КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.Я.К. от гр. П., действащ като ЕТ с фирма "Ш. - 2000 - Д. К." срещу въззивно решение № 2200 от 30.12.2005 г. по в. гр. д. № 2135/2005 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 82 от 31.05.2005 г. по гр. д. № 7827/2004 г. на П. районен съд. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от ЕТ срещу "К." АД, гр. П. за обявяване за окончателен на предварителен договор, материализиран в договор за покупко-продажба на предприятие по смисъла на чл. 15 и чл. 16 ТЗ, за покупко-продажба на следния недвижим имот: терен, обозначен под № 2 от имот № 001, идентификатор 404677010001, находящ се в землището на с. К., обл. П., целият застроен и незастроен с площ от 420 419.56 кв. м, който терен е с площ 5 591 кв. м, очертан под № 2 на приложената към договора за покупко-продажба на предприятието скица. С решението е отхвърлено и евентуалното искане (в случай, че се приеме, че посоченият терен не е обособен в самостоятелен парцел) да се обяви за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на 5591/420420 ид. ч. от правото на собственост върху имот № 0001, подробно описан в решението.
Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник счита решението за неправилно поради нарушения на материалния закон - чл. 15 ЗУТ; чл. 299 и чл. 300 ТЗ. Поддържа, че след като сделката е двустранна търговска, то при липса на предварително съгласие за цената на процесния недвижим имот по предварителния договор, няма пречка тя да се определи от вещо лице в исковото производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, дори и в предварителния договор да не са определени поименно експертите, които да дадат оценка. Правят се доводи и за надлежно вписване на предварителния договор, а продажбата на имота преди вписване на исковата молба обуславя единствено приложението на чл. 121, ал. 3 ГПК, а не отхвърляне на конститутивния иск поради това, че ответното дружество вече не е собственик на имота. Подробни съображения в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата, с искане да се отмени обжалваното решение, с произтичащите последици.
Ответникът по жалбата "К." АД, гр. П., чрез процесуалния си пълномощник, моли да се остави в сила въззивното решение като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени правилността на решението, предвид инвокираното касационно основание и с оглед данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че постигнатата между страните договореност в т. 1.1.2. от договор за покупко-продажба на предприятие от 25.06.2001 г. за право на ползване от страна на ЕТ върху земята - прилежащ терен към закупените сгради за срок от три години, с площ на терена от 5591 кв. м от имот № 0001, целият с площ 420 419.56 кв. м, а след изтичане на срока за правото на ЕТ да закупи този терен по цена, определена от двама лицензирани оценители, не е достатъчна, за да се приеме валидност на предварителния договор. Въз основа на събраните по делото доказателства е направен извод, че терена, предмет на предварителния договор не е обособен в самостоятелен имот, което обосновава нищожността на договора, а липсва воля между страните за създаване на съсобственост помежду им. Въззивният съд е изразил становище и за липса на съгласие относно цената на терена и невъзможността тя да бъде определена при несъгласие от някоя от страните, водещо до непосочване на съответен оценител. В мотивите на решението П. окръжен съд подробно е обсъдил доводите на ищеца по приложение на чл. 299 и чл. 300 ТЗ, с оглед търговския характер на сделката.
Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно. При постановяването му, решаващата инстанция правилно се е произнесла на първо място по действителността на предварителния договор, а на второ място по въпроса дали са налице всички необходими предпоставки за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. При спазване нормата на чл. 188, ал. 1 ГПК са преценени всички допустими и относими към спора доказателства, обсъдени са доводите на страните във връзка с разпоредбите на чл. 299 и чл. 300 ТЗ относно съществените уговорки при сключването на търговската сделка. Становището на съдебния състав на въззивния съд за неприложимост на цитираните разпоредби се споделя изцяло от настоящата инстанция, предвид предпоставките за приложимост на първата от тях, а за втората - и поради липса на надлежно предявен конститутивен иск за допълване на договора. Неоснователни са доводите на касатора за ефекта на вписването на договора за покупко-продажба на предприятие от 25.06.2001 г., с оглед на обстоятелството, че предварителния договор е обективиран, макар в отделна клауза, но като част от този договор и факта, че прехвърлянето на собствеността върху целия недвижим имот (част от който е процесния терен) е извършено след това вписване. В тази насока правилно въззивният съд е отчел действието на вписването на исковата молба, с която е предявен конститутивния иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. След като предварителния договор не попада след актовете по чл. 4 от Правилник за вписванията, то не би могло да се преценява оповестително-защитното действие на вписването, нито има основание да се обсъжда конкуренцията на вписванията и приоритетното значение на по-рано вписания акт по смисъла на чл. 113, чл. 114 ЗС и на Правилника за вписванията. Правилно решаващият съд е отчел валидно извършения акт на разпореждане с целия имот, с нотариален акт № 90, том 6, рег. № 10596 дело № 1071/2004 г., който е вписан преди вписване на исковата молба по настоящото дело. При извършената задължителна, по смисъла на чл. 298, ал. 1 ГПК, съдебна проверка на предпоставките за прехвърляне на собствеността, Пловдивският окръжен съд е отчел факта, че след като ответното търговско дружество вече не е титуляр на правото на собственост, то е невъзможно сключването на окончателен договор по реда на особеното исково производство - част трета, глава тридесета на ГПК. Това е достатъчно за отхвърляне на предявения конститутивен иск.
Независимо от тези съображения, становището на Пловдивския окръжен съд и по останалите доводи на касатора ищец, които се поддържат и пред настоящата инстанция, са законосъобразни и обосновани и не е налице основание за касиране на съдебния акт. Дори и след отчитане на специалните основания за недействителност на предварителния договор и преценката за валидност на облигационната връзка, която се извършва към момента на сключване на окончателния договор, то по делото е установено че процесния терен не е обособен като самостоятелен обект на правото на собственост - в самостоятелен имот. Липсват данни, от които би могло да се направи извод за възможността за отреждане на самостоятелен урегулиран поземлен имот чрез промяна на границите на урегулирани поземлени имоти. В тази връзка касаторът се позовава на допустимите съгласно ЗУТ хипотези, при които е допустима промяна на границите на вече урегулирани поземлени имоти, без обаче да съобразява измененията в чл. 15 ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.). От друга страна не би могло евентуално да се обсъжда дали предварителния договор не е сключен под отлагателно условие, тъй като такова възражение не е надлежно въведено в процеса.
Предвид горното, следва да се приеме, че изводът от П. окръжен съд за неоснователност на предявения конститутивен иск, с който е потвърдено и становището на Районен съд - П., са напълно обосновани и законосъобразни и не са налице инвокираните с жалбата основания за касиране.