КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2921
София, 09.10.2023 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОНКА ДЕЧЕВА
Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдия Ваня Атанасова ч.гр.д. № 3240/2023 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от „Надежда Ви Инвест“ ЕООД, ЕИК 206602389, частна жалба срещу определение № 6768 от 01. 06. 2023 г. по ч. гр. д. № 3131/2023 г. на СГС, IV-Б състав, потвърждаващо определение № 241 от 24. 02. 2023 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано поисканото от дружеството, със заявление вх. № 11131/24. 02. 2023 г., заличаване вписването на договорна ипотека върху право на строеж, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху вещно право на строеж № 101/23. 11. 2007 г., том III, рег. № 6147, дело № 467 по описа на нотариус Б. Н., вписан на 23. 11. 2007 г., подновена с молба вписана на 10. 11. 2017 г.
Излагат се съображения за неправилност на определението поради постановяването му в противоречие с чл. 179 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ. Твърди се, че със съдебно решение № 2531 от 23. 04. 2018 г. по гр. д. № 2629/2016 г. на СГС, I ГО, 3 с-в, влязло в сила на 24. 01. 2022 г., е признато за установено, по предявен от собствениците на терена срещу „ИМО 2005“ ООД, „МАДЕСГРУП“ ЕООД и „Общинска банка“ АД отрицателен установителен иск, че правото на строеж, върху което е учредена договорната ипотека с н.а. № 101/23. 11. 2007 г., вписан на 23. 11. 2007 г., подновена с молба вписана на 10. 11. 2017 г., е погасено по давност в полза на собствениците на земята, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС. Заявителят е приобретател на 1/5 идеална част от правото на собственост върху имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с Р. А. Р., с н.а. № 44/01. 06. 2022 г., и е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. След като правото на строеж е погасено по давност, на основание чл. 67 ЗС, то е погасено и ипотечното право, поради което влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск по чл. 67 ЗС е основание за заличаване на учредената върху правото на строеж ипотека, на основание чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Иска се отмяната му и даване на указания до съдията по вписванията за заличаване вписването на ипотеката.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано поисканото от заявителя заличаване на вписване на ипотека върху правото на строеж върху описания имот, съставът на въззивния съд е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 179 ЗЗД и чл. 19, ал. 1, пр. 2 ПВ, заличаването на ипотека върху недвижим имот въз основа на влязло в сила решение би могло да се извърши само ако с решението е уважен иск за установяване несъществуването на ипотечното право или на обезпеченото вземане, а в случая е установено, с представеното влязло в сила решение, несъществуването на правото на строеж, върху което е учредена ипотеката, поради погасяването му в полза на собственика на земята на основание чл. 67 ЗС. По аргумент на чл. 173 ЗЗД, преминаването на правото на строеж от един патримониум в друг не погасява учреденото върху същото ипотечното право. Представеното от заявителя решение по гр. д. № 2629/2016 г. на СГС не попада в хипотезата на чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и на чл. 19, ал. 1, пр. 2 ПВ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: а/. погасява ли се ипотечното право върху право на строеж, ако правото на строеж бъде погасено на основание чл. 67 ЗС; б/. допустимо ли е едно и също лице да притежава право на собственост върху имота и ограничено вещно право на строеж върху същия имот. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 3/17. 03. 2021 г. по т.д. № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 53 от 17. 02. 2011 г. по гр. д. № 1467/2009 г. на ВКС, 2 г.о., а вторият – в противоречие с решение № 44 от 04. 03. 2013 г. по гр. д. № 358/2012 г. на ВКС, 4 г.о.
Въпросите не покриват изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, нито са от значение за изхода на спора. От значение в случая не е дали погасяването на правото на строеж на основание чл. 67 ЗС има за последица погасяване на ипотечното право, учредено върху правото на строеж, нито дали с погасяване на правото на строеж в полза на собственика на земята, на основание чл. 67 ЗС, правото на строеж се връща в патримониума на собственика, като част от правомощието му (да построи сграда върху собствения си имот и придобие собствеността върху построеното) и е приложима разпоредбата на чл. 173 ЗЗД. Релевантен би бил въпросът налице ли е предвиденото в чл. 179, ал. 1, пр.2 ЗЗД основание за заличаване вписването на ипотеката, ако с влязлото в сила съдебно решение не е отречено съществуването на ипотечното право, нито е отречено съществуването на вземането, което ипотеката обезпечава, каквито въпроси не са поставени. Поради изложеното настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК , каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение.
Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно практика на ВКС основанието по чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заличаване на вписването на ипотека е наличието на влязло в сила решение, с което е признато несъществуването на ипотечното право или на вземането, което обезпечава, в който смисъл са и изводите на въззивния съд.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6768 от 01. 06. 2023 г. по ч. гр. д. № 3131/2023 г. на СГС, IV-Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№1799


гр. София, 11.04.2024 г.


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1126 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 18118 от 15.02.2024 г., подадена от М. И. Г. чрез адвокат М. Я. от САК, която е насочена срещу въззивно Определение № 1612 от 02.02.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 14261/2023 г. на СГС, ЧЖ-І-В състав.
С атакуваното определение е потвърдено Определение № 1446 от 29.11.2023 г., с което съдия по вписванията при СРС е постановил отказ да разпореди заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 31168, акт № 108, т. ХІV, д.№ 22019 от 25.05.2017 г.
С оглед характера на производството не се дължи връчването на препис от частната касационна жалба.
За да прецени дали частната жалба подлежи на разглеждане по същество, ВКС на първо място следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:
С обжалваното определение е прието, че на 29.11.2023 г. е подадена молба с вх.рег.№86332 от М. И. Г. чрез адвокат М. Я. с искане за заличаване на следния акт: договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 51, том I, рег.№ 11456, дело № 39 от 2017 г., вписана в СВ под вх.рег.№ 31168, акт № 108, том XIV, дело № 22019 – книга договорни ипотеки. Към молбата са приложени: документ за внесена държавна такса в размер на 95 лв., пълномощно за адвоката, съдебно Решение № 266520 от 12.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 93/2019 г. по описа на СГС, г.о., 16 състав, с отбелязване, че същото е влязло в сила на 09.08.2023 г. и описания нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 51 от 25.05.2017 г. по описа на нотариус с рег.№ * на НК. С нотариалния акт жалбоподателката е учредила в полза на „Сембодиа България“ ООД договорна ипотека за обезпечаване на вземане в размер на 184 208 лв. по споразумение от 23.03.2017 г. Със съдебното решение е отхвърлен предявеният от „Сембодиа България“ ООД срещу М. И. Г. иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 80 000 лв., представляваща част от посочената като дължима сума 184 208 лв. в подписаното между страните споразумение от 23.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК – 20.09.2018 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 599/2018 г. по описа на РС – Луковит. В мотивите е посочено, че задължението е обезпечено с договорна ипотека, обективирана с н.а.№ 51 от 25.05.2017 г. Прието е, че размерът на вземането по споразумението от 23.03.2017 г. е 184 208 лв. и е изцяло погасено, включително сумата от 80 000 лв., предмет на съдебното производство, с което е аргументирано отхвърлянето на иска.
За да постанови отказ по заявлението от 29.11.2023 г., съдията по вписванията е приел, че съгласно чл. 19 ПВ заличаването на вписването на ипотека става въз основа на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. В представеното съдебно решение съдът не е разпоредил на съдията по вписванията да извърши заличаване на ипотеката. От своя страна съставът на СГС е приел, че съобразно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, проверката която извършва съдията по вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и спазени ли са изискванията за неговата форма и съдържание. Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в сила съдебно решение. Когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е погасено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. При уважаване на този иск, въз основа на постановеното съдебно решение, с което се постановява заличаване на ипотеката, ще бъде извършено това при представянето му пред Службата по вписванията. В разглеждания случай жалбоподателката не е представила към молбата си съдебно решение по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 179 ЗЗД. Приложеното съдебно решение е във връзка с установяване на дължимостта на обезпеченото с договорната ипотека вземане, като въпросът за погасяване на последната не е бил предмет на изследване в това производство, поради което липсва и такъв диспозитив от съда. В молбата си до Службата по вписванията жалбоподателката не е посочила дали съществува спор с кредитора й относно погасяването на ипотеката. В зависимост от отговора на този въпрос, тя може или да се снабди с нотариално заверено съгласие от кредитора за заличаване на ипотеката или да предяви посочения иск и едва след като същият бъде уважен, въз основа на постановеното съдебно решение ще може да поиска и да бъде извършено заличаването на договорната ипотека.
Искането за допускане на обжалването се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1. Съгласно чл. 179 ЗЗД какво следва да бъде решението, въз основа на което да се заличи ипотеката? Допустимо ли е разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ПВ, като подзаконов нормативен акт, да определя какво следва да бъде решението по чл. 179 ЗЗД, въпреки че в закона не се сочи изрично подобно изискване? – с довод за противоречие с Решение № 122 от 27.01.2020 г. по т.д.№ 2747/2018 г. на ВКС, ІІ т.о.;
2. Когато с влязло в сила решение е установено, че вземането, обезпечено с ипотека, е погасено, следва ли да бъде заличена вписаната ипотека поради липса на предмет като акцесорна на погасеното главно вземане? – с довод за противоречие с Решение № 30 от 03.08.2022 г. по гр.д.№ 3042/2021 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр.д.№ 694/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Определение № 37 от 29.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 586/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.;
3. Длъжен ли е ипотекарният длъжник да води отрицателен установителен иск срещу кредитора, за да може да бъде заличена ипотеката, при условие, че има влязло в сила решение, съгласно което главното вземане е погасено? – с довод за противоречие с ТР № 3 от 17.03.2021 г. по тълк.д.№ 3/2018 г. на ВКС, ОСГТК;
4. Компетентен ли е съдията по вписванията да проверява настъпването на материалноправни условия, посочени в съдебен акт? – с довод за противоречие с т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК;
Искането за допускане на обжалването се поддържа и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса:
5. Когато с влязло в сила решение по предявен от кредитора установителен иск, с което със сила на пресъдено нещо е установено, че главното вземане, обезпечено с ипотека е погасено, следва ли длъжникът да води нов установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 179 ЗЗД, за да може да бъде заличена ипотеката?
Поддържа се също наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, доколкото прочитът на въззивния акт не разкрива белези на нарушение на материалния или процесуалния закон, както и изискванията за обоснованост, още по-малко нарушение, което да е проявено в изискуемата от посоченото основание квалифицирана степен.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първите четири от поставените въпроси. С цитираното от касаторката Решение № 122 от 27.01.2020 г. по т.д.№ 2747/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. е даден отговор на въпроса погасява ли се ипотечното право, ако третото лице, собственик на ипотекирания имот заплати на кредитора сумата, за която е извършено вписване на ипотеката. Актът не съдържа разяснения във връзка с поставения в настоящото изложение въпрос № 1, още по-малко такива, които да влизат в противоречие с произнасянето на въззивния съд. Напротив – диспозитивът на решението по т.д.№ 2747/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. подкрепя тезата, застъпена от съдията по вписванията и въззивния съд, доколкото наред с установяване погасяването на обезпечените вземания и тяхното несъществуване, съдът изрично е постановил заличаване на вписванията на процесните в производството по т.д.№ 2747/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. ипотеки, с отсъствието на каквото произнасяне в представеното от М. И. Г. съдебно решение е аргументиран отказът да се извърши поисканото от нея заличаване. По аналогични съображения ВКС приема, че неотносима съдебна практика се явяват и актовете, посочени в обосновката към въпрос № 2. В мотивите на ТР № 3 от 17.03.2021 г. по тълк.д.№ 3/2018 г. на ВКС, ОСГТК се съдържа разяснение, че в хипотеза на изтекъл десетгодишен срок на вписването на ипотеката и заличаването й по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията, може да се извърши ново вписване на същата ипотека, без да е необходимо съгласието на длъжника; ако обезпеченото вземане е било погасено в 10-годишния срок и вписаната отново ипотека не обезпечава реално вземане на кредитора, то длъжникът може да предяви иск за установяване несъществуване на ипотечното право, какъвто съдебната практика приема, че е допустим. В тълкувателното решение не е разглеждана хипотезата, визирана в питането под № 3 („…при условие, че има влязло в сила решение, съгласно което главното вземане е погасено“), поради което и този въпрос не обективира основание за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК пък изрично е разяснено, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон . Въззивният съд е изложил мотиви в съответствие с цитираното тълкуване, което дисквалифицира и въпрос № 4 като основание за допускане на обжалването.
Поставеният от касаторката въпрос № 5 е разгледан от въззивния съд и има обуславящо значение за изхода на спора. При отсъствието на акт, даващ отговор на този въпрос, касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК , като съставът на ВКС намира следното:
Съдебното решение, с което е постановено отхвърлянето на осъдителен или положителен установителен иск за вземане, има установително действие в отношенията между срещупоставените страни в процеса, което се свежда до отричане да съществува процесното вземане. Последица от това е невъзможността за провеждане на принудително изпълнение за вземането. От гледна точка разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ обаче такова съдебно решение (в което отсъства диспозитив, с който се постановява нареждане да се заличи вписването) не обективира основание за заличаване на ипотеката, обезпечаваща съдебно отреченото вземане. Причината за това е, че в противен случай съдията по вписванията би навлязъл в проверка за съществуването на материалноправните предпоставки на акта, тъй като би се наложило да се произнесе по въпроса погасено ли е ипотечното право, разрешаването на който е от компетентността на съда. Допустимостта на подобно действие изрично е отречена с тълкуването по т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което съдията по вписванията не е овластен да проверява материалноправните предпоставки на акта. Така както не разполага с правомощия да проверява дали представеният за вписване акт страда от някакви пороци, правно симетрична се явява забраната съдията по вписванията да може да придаде на съдебното решение, отхвърлящо осъдителен или положителен установителен иск за вземане, правната последица по чл. 179, ал. 1, предл. второ ЗЗД в случаите, когато такава не е изрично постановена с диспозитива на съдебния акт.
Константна е съдебната практика (което е отразено и в мотивите на ТР № 3 от 17.03.2021 г. по тълк.д.№ 3/2018 г. на ВКС, ОСГТК), че е процесуално допустимо длъжникът да предяви иск за установяване несъществуване на ипотечното право на основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД. В практиката се приема, че искът за заличаване на ипотеката не е самостоятелен - той винаги е последица от спора за съществуване на вземането (така: Решение № 76 от 07.05.2013 г. по гр.д.№ 391/2012 г. на ВКС, IV г.о.); в иска по чл. 179 ЗЗД имплицитно се съдържа искът за установяване на погасяването на обезпеченото вземане (Решение № 560 от 18.11.2008 г. по т.д.№ 437/2007 г. на ВКС, I т.о.); претенцията за заличаване на ипотеката се съединява с отрицателен установителен иск за съществуването на вземането, което тя обезпечава (Решение № 1312 от 01.05.2018 г. по в.гр.д.№ 3527/2017 г. на САС, чието обжалване не е допуснато с Определение № 278 от 8.05.2019 г. по т.д.№ 2469/2018 г. на ВКС, II т.о.).
Релевантно за настоящия случай е тълкуването, съдържащо се в Решение № 431 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 1759/2010 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно което при погасяване на ипотечното право във всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена; в този случай заличаването на вписването става въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване; когато срещу длъжника е предявен иск за изпълнение/установяване на задължението, той може да предяви отрицателния установителен иск, че ипотеката е погасена и искането по чл. 179, ал. 1, предл. второ ЗЗД като насрещни. Пропускът да предяви насрещен иск в хода на висящото гражданско дело за изпълнението или съществуването на обезпеченото с ипотеката вземане не лишава длъжника от защита. В хипотеза, когато искът на кредитора за обезпеченото вземане е отхвърлен, страните се явяват обвързани от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението, която е такава като по уважен отрицателен установителен иск за вземането. В такъв случай заличаване на ипотеката, обезпечаваща отреченото вземане може да се извърши при условията на чл. 179, ал. 1, предл. първо ЗЗД – въз основа на съгласието на кредитора, дадено в нотариално заверена форма. Ако кредиторът откаже да даде съгласие или за длъжника е невъзможно да постигне получаването на такова съгласие, между страните е налице спор, разрешаването на който е в правомощията на съда. Средството за преодоляване на спора е по предявен от длъжника иск да се признае за установено, че ипотечното право е погасено с искане да се постанови и произтичащата от това последица – нареждане по чл. 179, ал. 1, предл. второ ЗЗД да бъде заличена ипотеката. За обосноваване на правния интерес от предявяването на този иск достатъчно е длъжникът да се позове на силата на пресъдено нещо на решението по отхвърления иск на кредитора за вземането и да твърди поддържаното от кредитора състояние на спор поради липсата на дадено съгласие по чл. 179, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Едва след изричното произнасяне на съда с такова нареждане за съдията по вписванията възниква правомощие по искане на длъжника, основано на съдебното решение по чл. 179, ал. 1, предл. второ ЗЗД, да извърши отбелязването по чл. 19, ал. 3 във връзка с ал. 1, изр. 1, предл. второ от Правилника за вписванията.
По съществото на частната жалба:
Обжалваното определение е в съответствие с дадения отговор на значимия за спора правен въпрос, поради което същото следва да бъде оставено в сила като законосъобразно постановено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 1612 от 02.02.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 14261/2023 г. на СГС, ЧЖ-І-В състав.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Определение № 1612 от 02.02.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 14261/2023 г. на СГС, ЧЖ-І-В състав.
Определението е окончателно.