КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 380

София, 28.01.2026 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА EМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 4944 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. И. С. и Е. И. Ч. чрез пълномощника им адвокат А. Й. против определение № 2837 от 2.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2229 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение от 11.06.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Асеновград, с което е отказано отбелязване на съдебно решение № 248/08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 2092/2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград, влязло в сила на 19.03.2025 г. по искова молба с рег. № 15198/13.11.2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград, вписана в СВ Асеновград, с вх. № 5205/17.11.2023 г., акт. 78, том 2, който акт е записан във входящия регистър с вх. № 2406/11.06.2025 г., 12:45 ч. по описа на Служба по вписванията - Асеновград.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното:
Окръжният съд е констатирал, че е отказано отбелязването на съдебно решение № 248/08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 2092/2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград, тъй като според съдията по вписванията отбелязването на влезли в сила съдебни решения по чл. 14 ПВ не попадат сред изключенията на чл. 6, ал.4 ПВ, когато не се изисква описание по кадастралната карта и не се изисква прилагане на скица от кадастралната карта.
Посочил е, че спорът е по въпроса необходимо ли е за отбелязването на процесното съдебно решение да се представя скица за поземлен имот с идентификатор ***. Счел е, че при отговора на този въпрос следва да се съобрази нормата на чл. 14 ПВ според която влезлите в сила решения, постановени по искови молби по чл. 11, каквото е и представеното с молбата за отбелязването му съдебно решение, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12 по представен препис от решението, като в този случай решението трябва да отговоря и на изискванията на чл. 6. Посочил е, че в чл. 6, ал.4 са изброени случаи, при които алинея трета не се прилага, но сред тези изключения не попада отбелязването на съдебно решение вписана искова молба по чл. 11 ПВ. Следователно чл. 6, ал.4 ПВ не освобождава съответният молител от задължението му при отбелязване на съдебно решение по вписана искова молба по чл. 11 ПВ да представи скица – копие от кадастралната карта или схема - проект издадена АГКК или нотариално удостоверени преписи от такива.
По тези съображения Окръжен съд - Пловдив е формирал извод, че след като с молбата за отбелязване на съдебното решение не е представена скица - копие от кадастралната карта или схема - проект издадена АГКК или нотариално удостоверени преписи от такива, правилно съдията по вписванията е постановил отказ да впише решението.
Р. И. С. и Е. И. Ч. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:
1) допустим ли е отказ за вписване/отбелязване на съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, поради липса на приложена скица-копие от кадастралната карта, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта;
2) въззвният съд длъжен ли е да се произнесе по всички възражение и доводи, изложени в жалбата, както и да изложи собствени мотиви по тях, обосновавайки се по правилата на формалната и правна логика.
Относим към мотивите на атакуваното определение е първия поставен въпрос, като по него е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали изводите на съда съответстват на указания в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС.
В т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че в никакъв аспект съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. В мотивите е разяснено, че не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по съображения, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание. Съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратно. Когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. В мотивите към т. 2 от същото тълкувателно решение е разяснено, че правилата на ЗКИР уреждат правилата за вписване в имотния регистър, а не в книгите за вписвания, като законодателят изрично е изключил правилата за вписване в имотния регистър от приложното поле на вписванията, които се извършват в съдебни райони, където такъв не е въведен съгласно чл. 73, ал. 1 ЗКИР. Изискванията за представяне на скица и описание на имота съгласно ЗКИР нямат практическа стойност при действащата система на вписване, тъй като вписването е по партидата на ответника (а не по партида на имота).
Същевременно чл. 6, ал. 4 ПВ изрично предвижда неприложимост на ал. 3 от същия член, включително и относно изискването за прилагане на скица от кадастралната карта за вписванията, отбелязвания и заличавания по чл. 11 ПВ. Чл. 11 ПВ предвижда вписвания на искови молби, а чл. 12 ПВ, редът, по който се осъществя, съответно чл. 13 ПВ – редът, по който се заличава вписването на искови молби, а чл. 14 – редът, по който се отбелязва влязлото в сила решение по вписана искова молба. След като чл. 14 ПВ урежда реда, по който се отбелязва решение по вписана по чл. 11 ПВ искова молба, като препраща към реда по чл. 12 ПВ, то следва, че и за отбелязването важат изисквания като за вписване на искова молба, включително и неприложимост на чл. 6, ал. 3 ПВ с оглед изричната норма на чл. 6, ал. 4 ПВ.
По основателността на частната касационна жалба:
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване атакуваното определение на Окръжен съд - Пловдив и потвърдения с него отказ на съдията по вписвания да отбележи влязлото в сила решение, са неправилни. След като за вписването на исковата молба не се прилага чл. 6, ал. 3 ПВ, включително и относно изискването за представяне на скица от кадастралната карта, то това изискване не се прилага и при отбелязване на влязлото в сила решение по чл. 14 вр. чл. 12 ПВ. Ако скица от кадастралната карта е била представена при вписване на исковата молба, то липсва всякакво основание да се изисква представяне на нова скица при отбелязване на съдебното решение, което отново се извършва по реда на чл. 12 ПВ.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2837 от 2.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2229 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 2837 от 2.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2229 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение от 11.06.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Асеновград, с което е отказано отбелязване на съдебно решение № 248/08.05.2024 г.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд – Асеновград за отбелязване на съдебно решение № 248/08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 2092/2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград, влязло в сила на 19.03.2025 г. по искова молба с рег. № 15198/13.11.2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград, вписана в СВ Асеновград, с вх. № 5205/17.11.2023 г., акт. 78, том 2 по молбата на на Р. И. С. и Е. И. Ч., записана във входящия регистър с вх. № 2406/11.06.2025 г., 12:45 ч. по описа на Служба по вписванията - Асеновград.
Определението е окончателно.