмета на общината. По аналогичен начин е уредена формата за учредяване на право на преминаване по чл.192 ЗУТ. Тази различна форма за учредяване на сервитута за отклонение от съществуващи мрежи и съоръжения в сравнение с формата за възникване, респ. условията за учредяване на сервитут при разширение или изграждане на нови енергийни обекти, както и за учредяване право на преминаване, отчита, че отклоненията от съществуващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, се изграждат в частен интерес, съответно в частен интерес се учредява и правото на преминаване.. След като законът урежда квази /личните/ сервитути, както и сервитут за прокарване на отклонение от съществуващи общи мрежи и съоръжения и на право на преминаване по чл.192 ЗУТ и допуска доброволното му учредяване по договорен ред, то следва, че ако не са налице предпоставките за учредяване на сервитута в облекчената форма по чл.192, ал.1 ЗУТ и по чл.193, ал.1 ЗУТ, а именно страни да са собственици на поземлени имоти, договорът между собственика на поземлен имот и оператора на обществени услуги – квази /личен/ сервитут - следва да бъде сключен в нотариална форма, доколкото сервитутите съставляват ограничени вещни права. В този смисъл е и практиката на ВКС по определение № 2 от 4.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3541 от 2020 г. на I гр.о.
С т.4 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС /че не подлежи на вписване договор за учредяване на сервитут за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот по чл.193 ЗУТ в полза на лице, което не е собственик на друг недвижим имот, като в облекчената форма договорът може да бъде сключен и съответно вписан, когато страни по него са собственици на два или повече недвижими имота, през които съоръженията преминават или тези, които съоръженията обслужват/ е уеднаквил противоречивата практика на ВКС дали договор, сключен във формата по чл.193, ал.1 ЗУТ, по който страна е оператор на обществени услуги, подлежи на вписване. Видно от мотивите на тълкувателното решение е отречено вещноправното действие, а съответно и възможността за вписване, именно в случая когато сервитутът е учреден на оператор на обществени услуги в облекчената писмена форма с нотариална заверка на подписите. В същите мотиви изрично е посочено, че доколкото в този случай източникът на възникване на вещното право е договорен и доколкото касае вещни права, договорът би трябвало да се сключи във формата на нотариален акт съгласно чл.18 ЗЗД.
Следователно проверката, която съдията по вписванията извършва, на представен за вписване договор за учредяване сервитут за прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и за учредяване право на преминаване между собственик на недвижим имот и оператор на обществени услуги е дали същият е сключен в изискуемата нотариална форма /освен ако в конкретната хипотеза не е приложима друга форма – например за държавни или общински имоти по чл.192, ал.3 и чл.193, аал.4 ЗУТ/ и дали акта е подписан, но не може да откаже вписването на акт за правна сделка, учредяваща ограничено вещно право, по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е спазена, нито да проверява материално правните предпоставки, а съответно и дали договора не противоречи на закона, тъй като това е от компетентността на нотариуса, който е съставил акта /мотиви към т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По основателността на частната жалба:
Въззивното определение и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията са неправилни.
Неправилен е изводът, че представеният нотариален акт, обективиращ договор за учредяване на сервитут за прокарване на отклонение от мрежи и съоръжения и ограничения в ползването на поземления имот за прокарване на електропроводно отклонение и право на преминаване на хора и техника на приемателя не е акт, подлежащ на вписване съгласно т.4 Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като разясненията по посоченото тълкувателно решение са относно вписването на договор, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В практиката на ВКС, на която се е позовал съдията по вписванията и въззивният съд – определение № 471/18.10.2011 г. по ч.гр.д. № 499/2011 г. на II гр.о. и определение № 422 от 10.10.2012 г. по ч.гр.д. № 345/2012 г. на II гр.о. също е дадено тълкуване, че такъв договор може да бъде сключен под формата на нотариален акт и не подлежи на вписване, ако е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Съдът не е следвало да черпи аргументи от определение № 68 от 15.02.2015 г. по ч.гр.д. № 272/2016 г. на IV гр.о., доколкото със същото не е допуснато касационно обжалване и не представлява практика на ВКС.
По същество съдията по вписванията и въззивният съд са извършили проверка за материалноправните предпоставки за съставяне на акта, формирайки извод, че нормативната уредба не допуска по договорен път да се учредява сервитут за отклонение от съществуващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и право на преминаване между собственик на поземлен имот и оператор на обществена услуга. Тази преценка обаче е предоставена в компетентността на нотариуса, който съгласно чл.574 ГПК е длъжен да не извършва нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки. Квалифицирайки ограниченото вещно право, предмет на договаряне, като сервитут по чл.64 ЗЕ, съдията по вписванията и въззивният съд са действали в противоречие с разясненията в мотивите по т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че не може да се откаже вписване на акт за учредяване на вещно право по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е спазена. Неправилен е и извода, че е учреден сервитут по чл.64, ал.2 ЗЕ, доколкото видно от съдържанието на волеизявленията, договорът е за учредяване на сервитут и право на преминаване по чл.193 и съответно чл.192 ЗУТ.
Представеният за вписване договор, е за учредяване на ограничено вещно право по чл.192 и чл.193 ЗУТ и подлежи на вписване съгласно чл.112, б.“а“ ЗС и чл.4, б.“а“ ПВп. Същият е сключен в изискуемата от чл.18 ЗЗД 7 форма на нотариален акт и материалноправните предпоставки съгласно чл.574 ГПК са проверени от нотариуса.
Излизайки извън компетентността си и квалифицирайки учреденото вещно право по чл.64, ал.2 ЗЕ, съдията по вписванията е формирал и неправилен извод, че не е платена държавната такса за вписването, тъй като представената данъчна оценка е изчислена по нормите на Приложение от ЗМДТ за безсрочно право на ползване, което е различно от сервитутното право по чл.64 ЗЕ и не е представено доказателство за размерът на обезщетението, определено по реда на чл.210-221 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните.
Договорът е за безвъзмездно учредяване на ограничено вещно право, стойността му е определена от нотариус при изповядване на нотариалния акт и върху тази стойност е внесена и държавната такса за вписването.
Съобразно горните мотиви въззивното определение и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени като неправилни и вместо това да бъде постановено вписване на съставения на 8.04.2021 г. нотариален акт № 87, том 2, рег. № 1552, дело № 211 от 2021 г. на нотариус рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 718 от 27.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 343 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Плевен.
ОТМЕНЯ определение № 718 от 27.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 343 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Плевен и потвърденото с него определение № 15 от 8.04.2021 г. на Съдията по вписванията при Районен съд-Никопол, постановено по искане вх.рег.№ 698/8.04.2021 г. на нотариус Д.Д., рег.№ *** при НК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ по искане вх.рег. № 698/8.04.2021 г. на нотариус Д. Д., рег.№ ** при НК, нотариален акт № 87, том 2, рег. № 1552, дело № 211 от 2021 г. на нотариус рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който „Био Селекшън“ ЕООД, представлявано от М. Г. И.-В., чрез пълномощника си Р. И. В., като собственик на поземлен имот с идентификатор 51723.500.1110 по КККР на гр.Никопол, одобрени със Заповед № РД-18-75/28.12.2006 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 4.09.2020 г., учредява безвъзмездно на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, представлявано от П. Х. и В. Л. С., чрез пълномощника им Ц. А. М., право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения и ограничаване в ползването на поземления имот за прокарване на лектропроводно отклонение 20 нВ с дължина на трасето 3.5 м и с прилежаща към него сервитутна ивица с площ 10 кв.м. и право на преминаване на хора и техника в полза на приемателя през поземления имот.

Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов