С обжалваното определение С.окръжен съд е приел, че макар и формално да са спазени изискванията на чл. 226 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), страните по сделката са договаряли с цел да осуетят събирането на държавните вземания, за обезпечаване на които служи цялото имущество на длъжника, поради което не следва да бъде вписан актът, без изрично съгласие на Териториалната данъчна дирекция (ТДД) и Агенцията за държавни вземания (АДВ). Изложил е съображения, че продавачът не е представил доказателства за внесени дължими суми в изпълнение на данъчните си задължения.
От фактическа страна е установено, че с молба от 04.12.2003 г. Нотариуса № 122 по регистъра на Нотариалната камара гр. София е поискал вписването на изповядания на 04.12.2003 г. нотариален акт за продажба на недвижим имот ­ застроено и незастроено място с площ от 1026 кв. м., находящо се в гр. С., ведно с построената в него сграда ­ диагностичен пункт със застроена площ от 541 кв. м. за сумата 1000 лева, която купувачът е превел изцяло по сметка на Агенцията за държавни вземания. Представено е удостоверение за данъчна оценка на имота, от което е видно, че същата е: на правото на собственост върху сградата 32 089 лева, а на земята е 3 736,10 лева. Към преписката е представена декларация на основание чл. 226, ал. 4 от Данъчно процесуалния кодекс (ДПК), с която продавачът дава съгласие цялата стойност на продажбата в размер на 1000 лева да бъде внесена от купувача в Агенцията за държавни вземания за погасяване на публичните му държавни (общински) задължения.
Спорните въпроси са дали съдията по вписванията проверява законосъобразността на сключената сделка и дали са спазени изискванията на чл. 226 ДПК.
Разгледани по същество частните жалби са основателни.
Съдията по вписванията не е компетентен да проверява валидността на вписвания акт. Не е компетентен да проверява дали са спазени специалните изисквания на чл. 226, ал. 1 и 4 ДПК.
Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията (официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите), както и ако актът няма необходимото съдържание (индивидуализация на страните и на имота, ако вписваният акт се отнася до конкретен имот). На друго основание вписване не може да бъде отказано.
Представеният за вписване акт по конкретното дело е във формата на нотариален акт, изповядан от нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара. Актът е за разпореждане с недвижим имот и подлежи на вписване ­ глава II от Правилника за вписванията. Спазени са изискванията на чл. 6 от същия правилник ­ посочени са индивидуализиращите белези на страните, на имота и неговата цена. Съдията по вписванията е трябвало да впише нотариалния акт, без да обсъжда въпроса дали са налице нарушения или не на чл. 226, ал. 1 и 4 ДПК, тъй като дейността му не обхваща проверка на законосъобразността на сделката.
Следователно без да се обсъжда въпроса дали са налице изискванията на чл. 226, ал. 1 и 4 ДПК определението на окръжния съд като незаконосъобразно трябва да бъде отменено и по същество да бъде постановено вписването нотариалния акт от съдията по вписванията при Районния съд гр. С.