КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

РЕШЕНИЕ № 431 ОТ 15.02.1963 Г. ПО ГР. Д. № 1291/62 Г. НА I Г. О.
ПРИ КОНКУРЕНЦИЯ НА ИСК ПО ЧЛ. 19, АЛ. III ЗЗД НА ДВАМА КУПУВАЧИ ПО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДОГОВОРИ ЗА ЕДИН И СЪЩ НЕДВИЖИМ ИМОТ, СКЛЮЧЕНИ МЕЖДУ КУПУВАЧИТЕ И СОБСТВЕНИКА НА ИМОТА, СЛЕДВА ДА СЕ ОБЯВИ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН СЪГЛАСНО ЧЛ. 19, АЛ. III ЗЗД ОНЗИ ДОГОВОР, КУПУВАЧЪТ ПО КОЙТО ПРЪВ Е ВПИСАЛ ИСКОВАТА СИ МОЛБА СЪГЛАСНО ЧЛ. 11, Б. ,,Б" ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ВПИСВАНИЯТА И ЧЛ. 114, Б. ,,Б" ОТ ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, АКО СА НАЛИЦЕ ЗАКОННИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТОВА.
Чл. 19, ал. 3 ЗЗД
Чл. 11, б. ,,б" от Правилника за вписванията
Чл. 114, б. ,,б" ЗС

Ищецът А. А. М. с предявил иск против ответниците X М. X., Н. М. X, М. М. и И. М. X. чрез законния му попечител X. М. X. за обявяване за окончателен предварителния договор за продажба на недвижим имот от 28. II. 1958 г., сключен между ищеца и наследодателя на ответниците М. М. X., с който последният се е задължил да продаде и прехвърли собствеността по нотариален ред на имота, подробно описан в исковата молба и договора. В подкрепа на иска си ищецът е представил договор с дата 28. II. 1958 г. удостоверение за смъртта и наследниците на продавача, постановление на съдебния изпълнител при М. народен съд от 15. III. 1956 г., с което е бил възложен имотът, предмет на договора, на публична продажба на продавача X., влязло в сила, показания на разпитаните по делото свидетели и писмени доказателства.
В течение на производството против ищеца по делото и ответниците е предявен иск от третото лице със самостоятелни права Т. П., който също така иска да бъде обявен за окончателен сключеният между наследодателя на ответниците по първия иск и него предварителен договор за продажба на недвижим имот с дата 19. III. 1956 г., по силата на който договор същият продавач се е задължил да му прехвърли собствеността на същия имот, предмет на първия иск. В подкрепа на иска си третото лице със самостоятелни права е представило посочения по-горе договор.
С договор от 19. III. 1956 г. наследодателят на ответниците се е задължил да продаде имота на третото лице със самостоятелни права Т. П. срещу заплащане на сумата 22 000 лв. (ст. к.), като е получил напълно тази сума. Впоследствие същият продавач с договор с дата 28. II. 1958 г. се е задължил да прехвърли собствеността на същия имот на ищеца А. А. М. за сумата 24 000 лв. (ст. к.), като при сключването на договора е получил сумата 15 000 лв., а останалата сума купувачът се е задължил да заплати до края на 1958 г. Не се спори също така, че от последната сума чрез първата ответница ответниците са получили сумата 1000 лв. (ст. к.). От признанието на ответниците X. X. и Н. X. се установява, че ищецът А. е предлагал до края на 1958 г. и остатъка от дължимата от него по договора сума.
От друга страна, също така не се спори по делото, че с договора от 19.III. 1956 г. наследователят на ответниците се е задължил да прехвърли собствеността на имота на третото лице със самостоятелни права П. и че същият е получил напълно уговорената по договора продажна цена 22000 лв. (ст. к.). И двата предварителни договора съдържат съществените елементи на окончателния договор — страни по договора, предмет на същия и уговорена цена. При това положение се явява въпросът, кой от двата договора ще следва да бъде обявен за окончателен съгласно чл. 19, ал. III ЗЗД.
От страна на третото лице се прави възражение, че искът на първоначалния ищец А. е неоснователен, тъй като същият е неизправна страна по договора, понеже в уговорения в договора срок не е изплатил напълно посочената в договора цена на имота. Върховният съд намира това възражение за неоснователно. Щом като ищецът А. в срока, посочен в договора, е предлагал изпълнението на задължението си и с оглед на естеството на иска по чл. 19 ЗЗД, че купувачът може да изпълни задължението си за заплащане остатъка от сумата при сключването на окончателния договор, не може да се приеме, че той е неизправна страна по договора. Съгласно чл. 297 ГПК ще може купувачът да бъде осъден да заплати дължимата от него сума като цена на продаваемия имот.
С оглед на изложеното Върховният съд приема, че са налице условията за обявяване за окончателни и двата договора. Тъй като обаче исковата молба, предявена от ищеца А. А., е вписана съгласно чл. 11, б. ,,б" от Правилника за вписванията и чл. 114, б. ,,б" ЗС преди исковата молба, подадена от третото лице със самостоятелни права, ще следва да се приеме, че искът по чл. 19, ал. III ЗЗД, предявен от първия ищец, ще следва да бъде уважен, а искът, предявен от третото лице със самостоятелни права П. — бъде отхвърлен. Обстоятелството, че договорът, сключен между третото лице П. и наследодателя на ответниците, е сключен преди договора, сключен между първия ищец А. и същия наследодател, не дава основание да се приеме, че този ще има преимущество пред втория. От значение и меродавен момент ще бъде кой от двамата ищци първи е вписал исковата си молба по чл. 19, ал. III ЗЗД съгласно ЗС и Правилника за вписванията, тъй като с предварителния договор се създават само облигационни права между купувача и продавача по този договор.
Вещни права по договора се създават едва с постановяване на решението и поради това от значение е датата на вписването на исковата молба, по която съдът се произнася с решение, а не датата на предварителния договор. Поради това Върховният съд намира, че ще следва да бъде обявен като окончателен договорът, сключен между наследодателя на ответниците и ищеца А. А. М., при условие, че този ответник заплати на ответниците по първия иск сумата 800 лв. (н. к.) в изплащане на цената на имота по предварителния договор.