КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 994

гр. София, 05.05.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Атанас Кеманов

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д.№ 1430 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. В. Г. срещу определение № 129 от 12.01.2023г. по ч.гр.д. № 78/2023г. на Бургаски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 14 от 29.12.2022г. на съдия по вписванията при Районен съд Карнобат, с което е отказано да бъде вписано съдебно решение № 265 от 23.11.2022г. по гр.д. № 191/2022г. на Районен съд Карнобат. С последното на молителката е предоставено за ползване на основание чл. 56, ал.6 СК семейното жилище в [населено място], на [улица], вх.А, ет.1, ап.1.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Не съответства на закона застъпеното от съда разбиране, че решението по чл. 56 СК за определяне правото на ползване на семейното жилище между бивши съпрузи не подлежи на вписване. Иска се допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по Решение № 60155 от 04.04.2022г. по гр.д. № 2046/2021г. на І г.о. Не е формулиран изрично правен въпрос, но е явно, че това е въпросът дали подлежи на вписване решението на съда по чл. 56 СК, с което се предоставя ползването на семейното жилище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Съдията по вписванията при Районен съд-Карнобат е сезиран от П. В. Г. с искане за вписване на право на ползване върху недвижим имот, произтичащо от съдебно решение № 265 от 23.11.2022г. по гр.д. № 191/2022г. на Районен съд-Карнобат, с което на основание чл. 56 СК на молителката е предоставено за ползване семейното жилище в [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1. Към молбата е представено горепосоченото съдебно решение, нотариален акт от 2009г. за придобиване правото на собственост върху имота от съпрузите; удостоверение за данъчна оценка на правото на собственост на недвижимия имот, валидно до 30.06.2022г. Внесена е държавна такса в размер на 10 лв. Съдията по вписванията е постановил отказ за вписване по съображения, че правото на ползване на семейното жилище по чл. 56 СК обуславя създаването на облигационна връзка и тя е различна от вещното право на ползване по чл. 56 ЗС. В чл. 112 ЗС и чл. 4 ПВ са изброени изчерпателно актовете, които подлежат на вписване и съдебното решение по чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище, не е сред тях. В допълнение е посочено, че не е представено надлежно удостоверение за данъчна оценка на правото на ползване, а приложеното удостоверение за данъчна оценка е с изтекъл срок на валидност - до 30.06.2022г., което е самостоятелно основание за отказ.
В подадената от П. Г. частна жалба срещу този отказ се твърди, че по силата на съдебното решение за предоставяне на семейното жилище за ползване се създава облигационно наемно правоотношение между бившите съпрузи, което може да бъде вписано в имотния регистър и има действието по чл. 237 ЗЗД. Тя заявява, че иска вписване на правото на ползване, което касае вещноправното положение на недвижимия имот.
Бургаски окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията. Посочил е, че в чл. 4 ПВп са изброени изчерпателно подлежащите на вписване актове, свързани с прехвърляне, придобиване, завещание на недвижими имоти или отдаване под наем на недвижими имоти за определен срок; изброяване за подлежащи на вписване актове има и в други нормативни актове (ЗУТ, ТЗ, Закон за особените залози и др.). Решенията по чл. 56 СК, свързани с определяне правото на ползване на семейното жилище между бившите съпрузи, не са посочени като актове, подлежащи на вписване съгласно чл. 4 ПВ; вписването им не е предвидено и със специална норма на Семейния кодекс, в който е уреден института на ползване на семейното жилище след развода. Във връзка с наведеното в жалбата оплакване за недаване указания от съдията по вписвания за представяне на удостоверение за данъчна оценка на правото на ползване, съдът е посочил, че според разясненията в Тълкувателно решение № 7/2012г. от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията не може да дава указания за поправяне на нередовности в производството по вписване, поради необходимостта вписването на акта да бъде извършено незабавно в съответния регистър, в деня на постъпване на молбата.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива са налице.
Правният въпрос дали подлежи на вписване съдебно решение, с което правото на ползване върху семейното жилище е предоставено на един от двамата съпрузи след развода, е решаващ за изхода на производството. Въпросът е решен в отклонение от посочената практика по Решение № 60165 от 04.04.2022г. по гр.д. № 2046/2021г. на І г.о., при което е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В посоченото решение на І г.о. е дадено разяснение, че по силата на съдебното решение по чл. 56 СК, с което семейното жилище се предоставя за ползване на единия съпруг, възниква наемно отношение между собственика на жилището като наемодател и съпругът, на когото е предоставено ползването като наемател. За да бъдат защитени интересите на съпруга-наемател срещу последващо прехвърляне на жилището от собственика, законът (чл. 57 СК) дава възможност за вписване на решението по чл. 56 СК в имотния регистър, като придава на това вписване действието по чл. 237, ал.1 ЗЗД, така че наемното отношение да е противопоставимо на последващите приобретатели за целия срок на ползване.
Предвид горното разрешение и с оглед изричната норма на чл. 57 СК, която урежда вписването на решението по чл. 56 СК, то определението на Бургаски окръжен съд и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията са неправилни. Представеният за вписване акт подлежи на вписване - чл. 57 СК във връзка с чл. 4,б. „е“ и „з“ от Правилника за вписванията. Наемното правоотношение възниква от съдебното решение по силата на закона и подлежащият на вписване акт, който замества договор за наем, е съдебното решение за предоставяне правото на ползване. Ето защо искането на молителката за вписване на решението е основателно, независимо от допуснатите от нея терминологични неточности с твърдението, че й е предоставено вещно право на ползване.
Констатираната от съдията по вписванията липса на валидно удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот не е пречка за вписването. Както е посочено в чл. 57 СК по силата на съдебното решение възниква облигационно наемно правоотношение и вписването е приравнено на вписване на договор за наем по чл. 237 ЗЗД. Доколкото наемна цена не е уговорена, то дължимата за вписването такса е равна на минималната такава от 10 лв. (чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията) и тя е внесена. С оглед на това данъчна оценка на имота не е необходимо да се представя.
При горното разрешение обжалваното определение на Бургаски окръжен съд се явява неправилно и следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията. Вместо това следва да се разпореди извършване на вписване на съдебното решение по чл. 56 СК, с което е предоставено право на ползване върху семейното жилище.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 129 от 12.01.2023г. по ч.гр.д. № 78/2023г. на Бургаски окръжен съд.
ОТМЕНЯ горепосоченото определение и потвърденото с него определение № 14 от 29.12.2022г. на съдия по вписванията при Районен съд Карнобат, с което е отказано да бъде вписано съдебно решение № 265 от 23.11.2022г. по гр.д. № 191/2022г. на Районен съд Карнобат по молба на П. В. Г. и вместо него постановява :
ДА СЕ ИЗВЪРШИ вписване по молба на П. В. Г. с вх.№5508 от 29.12.2022г. на решение № 265 от 23.11.2022г. по гр.д. № 191/2022г. на Районен съд Карнобат, влязло в сила на 23.12.2022г., с което на молителката е предоставено за ползване на основание чл. 56 СК семейното жилище в [населено място], на [улица], вх.А, ет.1, ап.1, със застроена площ 60,89 кв.м., състоящо се от дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна и антре.
Определението не подлежи на обжалване.