КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2502

гр. София, 19.05.2025 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова ч. гр. дело № 1213 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Енергая“ ЕООД, подадена чрез адв. И. Г., срещу определение № 272 от 10.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 87/2025 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено определение от 29.01.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Шумен, с което е отказано вписването по партидата на ПИ с № 14132.16.214, на Заповед РД - 15 - 154 от 31.10.2023 г. на Областен управител на Област Шумен, за одобряване на ПУП за смяна на предназначението на земеделска земя във връзка с инвестиционно намерение: „ Изграждане на Вятърен парк за производство на електрическа енергия - Габрица и въздушна линия 110 kV, свързваща бъдеща подстанция 33/110 kV „Близнаци“ с мрежата на „ЕСО“ ЕАД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ относно съдържанието на заповед за одобрение на подробен устройствен план по чл. 64 от Закона за енергетиката, заявена за вписване? Приложими ли са ограниченията на проверката на съдържанието на акта, установени в т. 6 от ТР № 7/2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС по отношение вписване на заповеди за одобрение на ПУП?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК; 2. „При вписване на сервитути съгласно чл. 64, ал. 11 от Закона за енергетиката, задължително ли е влезлият в сила акт на компетентен орган по смисъла на чл. 64а, ал. 1 от Закона за енергетиката да обхваща одобряване на подробен устройствен план за имотите, засегнати от сервитутите, или е допустимо подробният устройствен план да е за имота, в който ще се изгражда обектът за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, а засегнатите от сервитути имоти, да са посочени в графичната и текстовата част на подробния устройствен план? Следва ли за „засегнати имоти“ от подробния устройствен план да се считат имоти, които не са предмет на регулация от самия устройствен план, но върху които се учредяват сервитутни права за преминаване на ротори на вятърен генератор, без тези имоти да се предмет на самата заповед за одобрение на устройствения план?“, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото; 3. „При вписване на сервитути съгласно чл. 64, ал. 11 от Закона за енергетиката, задължително ли е имотите, засегнати от сервитутите, да бъдат изрично посочени във влезлия в сила акт на компетентен орган по смисъла на чл. 64а, ал. 1 от Закона за енергетиката, или е достатъчно те да се посочват в графичната и текстова части на одобрения подробен устройствен план?“, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото; 4. „Следва ли съдебното решение да съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията за неоснователни?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с Постановление № 1 от 13.VII.1953 г., Пленум на ВС, определение № 23 от 10.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1767/2017 г., II т. о., ТК; решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., определение № 353 от 27.06.2017 г. по ч. т. д. № 893/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/12 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др. В допълнение се позовава на очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел следното:
Производството по делото е образувано по повод подадена от жалбоподателя молба за вписване, с която е поискал на основание чл. 4, б. “л“ от ПВп във вр. чл. 64а ЗЕ да бъде вписана по партидата на ПИ № 14132.16.214 - Заповед РД - 15 - 154 от 31.10.2023 г. на Областен управител на Област Шумен, за одобряване на ПУП за смяна на предназначението на земеделска земя. Констатирано е обаче, че приложената за вписване заповед за одобрение на ПУП за смяна на предназначението на земеделска земя касаела само описаните в самата заповед имоти, като не била приложена и извадка от кадастралната карта на имота, по чиято партида се иска вписване. Съдът приел, че съгласно чл. 64а ЗЕ на вписване подлежи влезлият в сила акт на компетентен орган за одобряване на ПУП по молба на титуляра на сервитута. Констатирано е, че в случая пред съдията по вписванията, не е представена за вписване заповед за одобряване на ПУП по чл. 64, ал. 4, т. 1 ЗЕ, с приложена към нея извадка от графичните и текстовите материали относно засегнатите имоти, в който да са определени местоположението и размерите на сервитутните зони в засегнатия обект - ПИ с № 14132.16.214, а заповед РД - 15 - 154 от 31.10.2023 г. на Областен управител на Област Шумен не представлява влязъл в сила акт на компетентен орган за одобряване на подробен устройствен план, определящ местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти по смисъла на чл.64а, ал.1 вр. чл.64, ал.4, т. 1 ЗЕ. С оглед на това е прието, че постановеният отказ от съдията по вписванията бил законосъобразен.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
Дори да се приеме, че първият поставен въпрос е обуславящ за изхода на спора, то не се установява противоречие със съдебната практика на ВКС.
Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС проверката която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВп относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. Въззивният съд не е постановил акт в противоречие със соченото тълкувателно решение, доколкото не е извършвал проверка на материалноправните предпоставки на акта, представен за вписване. Проверката, която е извършена в настоящата хипотеза е дали актът подлежи на вписване, както и има ли предвиденото в ПВп съдържание, като е обоснован извод, че горните предпоставки не са били налице, поради което отказът на съдията по вписванията е законосъобразен.
Съгласно чл. 64а ЗЕ на вписване подлежи предвидения в разпоредбата, влязъл в сила акт на компетентен орган за одобрение на подробен устройствен план по чл. 64, ал. 4 т. 1 ЗЕ, с извадка от графични и текстови материали за служещия имот, титуляра на сервитута и собственика /или носителя на ограничено вещно право/ върху служещия имот и документа за изплатено или депозирано в банка обезщетение /цена на сервитутното право/. В случая пред съдията по вписванията не е представена заповед, съдържаща такава извадка, нито извадка от кадастралната карта за поземлен имот с № 14132.16.214, по партидата на собственика на който се иска вписването.
По въпроси втори и трети не се установява наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят мотивира соченото основание с обстоятелството, че липсва практика на ВКС по тях. Настоящият състав намира, че с оглед на твърдението за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят трябва да обоснове допълнително основание за допускане на касационен контрол, като отрази неправилната или неактуална съдебна практика, респективно насоките, в които според него тя следва да се развие, а при липсата на практика следва да посочи конкретни разпоредби, които счита за непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Липсата на практика сама по себе си не е достатъчно условие за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, необходимо е, както вече се посочи да бъдат аргументирани съображенията на страната за непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми.
Четвъртият поставен въпрос е обуславящ, но не се установява противоречие с практиката на ВКС. Касаторът не конкретизира кои доводи и възражения от подадената от него пред въззивната инстанция частна жалба не са били обсъдени. След извършена служебна проверка също не се установяват подобни пропуски. Въззивната инстанция е обсъдила всички направени от страната по делото доводи и е обосновала своите изводи. Предвид това, не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
Жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Такива пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция при запознаване със съдържанието на атакуваното определение. Изложени са единствено твърдения за неправилност на решаващите изводи на въззивния съд, че представената заповед РД - 15 - 154 от 31.10.2023 г. на Областен управител на Област Шумен не представлява влязъл в сила акт на компетентен орган за одобряване на подробен устройствен план, определящ местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти по смисъла на чл, 64а, ал. 1 вр. чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ и следователно не подлежал на вписване. Тези оплаквания обаче не са в състояние да обосноват соченото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като представляват оплаквания по правилността на обжалваното определение, които подлежат на разглеждане едва след допускането на касационно обжалване.
Предвид това, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената частна касационна жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 272 от 10.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 87/2025 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Определението е окончателно.