КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

РЕШЕНИЕ № 30 ОТ 05.04.1973 Г. ПО ГР. Д. № 13/73 Г., ОСГК
РЕШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 19, АЛ. III ЗЗД ЗАМЕСТВА НЕСКЛЮЧЕНИЯ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОГОВОР. ЗАТОВА В ДИСПОЗИТИВА НА ТОВА РЕШЕНИЕ СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ВЪЗПРОИЗВЕДЕ КЛАУЗИТЕ НА ОБЕЩАНИЯ ДОГОВОР.
Чл. 19, ал. 3 ЗЗД
Чл. 297 ГПК

За да не уважи протеста на главния прокурор на НРБ, с който се поддържа, че решението на съда по чл. 19, ал. III ЗЗД трябва да възпроизвежда съдържанието на предварителния договор, съставът на Върховният съд е приел, че такова нормативно задължение за съда не съществува и че щом предмет на предявения иск по чл. 19, ал. III ЗЗД е обявяването за окончателен на определен предварителен договор, диспозитивът на решението би могъл да се ограничи само в отговор на това искане - да се обяви за окончателен или не същият договор.
Изводът е незаконосъобразен.
В диспозитива на решението по чл. 19, ал. III ЗЗД съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на предварителния договор. Това задължение за съда нормативно произтича както от разпоредбата на чл. 297 ГПК, която изрично предвижда, че "съдът постановява решение, което замества окончателния договор", така и от тази на чл. 114 и 115 ЗСобств., респективно - точки 12 и 14 от Правилника за вписванията, които придават на съдебното решение по чл. 19, ал, III ЗЗД значението на окончателен договор. Това задължение за съда се определя и от правната същност на предварителния договор, чийто предмет е поетото от страните задължение за сключване в бъдеще на друг договор. По предварителния договор договарящите се страни дължат една на друга сключването на окончателния договор. Създаденото с предварителния договор субективно право за всяка от тях е да иска сключването на окончателния договор, а процесуалната възможност за осъществяването на това право при неизпълнение на задължението е искът по чл. 19, ал. III ЗЗД. Следователно в този случай, когато предварителният договор не е бил доброволно изпълнен, решението на съда замества окончателния договор. От това решение произтичат гражданско-правните последици, които биха се породили между страните, ако те доброволно биха сключили окончателния договор. Затова както в доброволно сключения окончателен договор, така и съдът в диспозитива на решението по чл. 19, ал. III ЗЗД трябва да възпроизведе съдържанието на този договор с оглед пълното и ясно уреждане правоотношенията на страните.
В конкретния случай невъзпроизвеждането на цялото съдържание на предварителния договор в диспозитива на решението по гр. дело № 2857/69 г. на Софийския районен съд е довело до неяснота за това, дали обещаното в полза на продавачката право на обитаване на продаденото жилище й е било учредено. От приложения към делото предварителен договор на страните от I. VIII. 1967 г. се вижда, че в него освен задължението да се прехвърли правото на собственост върху апартамента срещу задължение за издръжка и гледане съществуват и други клаузи, включително и такава, с която се обещава да се учреди право на обитаване за продавачката.
В решението на районния съд е възпроизведена само алеаторната клауза на договора - прехвърлянето на правото на собственост срещу задължението за издръжка и гледане. Досежно другите уговорки на страните съдът не е взел становище в мотивите, нито ги е отразил в диспозитива на решението си; В резултат на това при вписването по чл. 114 и 115 ЗСобств. и т. 12 и 14 от Правилника за вписванията, което се извършва само въз основа на препис от влязлото в законна сила решение по чл. 19, ал. III ЗЗД, право на обитаване за ответницата не е било вписано и имотът е бил продаден на трето лице без тази тежест.
Ако районният съд бе възпроизвел в диспозитива на решението си съдържанието на предварителния договор, съществуващата неяснота в правоотношенията на страните не би била налице. Затова неправилно е заетото от състава на Върховния съд становище, че при искове по чл. 19, ал. III ЗЗД в диспозитива на решението, е което се уважава искът, не е необходимо да се възпроизвежда съдържанието на предварителния договор. Както се изтъкна, тази необходимост произтича от същността на решението по чл. 19, ал. III ЗЗД, фактически заместващо несключения окончателен договор, и от изискването на практика ясно и пълно да се уреждат правоотношенията на страните.