КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Производството е по чл. 213 и сл. във връзка с чл. 218к ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. К. Х. и М. И. Х. от гр. В. срещу постановеното от П. окръжен съд определение № 256 по в.ч.гр. д. № 383/2005 г. С това определение е потвърдено определение от 12.04.2005 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията ­ гр. В., с което е оставена без разглеждане молбата на двамата частни жалбоподатели за заличаване на ипотечно вписване ­ законна ипотека, вписана по молба на ДСК на 11.10.1985 г. ­ № 191, том 54, с. 440.
В частната жалба са изложени подробни съображения срещу направените от въззивния съд изводи, като се поддържа, че след отмяната на специалния закон ­ Закона за Държавната спестовна каса ­ приложими по отношение заличаването на вписаните ипотеки са общата разпоредба на чл. 172, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 22 от Правилника за вписванията, според които ипотеката се заличава ако не бъде подновена преди изтичането на 10 години от датата на вписването й, без да е необходимо съгласие на кредитора по реда на чл. 179 ЗЗД. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и на потвърдения с него отказ на съдията по вписванията, като на същия се дадат указания за заличаване на вписаната в полза на Държавна спестовна каса ипотека.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима ­ депозирана е от легитимирани страни в предвидения в чл. 214, ал. 1 ГПК 7-дневен срок, а разгледана по същество ­ същата е и основателна.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията ­ гр. В., въззивният съд е счел, че доколкото в Закона за преобразуване на Държавна спестовна каса, отменящ Закона за Държавната спестовна каса, липсват изрични разпоредби за учредените в полза на Държавната спестовна каса ипотеки, от вписването на които е изтекъл 10-годишният срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, следва да се приеме, че началният момент, от който започва да тече този срок, е влизането на ЗПДСК в сила. И тъй като към датата на молбата същият срок не е изтекъл, решаващият състав е счел, че липсва основание за заличаване на вписването.
Настоящата съдебна инстанция намира въззивното определение за неправилно. Направените от съда изводи са в нарушение на материалния закон.
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от отменения Закон за Държавната спестовна каса, предвиждаща запазване действието на учредените в полза на ДСК ипотеки без те да бъдат подновявани, представлява специална норма и като такава дерогира общата разпоредба на чл. 172, ал. 1 ЗЗД. Поради това, до отмяната на този закон (ДВ, бр. 48/28.04.1998 г.) общата разпоредба на чл. 172, ал. 1 ЗЗД се явява неприложима по отношение на вписаните в полза на ДСК ипотеки. След отмяната обаче на ЗДСК, доколкото липсва изрична регламентация на заварените към този момент ипотеки в полза на ДСК, приложим и за всички тях е общият закон ­ чл. 172, ал. 1 ЗЗД, т.е. същите могат да бъдат заличавани и по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията, а не само по реда на чл. 179, ал. 1 ЗЗД. Преценката дали дадена ипотека е запазила действието си или не следва да бъде извършена с оглед визираните в чл. 172, ал. 1 ЗЗД предпоставки ­ изтичане на 10 години от вписването на ипотеката и липса на подновяване на същата преди изтичането на този срок.
В тази връзка, не може да бъде споделено разбирането на решаващия съдебен състав, че от влизане в сила на Закона за преобразуване на ДСК, т.е. от отмяната на чл. 24, ал. 4 ЗДСК, започва да тече установеният в чл. 172, ал. 2 ЗЗД 10-годишен срок на действие на вписаните в полза на ДСК ипотеки. Освен, че не намира никаква опора в закона, подобно становище е в противоречие и с прокламирания в чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България принцип за равенство на правните субекти, тъй като облагодетелства точно определен правен субект ­ едно търговско дружество (Банка "ДСК" АД, в качеството й на правоприемник на ДСК).