КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 29 Мар 2024, 01:50

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Чл. 193 ЗУТ - учредяване на сервитут/квазиличен сервитут
Ново мнениеПубликувано на: 21 Юни 2010, 15:13 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
Определение № 53 от 5.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 589/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева
чл. 193 ЗУТ





--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на "В" ЕАД - гр. Бургас срещу определение № 338 от 11.08.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 389 от 2009 г., с което е потвърден отказ № 354 от 9.07.2009 г. на съдия по вписванията при С. по вписванията - гр. Б. към А. по вписванията да извърши вписване на договор от 9.07.2009 г., сключен между Т и канализация" ЕАД - гр. Б.

В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - жалбоподателят счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е произнасянето на ВКС по въпроса за тълкуването на разпоредбата на чл. 193 от ЗУТ и по-конкретно дали учредяването на сервитута по чл. 193 от ЗУТ за изграждане на отклонение от общата мрежа на техническата инфраструктура може да бъде в полза на лице, което не е собственик на съседен имот, а е В и К оператор.

При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на Бургаския окръжен съд на 16.09.2009 г., а частната жалба е подадена на 23.09.2009 г./.

Същата е подадена срещу определение на съд, с което е дадено разрешение по същество на охранително производство и се прегражда неговото развитие. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл. 280, ал. 1 от ГПК основания.

В случая поставения от жалбоподателя въпрос /дали сервитутът по чл. 193 от ЗУТ за изграждане на отклонение от общата мрежа на техническата инфраструктура може да бъде учреден в полза на лице, което не е собственик на съседен имот, а е В и К оператор/ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като касае приложението на правна норма /разпоредбата на чл. 193 от ЗУТ/, по която няма съдебна практика и която очевидно е неясна и се нуждае от тълкуване от ВКС, тъй като се прилага по различен начин от съдиите по вписванията и съдилищата в страната. Поради това касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд следва да се допусне.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише договора от 9.07.2009 г., сключен между Т и К" ЕАД - гр. Бургас, по силата на който Т. М. е учредил право на "В" ЕАД - гр. Б. да прокара водопровод през собствения му имот, въззивният съд е приел, че този договор не подлежи на вписване, тъй като с него не се учредява сервитутно право по смисъла на чл. 193 от ЗУТ - тъй като сервитутът по чл. 193 от ЗУТ предполага договор между собствениците на два съседни имота, а в случая "В" ЕАД - гр. Б. не е собственик на имот в съседство с този на Т. М.

Това определение е правилно поради следното: Съгласно чл. 193 от ЗУТ, правото да се прокарват отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в чужди имоти се учредява с договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите им. Тъй като по своята същност това право е поземлен сервитут, разпоредбата на чл. 193 от ЗУТ следва да се тълкува в смисъл, че то може да се учреди с договор между собствениците на служещия имот /имот, който е обременен от това сервитутно право/ и на господстващия имот /имот, в чиято полза е учредено това право/. То не може да бъде учредено с договор между собственика на служещия имот и В и К оператора, който ще изгради отклонението от общата мрежа, тъй като това би противоречало на същността на поземлените сервитути, които по сега действащото ни право са ограничени вещни права, изразяващи се в тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ, който принадлежи на друг собственик /в този смисъл е легалното определение за поземлен сервитут в чл. 103 от Закона за водите/.

Изводът, че сервитутът по чл. 193 от ЗУТ не би могъл да се учреди в полза на В и К оператора съответства и на правната уредба на реда и начина на изграждане на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения в урбанизираните територии, дадена в глава четвърта, раздел IV от ЗУТ /чл. 83-88/ и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ бр. 88 от 2004 г. Съгласно чл. 83 и чл. 84 от ЗУТ, водопроводните и канализационни мрежи и съоръжения се изграждат по одобрени проекти в съответствие с общите и подробни устройствени планове и се проектират като улични мрежи при спазване разпоредбите на глава четвърта, раздел II от от ЗУТ, а водопроводните и канализационни инсталации на недвижимите имоти се включват към тези мрежи със сключване на договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество, при условия и ред, определени в наредба на МРРБ. А съгласно чл. 15 от горепосочената Наредба № 4 от 14.09.2004 г., издадена именно на основание чл. 84, ал. 3 от ЗУТ, когато за осъществяване на присъединяването поради техническа и/или конструктивна необходимост се налага в чужд имот да се изградят водопроводни съоръжения, необходими за водопрекарване във връзка с водоснабдяването на съседни имоти /какъвто е и настоящия случай/, собственикът на служещия поземлен имот учредява право на водопрекарване при условията и по реда на чл. 193 от ЗУТ в полза на собствениците на водоснабдяваните имоти. Във всички други случаи се забранява изграждането на водопроводни и канализационни мрежи през чужд имот /в този смисъл чл. 18, ал. 1, т. 6 и чл. 24, ал. 4, т. 1 и 3 от наредбата/. Тоест, горепосочената наредба също не предвижда възможност за учредяване на сервитут по чл. 193 от ЗУТ в полза на В и К оператора, а изрично посочва, че в този случай се учредява сервитут в полза на собствениците на имотите, които ще бъдат водоснабдявани с изграждането на водопровода в чужд имот.

Обстоятелството, че по реда на чл. 193 от ЗУТ не може да се учредява сервитут в полза на В и К оператора съответства и на правната уредба в специалния за случая Закон за водите. Съгласно чл. 112 от него, правото на водопрекарване през чужд имот се учредява в полза на всеки, който има постоянна или временна нужда от това, със споразумение на собствениците на господстващия и на служещия имот, а ако такова не може да бъде постигнато- с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.

Действително, нашето право познава т. нар. квазилични сервитути- сервитути, които се учредяват в полза на определени лица с оглед обслужване на извършваната от тях дейност, а не в полза на лица, които са собственици на т. нар. "господстващи имоти". Такива са сервитутите по чл. 64 от Закона за енергетиката, които възникват по силата на закона или се учредяват в полза на енергийните предприятия, сервитутите на преминаване и на изграждане на мрежи и отклонения от тях в полза на предприятието, осъществяващо електронни съобщения по чл. 288 от Закона за електронните съобщения от 2007 г., сервитутите по чл. 16 по Закона за горите за прекарване през гори и земи от горски фонд-частна държавна собственост на телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии, подземни водопроводи, канализации, кабели и други елементи на техническата инфраструктура в полза на операторите на тази инфраструктура. Тези сервитути обаче са изрично уредени в горепосочените закони, като в полза на В и К операторите има предвиден сервитут на прокарване на водопроводи и канализация само в горите и земите от горския фонд-частна държавна собственост /по реда на чл. 16 от Закона за горите/, но не и върху частни поземлени имоти по ЗУТ, по Закона за водите или по друг нормативен акт. Поради това и доколкото вещните права са строго лимитирани /numerus clauses- само тези, посочени в закон/, следва да се приеме, че в полза на В и К операторите не съществува по закон възможност и не би могло да се учреди сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд поземлен имот /с изключение на имот, представляващ гора или земя от горския фонд - частна държавна собственост/.

Възможно е, в случая да се касае за пропуск на законодателя да уреди такова квазилично сервитутно право в полза на В и К операторите в специалния за случая Закон за водите, но този пропуск не може да бъде преодолян с разширително превратно тълкуване на чл. 193 от ЗУТ, в който изрично е посочено, че сервитутът по чл. 193 от ЗУТ възниква по силата на договор между собствениците на съседните имоти - следователно в полза на имота, който ще има полза от изграждането на водоснабдителната система в чужд имот /имотът, който ще бъде водоснабден/.

С оглед на гореизложеното сключеният на 9.07.2009 г. договор между "В" ЕАД - гр. Бургас и Т. М. М. не е за учредяване на сервитутно право в полза на "В и К"- гр. Б. по смисъла на чл. 193 от ЗУТ, а има само облигационен характер, поради което този договор не подлежи на вписване. Ето защо определението на Бургаския окръжен съд, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията да впише този договор, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 338 от 11.08.2009 г. на Бургаския окръжен съд по ч. гр. д. № 389 от 2009 г.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 338 от 11.08.2009 г. на Бургаския окръжен съд по ч. гр. д. № 389 от 2009 г., с което е потвърден отказ № 354 от 9.07.2009 г. на съдия по вписванията при С. по вписванията - гр. Б. към А. по вписванията да извърши вписване на договор от 9.07.2009 г., сключен между "канализация" ЕАД - гр. Б. и Т. М. М.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: учредяване на сервитут става само между собственици
Ново мнениеПубликувано на: 29 Ное 2010, 15:02 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
Определение № 77 от 19.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 587/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова
чл. 193 ЗУТ


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.


"В" Е. гр. Б. е обжалвал определението на Бургаския окръжен съд № I* от 12.08.2009 г. по ч. гр. д. № 393/2009 г., потвърждаващо определение на съдия по вписванията при Бургаския районен съд от 9.07.2009 г., с което е отказано вписването на договор от същата дата за учредяване на сервитут.


Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.


Представеният за вписване договор е сключен между В, собственик на УПИ * масив 1 м. "Д" по плана за земеразделяне в землището на с. М., Б. област и "В" Е. гр. Б. С него собственичката е дала съгласие и е учредила възмездно на дружеството право на прокарване на водопровод по одобрен проект през собствения й имот, както и определените по закон сервитутни права за обслужване на съоръжението. С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е приел, че този договор не може да се квалифицира като такъв по чл. 193 ЗУТ, защото не е сключен между собственици на имоти, през които ще се прокарват отклоненията на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и в него не е посочено кой е имотът който се обслужва от учреденото право, за да се извърши валидно вписване.


Обжалването е допустимо при условията на чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по основния въпрос, който е от значение за решаването на спора - дали сервитут може да бъде учреден и в полза на лице, което не е собственик на съседен имот и съответно дали сключеният договор отговаря на изискванията на чл. 193 ЗУТ не съществува съдебна практика на ВКС и разпоредбата се тълкува противоречиво от съдиите по вписванията.


В частната жалба се правят доводи за незаконосъобразност на определението като се поддържа, че договорът, сключен между В, собственик на УПИ * масив 1 м. "Д" по плана за земеразделяне в землището на с. М., Б. област и "В" Е. гр. Б. учредява сервитут и неоснователно е отказано да бъде вписан.


Частната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл. 193 ЗУТ предвижда, че правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. Специалният закон, който урежда собствеността и управлението на водите като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения е Законът за водите. В него е дадена легална дефиниция на поземлените сервитути, свързани с водните обекти. Поземленият сервитут според чл. 103 ЗВ е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик и той може да произтича от закона или от правна сделка. От съдържанието на сервитута като ограничено вещно право се налага извода, че страни по договора за учредяването му могат да бъдат само собственици на недвижими имоти. Чл. 112 от Закона за водите изрично предвижда задължение за всеки собственик да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това. Посочена е и формата за учредяване на водопрекарването и сервитутните ивици на тръбопроводите и съоръженията - споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато - с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3 при спазване на процедурата на чл. 34 и 36, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот. При тази регламентация на специалния закон, не може да се възприеме становището на частния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 193 ЗУТ може да се тълкува разширително като се приеме за допустимо да се учреди поземлен сервитут в полза на В и К оператор. Вещните права са посочени изрично в закона и ако се налага отклонение от общата им регламентация, това се предвижда изрично в специалните закони. Такава възможност се съдържа например в чл. 64 от Закона за енергетиката за сервитут в полза на енергийните предприятия при разширение на съществуващи и при изграждане на нови съоръжения за производство на електрическа енергия. В чл. 288 от Закона за електронните съобщения също е предвидено учредяване на сервитут в полза на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, включително на отклонения от тези мрежи до сгради и други поземлени имоти. По отношение на В и К операторите не е учредено подобно сервитутно право, следователно то не може да възникне въз основа на общата разпоредба на чл. 193 ЗУТ. Ето защо законосъобразно въззивният съд е приел, че сключеният договор е с облигационен характер и не подлежи на вписване. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде оставено в сила.


Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение


ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определението на Бургаския окръжен съд № I* от 12.08.2009 г. по ч. гр. д. № 393/2009 г., с което е потвърдено определение на съдия по вписванията при Бургаския районен съд от 9.07.2009 г., с което а отказано вписването на договор от същата дата за учредяване на сервитут.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Чл. 193 ЗУТ - учредяване на сервитут
Ново мнениеПубликувано на: 29 Ное 2010, 15:02 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
Определение № 568 от 30.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 429/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова
чл. 193 ЗУТ


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на "В" /"ВиК"/ ЕАД, гр. Б., против определението от 6.08.2009 г. по ч. гр. д. № 391/2009 г. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено определението на съдията по вписванията при РС - гр. Б. от 9.07.2009 г., с което е отказано вписване на представения от нотариус М. И. договор за учредяване на сервитут от 9.07.2009 г., сключен между "ВиК" и К. Г. Г., собственик на УПИ * в масив 13 в м. "Д" по плана за земеразделяне на с. М., Б. област за даване съгласие и учредяване на "ВиК" ЕАД безвъзмездно право на прокарване на водопровод по одобрен проект през собствения му имот.


Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и се постанови вписване на договора.


Като основание за допускане на касационното обжалване на определението жалбоподателят сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - счита, че въпросът относно тълкуването на разпоредбата на чл. 193 ЗУТ във връзка с възложените от закона на "ВиК" функции по доставка на питейна вода, вкл. и изграждането и поддръжката на водоснабдителната и канализационната мрежа, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.


Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхожда от легитимирана страна.


Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва определение, с което е дадено разрешение по същество на въпрос, разрешен в охранително производство. Поставеният от жалбоподателя въпрос за стеснителното тълкуване от окръжния съд на разпоредбата на чл. 193 ЗУТ относно учредяване на сервитута за изграждане на водопроводното отклонение между собствениците на имотите, през които ще се прокарва отклонението от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, но не и когато страна по договора - приобретател е "вик" операторът, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед необходимостта от тълкуване на цитираната разпоредба на закона, както и с оглед липсата на утвърдена съдебна практика по този въпрос.


Окръжният съд, за да остави в сила отказа на съдията по вписванията да впише договора от 9.07.2009 г., сключен между жалбоподателя и собственика на имота К е приел, че същият не подлежи на вписване - с него не се учредява сервитут по смисъла на чл. 193 ЗУТ, тъй като липсва договор със собственика на другия имот, който ще се обслужва от учреденото право, а "вик" операторът няма такова качество.


Определението е правилно и следва да се остави в сила. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ЗУТ предвижда правото да се прокарват отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти да се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти, с нотариална заверка на подписите им. Това право по своята същност представлява поземлен сервитут, поради което и предполага наличието на два имота, единият служещ, през който ще се прокарва отклонението и собственикът на който ще учреди това право съгласно предвиденото в чл. 112 от Закона за водите /ЗВ/ задължение, а съгласно чл. 103 с. з. ще търпи упражняването на това сервитутно право на водопрекарване, и втори имот - господствуващ, който ще се ползува от това учреденото сервитутно право. В случая договорът от 9.07.2009 г. е сключен между собственика на служещия имот - К. Г. и "ВиК" ЕАД, като първият дава своето съгласие и учредява на втория безвъзмездно право на прокарване на водопровод по одобрен проект, през неговия имот, както и определените по закон сервитутни права за обслужване на съоръжението, т. е. липсва като страна собственикът на господствуващия имот, за да е налице сключване на договор за учредяване на поземления сервитут, съгласно определението в чл. 103 ЗВ. Това обуславя и липсата на основанието за вписването му по чл. 193, ал. 9 ЗУТ, която разпоредба предвижда вписване на договора в имотния регистър по партидите и на двата имота.


В подкрепа на направения от съдията по вписванията и окръжния съд извод е и нормативната уредба относно реда и начина на изграждане на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения в урбанизираните територии - Гл. IV, р. IV ЗУТ, Закона за водите и Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползуване на водоснабдителните и канализационните системи. Поставените от жалбоподателя въпроси относно обществената функция и значение от сключването на процесния договор с оглед необходимостта от прокарване на водопроводното отклонение през имота на К. Г. с оглед водоснабдяване на друг/и имоти намират отговор именно в горните нормативни актове, като и в Наредба № 4/2004 г. - чл. 15 се предвижда собственикът на имота, през който поради необходимост следва да се прокара водопороводно съоръжение, следва да учреди право на водопрекарване при условията и по реда на чл. 193 ЗУТ в полза на собствениците на водоснабдяваните имоти, а не и на "ВиК", който ще изгражда същото. В този смисъл е и уредбата в ЗВ - чл. 112, уреждащ сервитута на водопрекарване при постоянна или временна нужда и посочва начините за това - със споразумение между собствениците на имотите, а ако такова не може да бъде постигнато - с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот. Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ЗУТ предвижда при непостигане на съгласие между собствениците на поземлените имоти и когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване да се учреди със заповед на кмета на общината, която също се вписва в имотния регистър по реда на ал. 9. Друга възможност за учредяване на сервитут, в т. ч. в полза на "ВиК" оператора, специалният Закон за водите не предвижда.


Поради това и договорът от 9.07.2009 г. не представлява такъв за учредяване на сервитутно право по смисъла на чл. 193 ЗУТ и не подлежи на вписване. Обжалваното определение, като правилно следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на II гражданско отделение, ВКС


ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение № 279 от 6.08.2009 г. по ч. гр. д. № 391/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията при РС - гр. Б. да впише представения от нотариус М. И. договор от 9.07.2009 г. за учредяване на сервитут от К. Г. в полза на "ВиК" ЕАД за прокарване на водопровод през неговия имот УПИ * - 286 масив 13 в м. "Д", по плана за земеразделяне на с. М., Б. област.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов