КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

4
гр. д. № 496/2010 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.




О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 182

С., 03.05.2011 година


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 496/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Т. П. Б. К. срещу определение от 27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 6019/2010 г. на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на К. срещу определение на съдия по вписванията от 04.05.2010 г., с което е отказал да заличи наложена възбрана вписана с акт № 100, т. ІІ от 2009 г. на СВ по направено искане от В. Н. Г.. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на тази по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпроса за предпоставката за заличаване на възбрана, когато тя е наложена от съда при неправилно прилагане нормата на чл. 31, ал. 1 ПВ, намираща приложение при наложена възбрана от учреждение или длъжностно лице, вместо нормата на чл. 402, ал. 3 ГПК. Тази норма повелява, че по искането за отмяната на наложеното обезпечение съдът се произнася с определение. Като е приел, че наред с определението е необходим и друг акт на съда, съдът по вписванията е постановил незаконосъобразен отказ. Разрешаването на този процесуален въпрос е от значение за искането за заличаване на вписването на възбраната и за точното прилагане на закона.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежат на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
С определение № 186 от 18.02.2009 г. по гр. д. № 1339/09 г. СГС е допуснал обезпечение на бъдещи искове за обща сума от 113 818.58 лв. в полза на Д. К. Б. срещу Р. И. К. и Т. П. К. чрез налагане на възбрана на апартамент № 4.15 в груб строеж, на 4 етаж в сградата на [улица], в [населено място]. Въз основа на това определение е издадена обезпечителна заповед и съдията по вписванията е вписал възбрана с акт № 100, т. ІІ от 26.06.2009 г.
С определение от 29.04.2009 г. по гр. д. № 1339/09 г. състав на СГС е отменил частично допуснато обезпечаване на бъдещи искове за разликата над 52 316.58 лв. до първоначално заявения общ размер от 113 818.58 лв. В резултат на това допуснатото обезпечение чрез възбрана е останало наложено за искове на обща стойност 52 316.58 лв. Това определение е било обжалвано пред Софийски апелативен съд, който с определение от 24.02.2009 г., по ч. гр. д. № 3123/09 г. е отменил това от 18.02.2009 г. на СГС и е допуснал обезпечаване на бъдещи искове чрез налагане възбрана върху недвижим имот при условията на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. ал. 2 и 3 ГПК при парична гаранция в размер на 3500 лв. В мотивите на определението е прието, че относно исковете за връщане на сумата 28693.50 лв. – платена цена по договор и сумата 315.38 лв. – нотариална такса, са представени убедителни писмени доказателства и обезпечението следва да се допусне при условията на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение исковете за сумата 804 лв., произтичаща от направени необходими разноски за вещта за период от 09.02.1999 г. до 18.12.2008 г. и за сумата 20 000 лв. – обезщетение за вреди от разликата в цената на имота към датата на сключване на договора и тази, определена при постановяване на решението на ВКС, поради липса на убедителни писмени доказателства обезпечението им следва да се допусне при условията на чл. 391, ал.1, т. 2 ГПК след представяне на парична гаранция в размер определен от съда. Вида на обезпечителната мярка отново е – налагане възбрана върху същия недвижим имот. Общата стойност на обезпечените искове възлиза на 49812.88 лв.
С молба от 04.05.2010 г. повереникът на Т. Б.-К. адв. Г. е поискал да се заличи наложената възбрана, поради отмяната й. Твърдението си обосновава със изразената воля на съда в диспозитива на определението от 29.04.2009 г., в което в абз. първи, е посочено, че се отменява определение № 186 от 18.02.2009 г., с което е допуснато обезпечение на осъдителните искове предявени от Б. за сумата 52316. 58 лв. при условията на парична гаранция в размер на 1500 лв. и вместо него е постановено в абзац втори, че на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ГПК се допуска обезпечение на предявени от Б. срещу ответниците Р. и Т. К. осъдителни искове с размери 28693.50 лв., 315.38 лв., 804 лв. и 20 000 лв. чрез налагане на възбрана върху собствения на ответниците недвижим имот срещу парична гаранция в размер на 3500 лв., от които Б. е внесла 1500 лв.
Формулираният процесуален въпрос е за това дали изразената воля на съда в диспозитива на определението е достатъчно основание за заличаване на наложената възбрана по смисъла на чл. 402, ал. 2 ГПК. Той е съществен за изхода на искането за заличаване на възбраната върху недвижимия имот и за точното прилагане на закона, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него.
При така формираната воля на съда незаконосъобразен е изводът на съдията по вписванията, че определението няма характер на такова по чл. 402 ГПК, с което да се отменя допуснатото обезпечение поради отпадане на нуждата от това, както и че няма издадена обратна обезпечителна заповед. На следващо място извън компетентността на съдията по вписванията е да тълкува волята на съда. Незаконосъобразно е и разбирането на въззивния съд, че определението на съда за отмяна на предходно определение за допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана не е определение за отмяна на възбраната по смисъла на чл. 402, ал. 2 ГПК.
Актът, с който законодателят е предвидил да се извършва отмяната на наложеното обезпечение е влязло в сила определение – чл. 402, ал. 1 и 3 ГПК. Въз основа на него съдията извършва заличаване на наложената възбрана. Формираната воля на съда изразена в определение 24.02.2010 г. по гр. д. № 3132/2009 г. на СГС е възпроизведена ясно в диспозитива на акта и тя е да отмени изцяло наложената обезпечителна мярка и да допусне друга от същия вид, но за искове с посочен нов общ размер и при определен друг размер на парична гаранция. Това определение е окончателно, тъй като не подлежи на обжалване, поради което е основание по чл. 402 ГПК за отмяна на наложената възбрана. Това че съдът е наложил същата обезпечителна мярка, но за искове с друг размер и при други условия, е основание за вписване на нова възбрана, но въз основа на нова обезпечителна заповед, която ще се издаде след изпълнение на условията, при които е допусната новата обезпечителна мярка.
Като е приел друго въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение. Налице е основание за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което отказа на съдията по вписванията да заличи наложената възбрана с определение № 186 от 18.02.2009 г. по гр. д. № 1339/2009 г. на СГС следва да бъде отменен.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационна проверка на определение от 27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 6019/2010 г. на СГС.
ОТМЕНЯВА определение от 27.09.2010 г. по ч. гр. д. № № 6019/2010 г. на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА определение от 04.05.2010 г. на съдията по вписванията, с което е отказано да се извърши заличаване на възбрана наложена с акт № 100, т. ІІ от 2009 г. на СВ издаден въз основа на обезпечителна заповед издадена въз основа на определение № 186 от 18.02.2009 г. по гр. д. № 1339/2009 г. на СГС.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 516
София, 22.10.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
В. Й.

като изслуша докладваното от съдия Т.Г. ч.гр.д.№ 526 по описа за 2012 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. С. К. срещу определение № 536 от 09.08.2012 г. на Д. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 635 от 2012 г., с което е потвърдено определение № 12 от 06.07.2012 г. на съдията по вписванията от С. при РС- [населено място] за отказ да бъде заличена възбрана вх.р.№ 3864 от 04.10.2010 г.
В частната жалбата се излагат съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Жалбоподателят счита, че е налице противоречие на обжалваното определение с посочена от него задължителна практика на ВКС и незадължителна практика на ВКС и други съдилища в страната /определение № 182 от 03.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 496 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., определение № 576 от 17.12.2008 г. по ч.гр.д.№ 1836 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., определение № 634 от 23.09.2010 г. по гр.д.№ 607 от 2010 г. на Врачанския окръжен съд/, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по посочени от касатора общо 8 процесуалноправни и 3 материалноправни въпроса.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение след като взе предвид изложеното в жалбата, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на Д. окръжен съд на 20.08.2012 г., а частната жалба е подадена по пощата на 27.08.2012 г./.
Същата е подадена срещу определение на съд, с което е дадено разрешение по същество на охранително производство. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК във връзка с чл.577 от ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания.
В случая първият от поставените от жалбоподателя правни въпроси /дали определение на въззивен съд, с което е отменено определение на първоинстанционен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представлява достатъчно основание за заличаване на вписването на възбраната/ е съществен за делото, тъй като е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното определение /в обжалваното определение Д. окръжен съд е приел, че отказът на съдията по вписванията да заличи вписването на възбраната е правилен, тъй като липсвало нареждане на посочения в чл.31 от Правилника за вписванията орган за заличаване на тази възбрана и тъй като определението на въззивния съд, с което се отменя определението на първоинстанционния съд за налагане на възбраната като обезпечение на бъдещ иск, не представлява акт, въз основа на който може да бъде заличена възбраната/.
По този правен въпрос е налице противоречие между обжалваното решение и задължителна практика на ВКС, а именно посоченото от жалбоподателя определение № 182 от 03.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 496 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, в което е прието, че определението на въззивния съд, с което е отменено определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана, по своя характер е определение за отмяна на обезпечението по смисъла на чл.402, ал.2 от ГПК и това определение съгласно чл.402, ал.3 от ГПК е достатъчно основание за заличаване на вписаната възбрана. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Д. окръжен съд.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна: Обжалваното определение на Д. окръжен съд и потвърденото с него определение на съдията по вписванията следва да бъдат отменени, тъй като, както бе изложено по-горе, противоречат на задължителната практика на ВКС, обективирана в определението № 182 от 03.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 496 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. В конкретния случай е безспорно установено, че възбраната, чието вписване се иска да бъде заличено, е била наложена като обезпечение на бъдещ иск с определение № 215 от 29.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 429 от 2010 г. на Районен съд- [населено място]. Това определение обаче е било отменено с влязло в сила определение № 717 от 08.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 882 от 2010 г. на Д. окръжен съд. Съгласно горепосочената задължителна практика на ВКС следва да се приеме, че определението на Д. окръжен съд по ч.гр.д.№ 882 от 2010 г. представлява акт по смисъла на чл.402, ал.2 от ГПК за отмяна на обезпечението и съгласно чл.402, ал.3 от ГПК съдията по вписвания е длъжен въз основа на това определение да заличи вписването на възбраната. Ето защо отказът му да стори това е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Съответно незаконосъобразно е и следва да бъде отменено и определението на Добричкия окръжен съд за потвърждаване на този отказ.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 536 от 09.08.2012 г. на Д. окръжен съд по ч.гр.д.№ 635 от 2012 г.
ОТМЕНЯ определение № 536 от 09.08.2012 г. на Д. окръжен съд по ч.гр.д.№ 635 от 2012 г., както и потвърденото с него определение № 12 от 06.07.2012 г. на съдията по вписванията от С. при РС-гр.Г. Т. за отказ да бъде заличена възбрана вх.р.№ 3864 от 04.10.2010 г.
РАЗПОРЕЖДА да се заличи вписването на възбрана вх.р.№ 3864 от 04.10.2010 г., наложена въз основа на определение № 215 от 29.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 429 от 2010 г. на Районен съд- [населено място], което е отменено с влязло в сила определение № 717 от 08.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 882 от 2010 г. на Д. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 44
София, 01, 02. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
В. Й.

разгледа докладваното от съдия Й.
ч. гр.дело N 42 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.3, т.2 вр. чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Заместник – окръжен прокурор на ОП С. срещу определение № 1191 от 21.12.2012 г. по ч. гр.д. № 504 /2012 г. на С. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 42 /03.12.2012 г. на съдия по вписванията при С. окръжен съд, с което е отказал да заличи обезпечителни мерки, наложени от С. окръжен съд въз основа на постановление на Окръжна прокуратура – С. за прекратяване на наказателното производство. Окръжна Прокуратура - С. твърди, че определението е незаконосъобразно, че съгласно разпоредбата на чл.243,ал.2 НПК прокурорът, когато прекрати наказателното преследване, е овластен да се произнесе и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, следователно и по допуснатите на основание чл.72 НПК в наказателното производство мерки за обезпечение. В разпоредбата не е написано, че прави искане до друг орган, от което следва, че това не е правомощие на друг орган. Разпоредбата е специална по отношение на ГПК. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което по него следва да бъде допуснато касационно обжалване.

Настоящият състав установи следното :

Окръжният съд е приел отказа на съдията по вписванията за законосъобразен, т.к. в ГПК, по реда на който се допускат и отменят обезпечителни мерки, изрично е предвидено, че компетентен да допуска и отменя обезпечения е съдът. Съдът се е позовал и на ТР № 2 /11.10.2012 г. на ОСНК на ВКС.

И. процесуалноправен въпрос е : дали съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.243,ал.2 НПК прокурорът, когато прекрати наказателното преследване, е овластен да се произнесе и по допуснатите на основание чл.72 НПК в наказателното производство мерки за обезпечение.

Настоящият състав намира, че изведеният правен въпрос е обусловил изхода от съдебното производство, но този въпрос е разрешен с посоченото от окръжния съд ТР № 2 /11.10.2012 г. на ОСНК на ВКС, според което :

Нормата на чл.72,ал.1 от НПК, която урежда вземане на мерки за обезпечение на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата, препраща към процедурата по ГПК, където са посочени видовете обезпечителни мерки, реда за тяхното вземане и за съдебния контрол. Препращането към ГПК важи за цялото обезпечително производство, в това число и за частта, касаеща контрола на постановените съдебни актове. Компетентен да допуска и отменя обезпечителните мерки е съдът в производство по чл.389 – 403 от ГПК. Производството по допускане на обезпечението се развива едностранно, като съдът се произнася по направеното от прокурора искане в закрито заседание, без призоваване на страните. Основанието за обжалване на определението за обезпечаване е чл.72,ал.1 НПК във вр. с чл.389-403 ГПК. Липсва изрична законодателна уредба в НПК, указваща процесуалните субекти, които могат да поискат отмяна на обезпечителните мерки. В ГПК този въпрос изрично е уреден, като е посочено, че отмяната се постановява по искане на заинтересованата страна - прокурора или лицето, върху чието имущество е наложено обезпечението. Съдът се произнася в закрито заседание, като отменя обезпечението, когато се увери, че вече не съществува причина, поради която е било допуснато.

Към това и поради съдържащото се във въпроса твърдение за съдържанието на разпоредбата на чл.243,ал.2 ГПК следва да се добави и че : обратно на твърдението на Прокуратурата разпоредбата на чл.243,ал.2 ГПК, както и тази на чл.72 НПК, не предвижда, че в случаите, когато прокуратурата прекратява наказателното преследване поради недоказаност на обвинението, отменя и допуснатите от съд мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата (или „обезпечителни мерки, които обезпечават обвинението”). Понятието „Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата”, употребено в разпоредбата на чл.72 НПК е различно от понятието „мярката за обезпечаване на гражданския иск”, употребено в чл.243,ал.2 и чл.73 НПК, така както са различни понятията „обвинение” по смисъла на НПК и „иск” по ГПК или „граждански иск” по смисъла на НПК (чл.51, чл.73, чл.84 (и сл. до чл.90), и др.).

Накратко даденият с тълкувателното решение отговор на поставения от частния жалбоподател въпрос е : прокурорът може да иска допускане или отмяна на обезпечителни мерки по чл.72 НПК, по които се произнася съдът по уредените в ГПК правила за обезпечителното производство, а определенията му подлежат на обжалване по реда и в сроковете по ГПК. С разпоредбата на чл.243,ал.2 НПК прокурорът не е овластен да отменя допуснатите от съд обезпечителни мерки по чл.72 НПК.

Поради изложеното не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.

В това производство няма искане и основание за присъждане на разноски.

Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1191 от 21.12.2012 г. по ч. гр.д. № 504 /2012 г. на С. окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.