КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Р Е Ш Е Н И Е

№ 176
София, 02.07.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 123 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

"Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.3, т.35 от Регламент (ЕО) 910/2014г. на Европейския парламент и на съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визален запис. В чл.46 от Регламента е предвидено, че правната сила и допустимостта на електронен документ като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма. Към даденото в чл.3, т.35 от Регламента определение на понятието електронен документ препраща и чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ.
Според чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, и при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. Така представеният на хартиен носител документ има характера на препис на частен електронен документ.
В чл.591 ГПК е дадена уредбата на нотариалното удостоверяване на препис от представен на нотариуса документ. Извършеното по този ред нотариално удостоверяване представлява доказателство, че в деня на извършването му първообразът на документа е съществувал и е имал съдържанието на преписа, и дава възможност да се ползва доказателствената сила на първообраза. При извършване на удостоверяването нотариусът е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът С оглед приравняването на частния електронен документ на частен писмен документ липсва основание за изключването му от приложното поле на нотариалното удостоверяване по чл.591 ГПК. В контекста на въпросите, обусловили допускане на касационен контрол, изложеното се отнася както до документите, съдържащи словесно изявление и несловесна информация, така и до тези, съдържащи само визуален запис. В разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК, предвиждаща възможността електронният документ да бъде предствен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, не са предвидени допълнителни правила относно преобразуването на електронния документ в хартиен препис, при спазването на които да се приеме, че е гарантирана идентичността на преписа с неговия електронен запис. Преписът на хартиен носител визуализира само част от електронния документ, но не съдържа информацията, която се извлича от метаданните и която е достъпна само когато документът е представен на електронен носител. С оглед спецификите и особеностите на електронния документ, отличаващи го от писмения документ, и доказателствената сила на нотариално удостоверения препис от документ, при извършване от нотариуса на удостоверяването по чл.591 ГПК разпечатката на електронния документ /възпроизведеният препис/ следва да съдържа и идентифицираща информация за материалния носител и начина, по който е извършено възпроизвеждане на документа, като напр. местонахождение на електронния запис с описание на носителя и др. Такава информация би дала възможност да се гарантира, че достъпът и възпроизвеждането на данните са извършени по начина, по който се е осъществило тяхното първоначално възпроизвеждане. Тъй като електронният документ има динамичен характер, даденото разрешение предоставя възможност на заинтересованата страна да обезпечи установяване на съдържанието на електронен документ към определен релевантен момент, когато електронният документ се намира на носител, който не е под контрола на страната и поради това съдържанието на документа може да бъде променено или документът да бъде изгубен.
По изложените съображения настоящият състав намира, че подлежат на удостоверяване на верността на препис от нотариус по реда на чл.591 ГПК частните електронни документи по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕО) 910/2014г., в това число електронните документи, които съдържат в електронна форма визуален запис /изображение/.
Възможността частният електронен документ да съдържа и несловесна информация следва както от възприетото в чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ определение, така и от изричната разпоредба на чл.2, ал.2 от закона, според която електронното изявление може да съдържа и несловесна информация. Преценката дали несловесната информация в електронния документ представлява част от съдържанието на електронното изявление е винаги конкретна. Във всички случаи обаче не може да бъде отречена допустимостта като доказателствено средство в съдебно производство на електронен документ, отговарящ на дефиницията на чл.3, т.35 от Регламента."

Р Е Ш Е Н И Е

№ 176
София, 02.07.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 123 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Нико Тринкхаус, гражданин на ФР Германия, представляван от адв. Д. Г., срещу решение № 583 от 12.08.2022г. по т.д. № 740/2021г. на САС, 3 състав, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 260383 от 05.03.2021г. по т.д. № 349/2020г. на СГС, VI-5 състав, е отхвърлен предявеният от касатора против „Кара” ЕООД иск с правно основание чл.95 ЗАПСП за сумата 9514,94 лева, от които 9014,94 лева – обезщетение за имуществени вреди и 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претендирани частично от 1000 лева, причинени от нарушаване на авторските му права върху фотографията „Градините край залива”, заснета в Сингапур, чрез публикуването ѝ в сайта на „Карта” ЕООД https://karta-holiday.com , и сумата 723,41 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.04.2019г. до 13.02.2020г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения за неправилност на преценката на въззивния съд за негодност като доказателствено средство на представения с исковата молба нотариален препис от сайта на ответника, обусловил и извода му за недоказаност на нарушението. Сочи, че нотариусът е заверил не самата фотография, а факта на нейното разположение на сайта на ответника. Поддържа, че дори и този документ да не представлява „писмен документ” по смисъла на чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ и раздел IV от глава 14 на ГПК, това не означава, че не е документ, и процесният нотариален препис е извършен на основание чл.591 ГПК – удостоверяване на препис от документ. Намира, че по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ не следва да се ограничава възможността да се завери препис от документ по смисъла на регламента, който представлява снимка, разположена на уебсайт. Поддържа, че в мотивите си въззивният съд е разглеждал съдържанието на нотариалния препис и анализирал неговата валидност, визирайки обаче съвсем друго доказателство, като е обсъждал доказателство № 6 към исковата молба, което не е нотариално заверено, докато такова е доказателство № 7 към исковата молба. Излага и подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, по които въззивният съд не се е произнесъл поради извода му за липса на нарушение. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени.
Ответникът „Карта” ЕООД, представляван от адв. Д. М., оспорва касационната жалба. Поддържа, че по делото не са представени електронни документи, а единствено разпечатка от екран на компютър, като сочи, че според самия касатор разпечатката е визуализация на неизвестен софтуер. Твърди, че по отношение на удостоверителните функции на нотариуса по чл.591 и чл.593 ГПК е налице формирана съдебна практика и с оглед незаконосъобразността на нотариалните действия представените от касатора нотариално заверени разпечатки не са годно доказателствено средство. В писмените си бележки сочи, че по делото не е доказано процесната снимка, която се разпространява в Интернет от множество други потребители, претендиращи да са нейни автори, е с автор ищецът, че последният изобщо съществува и има доход от продажба на снимки, както и че снимката се е намирала на Интернет страницата на ответника. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 354 от 16.02.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси:
1. Подлежат ли на удостоверяване на верността на препис от нотариус по чл.591 ГПК частни електронни документи, които не съдържат „словесно изявление” по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ?
2. Счита ли се за част от частния електронен документ, приравнен на писмен по смисъла на чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ и чл.180 ГПК, несловесната информация, придружаваща електронното изявление съгласно чл.2, ал.2 ЗЕДЕУУ? При какви условия се счита тя част от частния електронен документ, приравнен на писмен?
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е посочил, че в първоинстанционното производство са приети като писмени доказателства, възпроизведени на хартиен носител, заверени от процесуалния представител на ищеца, части от електронния сайт на ищеца на електронен адрес www.sumfinity.com , озаглавен „Портфолио на Нико Тринкхаус“, който съдържа процесната фотография, озаглавена „Градините при залива“, с изписан под нея текст, в който ищецът споделя впечатленията си от пътуване в Сингапур. Посочил е, че в същата форма по чл.184, ал.1 от ГПК - възпроизведена на хартиен носител, е представена и част от електронния сайт на „Карта“ЕООД с електронен адрес www.karta-holiday.com , в състоянието му, актуално към 22.04.2019г., в която ответникът като туроператор рекламира организирана от него екскурзия до Шанхай, Хонг Конг, Макао и Сингапур, за времето от 13.11.2019г. до 24.11.2019г., илюстрирана с фотография на същия обект, за която не се спори, че е идентична с тази, поместена на сайта на ищеца. Посочил е още, че хартиеният носител на електронния документ има две нотариални заверки, извършени от нотариус с рег.№ 342, съответно под № 4779/01.10.2019г., удостоверяваща верността на преписа, снет от електронния документ, и под № 4780 от същата дата, удостоверяваща съдържанието на самия електронен документ. Обсъдил е и писмо от 06.11.2019г. на пълномощника на ищеца, адресирано до „Карта“ЕООД, според което чрез платформата www.photoclaim.com той е узнал, че дружеството е използвало процесната фотография без негово съгласие чрез поместването щ на неговия сайт и без да е посочено името му като неин автор, за което е заявил претенция за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на лицензионното възнаграждение от 6118.58 лв., както и за направените от него разходи за правна защита: заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лв. и нотариална такса от 20 лв. Посочил е, че според същото писмо от твърдяното нарушение ищецът е понесъл и неимуществени вреди, обезщетението за които възлиза на 1000 лв., от чието заплащане е изразил готовност да се откаже, ако ответникът му заплати доброволно обезщетението за имуществени вреди от 6538.58 лв., включващо и разходите за ползвана извънсъдебно правна помощ. Посочил е, че с електронно писмо без дата в отговор на поканата от 06.11.2019г. ответното дружество е оспорило качеството на ищеца на автор на процесната фотография, прикачена към него.
Въззивният съд е приел, че съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по иск за присъждане на обезщетение по чл.95 от ЗАПСП ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване факта на осъществяване на нарушението, а насрещното доказване на правоотблъскващите или правоизключващи възражения на ответника може да бъде и непълно, доколкото цели разколебаване убеждението на съда в осъществяването на твърдения от ищцовата страна правопораждащ факт, чрез установяване на факти, които изключват, препятстват или осуетяват настъпването му. Посочил е, че с отговора на исковата молба ответникът своевременно е оспорил твърдението на ищеца, че процесната фотография е била изобщо използвана от него, вкл. през периода от 22.04.2019г. до 01.10.2019г., чрез поместване на сайта на дружеството за онагледяване на предлагана екскурзия до Сингапур, с възражението, че снетата на хартиен носител информация за това е получена чрез „неофициална програма“- архиватор, чийто механизъм на действие е неизвестен, т.е. оспорен е както фактът на нарушението, така и доказателствата, представени от ищеца за неговото установяване.
При произнасяне по доводите на ответника, че по същество нотариусът е заверил предоставеното му от пълномощника на ищеца копие от процесната фотография и че нотариалната заверка на хартиената разпечатка на сайта, снета от архиватора, е извършена извън удостоверителната компетентност на нотариуса, въззивният съд е съобразил постановеното по реда на чл.288 от ГПК определение № 439 от 26.06.2013г. по т. д. № 2071/2013г.,ТК, ІІ т.о. на ВК. Посочил е, че според посочената практика в нормата на чл.593 от ГПК законодателят ясно е очертал този вид нотариално удостоверяване на факти, като го е ограничил до посочените в нормата такива, а именно явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него, съответно отразяване в констативен протокол на тяхно становище (съгласие или несъгласие) по отношение на съответните действия, и е направен извод, че с оглед изричната регламентация на видовете нотариални удостоверявания е недопустимо разширително тълкуване на процесуални норми, респ. включването и на други, непредвидени в закон, видове свидетелстващи изявления на съответния нотариус, които да установяват с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства, поради което е недопустимо приложението по аналогия на чл.593 от ГПК за удостоверяване наличието на информация в интернет, нито извеждането на такава възможност по тълкувателен път. Въззивният съд е посочил, че за установяване факта на нарушението ищецът е представил възпроизведена на хартиен носител част от електронния сайт на „Карта“ ЕООД от 22.04.2019г. с електронен адрес www.karta-holiday.com , в който е възпроизведена процесната фотография за онагледяване на предложението за участие в екскурзия до Сингапур, като хартиеният носител на електронния документ съдържа данни за две нотариални удостоверявания, съответно на верността на преписа, снет от електронния документ под № 4779/1.10.2019г., и под № 4780 от същата дата, удостоверяваща съдържанието на самия електронен документ. Изтъкнал е, че по твърдение на ищеца нотариално завереният хартиен носител на документа не е снет от актуалния сайт на „Карта“ ЕООД, а от неговото архивирано копие към посочената дата- 22.04.2019г., получено чрез софтуерното приложение „Уейбек машин“, т.е. не се основава на непосредствено възприет от нотариуса електронен образ, а на такъв, получен чрез архивиращ софтуер, чиято възможност за коректно възпроизвеждане на оригинала ответникът е оспорил. Намерил е, че според чл.589, ал.1 от ГПК всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или неговото съдържание, а според чл.591, ал.1 от ГПК при удостоверяване верността на препис от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали в тях е имало зачерквания, добавки, поправки и други особености, като в този случай се прилагат съответно чл.589, ал.1 и чл.590 от ГПК. Взел е предвид, че според чл.2, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като същото може да съдържа и несловесна информация. Изложил е съображения, че документът по смисъла на чл.589 и чл.591 от ГПК обективира писменото волеизявление на лицето, което го е съставило, откъдето следва, че предмет на нотариална заверка може да бъде самото волеизявление на неговия автор, но не и други елементи, които стоят извън него, и които не са част от неговото съдържание. Изтъкнал е, че визуалните (графични) елементи на документа могат да бъдат предмет на нотариално удостоверяване само ако представляват интегрална част от обективираното в него волеизявление по силата на нормативен акт (напр. извлечение от одобрен регулационен или кадастрален план, образните елементи на регистрирана фигуративна търговска марка и др.), но не и когато те имат чисто естетически, пояснителен или рекламен характер. Приел е, че в случая в представеното извлечение от сайта на „Карта“ООД към 22.04.2019 г. се съдържа писмено изявление на дружеството в електронна форма, представляващо адресирана до неопределен кръг лица оферта за сключване на договор за туроператорска услуга екскурзия по описания маршрут Шанхай, Хонг Конг, Макао, Сингапур, при условията, посочени в него: начална и крайна дата на пътуването, престой и кратко описание на туристическите дестинации, до което се свежда обективираното в електронен вид и снето на хартиен носител волеизявление на титуляра на сайта. Намерил е, че инкорпорираните в него фотографии, включително и процесната такава, имат чисто илюстративен и рекламен характер и целят повишаване на търговската привлекателност на офертата, поради което не са иманентна част от обективираното на сайта на туроператора волеизявление и не представляват годен предмет на нотариално удостоверяване, доколкото не са елемент от самото волеизявление. Поради това е достигнал до извод, че е извън компетентността на нотариуса да удостовери, че споменатото фотографско изображение се е намирало на сайта на ответното дружество.
На следващо място въззивният съд е приел, че предмет на нотариалната заверка не е съдържанието на електронния сайт на „Карта“ЕООД в относимата към предмета на спора част към датата на нейното извършване - 01.10.2019г., т.е. то не е резултат от непосредствено сравняване на съдържанието на сайта на ответното дружество съобразно изискването на чл.591, ал.1 от ГПК към момента на извършване на нотариалното удостоверяване, а към темпорално отдалечен с близо 6 месеца назад от датата на заверката момент, като по същество представлява заверка на снетата на хартиен носител част от електронния сайт на „Карта“ ЕООД към 22.04.2019г., която според твърдението на самия ищец е опосредствана от друга електронна програма – архивно копие на сайта, получено чрез електронен архиватор „Уейбек машин“, който не е бил използван от собственика на сайта при създаване на неговото съдържание. Поради това е намерил, че доказателствената стойност на нотариално заверения препис е обусловена от достоверността на данните, които са получени чрез този електронен софтуер, респ. от установяване на обстоятелството, че той достоверно отразява съдържанието на сайта към съответния минал момент, както и че възможността за манипулиране на архивираните файлове чрез последващо включване в тях на елементи, в това число и на образни такива, е изключена, т.е. доказателствената стойност на софтуерното приложение, чрез което е генерирано ретроактивното копие от електронния документ, следва да бъде установена с други доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Добавил е, че частните документи, дори когато са адресирани до неограничен кръг от лица, не притежават материална доказателствена сила относно фактите, стоящи извън обективираното в тях волеизявление на техния автор, с изключение на случаите, при които те удостоверяват неизгодни за издателя им факти, и в този случай, за да се третират като признание на тези факти, тяхната формална доказателствена сила- принадлежността на волеизявлението на лицето, посочено като автор на документа, следва да е установена по несъмнен начин, т.е. да бъде установено, че документът е съставен с това съдържание от неговия автор или архивиран от него, след като съдържанието му е престанало да бъде актуално (архивирани на самия сайт от неговия собственик съобщения за вече проведени събития- изложби, концерти и др.). Заключил е, че обективираната на хартиен носител цифрова информация, придобита чрез неверифициран софтуер, създаден от трето лице, не притежава материална доказателствена сила, тъй като представлява твърдение на това лице- съставител на архивиращото електронно приложение, че електронният документ е притежавал съдържанието, генерирано чрез него, което на свой ред се нуждае от доказване.
По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че ищецът не е установил с надлежни доказателства при условията на пълно и главно доказване факта на осъществяване на нарушението на неговото авторско право върху процесната фотография чрез разполагането щ на сайта на „Карта“ЕООД.
По правните въпроси, обусловили допускане на касационен контрол:
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.3, т.35 от Регламент (ЕО) 910/2014г. на Европейския парламент и на съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визален запис. В чл.46 от Регламента е предвидено, че правната сила и допустимостта на електронен документ като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма. Към даденото в чл.3, т.35 от Регламента определение на понятието електронен документ препраща и чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ.
Според чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, и при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. Така представеният на хартиен носител документ има характера на препис на частен електронен документ.
В чл.591 ГПК е дадена уредбата на нотариалното удостоверяване на препис от представен на нотариуса документ. Извършеното по този ред нотариално удостоверяване представлява доказателство, че в деня на извършването му първообразът на документа е съществувал и е имал съдържанието на преписа, и дава възможност да се ползва доказателствената сила на първообраза. При извършване на

удостоверяването нотариусът е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът С оглед приравняването на частния електронен документ на частен писмен документ липсва основание за изключването му от приложното поле на нотариалното удостоверяване по чл.591 ГПК. В контекста на въпросите, обусловили допускане на касационен контрол, изложеното се отнася както до документите, съдържащи словесно изявление и несловесна информация, така и до тези, съдържащи само визуален запис. В разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК, предвиждаща възможността електронният документ да бъде предствен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, не са предвидени допълнителни правила относно преобразуването на електронния документ в хартиен препис, при спазването на които да се приеме, че е гарантирана идентичността на преписа с неговия електронен запис. Преписът на хартиен носител визуализира само част от електронния документ, но не съдържа информацията, която се извлича от метаданните и която е достъпна само когато документът е представен на електронен носител. С оглед спецификите и особеностите на електронния документ, отличаващи го от писмения документ, и доказателствената сила на нотариално удостоверения препис от документ, при извършване от нотариуса на удостоверяването по чл.591 ГПК разпечатката на електронния документ /възпроизведеният препис/ следва да съдържа и идентифицираща информация за материалния носител и начина, по който е извършено възпроизвеждане на документа, като напр. местонахождение на електронния запис с описание на носителя и др. Такава информация би дала възможност да се гарантира, че достъпът и възпроизвеждането на данните са извършени по начина, по който се е осъществило тяхното първоначално възпроизвеждане. Тъй като електронният документ има динамичен характер, даденото разрешение предоставя възможност на заинтересованата страна да обезпечи установяване на съдържанието на електронен документ към определен релевантен момент, когато електронният документ се намира на носител, който не е под контрола на страната и поради това съдържанието на документа може да бъде променено или документът да бъде изгубен.
По изложените съображения настоящият състав намира, че подлежат на удостоверяване на верността на препис от нотариус по реда на чл.591 ГПК частните електронни документи по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕО) 910/2014г., в това число електронните документи, които съдържат в електронна форма визуален запис /изображение/.
Възможността частният електронен документ да съдържа и несловесна информация следва както от възприетото в чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ определение, така и от изричната разпоредба на чл.2, ал.2 от закона, според която електронното изявление може да съдържа и несловесна информация. Преценката дали несловесната информация в електронния документ представлява част от съдържанието на електронното изявление е винаги конкретна. Във всички случаи обаче не може да бъде отречена допустимостта като доказателствено средство в съдебно производство на електронен документ, отговарящ на дефиницията на чл.3, т.35 от Регламента.
По основателността на касационната жалба:
В отклонение от така формираната практика на ВКС въззивният съд е приел, че е извън компетентността на нотариуса да удостовери, че фотографското изображение, предмет на делото, се е намирало на сайта на ответното дружество. Доколкото в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът на основание чл.293, ал.2, вр. ал.1 ГПК следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
Съгласно Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (в редакцията Парижки акт от 24.07.1971 г.), Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II”), за решаването на правния спор, предмет на настоящото исково производство, е приложимо обективното материално право на Република България, уреждащо обществените отношения, развили се по повод на нарушено авторско право върху фотографско произведение.
В чл. 3 от действащия ЗАПСП е предвидено, че обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като част от изрично изброените обекти са и фотографските произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския /чл.3, ал.1, т.7 ЗАПСП/. При тази законова уредба следва да се приеме, че с авторскоправна защита по българското право се ползват фотографски произведения, които са резултат на творческа дейност. При липса на направено от ответника оспорване, че процесната фотография е обект на авторското право, следва да се приеме, че същата е годен за закрила от авторско право обект като произведение на творческа дейност на нейния автор.
Предвид нормата на чл. 5 от ЗАПСП автор е физическото лице, в резултатът на чиято творческа дейност е създадено произведението. С нормата на чл. 6 ЗАПСП е създадена оборима презумпция, че до доказване на противното, за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него.
Видно от представена справка от платформата „Sumfinity”, собственик на домейна е ищецът Нико Тринкхаус. Видно от представената в хартиен препис информация на ел.адрес: www.sumfinity.com , същият се ползва от ищеца и на сайта са изложени негови фотографии, включително процесната „Градините на моста”, като изрично ищецът е посочен за автор и е посочена дата на публикуване 9 декември 2017г., което е установено и при извършена от първоинстанционния съд проверка чрез отваряне на този сайт. В публикацията се съдържат данни за мястото и времето на заснемане. В публикацията ясно е посочено, че ищецът е автор на тази фотография. Следователно процесната фотография е публикувана на Интернет сайт на ищеца, в който ясно е означено неговото авторство. Това означава, че фотографията е обозначена по обичайния начин относно авторството, което е достатъчно за прилагането на горепосочената оборима презумпция в полза на ищеца. Същевременно, от защитната позиция на ответника е видно, че фотографията не е създадена по негово възлагане, а е копирана от други Интернет сайтове с ясното съзнание, че е чужда, т.е. върху нея ответникът не притежава права на ползване, отстъпени по надлежния ред. Представените от ответника доказателства – констативен протокол от 05.10.2020г. на нотариус В. М. и приложението към него, не са годни да оборят законовата презумпция за авторство на ищеца, тъй като не носят информация за авторство на процесната фотография на трети лица.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на туроператор, предлагащ екскурзии до Сингапур, е използвал без негово съгласие процесната фотография, публикувайки я на сайта си http://karta-holiday.com за визуализиране на офертата за екскурзия. Твърди, че чрез интернет архиватора „Wayback Machine“ е установил използването на фотографията от ответника на 22.04.2019г., като същата е фигурирала на сайта на ответника и към 01.10.2019г. Ответникът е оспорил твърдението на ищеца, че е използвал фотографията на сайта си за онагледяване на предлаганата от него екскурзия, и оспорва представените от ищеца доказателства с довода, че приложените разпечатки нямат доказателствена стойност.
За доказване на твърдението, че към 01.10.2019г. ответникът е използвал процесната фотография, ищецът е представил заверен по реда на чл.591 ГПК препис от електронен документ. Удостоверяването е извършено на 01.10.2019г. в 11:08 часа от нотариус Е. Б., като нотариусът е удостоверил верността на преписа, снет от електронен документ, представен му от адв. Д. Г., от посочения интернет адрес. Завереният хартиен препис установява, че на посочената дата процесната фотография е била поместена на сайта на ответника. Ответникът е оспорил доказателствената сила на представения от ищеца препис. С оглед отговора на процесуалноправните въпроси, обусловили допускане на касационен контрол, настоящият състав приема така представеното доказателство за годно да установи твърденият от ищеца факт – че на 01.10.2019г. ответникът е използвал процесната фотография. Следва да се посочи, че изложените от ответника съображения, обосноваващи направеното от него оспорване на съдържанието на документа, са свързани с достоверността на получената чрез използване на електронен архиватор „Уейбек машин“ информация относно действителното съдържание на електронния документ. Доколкото обсъденото доказателство - заверен по реда на чл.591 ГПК препис от електронен документ, не отразява съдържанието на документ, извлечено чрез използването на електронен архиватор „Уейбек машин“, наведените от ответника доводи, споделени от въззивния съд, са неотносими.
Ищецът е представил на хартиен носител, заверен от пълномощника му, и част от електронния сайт на „Карта“ЕООД към 22.04.2019г., която според твърдението му представлява архивно копие на сайта, получено чрез електронен архиватор „Уейбек машин“, и това доказателство е оспорено от ответника като негодно да установи твърдения факт. Настоящият състав намира за правилен извода на въззивния съд, че доказателствената стойност на представения препис е обусловена от достоверността на данните, които са получени чрез посочения електронен софтуер, респ. от установяване на обстоятелството, че той достоверно отразява съдържанието на сайта към съответния минал момент. Поради това и с оглед направеното от ответника оспорване на представеното доказателство поради начина, по който е установено съдържанието на електронния документ – сайта на ответника към минал момент /22.04.2019г./, следва да се приеме, че доказателствената стойност на софтуерното приложение, чрез което е генерирано ретроактивното копие от електронния документ, следва да бъде установена с други доказателства, каквито по делото не са ангажирани. С оглед на това е правилен изводът на въззивния съд, че обективираната на хартиен носител цифрова информация, придобита чрез неверифициран софтуер, създаден от трето лице, не притежава формална доказателствена сила, тъй като не е установено по несъмнен начин, че документът е съставен с това съдържание от неговия автор или архивиран от него, след като съдържанието му е престанало да бъде актуално.
Поради това настоящият състав намира за установено твърдяното от ищеца ползване по смисъла на чл.18, ал.2 ЗА от ответника на процесната фотография чрез публикуване на сайта му http://karta-holiday.com на 01.10.2019г. и за недоказано през останалия исков период. В тежест на ответника е да докаже, че ползването на фотографията е извършено със съгласието на носителя на авторското право – ищеца. Това не е сторено, а и не се твърди. Следователно ползването е неправомерно, поради което ответникът дължи на ищеца обезщетение за всички вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от нарушението.
Съгласно приетото в т.1 от ТР № 3/1.08.2024г. по т.д. № 3/2022г. на ОСГТК на ВКС при нарушение на абсолютното субективно авторско право възникват нови относителни права на защита срещу нарушителя, включително иск за обезщетение, като заради характера на авторското право (единно, сложно, от смесен вид) размерът на обезщетението се претендира и определя общо. По аргумент от чл.95, ал.3 и ал.4 ЗАПСП в общо определения си размер обезщетението трябва е справедливо (да съобразява всички обстоятелства и поправя всички последици от нарушението), както и да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Следва да се съобразява особената цел на обезщетението, както и изискването то да съответства на всички обстоятелства, свързани с нарушението, включително конкретното използване. Когато автор, гражданин на страната или лице с обичайно местопребиваване в нея, предяви иск по чл.95 ЗАПСП за обезщетение с твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е използвано в страната без негово разрешение и е дължимо заплащането на обезщетение за неполучено лицензионно възнаграждение, обезщетението следва да е в размер на авторското (лицензионно) възнаграждение, за което ищецът би разрешил използването от ответника, а ако ищецът не би дал такова разрешение, съответно не би сключил договор с ответника – възнаграждението, за което ищецът би разрешил използването на друг ползвател в страната. Ако авторът не би разрешил използването (на ответника или изобщо), обезщетението следва да бъде допълнително завишено, съответно на изискването да се съобразяват всички обстоятелства относно нарушението, за да въздейства обезщетението възпиращо и предупредително. При всяко положение на автора не може бъде присъдено по-малко от действителната пазарна цена на правото на използване, тъй като присъжданото обезщетение не би било справедливо. По аргумент от чл.38, ал.2 , ал.3 и ал.5 ЗАПСП неполученото авторско (лицензионно) възнаграждение, за което авторът би разрешил използването, не е единствената възможна имуществена вреда. На автора се дължи обезщетение на база действителната печалба на ответника, извлечена от нарушението, която понякога е много по-голяма. Даденото тълкуване съответства на минималните стандарти относно защитата на авторското право, установени с международни договори, както и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз. Съгласно чл.13, §1, б.„а ” и б.„б” обезщетението трябва да е съобразено с действителните вреди, понесени от притежателя на правата в резултат на нарушението. Когато съдебните органи определят обезщетението, те вземат предвид всички приложими аспекти като например отрицателните икономически последствия, включително пропусната печалба, които увредената страна е понесла, цялата несправедливо получена печалба от нарушителя, а когато е уместно, елементи, които са различни от стопанските фактори, като например морална щета, причинена на притежателя на правото поради нарушението. Като алтернатива на посоченото те могат, когато е уместно, да определят обезщетението като еднократна сума въз основа на следните елементи: най-малко размера на лицензионните и авторските възнаграждения и хонорари, които биха били дължими, в случай че нарушителят е поискал официално разрешение да използва въпросното право като интелектуална собственост. В практиката на Съда на Европейския съюз при тълкуване на Директива 2004/48 се приема, че обезщетението по член 13, параграф 1, буква б), което е въз основа на хипотетично лицензионно възнаграждение, се прилага в подходящи случаи, а Директива 2004/48 трябва да се тълкува като установяваща принципа, че изчисляването на размера на обезщетението, което трябва да бъде изплатено на притежателя на правото на интелектуална собственост, трябва да се стреми да гарантира, че последният е напълно обезщетен за действително понесените от него щети, включително морални ( решение от 17.03.2016 г. на Съда, SPAM Liffers (С-99/15 ), ECLI:EU:C:2016:173).
Според разясненията в мотивите на т.1 на от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК при даденото тълкуване относно обезщетението по чл.95 ЗАПСП за пропуснато авторско (лицензионно) възнаграждение на автор, гражданин на страната или лице с обичайно местопребиваване в нея, в случай на частноправни отношения с международен елемент, когато е приложимо българското материално право като право на държавата, в която се търси закрила, аналогично обстоятелството, че използването е на територията на страната (лицензионна територия), е относимо, когато то би било от значение при даваното от автора разрешение за използването на ответника или на друг ползвател в страната. По аргумент от чл.36, ал.6 ЗАПСП само съобразяването на икономическата среда и стандарт на територията на отделната държава от автора при сключването на лицензионен договор обосновава размер на обезщетението за

пропуснато лицензионно възнаграждение, съответен на този пазар. Съществува възможност авторът да не разграничава отделните лицензионни територии и свързаните с тях различни пазарни условия.
При определяне на обезщетение по чл.95 ЗАПСП за пропуснато лицензионно възнаграждение в случаи с международен елемент е съобразим пазарът в страната като пазар на държавата, в която е извършено нарушението на авторското право, но този пазар не е водещо обстоятелство. Той е относим, когато е взет предвид от автора при даваното разрешение за използване или при остойностяването на правото на използване, при съобразяване и на всички останали обстоятелства, свързани с използването на конкретното произведение (начина, времето и мястото на използване, получените приходи и др.) и с нарушението (обстоятелства, при които е предприето, форма на вина, отношение на нарушителя към извършеното, дали използването продължава въпреки възраженията на автора и др.).
Следователно, когато конкретният размер на авторското възнаграждение, при който авторът би разрешил използването на неговото произведение, се установява по делото, както и когато авторът не разграничава отделните лицензионни територии и свързаните с тях различни пазарни условия, какъвто е настоящият случай, за да бъде приложен уреденият в чл.95, ал.3 и ал.4 ЗАПСП принцип за определяне на справедливо обезщетение, неговият размер следва да отговаря поне на минималния стандарт, а именно на действително определеното от автора лицензионно възнаграждение, независимо от обстоятелството на коя територия е извършено нарушението на авторските права и къде са настъпили вредоносните последици, причинени от това непозволено увреждане.
От представената към исковата молба извадка на публикуваната на сайта на ищеца тарифа на съответното лицензионно възнаграждение за предоставяне за ползване на фотографските произведения, чийто автор е той, се установява, че фотографът е оповестил на неограничен кръг правни субекти установените отнапред от него авторски възнаграждения за ползване на създадените от него фотографски произведения. В установения ценоразпис авторът не е разграничил отделните лицензионни територии и свързаните с тях различни пазарни условия (ответникът нито твърди, нито установява, че ищецът би предоставил ползването на притежаваното от него авторско право върху процесното произведение на територията на Република България при по-ниски лицензионни възнаграждения от тези, които той е установил в своя ценоразпис). От ценоразписа, публикуван на интернет страницата на ищеца, се установява, че при ползване на всеки един лицензионен материал (всяка една фотография) в Интернет до 3 месеца се дължи авторско възнаграждение в размер на 1385 евро (Раздел 2 „Онлайн употреба”), като в Раздел 11 „Кредитни линии” е посочено, че по подразбиране кредитите „Nico Trinhaus/sumfinity.com” трябва да изглеждат в съседство с лицензирания материал в кредитната линия, придружаваща лицензирания материал, а ако лицензираният материал (снимка) се използва без придружаваща кредитна линия, следва да се доплати лицензионно възнаграждение в размер на 100% от общата лицензионна такса. Следователно надбавката от 100% върху установеното лицензионно възнаграждение се заплаща, в случай че лицензираният ползвател на фотографското произведение не посочва кой е авторът на обекта, предмет на авторската защита, т.е. това е допълнително авторско възнаграждение за възможността лицензираният ползвател да използва произведението, без да оповестява името на неговия автор. С оглед на това, в случай че ответното търговско дружество не бе извършило процесното нарушение на авторското право на ищеца върху процесното фотографско произведение, неговият носител би получил лицензионно възнаграждение общо в размер на сумата от 2770 евро (двойният размер на авторското възнаграждение при липсата на означаване на автора върху обекта на авторска защита), което представлява имуществена вреда под формата на пропусната полза (пропуснат доход, който с висока степен на сигурност би постъпил в патримониума на автора).
В стойността на компенсаторното обезщетение (за причинените на автора имуществени вреди под формата на пропуснати ползи) не следва да се включва надбавка от 50% („Онлайн магазин + 50%”) върху основното лицензионно възнаграждение, тъй като в ценовата листа на ищеца, публикувана в Интернет, не е посочена такава надбавка. Такова допълнително авторско възнаграждение е предвидено само за реклама за офлайн използване (т.3 от ценоразписа на автора). В касационната си жалба ищецът поддържа, че е избрал MFM таблицата, част от сборника „Bildhonorare“, за да обоснове тази надбавка върху базовата цена, на която продава своя труд, която според него отчита завишената полза за ползвателя от фотографията при използването й в условията на „онлайн магазин“. Настоящият състав намира, че при изрично определен от ищеца на неговия Интернет сайт вид и размер на лицензионното възнаграждение за отстъпване на ползването на фотографии, чиито автор е той, не може да се използват методи за изчисляване на авторски възнаграждения дори и те да са обобщени от съсловна организация. Следва да се вземе предвид още, че в посочената таблица са определени значително по ниски средни авторски възнаграждения за използване онлайн, интернет, уеб дизайн на фотографии до 3 месеца (релевантния по делото период) от тези, които самият ищец е определил. Средните лицензионни възнаграждения и обичайните надбавки върху него, определени от съсловна организация, биха били приложими, в случай че авторът не бе установил конкретен вид и размер на авторското възнаграждение за отстъпване на ползването на фотографското произведение. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите по т.1 от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК. Следователно, с оглед на обстоятелството, че ищецът е определил в своя ценоразпис конкретни по вид и размер лицензионни възнаграждения за отстъпване на ползването на неговите фотографски произведения, като не е установил надбавка за използването им при онлайн магазин, в стойността на компенсаторното обезщетение не трябва да се включва претендираната сума от 732,50 евро („онлайн магазин + 50%).
Ищецът не е установил в процеса на доказване, че е изживял негативни емоции при извършване на нарушението на неговото авторско право - извън обичайните, които изпитва всеки творец, чието субективно авторско право е накърнено, поради което при прилагането на тълкувателните разяснения по т.3 от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т.д. № 3/2022 г., ОСГТК, настоящият състав намира, че съобразно критериите на чл.52 ЗЗД обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на процесния деликт възлиза на сумата от 500 лева.
Съгласно т.2 от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т.д. № 3/2022 г., ОСГТК дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди при нарушение на авторско право включва и обезщетение за направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение. С оглед на това на ищца следва да бъдат присъдени и направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и такса за нотариална заверка на препис в претендирания размер от 420 лева.
По изложените съображения на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за причинените имуществени вреди под формата на пропусната полза в размер на 2770 евро, равняващи се на сумата от 5417,65 лева, ведно с обезщетение за причинените му имуществени вреди под формата на имуществени загуби в размер от 420 лв. – извънсъдебни разноски за уреждане на правния спор, предмет на настоящото исково производство, както и обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушение на притежаваното от него авторско право върху процесното фотографско произведение в размер на 500 лева или общо сумата от 6337,65 лева. С оглед на това се явява основателен и акцесорният иск с правно основание 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 01.10.2019г. до 18.02.2020г., която възлиза на 212,21 лева, определена от съда на основание чл.162 ГПК с помощта на електронен калкулатор.
По тези съображения настоящият състав на ВКС намира предявения иск по 95, ал.1 ЗАПСП за основателен за посочените суми, поради което решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено и бъде постановено друго, с което исковете бъдат уважени в посочения размер. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, както следва: сумата 1164,32 лева - за първоинстанционното производство, сумата 981,74 лева – за въззивното производство и сумата 1037,17 лева – за касационната инстанция, или общо 3183,23 лева. На ответника следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса за въззивното производство съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 25,38 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 583 от 12.08.2022г. по т.д. № 740/2021г. на САС, 3 състав в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 260383 от 05.03.2021г. по т.д. № 349/2020г. на СГС, VI-5 състав, е отхвърлен предявеният от Нико Тринкхаус против „Карта” ЕООД иск с правно основание чл.95 ЗАПСП за сумата 6337,65 лева, от които 5837,65 лева – обезщетение за имуществени вреди и 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претендирани частично от 1000 лева, причинени от нарушаване на авторските му права върху фотографията „Градините край залива”, заснена в Сингапур, чрез публикуването ѝ в сайта на „Карта” ЕООД https://karta-holiday.com , и сумата 212,21 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2019г. до 13.02.2020г., както и в частта, с която Нико Тринкхаус е осъден да заплати на „Кара” ЕООД разноски за въззивното производство за разликата над 25,38 лева до 70,45 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Карта „ ЕООД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], офис 9, чрез адв. Д. М., да заплати на Нико Тринкхаус, гражданин на ФР Германия, [дата на раждане] , съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Д. Г. на основание чл.95, ал.1 ЗАПСП и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 6337,65 лева /шест хиляди триста тридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, от които 5837,65 лева /пет хиляди осемстотин тридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ – обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи и претърпени загуби/ и 500 лева /петстотин лева/ – обезщетение за неимуществени вреди, претендирани частично от 1000 лева, причинени от нарушаване на авторските му права върху фотографията „Градините край залива”, заснена в Сингапур, чрез публикуването ѝ в сайта на „Карта” ЕООД https://karta-holiday.com , както и сумата 212,21 лева /двеста и дванадесет лева и двадесет и една стотинки/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2019г. до 13.02.2020г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 583 от 12.08.2022г. по т.д. № 740/2021г. на САС, 3 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА „Карта „ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Нико Тринкхаус сумата 3183,23 лева /три хиляди сто осемдесет и три лева и двадесет и две стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: